Р Е Ш
Е Н И Е № 429
гр. Пловдив 03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 198 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №4550/28.11.2019г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д. №6213/2019г. в частта, с която се отхвърлят исковете предявени от И.С.Б., ЕГН **********,*** против Едноличен търговец М. Д. А. с фирма „Афродита – М. А.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.“** за заплащане на неизплатените трудови възнаграждения – съответно неизплатена част за периода м.май –м. август в размер на 1 901.96лв представляваща разликата между присъдените с решението 398.04лв. и претендираните 2 300лв., както и за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 510 лв., ведно с мораторната лихва от 22.08.2018 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в размер на 34 лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят И.С.Б., ЕГН ********** моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Едноличен търговец М. Д. А. с фирма „Афродита – М.А.“, ЕИК *** не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че И.С.Б. е работил по трудов договор, сключен на 10.05.2018г. за неопределено време на длъжност „****“ с основно трудово възнаграждение в размер на 510лв., което се заплаща до 15-то число на следващия месец.
И. Ст. Б. твърди, че работодателя не му заплащал
заработеното трудово възнаграждение и затова прекратил трудовия си договор на
21.08.2018г. Претендира заплащане на трудовите си възнаграждения за месеците
май, юни, юли и август 2018г. в общ размер на 2 300лв., ведно с мораторни
лихва за забава върху всяко месечно възнаграждение от 22.08.18г. до подаване на
исковата молба в размери, посочени в молба – уточнение от 03.05.19г., както и обезщетение
по чл. 221, ал., от КТ в размер на 510лв. с мораторна лихва от 22.08.18г. до
завеждане на делото в размер на 34лв., както и законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Работодателят Едноличен търговец М. Д. А. с фирма „Афродита – М. А.“ оспорва дължимостта на сумите, като твърди, че И.Б. е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Относно дължимостта на трудовите възнаграждения съдът съобрази заключенията - първоначално и допълнително - на счетоводната експертиза с вещо лице З. М., от които се установява, че ЕТ М. Д. А. с фирма „Афродита – М. А.“ е начислил брутни трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г. в размер както следва: 382.50лв. за май; 510 за юни и 370.91 за юли, като след съответните удръжки, които са направени нетните заплати са: 296.81 за май; 392.56 за юни и 282.82 за юли. По отношение на заплатата за месец май следва да се има предвид заявеното от работодателя, че И. Б. е поискал 300лв. да му се преведат авансово, за да заплати издръжка на дете професионална квалификация, без който не може да работи, като тази сума ще се удържи от заплатата му. Тук работодателят всъщност прави възражение за прихващане със сумата платена за този курс. От заключението на вещото лице се установява, че Б. е получил такава сума със съответен документ, в който е положен подпис срещу името на жалбоподателя. Свидетелят А. установява съгласието на Б. да се приспадне процесната сума от възнаграждението му. Следователно сумата за месец май от 296.82лв. не се дължи.
По отношение на възнаграждението за месец юни: начислената нетна сума за този месец е в размер на 395.75лв., от който размер правилно работодателят е приспаднал 3.19лв. представляваща разликата между полученото авансово 300лв. и удържаните за месец май 296.81лв., което прави 392.56лв., която сума остава дължима.
Начисленото възнаграждение за месец юли е в размер на 282.82лв., което работодателят е изпратил с пощенски запис, но то не е получено от жалбоподателя. Следователно и това възнаграждение е дължимо. Тук не следва да се обсъждат показанията на свидетелката Д. в частта, относно броя на получените от Б. месечни трудови възнаграждения, тъй като нормата на 270, ал.3, изр. първо КТ урежда писменото удостоверяване на получаването на трудовото възнаграждение.
По отношение
броя на дните, за които е начислено трудово възнаграждение за месец юли от
показанията на свидетеля А. се установява, че след 23-то число Ив. Б.
е престанал да се явява на работа и затова той е поел управлението на неговия
автобус, поради което са налице посочените във ведомостта самоотлъчки и за тях
не се дължи трудово възнаграждение.
Изложеното дотук налага извода, че общо дължимия размер на трудово възнаграждение за месеците юни и юли възлиза на 675.38лв., която сума се дължи със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
По отношение на претенциите за мораторна лихва и
обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ: От заключението на счетоводната експертиза
не се установява забавяне при начисляването на трудовото възнаграждение на И.
Ст. Б.. В същото време свидетелят А. установява, че жалбоподателят И.Б. се е
явявал в офиса на работодателя, бил е канен от М. А. да си получи трудовото
възнаграждение за месец юли, но е отказал.
-стр.3 от решение по гр. д. № 198/20г. на ПдОС-
При така установеното от фактическа страна се установява, че работодателят не е допуснал забавяне при начисляването на трудовото възнаграждение и затова не дължи обезщетение за забавено плащане.
Този извод обосновава неоснователността и на иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, тъй като не е налице забавяне на изплащане на трудово възнаграждение и затова съдът приема, че жалбоподателят не установява твърдяното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ.
Като е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, мораторни лихви върху трудовите възнаграждения и трудово възнаграждения за разликата от 675.38лв. до пълния претендиран размер от 1 901.96лв. в тази част Районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди, а в частта, с която е отхвърлил иска за трудови възнаграждения за юни и юли за разликата от 398.04лв. До 675.38лв. обжалваното решение ще се отмени като вместо това се постанови ново, с което се присъди посочената разлика.
С оглед уважените части от исковете въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер 151.55лв., от които като се приспаднат присъдените с решението на първоинстанционния съд разноски от 121.55лв. с настоящето решение ще се присъди само разликата от 30лв., както и държавна такса в размер на 25лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4550/28.11.2019г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д. №6213/2019г. в частта, с която се отхвърля иска предявен от И.С.Б., ЕГН **********,*** против Едноличен търговец М. Д. А. с фирма „Афродита – М. А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.“**** за заплащане на неизплатените трудови възнаграждения – съответно неизплатена част за м. юни и м. юли за разликата от 398.04лв. До 675.38лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Едноличен търговец М. Д. А. с фирма „Афродита – М. А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.“*** да заплати на И.С.Б., ЕГН **********,*** още 277.34 (двеста седемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) лева представляваща неплатени трудови възнаграждения за месеците юни и юли 2018г. или общо 675.38 (шестстотин седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), ведно със законната лихва от 16.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не може да бъде обжалвано.
Председател: Членове: 1. 2.