Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 08.04.2022 г.
В
И М Е ТО Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 536/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Ищецът Ф.Г. твърди, че е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. На 11.03.2020 г. в търговския регистър по партидата на дружеството било подадено заявление за вписване на промяна в собствеността на дружествените дялове, в представителната власт, фирмата, предмета на дейност и адреса на управление на дружеството. Към заявлението били представени протокол от 10.03.2020, рег. № 15696, обективиращ решение на Г. за прехвърляне на дяловете в полза на Р.М.-С., договор от 10.03.2020 г. за продажба на дяловете и протокол от 10.03.2020 г., рег. № 15700, обективиращ заявените за вписване решения, взети от Р.М.-С. в качеството й на нов едноличен собственик на капитала. Според ищеца протокол от 10.03.2020, рег. № 15696, бил неавтентичен и поради това решението, обективирано в него, било нищожно. Решенията по втория протокол пък били взети от лице, нямащо в действителност качеството на едноличен собственик, тъй като договорът за продажба на дружествени дялове също бил нищожен – не бил подписан от ищеца в качеството му на продавач. Поради изложеното ищецът моли съда установи нищожността на решенията, обективирани в горепосочените два протокола. Претендира разноски.
Ответникът „Н.“ ЕООД чрез назначения особен представител оспорва исковете, като твърди, че ищецът не бил активно легитимиран да иска установяване на нищожност на решенията, тъй като бил прехвърлил дружествените си дялове, а също и поради невъзможност да се постигне предвидената в чл. 74 ТЗ правна последица. Оспорва твърдението за неавтентичност на първия протокол и на договора за продажба на дялове.
Съдът,
като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
По вида и допустимостта на предявените искове.
С доклада на делото съдът е приел, че е сезиран само с искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК – за установяване нищожността на решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Доколкото първото решение не подлежи на вписване в търговския регистър, а решенията по втория протокол не са вписани поради спиране по реда на чл. 536 ГПК, то защитата на ищеца не би могла да се осъществи по реда на чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, а само чрез предявяване на общия установителен иск за нищожност (макар и без самостоятелни правни последици, първото решение – за продажба на дружествените дялове на едноличния собственик, би създало привидна легитимация за сочения в него приобретател и поради това за ищеца е налице правен интерес да установи и неговата нищожност).
Възражението на ответника, че исковете за нищожност са предявени при липса на активна процесуална легитимация, тъй като след сключване на договора за продажба на дялове ищецът нямал качеството на едноличен собственик, е неоснователно. Притежанието на качеството съдружник е процесуална предпоставка за допустимост на исковете за отмяна по чл. 74 ТЗ, но не и на иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявим от всяко лице с правен интерес. В случая ищецът ползва единствената му призната от закона възможност да препятства вписването на соченото от него за нищожно решение относно смяна на едноличния собственик и управителя, а интересът му се легитимира от твърдението, че е действителният собственик на капитала на дружеството ответник. Тези твърдения са достатъчни да обосноват процесуална легитимация за предявяване на исковете.
Същевременно при изложените в исковата молба факти съдът намира, че не се поддържат отделни и надлежни фактически твърдения за предявяване на искове по чл. 74 ТЗ – ищецът не е изложил различни факти, от които да се направи извод за наличие на евентуално предявени искове по чл. 74 ТЗ, а единствено е подвел под хипотезиса на тази разпоредба първоначално заявените от него факти за неавтентичност на първия протокол и за взимане на решенията по втория протокол от лице, нямащо качеството на едноличен собственик. Ето защо съдът намира, че не е сезиран с отделни искове по чл. 74 ТЗ, а и такова сезиране не би било допустимо след подаване на първоначалната искова молба, в която е отправен единствено петитум за установяване нищожността на решенията и са изложени единствено факти във връзка с нищожността.
По основателността на исковете.
От търговския регистър се установява, че ищецът е вписан като едноличен собственик и като управител на ответното дружество. На 11.03.2020 г. е подадено заявление отР.Б.М.-С. за вписване на промени по партидата на дружеството, а именно: промяна на едноличния собственик, на управителя, на фирмата, предмета на дейност и адреса на управление. Към заявлението са представени протокол от 10.03.2020 г., заверен нотариално за вярност на подписите и съдържанието, който обективира решение на ищеца да прехвърли дяловете си на Р.М.-С., договор за продажба на притежаваните от ищеца дружествени дялове на Р.М.-С. и протокол от 10.03.2020 г., заверен нотариално за вярност на подписите и съдържанието, който обективира заявените за вписване решения, взети от Р.М.-С. в качеството й на нов едноличен собственик.
Прието е заключение на съдебно-графическа експертиза, съгласно което подписът, положен в протокола от 10.03.2020 г. и обективиращ взето от ищеца решение за прехвърляне на дружествените дялове, не принадлежи на Г.. Неавтентичен е и подписът за продавач, положен в договора за прехвърляне на дружествени дялове. Съдът кредитира напълно това заключение, като не споделя доводите за обратното, поддържани от особения представител на ответника. На първо място, вещото лице е категорично във формирания от него извод и е мотивирал същия с установени различия както в общите (транскрипция, степен на обработеност, относителен размер, степен на свързаност), така и в по-характерни частни признаци (форма на движението при изписване на началния елемент на буква “G“, графична форма на елементите след буква “G“, вид на свързване при изписване на елементите в първата част на подписа, графична форма на елементите във втората част на подписа, графична форма и относителен размер при изписване на буква „Z“, продължителност на движението при изписване на завършващия елемент). Според вещото лице установените различия са съществени. Изследван е достатъчен сравнителен материал от различни години, като липсата на експериментални сравнителни образци не може да разколебае доверието в експертизата, доколкото този вид сравнителни образци е с най-ниска степен на достоверност и идентификационна значимост (вж. обясненията на вещото лице, дадени при разпита му в о.с.з на 23.03.2022 г.). Обстоятелството, че експертизата опровергава истинността на официални удостоверявания, извършени от нотариус (вж. възраженията, изразени от ответника в устните състезания), не може да е самостоятелно основание за некредитирането й, тъй като официалните удостоверявания, каквито са и нотариалните, не се ползват с необорима презумпция за истинност, а единствено от разместена тежест за доказване на неистинността им.
При тези факти следва да се приеме, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно мотивите на т. 1 от ТР 1/2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожно е липсващото (невзетото) решение на върховния орган на дружеството (едноличен собственик/общо събрание). Когато се касае до решение на едноличния собственик на капитала, то същото може да е липсващо (невзето) в две хипотези: 1). когато макар и формално да е придаден вид за наличие на взето от едноличния собственик решение, той не е формирал и изразявал воля за взимането му, и 2). когато е изразена воля за взимане на решението, но тя е изразена от лице, нямащо качеството на едноличен собственик. И в двата случая решението е „невзето“ – действителният собственик и в първата, и във втората хипотеза не е изразил воля за взимането му.
Както беше посочено, решението за продажба на дружествените дялове не е подписано от сочения автор – ищеца Г., което означава, че същото не е взето от нея. Неавтентичността на договора за продажба пък означава, че същият е нищожен поради липса на съгласие и като такъв не е породил транслативен ефект – не е прехвърлил собствеността върху дружествените дялове. Следователно М.-С. не е имала качеството на едноличен собственик на капитала и решенията, обективирани във втория протокол от 10.03.2020 г., също се явяват невзети от едноличния собственик. Действителният собственик Г. не е волеизявявала нито за промяна на управителя, нито за промяна на идивидуализиращите дружеството белези като адрес на управление, наименование и предмет на дейност.
Поради изложеното следва да се приеме, че процесните решения са нищожни като невзети и следва да бъдат прогласени за такива.
По
разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца поисканите разноски в размер от 760
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от Ф.Г., гражданин на Република Италия, притежател на л.к. №
АХ512811/17.12.2016 г., срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание
чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, че са нищожни
следните решения на едноличния собственик на капитала на „Н.“ ЕООД:
-
решение
по Протокол от 10.03.2020 г., с рег. № 15696 на нотариалното заверяване на
подписа, извършено от нотариус рег. № 562 на НК, за прехвърляне на
дружествените дялове в полза наР.Б.М.-С., и
-
решения
по Протокол от 10.03.2020 г., с рег. № 15700 на нотариалното заверяване на
подписа, извършено от нотариус рег. № 562 на НК, за избор наР.Б.М.-С. за
нов управител, за промяна на фирмата на „О. 2020“, за промяна на предмета на
дейност и за промяна на адреса на управление ***.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Ф.Г., гражданин на Република Италия, притежател на л.к. № АХ512811/17.12.2016 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 760 лв. разноски.
След влизане в сила на решението
на основание чл. 194, ал. 3 ГПК препис от него, ведно с препис от признатите за
нищожни решения и от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 10.03.2020
г., да се изпратят на Софийска районна прокуратура.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
– гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: