№ 211
**********, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Георгиева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20241450100169 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
РС Мездра е сезиран с искова молба с вх. №779/19.02.2024г, депозирана от Б. А. Е.,
ЕГН **********, от село Кален, община Мездра, чрез адв. К. Т., против К. В. Р. с ЕГН
********** и Н. М. А. с ЕГН ********** и двамата от с. Тишевица, общ.Враца, с искане да
бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 20 000лева /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
настъпили в резултат на извършеното от ответниците на 28.01.2020г деяние, при което са
причинили на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост,
счупване на десен лакътен израстък, увреждания които са причинили трайно затруднение на
движенията на горните крайници. Претендират се още законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
направените в настоящото производство разноски. В проведеното на 28.06.2024г с.з. е
допуснато увеличение претендираното обезщетение от 20 000лева на 25 000лева за
претърпените неимуществени вреди от датата на увреждане до датата на завеждане на
исковата молба /19.02.2024г/. По отношение на претендираната законна лихва е допуснато
изменение, като същата се претендира от датата на увреждането .
Ответниците оспорват предявения иск по размер.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ал.1 във вр. с чл. 52 ЗЗД .
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е
съдебно медицинска/СМЕ/. Приложено е НОХД № 192/2020 година по описа на Районен съд
Мездра,
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2020 година в село Кален, община Мездра,
1
област Враца, в къща на първия етаж на ул.“Мургаш“’ № 6, в съучастие като съизвършител с
Н. М. А. от село Тишевица ответника К. В. Р. от същото село е причинил средна телесна
повреда на ищеца по иска, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, счупване на десен
лакътен израстък, увреждания, които са причинили трайно затрудняване на движенията на
горните крайници, като по смисъла на закона същите са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.202 ал.2
от НК.
За горното деяние пред Районен съд Мездра е образувано НОХД № 192 от 2020
година по описа на съда, приключило със споразумение съгласно чл.384 във вр. с чл.381
НПК, одобрено от съда с определение на дата 29.06.2020 година, от която дата и същото е в
законна сила.
До момента ищецът не е обезщетен по никакъв начин за претърпените от деянието
имуществени и неимуществени вреди, с което мотивира предявяване на настоящия иск.
Ответниците не са депозирали отговори на исковата молба, но в съдебно заседание
процесуалният им представител оспорва предявения иск по размер.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното Определение за одобряване на споразумение по реда на Глава
XXIX, чл.384 във вр. с чл.381, ал.1 НПК се установява, че подсъдимия. К. В. Р., ЕГН
**********, пост.адрес: с. Тишевица, общ.Враца, се е признал за виновен:
1. за това, че на 28.01.2020г. в с.Кален, в къща на първия етаж на ул.”Мургаш” № 6, в
съучастие като съизвършител с Н. М. А. от с.Тишевица, е причинил средна телесна повреда
на Б. Е., изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, счупване на десен лакътен израстък,
увреждания, които са му причинили трайно затрудняване движенията на горните крайници -
престъпление по чл.129 ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК и
2. за това, че 28.01.2020г. в с.Кален в съучастие като съизвършител с Н. М. А. от
с.Тишевица, е влязъл в чуждо жилище - в дома на Б. А. Е. - в с.Кален, ул.”Мургаш”№6, като
е употребил сила -разбил входната врата на първия етаж и деянието е извършено нощем от
две лица - престъпление по чл.170 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК.
За горните престъпления на основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът е определил едно
общо най- тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10/десет/месеца, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 /три/ години,
считано от датата на одобряване на споразумението от съответния първоинстанционен съд.
Подсъдимият Н. М. А., ЕГН **********, пост.адрес: с. Тишевица, също се е признал
за виновен
1. за това, че на 28.01.2020 г. в с.Кален, в къща на първия етаж на ул.”Мургаш”№ 6, в
съучастие като съизвършител с К. В. Р., е причинил средна телесна повреда на Б. Е.,
изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, счупване на десен лакътен израстък,
увреждания които са му причинили трайно затруднение на движенията на горните крайници
- престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК и
2. за това, че 28.01.2020 г. в с.Кален, в съучастие като съизвършител с К. В. Р. от
с.Тишевица, е влязъл в чуждо жилище - в дома на Б. А. Е. - в с.Кален, ул.”Мургаш” № 6,
като е употребил сила - разбил входната врата на първия етаж и деянието е извършено
нощем от две лица - престъпление по чл. 170 ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл.20 ал.2 от НК.
