№ 15
гр. гр. Добрич, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500799 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от АТ. П. АТ. от
гр.Добрич срещу определение №130/01.10.2021 г. по гр.д.№97/2021 г. на Генералтошевския
районен съд,изпратено за разглеждане след отвод на съдиите при ГТРС на Добричкия
районен съд,в който понастоящем е преобразувано като гр.д.№3526/2021 г.С атакуваното
определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молба на частния
жалбоподател на основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на
разноски в размер на 500 лв за възнаграждение на вещо лице по допусната от съда съдебно-
оценъчна експертиза.В жалбата се изразява недоволство от определението,като се сочи
неправилна преценка на съда на финансовото състояние на страната,отправила молбата по
чл.83 ал.2 от ГПК.Настоява се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по
чл.83 ал.2 от ГПК.
Производството по реда на чл.83 ал.2 от ГПК е едностранно в рамките на исковото
производство,поради което препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна по
делото.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че частният жалбоподател е уведомен за обжалваното определение на 11.10.2021
г.,частна жалба вх.№1752/18.10.2021 г.,подадена чрез пощенски оператор-куриер на
15.10.2021 г.,е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1
от ГПК,изтекъл на 18.10.2021 г.Предвид горното и като изхождаща от активно
легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за
него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
1
Гр.д.№97/2021 г. на ГТРС,понастоящем гр.д.№3526/2021 г. на ДРС,е образувано по повод
искова молба,с която е предявен иск на основание чл.33 ал.1 от ЗЗД от АТ. П. АТ. от
гр.Добрич срещу Н.Н.К. от с.П.,общ.Г.Т. за унищожаване като сключен поради крайна
нужда при явно неизгодни условия на договор за покупко-продажба на нива с площ от
18 001 кв.м-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на
с.П.,общ.Г.Т.,обл.Добрич,обективиран в нотариален акт №120,т.І,рег.№325,д.№46/2020 г. на
нотариуса С.Ж. с район на действие ГТРС.
В първото по делото открито съдебно заседание на 21.09.2021 г. по искане на
ищеца,съдържащо се в исковата молба,е допусната съдебно-оценъчна експертиза със задача
вещото лице да определи пазарната цена на процесната нива към датата на сключване на
горната сделка на разпореждане.Определено е възнаграждение за вещото лице в размер на
500 лв,като ищецът е задължен да го внесе в едноседмичен срок.С молба вх.
№1564/27.09.2021 г. ищецът АТ. П. АТ. е поискал на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде
освободен от заплащането на депозита от 500 лв,тъй като не разполагал към момента с
достатъчно парични средства.В молбата се сочи,че А. няма живи родители,нито братя и
сестри,както и че не притежава недвижими имоти.Доходите му били непостоянни и от
временна трудова заетост-почасова работа по строежи и друга неквалифицирана
работа,доколкото здравословното състояние му позволявало и когато намерел такава.Към
молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние.
