Решение по дело №562/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260033
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20201840200562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 23.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                           председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 562 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

К.Н.И. ЕГН ********** *** е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП е наложена имуществена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че  фишът е незаконосъобразен, тъй като не е извършено твърдяното административно нарушение, тъй като за автомобилът й е имало заплатена винетна такса.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо оспорва жалбата като се твърди, че електронната винетка е закупена за ремарке на лек автомобил рег. № ********, а не за лек автомобил с този регистрационен номер, а съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 03.03.2020 г. около 18,02 часа с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. № ** **** **, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на К.И. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил „Ф. П.“, рег. № ******** е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.

От представената по делото разписка № 0500009808113647 от 16.10.2019 г., издадена от системата за парични преводи и платежни услуги „И.“ се установява, че на 16.10.2019 г. в 17,50 часа в полза на „Интелигентни трафик системи“ АД е била заплатена сумата от 97 лева за годишна електронна винетка категория К3, регистрационен номер ******** за периода от 16.10.2019 г. до 15.1.2020 г.

По делото от страна на наказващия орган е представена  разписка за електронна винетка, издадена от БГТОЛ, съгласно която превозното средство с рег. № ******** е отбелязано като ремарке за лек автомобил.

От показанията на свидетеля Е. И., който е съпруг на жалбоподателката, се установява, че електронната винетка е била закупена от пункт на „И.“ в голям магазин в гр. П. и данните за автомобила са били попълнени от служителя въз основа на талона на автомобила, като Иванов е проверил категорията на винетката -  КЗ. Свидетелят твърди, че през цялата година за действие на винетката не е бил спиран и не е бил предупреждаван, че закупената винетка не съответства на категорията на превозното средство.

           С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници;   моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е посочено, че когато пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено административното нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде установено, че  съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, автомобилът се е движел  по път в обхвата на платената пътна мрежа.

В случая от обективна страна бе установено, че е била заплатена годишна винетна такса за превозно средство с рег. № ********, като съпругът на жалбоподателката е действал със съзнанието, че тази винетка е за лек автомобил „Ф. П.“, рег. № ********. Обективно той е декларирал регистрационния номер и категорията на превозното средство, представяйки регистрационния талон на автомобила на служител на дружество, предоставящо платежни услуги. Обстоятелството, че този служител погрешно при въвеждането на данните за автомобила е посочил, че регистрационният номер се отнася за ремарке за лек автомобил, не би могло да се вмени във вина на жалбоподателката, още повече, че видно от приложената разписка в нея се съдържат данни единствено за категорията на винетния стикер, но не и на превозното средство

Вярно е, че чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. предвижда, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Тази разпоредба, обаче не би могла да обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139 ал. 5 и 6 ЗДвП, а единствено поражда задължението за съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство Ако се приеме противното то лицето би понесло административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по 139, ал. 6 ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил. Подобно тълкуване противоречи както на действителния смисъл на административнонаказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на справедливостта, още повече че към настоящия момент единственият вид винетна такса е от категория К3 и стойността й е еднаква, независимо от вида и категорията на превозното средство.

Ето защо, съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е извършено от субективна страна, поради което и атакуваният електронният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В полза на жалбоподателя в съответствие с чл. 63, ал. 3 ЗАНН следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

                 

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на К.Н.И. ЕГН ********** ***  основание чл. 179, ал. ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“,  ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.И. ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лв. /триста лева / разноски в производството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

/Р. Йорданова/