№ 6149
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110167786 по
описа за 2022 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ищеца „*****************, с която се иска
съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.
Молителят сочи, че първоинстанционният съд неправилно е намалил размера
на претендираните разноски до минимума предвиден в Наредба №1, след
което редуцирал пропорционално на уважената част от исковата претенция. С
оглед изложеното, моли разноските същите да бъдат преизчислени и
съответно увеличени до размера на 1043,75 лв.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се измени решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна –
„***********************, не изразява становище по молбата за изменение
на решението в частта, касаеща разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 19308/23.07.2023 г., постановено по гр. д. № 67786/2022 г.
по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на
ищеца разноски, в размер на 371,26 лв., представляваща разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
1
По делото са представени доказателства, от които е видно, че
заплатеният адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на 1440
лв. с ДДС лв.
Съдът е отчел направеното възражение за прекомерност от страните,
като е счел същото за основателно поради съображения, подробно развити в
мотивите на постановеното по дело решение.
Съдът е взел предвид всички обстоятелствата, от значение за
преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на
предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода
на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали
във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия
случай е предявен един иск за вземане в общ размер на 148.41 щ.д., който
произтича от едно правоотношение в защита на един и същ материален
интерес. Производството е приключило в две съдебни заседания, с явяване на
процесуалните представители на страните. По делото не са събирани нови
доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително ниска правна сложност.
След отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав е намерил, че заплатените адвокатското възнаграждение в
размер на 1440 лв. с ДДС лв. от ищцовата страна е прекомерно и следва да
бъде намелено и съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В него се предвижда,
че за защита по предявения иск, адвокатското възнаграждение възлиза в
размер на 400 лева. До този размер е намалил и възнаграждението на
страната, като по отношение на нея е отчетено и заплатеното ДДС.
В този смисъл за исковото производство на ищеца му се следват
разноски съобразно уважената част от исковата претенция (70,05%).
Направените от него разноски възлизат в общ размер на 530 лв., (50 лв. д.т +
480 лв. адв. възнаграждение = 530 лв.) в този смисъл, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от
исковете (530 х 70,05%= 371,26) в размер на 371,26 лв.
Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молбата на „*****************, чрез адв.
*************** Д.а за изменение на 19308/23.07.2023 г., постановено по гр.
д. № 67786/2022 г. по описа на Районен съд София, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3