Решение по дело №3050/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2679    Година  2019,  17.12.,   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 20.11.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛО­ЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3050 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ООД гр.Пловдив срещу Решение №1401/24.07.2019г. по АНД №3675/2019г./погрешно посочено в жалбата и като НАХД №3859/2019г./ по описа на Райо­нен съд – Пловдив, VІ н. с., с което е пот­върдено на­ка­зателно пос­та­нов­ление/НП/ №НП-27-133-42 от 10.12.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“/понастоящем „Медицински над­зор“ – ИАМН гр.София, с което на дружеството на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл.233а от Закона за здравето/ЗЗ/ са наложени общо 17 бр. админист­ра­тивни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“, всяка в размер на 500 лева за 17 бр. нарушения на чл.86 ал.2 т.2 във връзка с чл.86 ал.3 във връзка с чл.82б ЗЗ.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицин­ски надзор“ чрез процесуалния си представител юриск. С., излага подроб­ни съображения за неоснователност на касационната жал­ба в депозирани писмени бележки и в открито съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №НП-27-133-42 от 10.12.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицин­ски одит“/понастоящем „Медицински надзор“ – ИАМН гр.София, на дружеството на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл.233а ЗЗ са наложени общо 17 бр. административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“, всяка в размер на 500 лева за 17 бр. нарушения на чл.86 ал.2 т.2 във връзка с чл.86 ал.3 във връзка с чл.82б ЗЗ за това, че при извършена проверка на длъжностни лица на ИАМН в периода от 02.04.2018г. до 02.05.2018г. вкл., в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ООД гр. Пловдив е установено, че според 17 бр. подробно описани в АУАН и НП ИЗ, пациентите са постъпили в Очно отделение, лекувани са по амбулаторна процедура № 19, като видно от оперативните протоколи, са им били извършени Факоемулсификация и аспирация на катаракта, вложена е вътреочна леща, за което в епикризите е направено отбелязване „Леща ИОЛ – ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове, пациентите са заплатили за очните лещи на лечебното заведение цени, съответстващи на Цените на меди­цинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложе­ние към Заповед на управителя от 04.01.2017г., като стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата. Констатирано е, че при всички посочени седемнадесет пациента, медицинското изделие – вътреочна леща не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД, а е било доставено директно от търговски дружества в МБАЛ „Тримонциум“ООД.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на МБАЛ „Три­монциум“ООД на вме­нените му нарушения на Закона за здравето, а от друга, че наложените на­ка­­зания съот­­ветстват на осъществената от него противо­правна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от адми­нист­­­ра­­тив­нонаказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил пра­вилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е даде­на възможност да направи възражение във връзка с констатираните нару­шения съг­лас­но чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспоре­ното нака­зателно постановление против МБАЛ „Тримонциум“ООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Изложените в касационната жалба възражения съдът намира за неос­нователни. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.82б ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, които следва да бъдат осигурени чрез болничните аптеки на лечебните заведе­ния за болнична помощ. Настоящият съдебен състав установи, че нито в произ­водството пред първостепенния съд, нито в настоящото са представени доказа­телства, а и не се твърди МБАЛ „Тримонциум“ООД да е осигурило на конкретно посо­чените 17 бр. пациента, необходимите за лечението им медицински изде­лия чрез болничната аптека. Предвид това, правилно РС е приел, че лечебното заве­дение безспорно е осъществило състава на вменените с НП нарушения. В случая не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите конста­та­ции относно вменените на касационния жалбоподател административни нару­шения, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана админист­ративнонаказателната му отговорност.

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­вер­ка по реда на ЗАНН. Ако е била налице възможност за събиране на други доказателства, то такива не са посочени от страна на МБАЛ, а само се правят изводи, които обаче, се явяват обективно необосновани. Не се ангажират до­пус­тими доказателства и пред настоящата, макар и касационна съдебна инс­тан­ция. В тази връзка Районният съд е дал аргументиран и обоснован извод на база наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното значение и стойност.

В процесния казус не може да бъде възприето и че се касае за малова­жен случай, доколкото такъв ще е налице само, ако процесните нарушения имат по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените слу­чаи на административни нарушения от съответния вид. Фактическите обстоя­телст­ва, свързани с процесния казус, не водят до извод за маловажност по сми­съла на чл.28 ЗАНН, като по делото не са установени обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществената му опасност.

Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател за допус­на­то съществено нарушение на процесуалните правила, поради отхвърляне на искането му за отвод на председателя на съдебния състав. Правилно е преце­нено, че не са били налице основанията по чл.22 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което и искането за отвод законосъобразно е отхвърлено като неоснователно.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1401/24.07.2019г. по АНД №3675/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, VІ н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                        2.