Определение по дело №7/2011 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2011 г. (в сила от 15 февруари 2011 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20117250700007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2011 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                                     04.02.2011 година                град Търговище

 

Административен  съд - Търговище                                                   пети състав

На четвърти февруари                                                                      година 2011

В закрито заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иванка Иванова

Секретар:

Като разгледа докладваното от  председателя

АД № 7 по описа за 2011 година

Производството е по реда на Глава ХV, Раздел ІІІ от АПК във вр. с § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ. 

Делото е образувано по жалба (с характер на искане) на З.Д.С. *** против изричния отказ на кмета на община Търговище да извърши фактическо действие - приемане плащането на цената на земеделска земя с компенсационни бонове по негова заповед № З-ЗП-839/05.08.2010 г., обективиран в писмо с изх. № 94-00-2551/ 17.12.2010 г. В жалбата са изложени съображения, че оспорващият е обезщетен с компенсационен бон за сумата от 474 лв. за земеделска земя – лозе от 2 дка, находящо се в местността „Драка”в землището на гр. Търговище. С посочената заповед на кмета на община Търговище му се възстановява земеделска земя в същата местност, която той желае да заплати с компенсационния бон, но адм. орган отказва да приеме плащането. В съдебно заседание оспорващият  редовно призован се явява и подържа жалбата.

Ответникът по оспорването – кмета на община Търговище, редовно призован се представлява от юрк. Л.Желязков, който изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорената заповед.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и с оглед на тях приложимата нормативна уредба, приема следното:

Жалба е подадена от легитимна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално недопустима поради липсата на предмет – чл. 159, т. 1 от АПК, при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че на оспорващия била предоставена за ползване от ОбНС – Търговище пустееща земя от 1 дка в землището на гр. Търговище, в м. „Могилата”, която може да се ползва съгласно ПМС № 76, видно от удостоверение № 48 от 1978 г. (стр. 20 от делото).

Оспорващият подал молба по §4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ до община Търговище, като приложил горепосоченото удостоверение № 48/ 1978 г. на ОбНС – Търговище и декларация, че имота и единствена земеделска земя (стр.21 и 22 от делото).

С решение № ТТ/2480 от 20.06.2006 г. издадено за определяне на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Търговище майката на оспорващия била обезщетена с поименни компенсационни бонове за 1 дка на стойност от 474 лв.(стр. 8 от делото).

На 13.11.2006 г. кмета на община Търговище издал заповед № З-01-1594, с която признал правото да се придобие собственост на оспорващия по реда на §4 от ЗСПЗЗ върху 1 дка земеделска земя в землището на гр. Търговище, м. „Драката”, както и да се извърши процедура по оценка на земята (стр. 19 от делото).

На 28.02.2007 г. оспорващият подал молба рег. № 9401-777 до кмета на община Търговище като ползвател за изготвяне на оценка на имота във връзка с придобиване на правото на собственост на земята на основание влязъл в сила плана на новообразуваните имоти за м. „Драката”, гр. Търговище (стр. 18 от делото).

Общински съвет – Търговище на свое заседание от 29.07.2010 г. с решение № 12 по протокол № 39 на основание чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 41, ал. 2 от ЗОС утвърдил продажни цени на общински земеделски земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сред които и за оспорващият под № 22 за имот № 159.52 с площ от 920 кв.м. и пазарна цена от 500 лв. (стр. 16 и 17 от делото).

На 05.08.2010 г. кмета на община Търговище издал заповед № З-ЗП-839 от същата дата (стр. 12 от делото), с която утвърдил оценка на земеделска земя от решение № 12 по протокол № 39/ 29.07.2010 г. на ОбС – Търговище, съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ, находяща се в землището на гр. Търговище, м. Драка”, представляваща новообразуван имот № 73626.159.52 с площ от 920 кв.м. в размер на 500 лв. Заповедта е връчена на оспорващия на 10.08.2010 г. с обратна разписка (стр. 13 от делото) и е влязла в сила към настоящия момент.

На 26.11.2010 г. оспорващия подал молба до кмета на община Търговище и поискал да заплати процесната земеделска земя с издадените му поименни компенсационни бонове на стойност от 474 лв., а разликата до определената цена от 500 лв. да доплети в брой (стр. 7 от делото).

На 17.12.2010 г. кмета на община Търговище изпратил писмо рег. № 94-00-2551 от същата дата до оспорващия, с което изрично отказал да приеме плащането с поименни компенсационни бонове с мотив, че §4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично предвиждат плащането на земята да бъде в 3-месечен срок от влизане в сила на оценката, и че няма нормативна уредба за заплащането на земята от ползватели да се извършва с поименни компенсационни бонове (стр. 5 от делото). С това писмо адм. орган определил и допълнителен срок от 14 дни за оспорващия за внасяне на определената оценка за процесния имот. писмото е получено от оспорващия с обратна разписка на 21.12.2010 г. същият недоволен получения отказ го оспорва пред настоящата инстанция. 

По делото са представени: оценка на процесния имот – 159.52, четвърта категория, находящ се в землището на гр. Търговище, м. „Драката” по метода на пазарните аналози с определена стойност от 470 лв. (стр. 15 от делото), оценка на имота по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи с определена стойност от 534 лв. (стр. 14 от делото), и скица на имота № 41/ 10.12.2009 г. (стр. 11 от делото).

С определение № 18 от 13.01.2010 г. в закрито заседание, като взе предвид разпределението на тежестта на доказване, съдът на основание чл. 171, ал.4 от АПК, указа на оспорващия за тежестта на доказване, при което не бяха представени нови доказателства от негова страна.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните прави изводи:

Съгласно нормата на чл. 35, ал. 3 от ЗСПЗЗ ”Поименните компенсационни бонове са поименни и безналични. Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон. Те могат да се ползват само за закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния горски фонд, за участие на притежателите им в приватизацията, както и за ползване и придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6….”. (Това е Законът за сделките с компенсаторни инструменти.) Съгласно нормата на чл. 35, ал. 6 от ЗСПЗЗ „Поименните компенсационни бонове не могат да служат за обезпечение и като платежно средство, освен в случаите по ал. 3.” Настоящият случай не влиза в хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗСПЗЗ, защото оспорващия иска адм. орган да извърши фактическото действие - приемане на плащане с компенсаторен инструмент за цената на земеделска земя, определена по реда на §62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи обаче, че условията и редът за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) на притежатели на поименни компенсационни бонове е уреден с НАРЕДБА № 16 от 19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от ДПФ на притежатели на поименни компенсационни бонове (Загл. изм. –ДВ бр. 42/ 2003 г.), където оспорващият може да използва поименния си компенсационен бон. 

Поради обстоятелството, че по цитираните нормативни актове кмета на община Търговище няма никакви правомощия, той не може да извърши исканото фактическо действие от страна на оспорващия – да приеме плащане на процесната земеделска земя с компенсаторен инструмент – компенсационен бон. В тази връзка съдът приема, че няма бездействие от страна адм. орган, произтичащо пряко от адм. акт, поради което неизвършването му не създава право на съдебна защита за оспорващия по посочения процесуален ред за защита. В този смисъл е и съдебната практика (решение № 12773 от 29.10.2009 г. на ВАС по АД № 7825/ 2009 г., VІІ отд. докл.предс. Д.Добрева)

При изложеното определението, с което е даден ход по същество следва да бъде отменено, искането да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо поради липсата на предмет и производството по делото да бъде прекратено.  

Предвид на изхода от оспорването съдът счита, че не следва да бъдат присъждани разноски по делото.   

Воден от горното и на основание чл.159, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ХОД ПО СЪЩЕСТВО, даден с определение в с.з. от 01.02.2011 г. по АД № 7/ 2011 г. по описа на Административен съд – Търговище за 2011 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (с характер на искане) на З.Д.С. *** против изричния отказ на кмета на община Търговище да извърши фактическо действие - приемане на плащането на цената на земеделска земя с компенсационни бонове по негова заповед № З-ЗП-839/05.08.2010 г., обективиран в писмо с изх. № 94-00-2551/ 17.12.2010 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 7 / 2011 г. по описа на Административен съд – Търговище за 2011 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Р. България в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: