РЕШЕНИЕ
№ 8279
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110152373 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Б. С. С. срещу Столична
община.
Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни иска по чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищцата, вследствие на претърпени от нея болки и страдания от
счупване на десния крак, вследствие на попадане в неремонтирана и необезопасена
дупка в тротоара към общински път, вследствие на което ищцата е получила счупване
на крака, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
исковата молба до погасяване на задължението, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от
4950 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 21.04.2020 г.
до 28.09.2022 г.
Ищцата Б. С. С. твърди, че на 20.04.2020 г. около 16:30 часа /като датата и часа са
конкретизирани с последваща молба – уточнение с вх. № 269650 от 05.12.2022 г./, след
като се е връщала от пазар, носейки две пазарски торби, на тротоара пред входа на
жилищния блок, в който живеела, намиращ се в гр. София, ж.к. „Връбница“ №2, бл.635,
вх.Б, е претърпяла инцидент, при който кракът й е попаднал в необезопасена дупка в
тротоара, вследствие на което загубила равновесие и паднала, което причинило
отломъчно счупване на крайния израстък на дясната малко-пищялна кост. Сочи, че
вследствие на инцидента е получила трайно затруднение на движенията на долния
десен крайник, при което повече от 80 дни е била нетрудоспособна, изпитала е силни
болки и страдания, силно психическо и нервно напрежение, безпокойство и
тревожност и страх от случилото се и от последствията от злополуката, имала е
затруднение в придвижването и повече от три месеца се е движела с бастун. Към
1
настоящия момент ищцата посочва, че вследствие от инцидента изпитва страх при
движение по улиците, изпитва болки в крака, буди се от крампи през нощта. Твърди, че
инцидентът е настъпил на общински път, както и че Столична община е задължена да
поддържа общинските пътища, като инцидентът е настъпил поради неизпълнение на
задълженията на Столична община и нейни служители за осигуряване на безопасни
условия за движение по общинските пътища. Претендира разноски.
Ответникът Столична община изцяло оспорва фактите, посочени в исковата
молба. Намира, че от исковата молба не ставало ясно къде е станал инцидентът и дали
действително дупката, в която ищцата е попаднала е на тротоар към общински път или
в прилежащата площ към блока. Оспорва причинната връзка между инцидента и
настъпилото увреждане, тъй като ищцата твърди, че инцидентът се е осъществил по
обяд, а амбулаторният лист с час за преглед на пациента е с час на постъпване 09:16
часа и час на напускане 09:36 часа сутринта на същата дата. Твърди, че в общинската
администрация няма постъпвали оплаквания за дупки на общинския пътища и
тротоари. Оспорва иска и по размер, счита, че претендираният размер е прекомерен в
сравнение със степента и характера на настъпилото увреждане. Поради това моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на ищцата за вредоносния резултат, като счита, че
същата е проявила небрежност, невнимание и разсеяност. С оглед на факта, че е била
натоварена с пазарски чанти, същата е следвало да се движи с повишено внимание.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск по е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на тротоара/, в причинна връзка с което да е настъпил
процесният инцидент, от който ищцата е претърпяла твърдените вреди.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от
отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция.
Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за
презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на
вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при
или по повод на възложената работа.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса установява ли се по делото
да е настъпил твърденият от ищцата инцидент:
Първоначално в исковата молба се твърди, че инцидентът е настъпил на
21.04.2020 г. около обяд на тротоара пред входа на жилищния блок, в който живеела
ищцата, намиращ се в гр. София, След постъпване на отговора на исковата молба,
ищцата е депозирала молба – уточнение с вх. № 269650 от 05.12.2022 г., с която
заявява, че поради техническа грешка датата на инцидента е изписана неправилно.
Сочи, че инцидентът е настъпил на 20.04.2020 г. около 16:30 часа.
Въпреки че в исковата молба се твърди, че поради силните болки ищцата веднага
потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, то от доказателствата по
2
делото се установява, че първото посещение на ищцата в посоченото лечебно
заведение не е от деня на инцидента, а от следващия ден – 21.04.2020 г., в 09:16 часа,
на която дата е съставен лист за преглед на пациент /л. 7/.
Прието по делото е и съдебномедицинско удостоверение № 449 от 12.11.2021 г.
/съставено около 1 година и 7 месеца след твърдения инцидент/, издадено от доц. д-р
А. А към съдебномедицински кабинет /не е посочено дали същият е част и от кое
болнично заведение/, в което се сочи, че по данни на Б. С. инцидентът се случил на
21.04.2020 г. Посочено е, че към момента на прегледа не се установяват следи от
травматични увреждания в областта на десния крак. Отразено е, че след преглед на
лист за преглед на пациент от 21.04.2020 г. и копие от амбулаторна книга, може да се
направи извод, че травматичното увреждане е получено от рязко надпределно огъване
на стъпалото в медиална посока и може да се получи по начин и време, съобщени в
предварителните сведения.
Установява се от данните по делото, че в полза на ищцата са издадени три
болнични листа – от 20.05.2020 г., от 17.06.2020 г. и от 15.07.2020 г. от МЦ „Н.И.
Пирогов“, удостоверяващи временна неработоспособност на Б. С. за периода от
17.05.2020 г. до 04.08.2020 г. Прави впечатление, че началният период на временна
неработоспособност не е непосредствено след инцидента, а почти един месец по-късно
/считано от 17.05.2020 г./.
С оглед допуснатото по делото изготвяне на заключение по съдебно-медицинска
експертиза и необходимостта вещото лице да използва цялата медицинска
документация, с определение от 15.11.2022 г. съдът на основание чл. 190 ГПК е
задължил ищцата в едноседмичен срок от съобщението да представи рентгенова
снимка на счупен десен крак във връзка с процесния инцидент, както и пълната
медицинска документация, с която разполага, в случай че не е представена в цялост с
исковата молба, като е указано, че неизпълнението ще се преценява от съда съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК. В изпълнение на указанието с молба с вх. №
274176/09.12.2022 г. ищцата представя компактдисково устройство /л. 54/, на което
твърди да е налично изследването на травмата, като се сочи, че не може да го
представи на книжен носител, тъй като не им е представено на такъв от болничното
заведение. Компактдискът е приет като доказателство по делото, като не е поискано
изслушването на специализирана експертиза във връзка със съдържащите се на него
файлове. След служебно извършен опит за запознаване със съдържанието на
компактдиска, се установи, че разчитането на файловете от обикновено техническо
устройство не е възможно. Възможно е обаче установяването на датата, на която е
създаден всеки от файловете на компактдиска, като това е 07.12.2022 г. в 09:29 часа
/два дни преди представянето на диска по делото/.
За установяване на датата, мястото и обстоятелствата на инцидента, по делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели – Л и И –
съседи на ищцата Б. С.. И двамата свидетели сочат, че инцидентът е настъпил през
2022 г. Свидетелят Л Г разпитан в открито съдебно заседание на 19.01.2023 г., сочи, че
инцидентът е станал през миналата година, като не си спомня датата, докато
свидетелката Исочи, че си спомня добре датата на инцидента – 20.04.2022 г. Заявява
още: „Запечатала ми се е датата в съзнанието, когато падна. Има и друго, което ме
свързва с тази дата – пет дни преди това беше рожденият ден на сестра ми.“.
При изнесените детайлни спомени от свидетелите относно инцидента и момента
на настъпването му, съдът не може да приеме, че и двамата свидетели са се допуснали
грешка с годината на твърдения от ищцата инцидент през 2020 г. В случая ищцата не
навежда и твърдения за объркване от страна на свидетелите. Дори да се приеме, че с
оглед на когнитивните умения и ограниченото свойството на хората да помнят за
3
продължителен период от време, то е нормално да се възприеме, ако свидетелите не си
спомнят конкретна дата, дори месец на събитието, но фактът, че и двамата свидетели
сочат, че са очевидци на инцидент, осъществил се през 2022 г., тоест една, а не три
години преди разпита им, е еднозначен по отношение на показанията им, а именно, че
същите не се отнасят за инцидент през м. 04.2020 г., който е процесният.
От приетото по делото заключение на СМЕ, се установява, че вещото лице се е
запознало единствено с представените в настоящото производство писмени
доказателства – лист за преглед на пациент от 21.04.2020 г., копие от амбулаторна
книга на 108 кабинет в болница „Пирогов“ и три болнични листа. Посочено е, че на
14.03.2023 г. направила личен преглед на ищцата, като за заключението вещото лице
използвало рентгенова снимка единствено от деня на прегледа /14.03.2023 г./.
Посочено е в експертното заключение, че ищцата не е представила други медицински
документи във връзка с инцидента.
Ето защо, дори да се приеме, че с оглед представения лист за преглед на пациент
от 21.04.2020 г., 3 броя болнични листа и заключение на СМЕ може да се направи
извод за счупване на външен /латерален/ малеолус, съдът намира, че по делото не са
събрани данни относно механизма, начина и мястото, където е настъпило увреждането
на процесния инцидент от 20.04.2020 г. Показанията и на двамата свидетели,
допуснати за установяване на посочените обстоятелства, касаят инцидент от 2022 г.
Ето защо не може да се ангажира отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД,
като не е необходимо да бъдат разглеждани останалите елементи от фактическия
състав на материалното право. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Столична община следва да бъде присъдена сумата
от 300 лева /200 лева възнаграждение за вещо лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ/.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. против Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
„Мискове: по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания в резултат на счупване на десния крак, вследствие на попадане в
неремонтирана и необезопасена дупка на тротоара към общински път на 20.04.2020 г.
около 16:30 ч. в гр. София, ж.к. „, пред вх. Б, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
4950 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.04.2020 г.
до 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „В да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „3 сумата
от 300 лева разноски по делото.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5