Решение по дело №539/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 164
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20211001000539
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000539 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството Х.
КЛ. П., срещу първоинстанционно решение № 260605 от 18. 12. 2020 г.,
постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав по
т.д. № 1936 по описа на съда за 2019 г., с което е отхвърлен, със законните
последици, предявеният от ищеца срещу „СИУС“ ООД иск с правно
основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ – за установяване, че
вписаните под № 20140714172345 в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по партидата
на дружеството–ответник – заличаването на Х.П., като управител на
дружеството, начин на представителство на дружеството, седалище и адрес на
управление на същото, съобразно решения на общото събрание на
съдружниците /ОСС/ в дружеството от 20. 12. 2013 г., са несъществуващи.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност
на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният
1
от жалбоподателя иск да бъде уважен в цялост, със законните последици,
претендират се разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата, не претендира разноски.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно по същество, по следните съображения:
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му
молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска
защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
2
му, първоинстанционното решение се явява и правилно, поради следното:
Структурата на въззивната жалба, с която настоящата инстанция е
сезирана, повтаря тази на исковата молба, с която е сезиран
първоинстанционния съд, поради което и доколкото за въззивния съд
допустимостта на предявения иск, съответно – правният интерес на ищеца от
завеждането му, са извън всякакво съмнение, то и по отношение на
съдържащите се съображения в р. I от жалбата, въззивният състав препраща
към изложените от първоинстанционния съд към обжалваното му решение, в
относимата им към допустимостта на иска част, която изцяло споделя.
По основателността на иска:
Съобразно задължителното за съдилищата ТРОСГКВКС № 1/2002 г., в
частта му относно процесната, заявена от ищеца хипотеза на претендирано
вписване на несъществуващи обстоятелства, вписване на несъществуващо
обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е
възникнало валидно, а такова обстоятелство е липсващото (невзетото)
решение на орган на търговеца – юридическо лице, за което е допуснато
вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско
удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало
към датата на постановяване на вписването в регистъра от съответното
длъжностно лице. Съобразно същото ТР, когато са опорочени процедурата по
свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или конкретният начин на приемането им, съответно –
самите решения противоречат на императивни разпоредби на учредителния
акт и закона, те са незаконосъобразни т.е. отменяеми, като отмяната им може
да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ, с предявяването на
предвидения в същата законова разпоредба, конститутивен иск.
При така установеното по задължителен за съдилищата начин в
практиката на касационната инстанция, налага се извод за неоснователност на
предявения иск.
Неоснователно е оплакването в жалбата за недоказаност по делото от
страна на ответника, върху когото пада доказателствената тежест за това, на
обстоятелството, че на 20. 12. 2013 г. е било проведено процесното събрание
на ОСС в ответното дружество, съответно – че на същото събрание са приети
и процесните решения.
3
Противно на застъпваното от ищеца, представеният към заявлението, с
което е инициирано регистърното производство по вписване на процесните
решения в търговския регистър /ТР/, протокол-извлечение от протокол от
проведено ОСС е напълно годно доказателствено средство, както за нуждите
на същото, охранително по вида си производство, така и за тези на
настоящото исково такова. Установява се при справка в публичния ТР,
съответно – видно е от сканирания му образ, че същият е подписан от
пълномощника на представения на ОСС съдружник, упълномощен да го
представлява на събранието и в този смисъл, противно на твърденията в
жалбата, представеното извлечение формално, представлява оригинал –
наистина от частен документ, но това по никакъв начин не означава, че
същият не се ползва с никаква доказателствена стойност. Частните
свидетелстващи документи имат придадената им от процесуалния закон
доказателствена сила /срв. чл. 180 от ГПК/, действително не се ползват с
материална доказателствена такава, обвързваща по задължителен начин съда,
като официалните свидетелстващи документи, но автентичността и
истинността им подлежат на установяване по реда и с доказателствените
средства, законоустановени в процесуалния закон, и в случая въззивният
състав, както и първоинстанционният такъв намира удостоверените в
представения препис – извлечение от протокол обстоятелства относно
провеждането на процесното ОСС на посочената в него дата, за установени
по делото от ответника, при условията на пълно доказване – както чрез
представянето по делото на протокола от ОСС в пълнота, така и с
наслагването към съдържанието му на нотариалното удостоверяване на датата
на провеждането на същото, процесно ОСС, а твърденията в жалбата за
обратното /т. 1.1. от същата/ съдът намира за неоснователни.
Не сочи на обратното изтъкнатото в т.т. 1.2.-1.3. от жалбата. В
представения протокол – извлечение от протокол от ОСС е отразено
обстоятелството, че по реда на приложимото австрийско право е осъществен
опит за връчване на 27. 11. 2013 г. и това е датата, на която съответната
пратка е върната в съда в Австрия – обстоятелство, видно пр. от гърба на л. 78
от първоинстанционното дело – преведената поръчка за правна помощ до
съответния съд в Австрия. Към този момент и осъщественият опит за
връчване е налице, съответно – по-късното му нарочно удостоверяване върху
поръчката, както от съответния съд в Австрия, така и от българският,
4
запитващ такъв, по никакъв начин не се отразяват нито на възможността за
страната, която е заинтересована от връчването, да се е уведомила и по друг
начин за него, нито пък на факта, че именно на 27. 11. 2013 г. такъв опит е
предприет, нарочно потвърден като редовно връчване по-късно /на 23. 12.
с.г./ от длъжностно лице от съда в Австрия, съответно – и постановеното
също по-късно, през м. януари 2014 г., връщане на поръчката на молителя от
страна на СРС.
На свой ред приложимият към момента на процесното ОСС
материалноправен ред за протоколиране на провеждането му, не изискват
непременно окончателният вариант на протокол от събранието, представен за
нуждите на регистърното производство, да е съставен и подписан
задължително и непосредствено по времето на същото провеждане – такова
изискване, освен, че не е законоустановено, но би било и непрактично, и
трудно постижимо по време на самото събрание и непременно към момента
на приключването му, включително и чисто технически.
Провеждането на събранието – явяването на пълномощника на
представения на същото съдружник адв. Д. на мястото и във времето на
провеждането му, е установено и от съставения за това от нотариус
констативен протокол, който в частта му относно извършените от и пред
нотариуса действия, и изявленията пред него, съставлява официален
свидетелстващ документ, и на удостоверяването в него по никакъв начин не
се отразява обстоятелството, че не съдържа и гласуването, съответно –
решенията по дневния ред, в какъвто смисъл правилни са изводите в тази
насока и на първоинстанционния съд в решението му. Същото се отнася и до
неотразяването в констативния протокол на нотариуса, на обстоятелството, че
отделно се води протокол от събранието, който както се посочи, на собствено
основание се ползва със самостоятелната доказателствена сила на частен
документ, а дори и приемането за достоверна негова дата едва тази на
депозирането му в ТР, също не означава по необходимост непровеждането на
процесното ОСС, съответно – и приемането на процесните решения, на
посочена в него дата, което провеждане, както се посочи, съдът приема за
установено от събраните по делото доказателства.
Противно на изложеното в жалбата, посочената в т. 1.4. от същата
електронна кореспонденция не отрича, а потвърждава тезата на ответника за
5
провеждане на процесното ОСС и приемането на също процесните решения,
доколкото съдържа изрично и на собствено основание изявление за
провеждането му на сочената от ответника дата.
Изложените в т.т. 1.6.-1.7. от жалбата оплаквания са неоснователни,
доколкото се базират на твърдения, които в светлината на цитираната по-горе
в настоящите мотиви задължителна за съдилищата практика на касационната
инстанция, са въобще неотносими към предпоставките за евентуалната
основателност на действително предявеният установителен иск по чл. 29, ал.
1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, а към евентуалната отменяемост на решенията на
ОСС и то – чрез конститутивният иск по чл. 74 от ТЗ, какъвто не е предмет на
настоящото произнасяне.
Изцяло са неоснователни оплакванията в т. 2 от жалбата, доколкото на
съществуването или несъществуването на процесните решения на ОСС
въобще не е от естество да се отрази спазването или неспазването на
задължението на лицата, които са длъжни да ги заявят, да осъществят това
заявяване в определения за това нормативен срок – последните носят друга
отговорност за неизпълнението на задълженията си, а законът не свързва
неспазването на срока за заявяване на решенията за вписване, със санкция от
вида, претендиран от жалбоподателя.
Изложеното сочи на неоснователност на въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение, с която настоящият въззивен състав е
сезиран, поради което и обжалваното с нея първоинстанционно решение, като
валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със
законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото във въззивната инстанция жалбоподателят
няма право на претендираните от него разноски.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
6
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260605 от 21. 12. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав по т.д. № 1936 по
описа на съда за 2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7