П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 03.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 22-ри състав в публично съдебно заседание на трети април две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
|
Секретар |
СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА |
|
Прокурор |
ЕЛКА ВАКЛИНОВА |
сложи за разглеждане докладваното от
съдия МЛАДЕНОВ ЧНД № 1021 по описа за 2019 г.
Производството
е по чл. 437 и сл. от НПК. Постъпила е лична молба от осъденото лице П.К. –
полски гражданин, с която прави искане за
условно-предсрочно освобождаване /УПО/ от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ наложено от Видинския
ОС.
На поименното
повикване в 11.45 часа, се явиха: /Закъснението се наложи, поради ангажимент на
председателят на състава по други производства/.
ОСЪДЕНОТО П.К. – доведен от СЦЗ, явява се лично и с
адв. С.И.с пълномощно от днес.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ – се явява инспектор
ІV степен „Режимна дейност“ М.М.– представя Заповед № Л-236/01.08.2018 г. за процесуално представителство в
производствата, ангажиращи СЦЗ, като страна.
ПРЕВОДАЧ М.С.М. – редовно призована, явява се лично.
Тъй като молителя е лице, което не владее езика, на
който се води наказателното производство следва да му бъде назначен преводач от
полски от български език и обратно, поради което
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И
НАЗНАЧАВА за превод от полски на български език и
обратно М.М..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на преводача – М.С.М. - б.д.р., не
осъждана.
ОБЕЩАВА да даде верен превод.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход
на делото, явяват се всички страни,
които следва да вземат участие в настоящето производство, поради което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОР: Нямам доказателствени искания.
МОЛИТЕЛ: Поддържам молбата за УПО. Нямам искания.
Адв.И.: Моля на моя подзащитен да бъдат предоставени в
СЦЗ копия от протокола от днешното съдебно заседание и определението, с което ще завърши този процес,
след изготвянето им. По същество нямаме друго искане.
ИНСП.М.: Представям и моля да приемете актуална
справка за статута за изтърпяване на наказанието на осъденото лице към момента.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ счита, че
представеното писмено доказателство е относимо към настоящето производство,
поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото актуална справка за
статута за изтърпяване на наказанието на осъденото лице към момента.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осъденото лице копие от настоящия
протокол, в едно с определението, след изготвянето им, по искане на защитата.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане молбата от осъденото лице
/прочете се/.
СЪДЪТ
запитва молителя дали е платил наложената му глоба от 200 х.лв.
МОЛИТЕЛ: Не съм платил глобата, защото тя е отменена.
АДВ.И.:
Поддържам информацията, че глобата е отменена.
СЪДЪТ
констатира, че производство във Видинския ОС
е приключило със споразумение.
ПРОКУРОР:
Не ми е известно глобата да е изменена.
АДВ.И.:
Подзащитният ми твърди, че е получил този документ и е в килията му в ЗО „Казичене“.
СТРАНИТЕ
/по отделно/: Нямаме други искания за събиране на доказателства.
С
оглед горното и като счита делото за изяснено от правна и фактическа страна
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА приложените към молбата на осъдения и изготвени за целта на настоящото
производство справки, доклад, становища
протоколи и документи от затворническото досие, приложено по делото за
послужване /прочетоха се/.
ПРИКЛЮЧВА
СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.И.: Делото е по молба на моя подзащитен, която
поддържам изцяло за условно предсрочно освобождаване /УПО/ и съображенията
посочени в нея. Считам, че са налице основанията по смисъла на закона и са
изпълнени условията за УПО, поради
наличието на доказателства за тях в затворническото досие. Към момента на него
му остават да изтърпи около 1 година и 11 месеца, от което следва, че е налице
първата предпоставка визирана в чл. 70, ал.1, т.1 от НК да е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което е общо 6
години.
На
лице е и втората кумулативно изискуема предпоставка визирана в чл. 70 от НК,
във вр. чл. 439 а от НПК да е налице обстоятелства, които могат да се преценят,
като положителна промяна за моя подзащитен в резултата на корекционната дейност
в мястото за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Такива са преди
всичко неговото добро поведение, няма
наказания, спазва правилата за вътрешния ред, няма нарушение на ЗИНЗС, няма
зависимости, има награди, има положително отношение към труда, работел е през
цялото време в СЦЗ в даракчиийския цел, като
шивач и отговорно е изпълнявал трудовите си задължения, за което е
получавал награди и няма нито едно наказание. Това е отразено в докладите в
самото досие, от които може да се състави мнение за неговото отношение към труда. Доказателствата за
изградени трудови навици са и че в затвора той работи, а преди да влезе в затвора
е работил, като стилист и шивач. При преместването през 2017 в ЗО „Казичене“
работи, като чистач до 2018 г. когато поради недоразумение е преместен.
Работата му там се е осъществявала след свиждания, които са през целия ден и
едва на другия ден той може да посети това помещение за да го почисти. През другото
време той няма достъп да почиства. Това
не е направено в последния ден, когато е бил на работа и не е имал възможност
да почисти и е освободен, но не са изслушани неговите възражения. Вместо това е
наречен „безотговорен“, поради опита да даде обяснение. Наказание не му е
наложено, тъй като не е осъществил виновно поведение. Това е видно от
Докладните записки, в които не е посочено кога и как е осъществено провинение и
кой, какво и как е установил. В този смисъл, ако имаше доказателства за
нарушение нямаше да са необходими три Докладни записки, в които не се сочат доказателства
да е осъществено нарушение. Докладните
записки отразяват субективно отношение за обстоятелствата, вместо конкретни
факти от действителността. Те съдържат твърдения на служебно обвързани субекти,
които имат интерес да поддържат твърденията, направени от колегите си. Такъв
извод се потвърди и от изолирания характер на твърденията за не
отговорност към труда, след като сравних досието и наличните в него
доказателства за съвестно отношение към труда и системно полагане на труд, както
в затвора, така и преди това. Действително той няма наказания, нито забележка
за не изпълнение на трудови задължения до този момент. Изолирани в този смисъл
се явяват и твърденията на затворническата администрация направени в
становищата относно молбата за УПО. Имам основание да твърдя, че
затворническата администрация прави своите изводи от един случай и факта, че не
си е направила труда да изясни случая, а е пристъпила към създаване на
доказателства, чрез съставяне на докладни записки, които обаче не съдържат
факти и обстоятелства. Със съставянето на такива докладни записки очевидно са
целели сриването на възможността от УПО, като датата за тази правна възможност
за моя подзащитен е точно е настъпвала. Убедена съм в безпристрастността на
съда и не допускам, че изолирани и
режисирани ситуации биха довели съда до не обективни изводи за
цялостното поведение, за което има многобройни, еднопосочни и изцяло положителни
доказателства за подзащитния ми в затворническото досие. Той участва в
социалните дейност в СЦЗ. Поради това твърдя, че целите на плана на присъдата
се изпълняват успешно. Този факт е отразен и в доклада на инспектора по социални
дейност и възпитателна работа, който има преки впечатление за поведението на
подзащитния ми.
Осъденият
спазва ЗИНЗС, режимните ограничения, има уважително отношение към затворническата
администрация и няма наказания.
Видно
от психологическото изследване приложени към досието, а не приложени към
документите които съпровождат докладите касаещи УПО, установих че той е емоционално
и волево стабилен, има положите отношение към другите, отнася се с уважение към
административния състав, добронамерен, няма дискриминационни нагласи.
По
отношение на оценката на риска от рецидив тя е ниска. Посочените в докладите
точки са 8. Тук има нещо, което ме смути, тъй като в плана на присъдата от 10.9.1
г. риска е посочен 11 точки, но оценката на риска в плана на присъдата от
21.6.17 г. са 8 точки. Не открих документ,
което да сочи, че такава промяна се иска по надлежния начин и че е
дадена възможност той да се запознае с тази промяна и да се защити. Промяната
на оценката на риска не е обсъждана с него
и не е участвал в съставяне на плана и изпълнението му. Твърдя, че
промяната на оценката на риска от 8 на 11 точни е незаконосъобразно направена.
Той
има добър ресурс за вграждане в обществото, има професия, работил е над 10 години
като стилист, има изградени трудови навици, преди да постъпи в затвора, а и
това че е работил там. Има висше образование и това сочи на ресурс за вграждане
в обществото. Жилищно устроен е, няма емоционални проблеми, няма предишни
осъждания, няма данни за незавършени наказателни производства. Видно от
експертния доклад възпитателната и корекционна работа проведена с моя
подзащитен по време на лишаването му от свобода не дава корегиращ ефект, но
може да се определени като успешна. Но предвид указаното в Постановление №
7/27.6.1975 г. на Пленума на ВС следва да се прецени дали осъдения е показвал,
чрез своите действия примерно поведение и частно отношение към труда, че се е поправил. В
Постановлението се сочи, че за да се допусне УПО за осъден за първи път не е
необходимо да се направи и обоснове извод за окончателно поправяне, а е
необходимо само да се обоснове извод, че е започнало поправянето на лицето,
което е трайно и необратимо. Именно това е налице за моя подзащитен. След
преценка на доказателствата по делото следва да се стигне до извода, че е
настъпила трайна и необратима положителна промяна за него, дал е доказателства за
своето поправяне. Последното се вижда и
от това, че са налице и положителни тенденции към промяна на мисленето,
установени от психологичното изследване. Налице са положителни тенденции и в промяна
на нагласите и личностното съзряване и инспектора по социална дейност и
възпитателна работа сочи планирана работа по окончателното преодоляване на
проблемните зони, които не са посочени, като налични в първоначалния доклад и
плана на присъдата.
Моя
подзащитен се дистанцира от хора, които могат да му окажат негативно влияние.
Налице са доказателства, че той се е поправил
в достатъчна степен за да му се предостави възможност за УПО. От всички служители,
дали становище по делото, основно се откроява следното: докато в досието се
съдържат предимно положителни обстоятелства, то затворническата администрация
дава отрицателно становище за УПО, за което не виждам мотивация и доказателства
в тази насока. В това производство следва само доказателствата да имат значение
за крайния съдебен акт, а не становища съставени от субективни отношения и
отразяващи междуличностни интереси.
Моля
да се обърне внимание на експертната психологична оценка от психолога на
затвора, която е положителна, а такава по това производство не е изискана. Това
обстоятелство сочи, че за да прокара отрицателното си становище затворническата
администрация не допуска психологичните заключения да установят положителните
обстоятелства за лишения от свобода. Наличието на награди също не е указано в
докладите и становищата, а те за 2017 г. и 2018 г. са три. Това че тези обстоятелства
не са посочени, сочи на не обективност на затворническата администрация.
С
оглед изложеното моля на основание чл. 440 от НПК да постановите определение, с
което да допуснете УПО от изтърпяване на остатъка на наложено наказание спрямо
моя подзащитен.
МОЛИТЕЛЯТ:
Присъединявам се към казаното от защитника ми.
ИНСП.М.:
Становището на началника на СЦЗ е, че към момента молбата на лишения от свобода
е неоснователна. Смята се, че е налице само първата предпоставка относно
изтърпяната част от наложеното наказание, видно и от представената днес справка.
По
отношение на втората предпоставка доказателства за поправяне на осъденото лице,
такива са налични, но не в достатъчна степен. Риска от вреди е с ниски
стойности първоначално определен на 8 точки, но при направената последваща
преценка е завишен на 11 точки в следствие на отстраняването му от работа,
поради не изпълнение на служебните му задължения. Както отбеляза защитата, при
първоначалната оценка на риска не са констатирани зони с дефицити, но в
последствие се е появила зоната в отношенията на трудова заетост, в следствие
на отстраняването му от работа.
Относно Докладните записки, че не е изпълнявал служебните си задължения,
те само констатират факти на база, на които е издадена заповед за освобождаването
му от работа. Следва да се подчертае, че
риска за вреди към обществото остава в средни стойности, които са обусловени от деяние с висока степен
на обществена опасност - опит за прекарване през границата на голямо количество
наркотични вещества. В доклада на социалния
работник е посочено, че той разбира вредоносните последици от своето
деяние, но не приема в пълна степен вината за това.
Относно
психологичното заключение, което посочи защитата, то не е сред задължителните
документи, посочени в НПК и посочен е доклада по ЗИНЗС, възоснова на които
съдът може да произнесе своето решение. В НПК изрично са посочени чл.155 от ЗИНЗС и плана за присъда по чл. 156 от ЗИНЗС и становището на
началника на затвора относно молбата. По отношение на другите документи, които
са представени в днешното съдено заседание те са съобразени с писмото от СГС, с
указания какви документи да бъдат
изготвени и сред тях не фигурира
психологично заключение.
Към
момента плана на присъдата не е изпълнен в цялост и всичко това съчетано със
значителния остатък, който има за до изтърпяване от една трета от наказанието
„лишаване от свобода“ е предопределило отрицателното становище на началника на
затвора относно молбата на осъдения за УПО и моля да я оставите без уважение.
ПРОКУРОР:
Присъединявам се изцяло към становището на представителя на СЦЗ. Не съм
съгласна с направените интерпретации на доказателствените материали от страна
на защитника. Не съм съгласна с твърдението за изолирани и режисирани
субективни становища, произхождащи от служебната ангажираност на лицата, които
са ги изготвили. Доказателствения материал не може да се разглежда едностранно.
Не може да се набляга единствено и само на това отразено в затворническото досие,
или обратно на изготвените становища,
понеже тези становище са направени целево с оглед депозираната молба за УПО. Т.е.
целия доказателствен материал би следвало да се обсъди съвкупно и с оглед
отразените недостатъци при изпълнение на плана на присъдата възложени целево с
оглед направената молба, считам че към момента е твърде рано да бъде уважена
молбата и да се допусне УПО и моля да отхвърлите на този етап молбата.
АДВ.И. /реплика/: Решително съм против твърдението на
представителя на СЦЗ, че подзащитния ми има отрицателно отношение към извършеното
от него и, че не признава вината си. Това не е истина и моля да отправите
въпрос към него и той да изрази личното си отношение, тъй като в споразумението
одобрено от съда е видно, че е изразил отношението си и е признава вината си. В
нито един доклад не видях той да е отричал вината си или тежестта на деянието.
СЪДЪТ във връзка с желание на
защитата счита, че това е процесуално недопустимо.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ/по същество и последна дума/: За тежестта за своето престъпление си дадох
сметка когато влязох в затвора. Не съм виждал семейството си от три години,
имам син на 8 години и много искам да го видя. Не мога да си представя, че като
съм работил и съм се старал да изляза от затвора и изведнъж представителя на
затворническата администрация счита, че няма никакъв напредък, тъй като аз с
никой за нищо не говоря и с мен никой не говори, откъде тогава са тези изводи.
Със сигурност никога повече няма да постъпя така и да извърша никакво престъпление.
Не искам да загубя сина си, когото не съм виждал отдавна и искам да видя.
Извинявайте.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ
след съвещание,
след като изслуша становищата на страните и се запозна със събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 437, ,
ал.2 вр. чл. 70 , ал.1 НК, като е образувано по молба на осъденото лице К. с
искане за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
За да се постанови УПО следва да са налице
предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК. Материално-правните
предпоставки да се постанови условно-предсрочно освобождаване при всички случаи
това е една възможност, а не императивно задължение на съда да постанови такова,
дори да констатира предпоставките. В случая следва да се установи дали осъдения е изтърпял
½ от наложеното му наказание и дали е дал доказателства за своето
поправяне.
Доказателства за поправяне на осъденото
лице са примерно посочени в нормата на чл. 439а, ал.1 по принцип, а ал.2 с оглед
формата от документа, от който биха могли да се извличат правно релевантни
обстоятелства за отговор на въпроса дали осъденият е дал доказателства за поправянето
или не. Доказателства за поправяне са всички доказателства, които сочат на
положителна промяна в осъдения по време на изтърпяване на наказанието –
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, специализирани програми за въздействие и обществено полезни прояви, както и оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от ЗИНЗС и всички други източници за
информация за поведението на осъдения по време на изтърпява на наказанието.
СЪДЪТ констатира първо, видно от
приложените две справки за статута за изтърпяване на наказанието, осъдения К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ 6 г. в СЦЗ за престъпление по чл. 242, ал.2 и
чл. 354а, ал.2 от НК. Начало на изпълнение на наказанието е 11.12.2015 г. и към
днешна дата са изтърпяни фактически 3 години, 3 месеца и 20 дни, от
работа 10 месеца, всичко 4 години, 1 месец и 22 дни, остатък - 1 година, 10
месеца и 8 дни. Очевидно е, че първата предпоставка да е изтърпял повече от
половината от наказанието е налице и не се оспорва от страните днес. Тук е
мястото да се посочи, че справката съдържа изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“. Това обаче не е единственото наказание, видно от съдебния акт, с
който е признат за виновен К., а именно определение за одобрено споразумение за
решаване на делото по гл. 29 от НПК на Видински ОС от 22.04.2016 г. по НОХД №
96/2016 г., с което е наложено наказание 6 години лишаване от свобода и глоба 200
х.лв. Действително молителят твърди, че глобата е отменена, опростена и не е
дължима и че разполага с документ, но такъв не е приложен по делото. Но
неговото заявление няма доказателствена стойност, а се нуждае по доказване. Доказателствени
материали, за това че глобата е платена или не е дължима няма по делото
следователно към момента това е допълнителна последица от санкционната част на
наказанието, не свързана пряко със статута на изтърпяване наказанието, но
отнасяща се субективно към позицията на лицето към всички правни последици от
извършеното престъпление. Няма и доказателства и за частично плащане на глобата.
Дали молбата е основателна или не, т.е.
