Р Е Ш Е Н И Е

 

№  21,                        28.02. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На осемнадесети февруари                                  2019 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                      БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Ирина Василева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 27,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на Община Попово, против  Решение № 188 от 26.10. 2018 година, постановено по гр.дело № 82/ 2018 г. по описа на РС Попово, с което общината е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 397,86 лв., обезщетение за нанесени вреди по автомобил със застраховка „Каско“, собственост на  ЦВ.Р.от гр. Попово, с рег. № Т 38 88 КТ, при претърпяно ПТП на 11.02. 2013 г. в гр. Попово, 15 лв. ликвидационни разноски и 121,46 лв.  лихва за периода от 19.01. 2015 до 19.01. 2018 г. Присъдена е и законната лихва върху главницата от 19.01. 2018 г. до окончателното изплащане, като до пълния размер искът е отхвърлен като неоснователен. Общината е осъдена да заплати и сумата от 163,93 лв. разноски. В последствие решението е допълнено в частта за разноските и са присъдени още 409,82 лв. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението, като основно се набляга на това,  че ищецът не е провел пълно и главно доказване, по несъмнен начин на претенцията си. Иска се отмяна на решението изцяло като незаконосъобразно, като се присъдят направените разноски и ю.к. възнаграждение. В съд.зас. жалбата беше поддържана изцяло от ю.к. Георгиева.

Въззиваемата страна в подадения от нея отговор в законния срок  счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски. В съд.зас. не се яви представител, но постъпи писмена молба от пълномощника, в която жалбата се поддържа.

Въззивният съд счита, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо, по същество е отчасти неправилно.

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, против община Попово.

В исковата молба се твърди, че на 09.10. 2015 г./датата най-вероятно е сбъркана/между „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и Цв.Г.Р., бил сключен договор за доброволна имуществена застраховка „Каско+“, клауза „Пълно Каско“ по отношение на лек автомобил, марка и модел „Хонда Сивик“, per. № Т 3888 КТ. Подписана била застрахователна полица № 440112253000023/ 17.02. 2012 год., материализираща и удостоверяваща  възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 21.02. 2012 год. до 24:00 ч. на 20.02. 2013 год.

На 11.02. 2013 год. застрахованият автомобил претърпял пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. Попово. Причина за настъпилия пътен инцидент била попадане на застрахования лек автомобил в несигнализирани и необезопасени неравности на пътното платно - дупки. Органите на ПП, КАТ при РУП гр. Попово, ОД на МВР - гр. Търговище били уведомени незабавно от водача на автомобила, като за пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП № 1385217/11.02. 2013 год.

На 11.02. 2013 год. от застрахования собственик ЦВ.Р.било подадено уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под № 44012511301221. На автомобила бил извършен първоначален оглед, за който бил съставен съответния опис на уврежданията по щета № 44012511301221 от 11.02.2013 год. При огледа били констатирани увреждания по предна лява гума и задна лява гума.

Съгласно условията по застрахователния договор, на 21.02. 2013 год. на застрахования собственик било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 421,60 лв., които били преведени по посочената от ЦВ.Р.банкова сметка.

***, че отговорна за настъпилия пътен инцидент е Община Попово, тъй като в качеството си на собственик на пътя, била длъжна да го стопанисва и поддържа в изправност, което не било изпълнено и се намирало в причинно-следствена връзка с щетите, нанесени на застрахованото превозно средство

На ответника била изпратена покана изх. № 92-1636/11.03. 2013 год. да заплати претендиралите суми, но до подаване на исковата молба регресната претенция на ищцовото дружество не била удовлетворена.

В отговор на същата било получено писмо от кмета на Община Попово, че претенцията била приета за недоказана и неоснователна, поради което не счита, че следва да заплати исканите от „ДЗИ-Общо застраховане“ суми.

С оглед на изложеното, се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 421,60 лв., представляваща изплатено в полза на застрахования собственик застрахователно обезщетение по полица „Каско+“ № 440112253000023/17.02.2012 год., сумата от 15,00 лв. - ликвидационни разноски, с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1- во от КЗ /отм./ и сумата от 215,29 лв. - мораторна лихва, считано от 29.03.2013 год. - датата, на която е изтекъл 15-дневения срок от получаването на регресната покана от Община Попово до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че няма данни по делото, които да доказват виновното поведение, действие или бездействие на Община Попово, което да обуславя ангажиране отговорността на общината за настъпилото ПТП. Релевират се доводи, че за ПТП ищецът не е уведомил органите на Пътна полиция, поради което не е било изяснено в кой точно участък на улицата се е намирала дупката, в която е попаднал автомобилът. Не били ясни и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и състоянието на пътя по време на инцидента. Липсвало описание на щетата по автомобила, както и в какво се изразява повредата му. Не било изяснено има ли вина водачът на МПС, който бил длъжен да съобрази скоростта на управлявания от него автомобил със състоянието на пътното платно и с конкретните условия на видимост, атмосферни условия и интензивността на движение.

Допуснато е изменение на исковете, чрез неговото намаляване до размера от 412,86 лв. - главница и 201,80 лв. лихва за забава.

Какви са фактите по делото, които въззивният съд приема за установени. По иска с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./, вр. чл. 49 от ЗЗД.

На 17.02. 2012 година между „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и Цв.Г.Р., бил сключен договор за доброволна имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“ по отношение на притежавания от него лек автомобил, марка и модел „Хонда Сивик“, per. № Т 3888 КТ. Подписана била застрахователна полица № 440112253000023/17.02. 2012 год., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 21.02.2012 год. до 24:00 ч. на 20.02. 2013 год.

На 11.02. 2013 год. застрахованият автомобил претърпял пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. Попово. Причина за настъпилия пътен инцидент била попадане на застрахования лек автомобил в несигнализирани и необезопасени неравности на пътното платно - дупки. Органите на ПП, КАТ при РУП гр. Попово, ОД на МВР - гр. Търговище били уведомени незабавно от водача на автомобила, като за пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП № 1385217/11.02. 2013 год.

На 11.02. 2013 год. от застрахования собственик ЦВ.Р.било подадено уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под № 44012511301221. На автомобила бил извършен първоначален оглед, за който бил съставен съответния опис на уврежданията по щета № 44012511301221 от 11.02. 2013 год. При огледа били констатирани увреждания по предна лява гума и задна лява гума.

Съгласно условията по застрахователния договор, на 21.02. 2013 год. на застрахования собственик било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 421,60 лв., които били преведени по посочената от ЦВ.Р.банкова сметка.

*** № 1385217/11.02. 2013г. се установява, че на 11.02. 2013 г., в 10.00 ч. в гр. Попово, при движение по ул. „Каломенска“, л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН: Т 3888 КТ, управляван от Цв.Г.Р. преминал през неравност по пътното платно, в следствие на което е претърпял материални щети — спукани предна и задна леви гуми. Протоколът не е съставен на мястото на произшествието, а по показания на пострадалия, в 15 часа в същия ден. Няма скица на ПТП, записано е, че е нарушена.

От показанията на свидетелите ЦВ.Р.и Петър Радев се установява, че в гр. Попово, поради преминаване през деформация на пътя - дупка с големина около 6 см., са спукани предна лява и задна лява гума на посочения автомобил. Първоначално са разбрали само за предната, защото гръмнала, но след това са установили, че и задната гума също е спукана. Дупката не е била изрязана. Автомобилът се е движел с около 40-50 км./ч., а времето е било влажни и дъждовно. Пътният участък не бил обозначен със знак за наличие на неравности по пътното платно или по друг начин. Свидетелят Цв.Радев посочва, че е имал подобни инциденти със спукани гуми и преди, пукал е толкова много гуми, че вече не помни подробности. Счита, че един от проблемите при автомобила е това, че е с гуми с нисък профил и оттам идва проблемът с честото пукане на гуми. Автомобилът е бил нов, на 4 години. Свидетелят Б., който е съставил протокола за ПТП посочва, че ПТП не е посетено, но за да напише протокола, със сигурност трябва да видял дупката. По същата улица е имало множество дупки, които се появяват.

От представения от ответника договор от 27.07. 2015 година с дружеството „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД е ведно, че община   Попово е договорила извършването на основен ремонт на 12 пътни участъка, сред които и на ул.“Каломенска“. Срокът на изпълнение е бил 90 дни. Монтажните работи са приети на 30.10. 2015 г.

Съдът намира свидетелските показания за обективни и логични, поради което изцяло ги кредитира.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че е възможно получаване на прокъсване по външната странична повърхност на двете гуми при процес на преминаване през дупка и взаимодействието с ръба на дупката при излизането от нея. От заключението на вещото лице се установява още, че размерът на средствата, необходими за отстраняване на причинените щети - подмяна на 2 бр. гуми възлиза на стойност от 198,93 лв. с ДДС за брой или общо 397,86 лв.

Изложеното налага извода за наличие на противоправно поведение от страна на Община Попово. Съгласно нормата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В чл. 167, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е посочено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява в най-кратък срок.

В конкретния случай община Попово, както по силата на задълженията си по ЗП, така и по силата на посочената норма от ЗДвП е следвало да осъществява контрол на пътната настилка чрез своите служители. От показанията и на тримата свидетели се установява, че по ул.“Каломенска“ в гр. Попово е имало дупки и една от тях е станала причина за произшествието. Общината е предприела действия за ремонт на тази улица едва две години и половина по-късно, а самата дупка не е била обозначена по начин, който да обръща внимание на водачите. Не са представени каквито и да било доказателства, че към момента на произшествието общината е изпълнила задълженията си.

Съдът приема за доказано и наличието на вредите по процесния автомобил, а именно - спукани две гуми, които са заменени с нови.

На базата на така установените факти, съдът намира, че главният иск е установен в своето основание. В случая отговорността на общината се ангажира по реда на чл. 49 от ЗЗД, предвид неизпълнение на задълженията на служителите, посочени както в ЗП, така и в ЗДвП. Налице е противоправно бездействие, което е довело и до процесния инцидент.

Затова искът с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ е доказан по основание. Размерът на щетите е установен от заключението на експертизата.

