ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1189
Силистра, 27.10.2025 г.
Административният съд - Силистра - II състав, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА |
като разгледа докладваното от съдията Павлина Георгиева-Железова административно дело № 327/2025 г. на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Д. С. С. с постоянен адрес: гр. Тутракан, обл. Силистра, [улица],чрез адвокат Д. Т. А.-А. колегия гр.Силистра, за спиране предварителното изпълнение на Постановление изх. № С250019-022-0112950/02.10.2025 г.,потвърдено с решение № 204 от 16.10.2025 г.на директор ана ТД на НАП-Варна.С последното е наложен запор върху вземането на жалбоподателя от работодателя му – Дирекция „Бюро по труда“-Силистра до размера от вземане в размер на 500 лева с произход „глоба“.
Молбата за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е мотивирана по следния начин:“Моля, на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК във връзка с чл. 197, ал. 6 от ДОПК, да спрете предварителното изпълнение на Постановление изх. № С250019-022-0112950/02.10.2025 г., тъй като запорът е насочен към единствения ми доход - трудово възнаграждение, неполучаването на който в пълен размер само по себе си би ми причинило значителна вреда, първо, и второ - в случай, че приходната агенция се удовлетвори от него (неоснователно) биха се създали предпоставки за воденето на допълнителни (и излишни) производства и акумулирането на разноски по връщането на съответната сума от нейна страна.)
Ответникът по жалбата, в съпроводителното писмо не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореното потвърдително решение.
Административен съд Силистра, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становището на жалбоподателя, който е изразил такова, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането изхожда от надлежна страна по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно поради следните съображения.
Допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на процесното постановление (чл.197,ал.6 от ДОПК)съдържа в себе си преценката на законодателя за наличие на особено важен държавен и обществен интерес, който следва да бъде гарантиран. За разлика от случаите по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи допускането на предварително изпълнение на издадения от него акт, при допуснато от закона предварително изпълнение се презумира възможността от закъснението на изпълнението да настъпи значителна или трудно поправима вреда.Допуснатото в тази хипотеза предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес.
За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже (и то въз основа на нови обстоятелства), че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящият случай, с оглед препращането, направено в ал. 4 на чл. 166.
Както беше посочено по – горе, законовото правило на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК изрично определя, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта.
В случая не са посочени и не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на оспорения акт и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Претендираните в случая вреди -неполучаването на пълния размер заплата би причинило значителна вреда и на следващо място -предпоставки за воденето на допълнителни (и излишни) производства и акумулирането на разноски по връщането на съответната сума от страна на НАП, не са от посочената по-горе категория - значителни или трудно поправими вреди, които са и нововъзникнали. Настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му.
Жалбоподателят дори не конкретизира какви точно са претендираните вреди, а посочва, че се разбирало от „само себе си“.
На следващо място опазването престижа на администрацията, в случая НАП, не е обективно обусловено от изхода на спора.
В обобщение, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт е неоснователно и недоказано.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, Административен съд Силистра, в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. С. с постоянен адрес: гр. Тутракан, обл. Силистра, [улица],чрез адвокат Д. Т. А.-А. колегия гр.Силистра, за спиране предварителното изпълнение на Постановление изх. № С250019-022-0112950/02.10.2025 г.,потвърдено с решение № 204 от 16.10.2025 г.на директор ана ТД на НАП-Варна
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
| Съдия: | |