За горните престъпления на основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът е определил едно
общо най- тежко наказание: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 /осем/ месеца, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 /три/ години,
считано от датата на одобряване на споразумението от съответния първоинстанционен съд.
2
За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели - Х.Л.Ф. и П.Х.Н.
Свидетелят Х.Л.Ф. твърди, че познава Б. от осем години, даже девет. Знае за
инцидент, който е бил по средата на зимата - януари-февруари. Не знае какво точно е
станало, тъй като не е присъствал. Знае, че на ищеца е нанесен побой в леглото му в късен
час. Видял го лично след въпросната вечер. Състоянието му било много зле. Два месеца
ищеца бил почти в гипсово корито и не можел въобще нито да се храни сам, нито да се мие.
Тоалетни и такива действия сам не можел да извършва. Помагали му да се храни. Счита, че и
до ден днешен този човек не е същият със сигурност. Ищецът работил при него след
инцидента. Отнело месеци да се възстанови, но според свидетеля още не е възстановен.
Свидетелят П.Х.Н. познава Б. най-малко от 15 години. Знае, че е имало инцидент с
ищеца преди 3-4 години, при който е бит и са му строшени ръцете. Виждал го след
инцидента - не можел да се храни, не можел да ходи до тоалетна, тъй като ръцете му били
строшени. Сега работят заедно и наблюденията му са, че може да работи колкото неговия 15
годишен син. Не може да се натоварва, а преди това работел.
По делото е назначена и изслушана съдебно медицинска/СМЕ/, чието заключение не
е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно.
От приложената медицинска документация в ДП вещото лице установило, че Е. е
получил следните наранявания:
Счупване на лявата лакътна кост, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок повече от 1 месец.
Счупване на десния лакътен израстък, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник за срок повече от 1 месец.
Охлузни, повърхностни, прободни и разкъсно-контузни рани в областта на
крайниците, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени в Досъдебното
производство.
За периода от времето на пребиваване в СПО ищеца е изпитвал болки, страдания и
неудобства-транспортирането до Рентгеновото отделение, извършването на
имобилизацията, манипулацията с хирургичната обработка на рана. Счупената кост на
дясната и лявата предмишница причиняват силни интензивни болки, защото са
разместени/при разместването болката е по-силна,което се причинява от триенето на
счупените повърхности/. Имобилизацията намалява интензивността на болката, именно
поради обездвижването и намаляването на това триенето. Болките по-силни са през първите
20-30 дена, след което време започва костната консолидация/зарастване/.
В резултат на травмите са имобилизирани и двата горни крайници, като
имобилизацията обхваща нивото от ръката до рамото. Това силно затруднява
самообслужваннето във възстановителния период, защото именно и двата горни крайници
са увредени. Поради продължителната имобилизация на горните крайници впоследствие
раздвижването е по-трудно особено в областа на лакетните стави.
Необходимия оздравителен период при счупване на десния лакетен израстък
/фрактура олекрании декстра/при липса на усложнения е срок за имобилизация за 3-4
седмици, срок за нетрудоспособност от физически труд 12-16 седмици.
Необходимия оздравителен период при счупване на лява лакетна кост /фрактура улне
синистра/при липса на усложнения е срок за имобилизация за 8-10 седмици, срок за
нетрудоспособност от физически труд 3-5 месеца.
3
Вещото лице е отбелязало, че правилно дежурният ортопед е посочил, че
пострадалия е показан за оперативна интервенция, защото счупванията са с размествания.
Такава до момента не е извършена.
При извършения личен преглед вещото лице установило намаление на силата на
десния горен крайник. Според вещото лице не е напълно възстановена фунцията на дясната
лакетна става/разгъването в областна на ставата е около 150-160 градуса/при норма 180
градуса/Все пак това възстановяване може да се определи като задоволително.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е квалифициран в доклада по делото по чл. 45 от ЗЗД,
поради това съдът с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е възложил
да установи, че са се осъществили обективните елементи от фактическия състав на
посочената правна норма, а именно: деяние, в една от двете му форми – действие или
бездействие; противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка
причиноследствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, а в тежест на
ответника е да опровергае субективния елемент – вината, по арг. от разп. на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема, че ищецът успя да
проведе главно и пълно доказване на релевантните за предмета на спора обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност
на причинителя на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема, че всяко
действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната забрана да не се вреди
другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на
вредата. Следва да се установи също, че деянието е извършено виновно и причинява вреда
другиму, както и че има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
С оглед нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца - елементите на деликтната отговорност. В случая
е налице Споразумение по НОХД №192/2020г по описа на МРС, с което на ответниците са
наложени наказания за деяния, съставомерни по чл.129 ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и
чл.170 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК от НК. По силата на чл. 383, ал. 1 НПК
определението на съда, с което се одобрява споразумението, има последиците на влязла в
сила присъда.
При това престъпление двамата ответници са причинили на ищеца описаните в
исковата молба травми, последните са посочени и в представеното споразумението.
Неоснователни са наведените от процесуалния представител на ответниците доводи,
че е налице съпричиняване, тъй като поведението на ищеца е мотивирало ответниците да
извършат побоя, поради обстоятелството, че е замесена жена. Видно от приложеното НОХД
№192/2020г по опис на МРС в отношенията на ищеца и двамата ответници действително е
намесена жена, която е съжителствала с първия ответник и е майка на втория ответник и е
поддържала връзка с ищеца. Тези обстоятелства по никакъв начин не могат да обосноват
съпричиняване от страна на ищеца в извършеното от ответниците престъпление, при което
ищецът е нападнат от две лица през нощта в дома му, като ответниците са нахлули с взлом
в дома му. Не може една такава връзка да бъде повод за саморазправа, при която
предварително сговорили се лица нанасят побой на лице, което предвид времето на
извършване не могло да се защитава.
Относно размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
4
вреди, съдът намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, причинените болки и морални
страдания и др.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното престъпление ищецът е претърпял следните травматични
увреждания - счупване на лявата лакътна кост, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на горен ляв крайник; счупване на десния лакътен израстък,
което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник
и Охлузни, повърхностни, прободни и разкъсно-контузни рани в областта на крайниците,
които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на двата горни
крайници за срок повече от един месец и временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Вещото лице сочи, че общият лечебен и възстановителен период за този тип
травматични увреждания е около от 3 до 5 месеца. В резултат на травмите са
имобилизирани и двата горни крайници, като имобилизацията обхваща нивото от ръката до
рамото, която имобилизация при липса на усложнения е за срок от 8-10 седмици. Това силно
затруднява самообслужването във възстановителния период, защото именно и двата горни
крайници са увредени. Поради продължителната имобилизация на горните крайници
впоследствие раздвижването е по-трудно особено в областта на лакетните стави.
Според вещото лице счупената кост на дясната и лявата предмишница причиняват
силни интензивни болки, защото са разместени. Имобилизацията намалява интензивността
на болката, именно поради обездвижването и намаляването на това триенето. Болките по-
силни са през първите 20-30 дена, след което време започва костната
консолидация/зарастване/.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, тъй като
същите не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от
останалите събрани по делото доказателства, че по време на имобилизация на двете ръце на
ищеца, същият не е могъл да се самообслужва и за него са се грижили неговите близки .
Свидетелите изразяват непосредствени субективните възприятия за последиците върху
физическото състояние на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и
страдания.
В конкретния случай с оглед вида, характера и тежестта на установените няколко
травми, включително средна телесна повереда, възрастта на ищеца към момента на
настъпване на увреждането – 42 г., необходимия възстановителен период от 3 до 5 месеца,
през който ищецът е търпял болки и страдания и значителни неудобства свързани с факта, че
не е могъл да се самообслужва повече от месец, съдът намира, че сумата от 25 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
вредите от престъплението. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
5
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Следва да бъдат осъдени двамата ответници, при условията на солидарна
отговорност, с оглед нормата на чл. 53 от ЗЗД, да заплатят горната сума на ищеца, като
обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следва
направените от него разноски, но в случая не са представени доказателства за такива
разходи.
По сметка на РС-Мездра, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски
в размер на 400. 00 лева, за допусната експертиза и 1000лева държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Р. с ЕГН ********** и Н. М. А. с ЕГН ********** и двамата от с.
Тишевица, общ.Враца, да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б. А. Е., ЕГН **********, от село
Кален, община Мездра, сумата от 25 000лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди настъпили в периода
28.01.2020г до 19.02.2024г, в резултат на извършеното от ответниците на 28.01.2020г
деяние, при което са причинили на Б. А. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лакътна кост, счупване на десен лакътен израстък, увреждания които са
причинили трайно затруднение на движенията на горните крайници, ведно със законната
лихва, считано от 28.01.2020г / датата на увреждането/ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА К. В. Р. с ЕГН ********** и Н. М. А. с ЕГН ********** и двамата от с.
Тишевица, общ.Враца, да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на МРС държавна такса от 1000.00лева/хиляда лева/ и 400.00лева/четиристотин
лева/ - разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Враца.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6