Ответникът в отговора на исковата молба обаче има възражение за съпричиняване, предвид на това, че водачът и собственик на автомобила не е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът намира, че това възражение е основателно. Както се установи от показанията на свидетелите, водачът е имал множество подобни инциденти и самият той счита, че една от причините за техния брой са техническите характеристики на автомобила. Състоянието на пътната настилка в града и на тази улица е добре известно на водача. Било е влажно, защото предния ден е валяло. Всички тези фактори са били добре известни. И независимо от това, че автомобилът се е движил с позволената за населено място скорост, то същата очевидно не е била съобразена със състоянието на пътя и с това на самия автомобил. Затова съдът счита, че и водачът има вина за настъпването на произшествието.

Вярно, че общините имат задължения, които не са били добре изпълнени, а в много от случаите нямат финансова възможност да ги осъществяват. На водачите на ППС също имат задължения, но много често и те не ги изпълняват. Т.е. отговорността за подобни инциденти в повечето случаи, както и в настоящия, е взаимна. Съдът счита, че съпричиняването е в размер на 50%.

Затова искът следва да се уважи до размера на половината от установената от вещото лице сума, а именно 198,93 лв.

Останалите възражения по съществото на спора и доводите, които са изложени в отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователни. В протокола за ПТП по отношение на мястото на същото, безспорно е посочена ул. „Каломенска“. Съставянето на акта е на друго място. Това не се отразява по никакъв начин на изводите на съда. Вярно е, че е изминал дълъг период от време, но протоколът от ПТП е съставен в същия ден и вярно отразява изявленията на водача на автомобила. Налице са свидетелски показания, на които съдът дава вяра, предвид на това, че бяха обективни и съдържаха и неизгодни за свидетеля факти и обстоятелства. За съда са налице безспорни доказателства относно механизма на произшествието и това, че то е станало в рамките на града. Всичко това, независимо на кое точно място е било от улицата, обвързва общината със задълженията по ЗДвП.

На основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени и 15.00 лв. ликвидационни разходи.

По отношение възражението за погасителна давност, въззивният съд препраща към мотивите на ПРС. Тригодишната давност важи само за отношенията между застрахован и застраховател.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал.З ЗЗД. За поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.

Видно от приложената по делото Регресна покана с изх. № 92-1636/11.03. 2013г., получена от ответника на 14.03. 2013 г. се установява, че със същата Община Попово е поканена в 15-дневен срок да заплати на ищеца сумата от 436,60 лв. — платено от застрахователя обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разходи. Така, считано от 30.03. 2013 г. ответникът е изпаднал в забава.

По отношение на вземания за лихва за забава по аргумент от чл. 111, б. „в” от ЗЗД, е приложима специалната тригодишна давност. Предявяването на иска спира течението на давността. В случая, искът е предявен на 19.01. 2018г., поради което погасени по давност са вземанията за лихва, възникнали преди 19.01. 2015 г. Размерът на мораторната  лихва за периода 19.01. 2015 г. - 19.01. 2018 г., върху посочената от въззивния съд главница, възлиза на 60,50 лв.

По разноските:

Предвид изхода от делото, съдът счита, че всяка от страните следва да поеме собствените си разноски и такива да не бъдат присъждани на нито една от тях.

В заключение: решението следва да бъде отменено в частта, в която е присъдена сума над 198,93 лв. за главницата, над 60,50 лв. за лихвата и в частта за разноските изцяло. За отменената част да се постанови ново решение, като исковете бъдат отхвърлени. В останалата част решението следва да се потвърди.

Следва да се има предвид, че допълнителното решение е влязло в сила и то става част от основното.

За яснота съдът посочва, че сумата, която като краен резултат ищецът следва да получи е 198,93 лв., главница, 60,50 лв. лихва за забава, 15 лв. ликвидационни разноски. Разноски по делото не се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 188 от 26.10. 2018 година, постановено по гр.дело № 82/ 2018 г. по описа на РС Попово, допълнено с определение № 1036 от 07.12. 2018 г. относно разноските, в частта, в която на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е присъдена сума над 198,93 лв. главница, над 60,50 лв. лихва за забава и изцяло в осъдителната част относно разноските, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от К.Ч. - Главен изпълнителен директор и М.Г. - Изпълнителен директор, чрез Адвокат П.П.,***, ЕИК: *********, представлявана от кмета Л.В., с адрес: гр. Попово, ул. „Александър Стамболийски" № 1 иск за заплащане на, СУМАТА в размер на 397,86 лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от претърпяно на 11.02. 2013 г. пътно транспортно произшествие материални щети /спукани два броя гуми/ по лек автомобил „л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН: Т 3888 КТ, собственост на Цв.Г.Р., СУМАТА от 15,00 лв. - ликвидационни разходи, СУМАТА от 121,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.01. 2015 г. - 19.01. 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, от 19.01. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането,  в ЧАСТТА,  ЗА РАЗМЕРА над сумата 198,93 лв. до 397,86 лв. за главницата и над 60,50 лв. до 121,46 лв. за лихвата като неоснователен, като отхвърля претенциите и на двете страни за заплащане на разноски по делото един на друг.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                        

                                                                     2.