Преценката на районния съд,че финансовото положение на ищеца позволява същият да
внесе депозита от 500 лв,не почива на конкретните доказателства по делото,а на
предположения.Фактът,че още с исковата молба не е поискано освобождаване на ищеца от
държавна такса за водене на делото,не може да служи като обосновка за последващ отказ
същият да бъде освободен от такси и разноски.Финансовото и материално положение не е
постоянна величина и може да се променя във времето,като промяната в обстоятелствата
следва да се зачита и съобразява.При образуване на делото ищецът е внесъл минимална
държавна такса в размер на 50 лв,чийто размер очевидно е бил по възможностите му към
датата на подаване на исковата молба в съда.Все пак се касае за минимална държавна такса
по чл.1 от ТДТКССГПК,т.е. за неособено голяма финансова тежест.Депозит за вещо лице в
размер на 500 лв обаче може сериозно да затрудни лице без постоянни доходи.Не отговаря
на действителността констатацията на първоинстанционния съд,че ищецът А. бил заплатил
възнаграждение за трима адвокати по делото.Ищецът е упълномощил един адвокат,който е
преупълномощил други двама да осъществяват процесуално представителство вместо него
поради възпрепятстване на първоначално ангажирания адвокат.Доказателства по делото за
уговорено и изплатено в полза на някой от адвокатите адвокатско възнаграждение на
настоящия етап от производството не са представени,т.е. само от факта на упълномощаване
на адвокат по делото не може да се обоснове извод,че ищецът има стабилно финансово
състояние.Няма данни същият да е и изплатил на адвоката сериозно по размер
възнаграждение,за да е налице съмнение в достоверността на твърдението,че не разполага с
достатъчно парични средства.Видно от удостоверението за наследници на лист 72 от делото
2
на ГТРС,ищецът А.А. е без живи родители /майка му е починала на 12.01.2020 г. като
вдовица/,респ. същият е единствен син-няма братя и сестри.В този смисъл няма близки
роднини,на които би могъл да разчита за финансова помощ.В декларацията за материално и
гражданско състояние ищецът А. заявява при декларирано знание за възможната
наказателна отговорност при неверни данни,че не получава месечни доходи и е
неженен.Домакинството му се състои от един човек,т.е. от самия него.В раздел
„имуществено състояние“ не е поставен изрично в графата,сочеща непритежаване на
имущество,знак „х“,но този пропуск не е фатален,защото в същото време в графите за
притежавани недвижими имоти и МПС няма нищо декларирано,което е равнозначно на
изявление на декларатора,че такова имущество не притежава.При положение,че ищецът А.
не притежава имущество на значителна стойност,от което би могъл да генерира доходи,и не
е постоянно трудово зает,респ. не получава месечни доходи,очевидно същият е затруднен да
внесе сумата от 500 лв за вещо лице.Факт е,че след смъртта на майка си ищецът е придобил
по силата на саморъчно завещание /лист 78 от делото на ГТРС/ апартамент в
гр.Варна,магазин в гр.Добрич и две ниви,с които имоти се е разпоредил веднага чрез
покупко-продажби през периода февруари-август 2020 г. /така нотариални актове на листи
47-52 от делото на ГТРС/,и очевидно е получил при продажбите значителни парични
средства.В декларацията си обаче ищецът под страх от наказателна отговорност не е
декларирал наличието на такива парични средства към настоящия момент,а от
обстоятелствата в исковата молба е видно твърдението му,че поради злоупотреба с
наркотици и хазарт е пропилял цялото имущество и всички парични средства,генерирани от
продажбата му.В тази насока са събрани и гласни доказателства в първоинстанционното
производство.При тези данни за тежко финансово състояние на А. молбата му за
освобождаване от заплащане на депозит в размер на 500 лв за вещо лице е основателна и
следва да бъде уважена.Процесуалният закон поставя като предпоставка за уважаване на
молбата надлежно удостоверения чрез доказателства,вкл. чрез декларация за имуществено
състояние,обективен факт на влошено материално положение на страната,без да
регламентира като условие наличието или не на субективна вина на лицето за изпадането му
в такова състояние.В този смисъл е ирелевантно дали ищецът А. по своя вина или по
обективни причини е изпаднал в тежко финансово състояние.Достатъчна за уважаване на
молбата по чл.83 ал.2 от ГПК е констатацията за наличието на такова състояние като
обективен факт,възпрепятстващ поради липса на парични средства достъпа на лицето до
правосъдие и възможността му да проведе пълно доказване на исковата си претенция.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено,респ. молбата за
освобождаване от разноски за вещо лице следва да бъде уважена.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение №130/01.10.2021 г. по гр.д.№97/2021 г. на Генералтошевския
районен съд,понастоящем преобразувано в гр.д.№3526/2021 г. на Добричкия районен
съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА АТ. П. АТ. с ЕГН ********** от гр.Д. от заплащане на сума в размер на
500 лв,определена като депозит за възнаграждение на вещо лице по допусната по делото
съдебно-оценъчна експертиза.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4