Присъда по дело №293/2022 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 63/04.05.2022г. , ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 293/2022 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против М. АС. Й. от с. Т. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника
производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от
глава 27-НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното
признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието
намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното
производство доказателства. Затова счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи
наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде редуциран с една трета,
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Относно начина на
изтърпяване на наказанието счита, че то следва да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава вината
си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
дава подробни обяснения относно начина и причините за извършване на
деянието и изразява съжаление за стореното.
С оглед младата възраст на подсъдимия, оказаното съдействие за
разкриване обективната истина по делото и връщането на вещите с по-висока
стойност на техния собственик, защитникът пледира за определяне размера
на наказанието към законовия минимум, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както и за приспадане времето, през което
същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Към 26.01.2022г. подсъдимият М. АС. Й. от с. Т., роден на 28.03.2000г.,
бил на 21 години, и бил осъждан три пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД
№....г. на ЯРС и по НОХД №.. .. на ЯРС, влезли в сила съответно на
24.12.2021г., на 07.01.2022г. и на 11.01.2022г.
Бил и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК – с решението по АНД №
....г. на ЯРС, влязло в сила на 07.01.2022г.
С присъдата по НОХД № .... на ЯРС, влязла в сила на 24.12.2021г., му
1

било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, с постановено отложено изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок от три години.
Около месец след влизане в сила на горната присъда - на 26.01.2022 г.
след обяд, подсъдимият Й. се разхождал по улиците на гр. Я... Около 15:00
часа, минавайки покрай къщата на свидетеля Н. Р. П., находяща се на ул.
„Д...“ № 18 в града, подсъдимият забелязал изградена в имота лятна кухня с
винилови щори. Решил да влезе вътре и да открадне каквото намери. Отишъл
до постройката, отворил ципа на щорите и влязъл. В хладилника намерил и
взел една еднолитрова бутилка с домашна ракия за 8 лева, една еднолитрова
бутилка с уиски „Бушмилс“ за 38,32 лева и едно кенче с бира „Столично
тъмно“ от 0,500 мл. за 2,10 лева, които били собственост на свид. П.. От
кухненския плот в постройката взел също 2 бр. програматори марка „Rain
Amico“ по 250 лева всеки, също собственост на свид. П., и с вещите напуснал
имота. След това с приятели изпил алкохола, а програматорите останали у
него.
На 28.01.2022 г. сутринта свид. П. посетил имота си, установил липсата
на вещите и сигнализирал в РУ - Ямбол. Прегледал записа от монтираните в
имота камери и впоследствие го показал на отзовалия се за проверка на
сигнала служител на полицията – св. Г..., който разпознал на кадрите
подсъдимия Й.. Същия ден Й. бил установен и с протокол за доброволно
предаване от 28.01.2022г. предал двата програматора, които останали у него.
Впоследствие – на 14.02.2022г., предадените от подсъдимия вещи били
върнате на техния собственик срещу разписка от същата дата.
С Постановление на ЯРП от 03.02.2022г. подс. Й. бил задържан по реда
на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 03.02.2022г., и с Опр. № ....г. по ЧНД №... ..
на ЯРС, потвърдено с Опр. № .г. по ...ВЧНД № ....г. на ЯОС, му била взета
мярка за неотклонение задържане под стража.
Видно от приложената на л.10-11 от ДП характеристична справка,
подсъдимият е дете на разведени родители и преди навършване на
пълнолетие бил настаняван неколкократно в различни институции – в ДДЛРГ
„....“ – гр. Ямбол, ЦНСТ „.... – гр. Я...., Община Свищов. Поведението му било
разглеждано от МКБППМН – гр. Я... в края на 2015г., като му била наложена
възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН. Не бил настаняван в СПИ
и ВУИ. Води скитнически начин на живот и с негово участие са заведени 15
ЗМ по чл.194, ал.1, чл.195, ал.1 и чл.354а от НК и има образувани 22
досъдебни производства за деяния по тези текстове от наказателния закон.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства –
от обясненията му, от показанията на свидетеля П., отчасти от показанията на
свидетеля Петър Георгиев, от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценителна експертиза, от писмените доказателства по делото
(протоколи за доброволно предаване от 28.01.2021г., разписка за върнати
вещи от 14.02.2022г., характеристична справка, справка за съдимост рег. №
239/01.02.2022г., издадена от БС при ЯРС и др.), които, преценени поотделно
2

и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това
се кредитират изцяло.
Съдът изключи от доказателствената съвкупност единствено
показанията на полицейския служител, провел беседа с подсъдимия -
свидетеля Петър Георгиев, в частта им относно извънпроцесуалните
изавления на подсъдимия с инкриминиращ характер, тъй като съгласно
актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № ..... по НД №
712/2019г. на ВКС на РБ, II н. о., и Директива 2021/48/ЕС на ЕП на Съвета, е
недопустимо използването на информацията, придобита от проведената
беседа с подсъдимия, която го уличава и повлиява на развитието на процеса,
без осигуряване на защита и без информиране за последиците от направените
изявления.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
И от обактивна, и от субективна страна, подсъдимият Й. е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК, тъй като на 26.01.2022г. около 15:00 часа в гр. Я. от постройка – лятна
кухня, находяща се на ул. „...“ № 18, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 548,42 лева, от владението на собственика им – Н. Р. П. от гр. Я., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Авторството на деянието съдът намери за безспорно установено от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите П. и Г. в
кредитираните им части, и от писмените доказателства – протокол за
доброволно предаване от 28.01.2022г., които, като хармонизиращи помежду
си и кореспондиращи с останалите доказателства, се кредитират изцяло.
От обективна страна подсъдимият е извършил деяние, осъществяващо
всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194,
ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от постройката в имота на св. П.
отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на
собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е
налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което е
настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за
това от страна на самия собственик.
Обективно, подсъдимият е действал в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието в изпитателния
срок на присъдата по НОХД № ....г. на ЯРС, влязла в сила на 24.12.2021г., с
която бил осъден за друго такова престъпление – по чл.194, ал.1 от НК. Освен
че се явява извършено в условията на повторност, деянието не представлява и
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, независимо от сравнително невисоката стойност на
отнетото в размер на 548,42 лева лева, която е под установената за страната
3

МРЗ от 650 лева за периода от 01.01.2022г. до 01.04.2022г. Съгласно
константната практика на ВКС, размерът на отнетото имущество не е
единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали
случаят е маловажен или не. В тази насока следва да се има предвид още
важността на присвоеното, моралната укоримост на извършеното, както и от
цялостната характеристика на деянието и дееца. В този смисъл, като отчете
високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления
понастоящем в страната, и от обстоятелствата, че отделно от присъдата,
водеща до квалифициране на извършеното като такова в условията на
повторност, към момента на извършване на деянието подс. Й. е бил още два
пъти за други такива престъпления – тежки умишлени против собствеността,
както и че деянието е извършено месец след влизане в сила на присъдата по
НОХД № ...1г. на ЯРС, с която е бил осъден условно на лишаване от свобода
за друго такова престъпление, съдът намери, че случаят не е маловажен, тъй
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. При това положение, тъй
като по изложените по-горе съображения, подс. Й. е действал в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и деянието не представлява
маловажен случай, обективно същият е осъществил и квалифицирания състав
на чл.195, ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техните собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно
това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на
фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с част от тях като със
свои, изпивайки алкохола с приятели. Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.
Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата,
предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши
деянието след като месец по-рано е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление.
Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият Й. действително е
съществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен по
предявените му обвинения.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. При това положение,
с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която,
при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК,
какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
4

определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на
подс. Й. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, значително под средния и към минималния размер на
предвиденото в закона, при изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – младата възраст, обстоятелствата, че в в двете
фази на процеса признава вината си и проявява критичност към извършеното,
че в досъдебна фаза е дал подробни обяснения и е съдействал за разкриване
обективната истина по делото, сравнително невисоката стойност на отнетото
в размер на 548,42 лева и своевременното връщане на вещите с по-голяма
стойност – от 500 лева, на техния собственик. От друга страна, съдът отчече
завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в
региона, както и завишената степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, предвид обремененото му съдебно минало и лошите
характеристични данни. Както се посочи по-горе, към момента на извършване
на деянието Й. е бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди за тежки
умишлени престъпления от общ характер, все против собствеността, без да се
има предвид присъдата по НОХД № 1....г. на ЯРС, водеща до квалифициране
на деянието като повторно, и е бил освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба за извършено престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, наличието на множество заведени срещу
него ЗМ и висящи досъдебни производства по чл.194, ал.1, чл.195, ал.1 и
чл.354а от НК, както и обстоятелството, че деянието, предмет на
производството е извършено едва месец след влизане в сила на присъдата по
НОХД № ....г. на ЯРС, с която е бил осъден условно на лишаване от свобода
за друго тежко умишлено престъпление от общ характер против
собствеността. Всичко това налага извод, че се касае за лица с трайно
установени престъпни навици и сочи, че спрямо подсъдимия не е оправдано
определяне по-леко по размер наказание, тъй като очевидно, предходните
осъждания на пробация и на лишаване от свобода не са оказали необходимото
поправително и възпиращо въздействие върху личността му. Затова съдът
намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства,
смекчаващите отговорността такива не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на предвиденото
в закона най-леко наказание от една година лишаване от свобода и не дават
основание за определяне на по-леко наказание.
След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подс. Й. наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, или петнайсет месеца ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали
така определеното му наказание с една трета, т.е., с пет месеца, и му наложи
наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
5

С оглед предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер - с присъдата по НОХД № 1139/2021г. на
ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане. Затова, и доколкото сборът на наказанията лишаване от
свобода, наложени с настоящата присъда и с присъдата по НОХД № ...г. на
ЯРС не надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът
постанови ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален общ
режим.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.59, АЛ.1, Т.1 ОТ НК.
Съобразно цитираната разпоредба, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение задържане под
стража, считано от 03.02.2022г.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68, АЛ.1 ОТ НК
По отношение на подс. Й. са налице законовите предпоставки на чл.68,
ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с присъдата по НОХД № ....г. на
ЯРС, тъй като деянието, предмет на настоящото производство е извършено в
рамките на определения с тази присъда триигодишен изпитателен срок.
Присъдата по НОХД № ....г. на ЯРС е влязла в сила на 24.12.2021г., а
деянието, предмет на делото е извършено месец по-късно - на 26.01.2022г.
При това положение, след като престъплението, предмет на настоящото дело
е умишлено, от общ характер, и за него също му е наложено наказание
лишаване от свобода, то има за последица привеждане в изпълнение на
отложеното от изтърпяване наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. Поради това и с оглед гореобсъдените обстоятелства, че сборът на
отложеното от изтърпяване общо наказание лишаване от свобода и
наложеното му с настоящата присъда такова не надвишава две години, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови приведеното в
изпълнение наказание също да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за
виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК в
негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза на делото
разноски в размер на 117 лева.
Относно разноските за служебна защита в двете фази на процеса съдът
ще се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК след определяне размера
на възнаграждението на адвоката от НБПП - С.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	63
Дата:	4 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20222330200293
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2022 г.

Присъда по дело №293/2022 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите