О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065 30.08.2019
год. Бургас
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети
август две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 49 по описа за 2019 година, за да се произнесе по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощника си адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М.,***, офис 9, против М.А.П., с ЕГН ********** и С.З.П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез адв. Боян Койнов, АК-Бургас, със съдебен адрес:***, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят дължимите суми по договор за ипотечен кредит за покупка на недвижим имот № HL 15204/21.12.2006г. и допълнителните споразумения към него, както следва: сумата от 28 436,30 евро (двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и шест евро и тридесет евроцента) - главница за периода от 04.06.2018г. до 27.01.2019г.; сумата от 1 332,50 евро (хиляда триста тридесет и две евро и петдесет евроцента) - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.07.2018г. до 14.12.2019г.; сумата от 880,80 евро (осемстотин и осемдесет евро и осемдесет евроцента) – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 02.07.2018г. до 27.01.2019г.; сумата от 17,90 евро (седемнадесет евро и деветдесет евроцента) - банкови такси за периода от 15.01.2019 г. до 27.01.2019г.; сумата от 336 лева (триста тридесет и шест лева) - разноски за периода от 02.07.2018г. до 27.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 15204/21.12.2006г., предоставил на ответниците кредит в размер на 29 800 евро, със срок на издължаване – 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита - 12.02.2007г., което било удостоверено с приложение от 12.02.2007г.
Посочва, че за връщането на кредита и за другите задължения по него ответниците отговарят солидарно. За предоставения кредит, кредитополучателите следвало да заплащат годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,5 пункта, като дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита. Пояснява, че към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен процент бил в размер на 6%, като кредитът се погасява на равни месечни вноски в евро, с размер на всяка вноска от 222,18 евро.
По-нататък ищецът излага, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Дължат се и следните такси: такса за управление в размер на 0,75% върху размера на разрешения кредит, еднократно платима при първо усвояване по кредита; годишна такса за управление, платима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита, в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница към същата дата; административна такса за обработка на документи в размер на 10 лева, еднократно дължима при подаване на молба за кредит.
Кредитополучателите имали и задължение да застраховат в полза на банката предоставения като обезпечение недвижим имот до окончателното издължаване на кредита, като в случай на забава на годишната застрахователна премия повече от 30 дни, банката задължавала служебно разплащателната им сметка. В случай на просрочие с повече от 90 дни банката превеждала застрахователната премия на застрахователя и увеличавала задължението по договора за кредит с размера на тази сума. Уговорено било и правото на банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора. А при просрочие на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръщал в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като и в двете хипотези изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Твърди, че с допълнителни споразумения към договора за кредит от 26.02.2009г., 25.02.2010г., 23.09.2010г. (прекратено със споразумение от 01.06.2011г.), 29.06.2011г, 22.02.2012г., 09.11.2012г., 30.04.2013г., 11.06.2014г., страните констатирали задълженията по договора към датата на сключването на всяко от споразуменията и уговаряли облекчен ред за тяхното погасяване за определен период от време при посочените в тях условия, като след изтичането им върху дълга се натрупвали начислената, но непогасена през тези периоди лихва и просрочията по кредита.
Твърди се още, че с договор за цесия от 03.10.2007г. между „Бългериън ритейл сървисиз" АД и „Българска пощенска банка“ АД (сегашно „Юробанк България“ АД) вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 15204/21.12.2006г. и допълнителните споразумения са прехвърлени на „Бългериън ритейл сьрвисиз“ АД и след това с договор от 25.01.2013г. са прехвърлени обратно на ищцовото дружество.
Посочва се, че с покани, връчени на 14.12.2018г. чрез ЧСИ Таня Маджарова с peг. № 803 на КЧСИ, ответниците били уведомени, че вземанията по договора за кредит, прехвърлени на „Бългериън ритейл сьрвисиз" АД, са прехвърлени обратно на „Юробанк българия" АД с договор за цесия от 25.01.2013г., както и че кредитът се обявява за изцяло предсрочно изискуем с покана да изпълнят задължението си в седемдневен срок от получаването.
Твърди се още, че към момента на подаване на исковата молба са налице 8 непогасени вноски за главница, считано от 04.06.2018г., и 7 непогасени вноски за лихва, считано от 02.07.2018г., поради което за ищеца се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Уточнява се, че претендираната сумата от 336 лв. представлява направени от ищеца разноски за изготвяне и връчване на покани по договора за кредит до ответниците (за извършената цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост).
Представя доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който се признава наличието на просрочени задължения по договора за кредит. Същевременно се излагат възражения по същество срещу основателността и размера на иска, предвид нуждата от специални знания на вещо лице за изчислението му, както и предвид постигнато с банката споразумение за продължаване обслужването на кредита.
Представят доказателства.
На следващия ден, 28.02.2019г., по делото е постъпил е нов отговор на исковата молба, с който ответниците заявяват, че не поддържат предходния отговор и го оттеглят. Оспорват исковите претенции изцяло по основание и размер, позовават се на нищожност на договорите за цесия и на допълнителните споразумения.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа исковата молба, доказателствата и доказателствените искания. Взима становище по недопустимостта на оттеглянето на подадения отговор. Счита, че в срока за отговор той може да бъде допълнен и/или изменен, а извън срока – да бъдат отстранени нередовности или да бъдат направени уточнения по дадени от съда указания. Приема за редовен подадения първи отговор и като допълнение втория.
Счита изявленията за нищожност на договорите за цесия и допълнителните споразумения за недопустими. Позовава се на чл. 370 от ГПК, предвид факта, че аргументи и доказателства във връзка с оспорванията не били направени, а такива не могат да се правят допълнително, нито с отговора на допълнителна искова молба. Това, според ищеца, нарушава равнопоставеността на страните при двойната размяна на книжа и ищецът губи възможност да вземе становище, да направи уточнения и да представи доказателства.
Твърди се, че всички допълнителни споразумения са сключени по искане на ответниците за облекчен режим на погасяване за определен период от време, а нищожността им би довела и до нищожност на приложените облекчени режими за погасяване, което би довело до значително увеличаване на дълга. Изтъква факта, че ответниците не представят твърдяното от тях споразумение за заплащане на 5 224 лв., а дори и при хипотетичното наличие на такова, видно от молба, ответниците изрично са заявили, че не могат да платят просрочието, а само да направят вноски в размер на общо 2 800 лв., като освен съществуващото просрочие, ежемесечно се начислявало и ново такова. Видно от приложената от ответниците разпечатка, новото задължение е 3.450,49 евро.
В срока по чл.373 от ГПК, ответниците чрез адв. Боян Койнов са депозирали допълнителен писмен отговор на исковата молба, с който се конкретизира отговора от 28.02.2019г.
На първо място, се прави възражение за нищожност на първият договор за цесия от 03.10.2007г. основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 2, ал. 4 от ЗКИ. Считат, че в чл. 2, ал. 2 от ЗКИ изчерпателно са посочени дейностите, които банката може да извършва, а договорите за цесия не попадат в обхвата на присъщата по занятие дейност на банката. Излагат доводи, че банката не е уведомила длъжниците за това първо прехвърляне, не е отписала счетоводно задълженията на ответниците, нито те са били заведени счетоводно при цесионера, а кредитът е бил обслужван по първоначално посочената от банката обслужваща сметка, т.е. банката е продължила да се счита за кредитор. Предвид това, считат че първата цесия не е породила прехвърлително действие, което от своя страна влечало недействителност на последвалите допълнителни споразумения, сключени между ответниците и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с които е било извършено преоформяне на задължението по договора, а последното послужило за базата за определяне на размера на главницата по кредита и предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се още, че дори банката валидно е прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си, то последното дружество не е притежава качеството на банка по смисъла на ЗКИ. Като финансова институция не може да извършва същинска банкова дейност по чл.2 ал.2 от ЗКИ, а с допълнителните споразумения, на практика се е стигнало и до нарушение на чл.3 ал. 1 от ЗКИ, което води до нищожност на уговорките по допълнителните споразумения и на извършеното с тях преоформяне размера на главницата по кредита с натрупани и непогасени суми.
Считат, че преобразуващите права (правото на изменения) не са предмет на цесията и цесионерът няма право да сключва съглашения с длъжника и да променя характера на задълженията. Следователно, за ответниците не е възникнало задължение по подписаните между тях и „Бългериън ритейл сървисиз” АД допълнителни споразумения към договора, включително и предвиденото с тях капитализиране на задължението и корекция в главница, вноски и облекчен режим на плащане. Предвид което допълнителните споразумения не представляват неразделна част от договора за кредит и не са довели до изменение на облигационното отношение между страните по делото, а исковата претенция е неоснователна.
Сочи се още, че съгласно договора и закона прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването му от банката - ищец. Предвид горното, считат, че двете цесии имат действие по отношение на ответниците от 14.12.2018г., а допълнителните споразумения като сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД преди тази дата са нищожни и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр.чл. 99 ал. 4 ЗЗД - като противоречащи на закона, подписани със страна, която не се е явявала надлежен кредитор към датата на подписването им.
Правят възражение за нищожност на договора за първата цесия и на основание чл.26 ал.2 предл. пето от ЗЗД като привиден предвид липсата на доказателства, след първата цесия ищецът да е отписал счетоводно задълженията по процесния кредит, както и цесионерът да е завел счетоводно прехвърлените му вземания. Не се установявало и вписване, съобразно чл. 17, ал. 1, б. „а” от ПВ, вр. чл. 117 от ЗЗД, доколкото е било цедирано вземане, обезпечено с договорна ипотека. Обратната цесия потвърждавала липсата на воля на страните за окончателно обвързване с правните последици на цедирането, предвид липсата на самостоятелно обосновано основание за втората цесия.
На следващо място се твърди, че фактическият състав за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е бил осъществен, тъй като просрочието било базирано на допълнителните споразумения, с които общото задължение в нарушение на закона било преструктурирано (чрез натрупване върху дълга на начислената, но непогасена лихва), а базовият лихвен процент е бил неправомерно завишен.
Правят възражение за нищожност на клаузите на чл. 5 от следните допълнителни споразумения: от 09.11.2012г.; от 30.04.2013г.; от 11.06.2014г., като неравноправни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП и чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП. Позовават се на чл. 58 от ЗКИ. Прави се извод, че клаузите на чл.3, ал. 5 и чл. 5, ал. 3 от договора за кредит, даващи възможност на банката за едностранно повишаване на лихвата, без посочване на обективните критерии за това, са неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП. Позовават се на практика на Съда на Европейския съюз, според която съдът следва да следи служебно за неравноправността.
Считат, че размерите на просрочените главници са били изчислени въз основа на нищожни клаузи, предвид което предсрочната изискуемост е била обявена от банката при липса на обективните факти, обуславящи нейното настъпване. Банката формирала дължимите по процесния договор суми за главници по абсолютно неясен начин. Във всички допълнителни споразумения се посочвало единствено и само, че „дългът се преоформя”, без да е посочена конкретна методология за начина на това преструктуриране. Оспорват представеното извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка № 685258 като невярно. Развиват съображения, че е налице капитализиране на лихви към главницата, а олихвяването на изтекли лихви е допустимо само в отношенията между търговци.
Ответниците правят доказателствени искания.
По предварителните въпроси, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
За да бъде дадена от съда квалификация на предявените обективно и субективно, кумулативно съединени искове, необходимо е ищецът да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК от кой от описаните в обстоятелствената част на исковата молба договори извлича правата си, заявени за защита по съдебен ред – от договора за потребителски кредит или от договора за цесия от 25.01.2013г. Необходимо е и ищецът да конкретизира фактическите си твърдения, като заяви дали приобретателят на вземането по първата цесия от 03.10.2007г. е финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.), която може да извършва по занятие сделки по чл.3 ал.1, вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има лиценз по специален закон или е подала заявление до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.). Необходимо е ищецът да уточни също въз основа на какъв документ е начислил и отразил погасяване на вземанията за главница, лихви и такси по приложението по чл.366 от ГПК и по кой договор ответниците са плащали, съотв. ищецът е приел плащане. Необходимо е ищецът да заяви датата, представляваща падеж на ежемесечните погасителни вноски.
Съдът намира, че предвид вероятността да се касае за техническа грешка, следва да укаже на ищеца да уточни и крайната дата на периода на претенцията за договорна възнаградителна лихва.
Едва след изпълнение на горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на ответника, ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните и ще се произнесе по исканията за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира възражението на ищеца по чл.370 от ГПК срещу подадения от ответниците на 28.02.2019г. отговор на искова молба за неоснователно, поради което не следва да прилага последиците по този законов текст. На първо място следва да се посочи, че още с първоначалния отговор, подаден в последния ден на двуседмичния срок, ответниците оспорват иска по основание и размер. Изложените от ответниците съображения в отговора от 28.02.2019г. не са преклудирани, от една страна защото те са подали отговор, а от друга, защото дори и при пропускане на срока за подаване на отговор правните доводи за неоснователност на претенцията не преклудират и ответникът може да ги твърди по-късно в съдебно заседание. На следващо място, съдът намира, че с оглед предвидената в закона възможност за двойна размяна на книжа по търговски спорове и наличието на подаден в срок отговор, не следва да се абсолютизира преклузията по чл.370 от ГПК, тъй като очевидно не такава е целта на закона. В случая е налице и подадена допълнителна искова молба, в отговор на която ответниците излагат пространен допълнителен отговор, с който конкретизират оспорванията си. Следва да се отбележи и, че с допълнителния отговор се излагат и редица правни възражения, по отношение на които разпоредбата на чл. 370 ГПК е неприложима. Предвид горното, съдът следва да приеме възраженията на ответниците, заявени с отговора от 28.02.2019г. и допълнителния отговор на искова молба за разглеждане.
Представените от страните при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.140 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М.,***, офис 9, против М.А.П., с ЕГН ********** и С.З.П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез адв. Боян Койнов, АК-Бургас, със съдебен адрес:***, искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят дължимите суми по договор за ипотечен кредит за покупка на недвижим имот № HL 15204/21.12.2006г. и допълнителните споразумения към него, както следва: сумата от 28 436,30 евро (двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и шест евро и тридесет евроцента) - главница за периода от 04.06.2018г. до 27.01.2019г.; сумата от 1 332,50 евро (хиляда триста тридесет и две евро и петдесет евроцента) - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.07.2018г. до 14.12.2019г.; сумата от 880,80 евро (осемстотин и осемдесет евро и осемдесет евроцента) – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 02.07.2018г. до 27.01.2019г.; сумата от 17,90 евро (седемнадесет евро и деветдесет евроцента) - банкови такси за периода от 15.01.2019 г. до 27.01.2019г.; сумата от 336 лева (триста тридесет и шест лева) - разноски за периода от 02.07.2018г. до 27.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство разноски.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 49/2019 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на съобщението да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК, с препис за ответниците, от кой от описаните в обстоятелствената част на исковата молба договори извлича правата си, заявени за защита по съдебен ред – от договора за потребителски кредит или от договора за цесия от 25.01.2013г.; да посочи падежа на вноските по договора за кредит; да конкретизира фактическите си твърдения, като заяви дали приобретателят на вземането по първата цесия от 03.10.2007 год. е финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.), която може да извършва по занятие сделки по чл.3 ал.1, вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има лиценз по специален закон или е подала заявление до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.); да уточни въз основа на какъв документ е начислил и отразил погасяване на вземанията за главница, лихви и такси по приложението по чл.366 от ГПК и по кой договор ответниците са плащали, съотв. ищецът е приел плащане; да уточни и крайната дата на периода на претенцията за договорна възнаградителна лихва.
ОБЯВЯВА на страните, че след изпълнение на горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на ответниците, ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните и ще се произнесе по исканията за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИЕМА представените от
страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2019 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Определението да се връчи на страните, като на ищеца, заедно с определението да се връчи и препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: