№ 123
гр. П. , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емил С. Банков
Членове:Цезаринка Х. Йосифова
Йоткова
Кристина А. Лалева
като разгледа докладваното от Емил С. Банков Въззивно частно наказателно
дело № 20214400600173 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
С определение № 61/23.02.21г., постановено в з.с.з. по ЧНД № 216/21г.
Районен съд-П. на осн.чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменил постановление от
18.01.21г. на прокурор от РП-П. по досъдебно производство № 2440/19г. по
описа на същата прокуратура, с което на осн.чл.243, ал.1, т.2 от НПК е
прекратено наказателното производство водено за престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор от ПРП,
който е депозирал срещу него протест, в който навежда доводи, че
определението на ПРС е необосновано. Моли въззивния съд да постанови
определение, с което да отмени определението на Районния съд.
Недоволен от определението на ПРС е останал и пострадалия П.В.,
който го обжалва, като възразява, че със съдебния акт предходната инстанция
не е дала на прокурора задължителни указания относно прилагането на
закона. Моли ОС да осъшестви това правомощие и да укаже коя е родово
компетентната прокуратура.
Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите
1
на страните, констатира следното:
Протестът е подаден в установения от закона срок, поради което се
явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Възражението на прокурора за необоснованост на определението,
предмет на проверка в настоящето производство, е неоснователно. Съгласно
възприетото становище в правната теория и константната съдебна практика
такъв порок на съдебния акт е налице, когато фактическите изводи на съда не
съответстват на събраните в хода на процеса доказателства. В конкретния
случай съдът въобще не е изложил фактическа обстановка като е посочил
причината за това-непълнота на доказателствата, резултат от непровеждане на
всестранно, обективно и пълно разследване. Правилно предходната
инстанция е акцентирала върху липсата на анализ на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност . Действително от постановлението на
прокурора не става ясно защо той е възприел описаната от него фактическа
обстановка.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че данните съдържащи се в
различните видове доказателствени средства са противоречиви. Единствените
факти, които могат да се установят безспорно от събраните доказателства са,
че на 01.06.19г. между пострадалия П.В. и свид. Е.К., които живеели
съпружески възникнал битов скандал, което принудило последната да
потърси съдействие, свързвайки се с номер за спешни повиквания 112.
Безспорно е, че на местопроизшествието първоначално пристигнали
служителите на МВР-свид. К.К. и К.М., които били посрещнати от свид. Е.К.,
която ги въвела в жилището обитавано от нея, свид. П.В. и децата им.
Полицаите влезли в стая от апартамента, където в този момент бил
пострадалия, приложили сила и поставили белезници на В., след което го
извели от жилището и го качили в асансьора, а впоследствие го отвели първо
в сградата на Второ РУП-П. и по-късно в сградата на Първо РУП-П., откъдето
пострадалият бил освободен. Същият посетил съдебен лекар и при прегледа
му били установени множество травми по главата, тялото и крайниците.
Събраните до настоящия момент в хода на наказателния процес
2
доказателства не дават възможност да се отговори еднозначно на основния
въпрос в този казус-причинена ли е умишлено на пострадалия телесна
повреда от служителите на МВР.
За изясняване на този факт доказателства могат да се черпят на първо
място от гласните доказателствени средства. Единствените преки
доказателства за това се съдържат в показанията на пострадалия и на свид.
К.К. и К.М.. Първият твърди, че след като е имал спор с дошлите в дома му
служители на реда, те се нахвърлили върху него, поставили му белезници,
нанесли му множество удари по лицето и тялото, извели го от дома, качили
го в асансьора, където продължили да го бият, като свид. К.М. го държал, а
свид. К.К. го удрял с юмрук и коляно в гърба и в задната част на главата.
Вторите сочат, че след като влезли в дома на пострадалия се представили,
съобщили му повода за посешението-сигнал за упражнено домашно насилие
и му разпоредили да се идентифицира, представяйки документ за
самоличност. Твърдял, че пострадалият се отнесъл с тях грубо, обиждал ги,
замерил ги с предмет, което наложило да употребят сила и да ползват
помощни средства. Сочат, че след поставянето на белезниците извели свид.
П.В. от дома му, качили го в асансьора, където той отново започнал да
буйства, което наложило да го притиснат към стената на асансьорната кабина.
Очевидно е, че показанията на тези три лица не дават възможност да се
изясни механизма на произшествието и начинът на причиняване на
уврежданията на В.. Още по-малко за това спомагат заключенията на ВЛ по
назначените СМЕ. Същите, както и показанията на свидетелите очевидци са
диаметрално противоречиви и са обсъдени подробно от предходната
инстанция, която в крайна сметка е достигнало до извода, който се споделя и
от въззивния съд, че не могат да послужат, за да бъде изграден категоричен
извод за причините довели до уврежданията по главата, тялото и крайниците
на пострадалия. Това прави необходимо провеждането на посоченото от РС
по-задълбочено, комплексно съдебно-медицинско обследване от по-голям
брой ВЛ.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че протестът е
неоснователен, а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да
бъде потвърден.
3
Що се отнася до жалбата на пострадалия, предвид факта, че
постановлението на прокурора е отменено и делото е върнато на ПРП за
продължаване на разследването, същата се явява недопустима и следва да
бъде оставено без разглеждане. Въпреки това следва да се отбележи, че
твърдението съдържащо се в нея за липса на указания от съда е
неоснователно-в мотивите на определението предходната инстанция е
посочила, действията които следва да бъдат извършени, за да бъдат
изпълнени нормативните изисквания. Не е допустима даването на указания
относно родовата компетентност, защото тя е свързана с правната
квалификация на деянието, която във фазата на досъдебното производство е
единствено в правомощията на прокурора, който упражнява функцията по
ръководство и решаване.
Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61/23.02.21г., постановено в з.с.з. по
ЧНД № 216/21г. по описа на Районен съд-П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на П. К. В. срещу
определение № 61/23.02.21г., постановено в з.с.з. по ЧНД № 216/21г. по описа
на Районен съд-П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4