дали осъденият е дал доказателства за поправянето си. По делото има становище,
изразено на няколко места, на началника на СЦЗ, първо в справките за статута за
изтърпяване на наказанието. Изложено е становище, че данни за поправяне не са
налице, целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост, макар че риска
от рецидив е в ниски стойности за самия молител, но той е в следни стойности за
обществото и освен това е налице завишаване с 3 точки от опасността от риска от
рецидив що се касае до аспект завишаване
на стойностите в зоната на трудова заетост. В тази посока по делото, към
молбата на осъдения, е приложено
становище инспектор Ц. от 26.2.2019 г.,
от което е видно, че корекционните въздействия са недостатъчни и не са
постигнали целите. Осъденият демонстрира негативно отношение към трудовата
дейност и системно не изпълнява трудовите си задължения. Становището на
инспектор У. сочи демонстративно негативно отношение към трудовата дейност,
системно не изпълнение на трудовите задължения.
Приложени са копия от четири докладни
записки с лаконичен тест от различни служители на СЦЗ - П.П., А.Т.,И.Ц. и В.Г..
Тези Докладни записки, без подробна фактология, се твърди липса на качествено
изпълнение на трудови задължения, като чистач. Твърди се умишлено не изпълнение
на тези задължени, за конкретно място и време, посочени в докладните записки,
за периода 25,27 и 28 ноември 2018 г. Със заповед № 172/28.11.2018 г. К. е
освободен от поста „чистач свиждания“.
Плана за присъдата по чл. 56 от ЗИНЗС,
който е приложен на 10.09.2018 г.
съдържа предложение за преминаване от „общ“ на „лек“ и че при изпълнение
на планираните дейности по точки от 1 до 6, по които е необходима корекционна
дейност, би могло да се изготви предложение за УПО.
В материалите от затворническото досие
действително има данни за награди през 2017 г., които обаче видно от писмените
доказателства в края на затворническото досие, са били интерпретиране в рамките
на предложение за промяна на режима в по-лек. Там има данни за наградите, които бяха посочени и
бъдещи добри прогнози за ресоциализация. Това обаче се е отнасяло за друг
период от време и за преценка относно промяна на режима.
В
конкретния случай приложените през 2018 г. докладни записки и заповед за
освобождаване от работа имат друго съдържание, което не може да се игнорира от
настоящият съдебен състав. Съдът не счита, че е възможно различни служители от
затворническата администрация да проявяват идентично трайно негативно отношение
към молителя. По скоро ако един и същ служител бе проявявал такова, би могло да
се обсъжда тенденциозно отношение, но в случая това са различни служители и
съдът не намира данни за тенденциозност.
Риска от вреди за общество е среден, а в
съпроводителното писмо е посочено, че има увеличение на риска от рецидив, макар
и същия да е в ниски нива. Логиката на корекционната дейност и тази, която би
дала основания за поставяне на въпроса за УПО е да има снижение, а не завишение
на нивата.
На фона на всичко гореизложено,
обстоятелството че няма данни за заплащане на глобата, доказателства да е опростена и доказателства
за частично плащане сочи до не приемане последиците от наказанието. Вярно е,
че производство е приключило със споразумение,
което предполага, като предварително условие и то се протоколира, че осъдения
се признава за виновен, но субективното отношение към извършеното трябва да се
отнесе не само към факта на извършеното деяние, но и към последиците. Такова
позитивно отношение не е взето към всички последици от извършеното деяние, а
именно наложената глоба. Макар да не е в
предмета на настоящето производство,
стойността на предмета на престъплението – инкриминираното количество
наркотично вещество е достатъчно високо за да може факта, че това е единствено осъждане на
молителя, да бъде изтъкнат като изолирана и случайна проява в неговия живот.
Единствено е осъждането, но в достатъчно сериозна степен са засегнати защитени
от закона обществени отношения.
С
оглед всичко гореизложено и предвид не
малкия остатък, над година и половина съдът счита, че към момента молителят не
е дал доказателства за поправянето си по смисъл на чл. 70, ал.1 от НК, вр.чл.439а,
ал.1 и ал. 2 от НПК и молбата следва да
се остави без уважение, като не основателна.
С оглед горното и на основание чл.
440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.К. за условно-предсрочно освобождаване на остатъка по
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 96/16 г. на Видински ОС,
тъй като не са налице законоустановените предпоставки за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Софийски Апелативен съд, по реда на Глава 22 от НПК.
ОПРЕДЕЛЯ
на преводача М. възнаграждение в размер
на 60.00 /шестдесет/ лева от бюджета на СГС, за което да се издаде РКО.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.50
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: