РЕШЕНИЕ
№ 9734
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110159565 по описа за 2021 година
Р. Г. М. е предявила срещу „ЕОС М.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сума в размер на 7328,27 лева,
представляваща главница, сума в размер на 582,28 лева, представляваща договорна лихва за
периода 27.06.2006 г. - 14.12.2006 г., както и сума в размер на 16,37 лева за периода
25.05.2006 г. - 14.12.2006 г., поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че ответникът е титуляр на следните погасени по давност вземания,
произтичащи от изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 2716/2006 г. на Районен съд –
Кюстендил, а именно: сумата от 7328,27 лева, представляваща главница, сумата от 582,28
лева, представляваща договорна лихва за периода 27.06.2006 г. - 14.12.2006 г., както и
сумата от 16,37 лева, представляваща лихва за периода 25.05.2006 г. - 14.12.2006 г. Излага
доводи, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителните действия в
продължение на две години, прекратяването на изпълнителното производство става по
право и новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Заявява, че отказ от изтекла погасителна давност не е допустим и
когато такъв е извършен, то той не води до прекъсването на давността, тъй като тя вече е
изтекла. Излага, че на 29.01.2007 г. срещу длъжника е образувано изпълнително дело, в хода
на което от 05.11.2008 г. – датата на депозираната молба от кредитора за възлагане на
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, до 10.06.2014 г. не са извършвани действия по принудително
изпълнение от страна на кредитора. Ищецът твърди, че на 25.08.2014 г. след депозирана
молба от кредитора бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и
ежемесечно постъпвали суми по изпълнителното дело, което от своя страна било първото
1
валидно изпълнително действие, считано от образуването му. Моли да бъде признато за
установено, че не дължи сумите, описани в изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
2716/2006 г. на Районен съд – Кюстендил, тъй като същите са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
признава предявения от лицето С. А. А. иск. С молба от 06.04.2022 г. ответникът е посочил,
че не може да вземе отношение по искова претенция, предявена от Р. Г. М., поради което с
протоколно определение от 19.04.2022 г. съдът е приел, че не е налице признание на иска.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
2
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са били вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 18.12.2006 г., издаден по гр. д. № 2716/2006 г. на
Кюстендилски районен съд, с който Р. Г. М. е осъдена да заплати на „Обединена българска
банка“ АД сумата 7328,27 лева – главница, 582,28 лева – договорна лихва за периода
27.06.2006 г. – 14.12.2006 г., 16,37 лева – наказателна лихва за периода 27.05.2006 г. –
14.12.2006 г., 158,54 лева – държавна такса и 277,81 лева – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на него на 29.01.2007 г. е образувано изп. д. № 20077860400990 на ЧСИ
М.М. По същото на 05.11.2008 г. съденият изпълнител е конституирал взискател – „Е.М.с“
ООД. На 13.01.2010 г. и 23.07.2014 г. са наложени запори на трудови възнаграждения на
длъжника, а на 28.02.2022 г. – на банковата му сметка. На 14.04.2010 г. и 22.07.2010 г. са
направени удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника. В периода 12.09.2014 г. –
08.09.2021 г. са правени регулярни удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника.
Не се установява в рамките на двугодишния период от направената удръжка от
трудовото възнаграждение на длъжника на 22.07.2010 г. до налагането на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника на 23.07.2014 г. да са предприемани изпълнителния
действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013
г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. №
20077860400990 на ЧСИ М. М. се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК към 22.07.2012 г. (с изтичането на две години). Извършването на изпълнителни
действия след това е ставало по прекратено изпълнителното производство, поради което и
същите не съставляват валидно извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване
на давността за процесните вземания.
Поради това съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен
лист от 18.12.2006 г., е изтекла, тъй като към извършването на последващото изпълнително
действие по изп. д. № 20077860400990 на ЧСИ М.М., на 23.07.2014 г., е била настъпила
перемпция по изпълнителното дело и налагането на последващ запор и удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника не може да се счетат като действия, които са от
естество да прекъснат давността по отношение на вземанията, тъй като не са валидно
3
извършени след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, поради което и
са изтекли повече от 5 години след направената удръжка от трудовото възнаграждение на
длъжника на 22.07.2010 г. Съдът счита, че приложимата в случая е именно 5-годишната
давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи от договор за кредит, които не са
периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 18.12.2006 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност към 22.07.2015 г., поради което и предявения отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищцата в настоящото производство, но не са
представени доказателства такива да са сторени.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. М., ЕГН **********, срещу
„ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ....., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Р. Г. М. не дължи на
„ЕОС М.“ ЕООД сумата 7328,27 лева, представляваща главница, сума в размер на 582,28
лева, представляваща договорна лихва за периода 27.06.2006 г. - 14.12.2006 г., както и сума
в размер на 16,37 лева за периода 25.05.2006 г. - 14.12.2006 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист 18.12.2006 г. по гр. д. № 2716/2006 г. на Кюстендилски районен съд, въз
основа на който е образувано изп. дело № 20077860400990 на ЧСИ М. М., поради
погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4