Присъда по дело №512/2018 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42/27.03.2019 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД № 512/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

 

          Производството е инициирано от тъжбата на П.Й.П. *** против Г.М.С. от с.гр. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

          С тъжбата, респ. и в срока по чл.85, ал.3 от НПК, тъжителят е предявил против подсъдимия и граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 3000 лева, която сума претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. При това положение, тъй като претенцията е своевременно заявена и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетения за обезвреда, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като конституира тъжителя и в качеството на граждански ищец.

          В с.з. тъжителят, редовно призован, участва лично и с редовно упълномощен повереник – адвокат, който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдимия, както и основаващия се на обвинението граждански иск, като ги намира за доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Повереникът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на посоченото в тъжбата престъпление, за уважаване на претенцията в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски. Не взема становище относно вида и размера на наказанието.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен. Дава обяснения, че не е удрял тъжителя и твърди, че срещата им на процесната дата приключила единствено с размяна на остри реплики между двамата. Чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат излага становище за недоказаност на обвинението и счита, че следва да бъде оправдан, и съответно пледира за както отхвърляне на основаващия се на обвинението граждански иск, така и за присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят П. и подсъдимият С. притежавали съседни апартаменти на третия етаж в бл. ** в кв. „Г.И.“ в гр. Я. Тъжителят бил ** на блока и заедно със съпругата си св. П. живеел в ап. № **. В ап. № **, собственост на подсъдимия, живеел неговият ***. Пространстрото от етажната площадка пред апартамента на тъжителя и пред два от апартаментите в непосредствена близост до неговия, било оградено с ПВЦ-конструкция с врата, подобна на остъкление, която в долната си част била плътна, изпълнена изцяло от ПВЦ, а в горната си част била прозрачна, изпълнена от стъкла. Като домоуправител, тъжителят правел забележки на сина на подсъдимия да поддържа и пази чиста етажната площадка. Освен това, между подсъдимия и тъжителя имало разногласия и относно заплащането на режийните разноски за поддръжка на общите части и в резултат на това отношенията им били изострени.

На 13.04.2018г. около 17:00 часа тъжителят и подсъдимият се срещнали на етажната площадка пред жилищата си и започнали да си разменят остри реплики на висок тон. В един момент подсъдимият хванал тъжителя в предната част на врата и започнал да го стиска, притискайки го към конструкцията от ПВЦ, вследствие на което на тъжителя били причинени повърхностни кръвонасядания с петнист вид в областта на двете половини на лицето и в областта на предната повърхност на шията с моравочервеникав цвят и размери 2-3 см, с болезнен травматичен оток на меките тъкани около тях. В това време съпругата на тъжителя св. П. била в коридора на дома си, чула викове откъм етажната площадка, разпознала гласа на съпруга си и отворила входната вратата. При вида й подсъдимият пуснал тъжителя и се прибрал в жилището си, а тъжителят сигнализирал на тел.112. На сигнала се отзовали свидетелите Д. и С. ***, които разговаряли последователно с тъжителя и с подсъдимия и им съставили протоколи за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. Непосредствено след това тъжителят потърсил медицинска помощ в ЦСМП – Ямбол и около 18:20 часа бил прегледан от дежурния лекар. На следващия ден около 10:00 часа бил освидетелстван и от съдебен лекар.

Към момента на извършване на горното деяние тъжителят е бил на 71 години. В продължение на около седмица след инцидента бил силно травмиран и разстроен от случилото се, изпитвал общо неразположение и болки в областта на предната част на врата и лицето.

Според заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебномедицинска експертиза, съгласно установените медицински критерии, описаните увреждания са причинили на тъжителя единствено болка и страдание.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл.204, б. „а“ вр. чл.201 от НК с присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, но за това си осъждане е реабилитиран по право. Присъдата по делото е влязла в сила на 25.02.1987г. и с нея му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. При това положение, и след като до 25.02.1990г., когато е изтекъл тригодишния изпитателен срок, подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което да следва да търпи и отложеното наказание, същият се явява реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност и по реда на глава осма, раздел IV от НК. С Решение № ***г. по АНД № ***г. на Военен съд – Сливен, влязло в сила на 30.06.2012г., на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.276, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева. По отношение приложението на чл.78а от НК също е настъпила реабилитация, независимо от липсата на данни за изпълнение на наложеното му наказание глоба. Съгласно т.р. № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС на РБ, реабилитация е възможна и по отношение на осъден, който не е изтърпял наложеното му наказание, ако неговата изпълнимост е погасена по давност, като в такива случаи началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената или абсолютната давност. А когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, реабилитация е допустима след последователното изтичане на изпълнителската давност по чл.82, ал.1, т.5 или по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК и срока за реабилитация по чл.86-88а от НК. В случая реабилитация е настъпила, дори да се приеме по-неблагоприятния за подсъдимия вариант, че началният момент на срока за реабилитация започва да тече от изтичане на абсолютната изпълнителска давност. Това е така, защото както вече се посочи, решението по АНД № ***г. на Военен съд Сливен е влязло в сила на 30.06.2012г.. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК, абсолютната изпълнителска давност е три години и изтича на 30.06.2015г. От този момент е започнал да тече срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, който е две години, и е изтекъл на 30.06.2017г. При това положение, се налага извод, че на 01.07.2017г. за подс. С. е настъпила реабилитация и по отношение приложението на чл.78а от НК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. П., от показанията на свидетелите Д. и С., от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, и от писмените доказателства по делото, в т.ч. лист за преглед на пациент в СО при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол, амб. № ****/13.04.2018г., издаден от д-р Г. и СМУ № ***/14.04.2018г., издадено от д-р Ч.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелството, че не е хващал тъжителя за врата при срещата им на инкриминираната дата, както и че тази им среща приключила единствено с размяна на остри реплики между двамата, тъй като в тази им част същите се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и се опровергават от показанията на свидетелите П., Д. и С., от данните в листа за преглед на пациент в СО и в СМУ, и от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебномедицинска експертиза.

По отношение на обстоятелствата, че подсъдимият и тъжителят били във влошени отношения, че около 17:00 часа на 13.04.2018г. двамата се срещнали на етажната площадка пред жилищата си и започнали да си разменят остри реплики на висок тон, доказателственият материал по делото, вкл. и обясненията на подсъдимия, е безпротиворечив. Доказателствената съвкупност е безпротиворечива и по отношение на обстоятелствата, че непосредствено след срещата между двамата тъжителят подал сигнал на тел.112, както и че още тогава съобщил на отзовалите се на сигнала *** – свидетелите Д. и С., че е възникнал скандал между него и негов съсед, при който последният го хванал за врата. Обстоятелството, че Д. и С. дават показания, че не си спомнят да са забелязали среди от удар, зачервяване или кръв по лицето на тъжителя, не изключват посочения от последния развой на събитията, първо, защото се касае за кръвонасядания в областта на предната част на врата, които освен че изискват време да се проявят, са локалиризани в област на тялото, която обикновено е закрита от дрехи. На следващо място, от извършване на деянието до депозиране на показанията на свидетелите Д. и С. са изминали осем месеца, през които двамата са били служебно ангажирани и с други подобни случаи, и е напълно обяснимо същите да не си спомнят подробности около проверката по конкретния сигнал. Това се потвърждава и от несигурността на двамата свидетели при депозиране на по-голяма част показанията им – „не съм сигурен, но мисля“, „не си спомням“, доколкото си спомням“. Независимо от колебливостта на показанията на полицейските служители по отношение на детайлите, двамата категорично идентифицират тъжителя като подател на сигнала и безпротиворечиво сочат, че оплакванията му са били свързани с хващане за врата от негов съсед. 

Оплаквания за душене и побой тъжителят е съобщил и на дежурния лекар в СО при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол по време на прегледа, извършен в 18:20 часа на 13.04.2018г., непосредствено след срещата с органите на реда. Освен това, видно от изискания и приложен по делото лист за преглед на пациент амб. № ***/13.04.2018г., издаден от дежурния лекар в СО д-р Г., по време на прегледа на тъжителя в спешното отделение са установени и съответстващи на оплакванията му увреждания, изразяващи се в „зачервяване в областта на лявата лицева половина и следи от душене в областта на шията“.

Данни за хващане в областта на шията и душене от съседа му Г. тъжителят е съобщил и на освидетелствалия го съдебен лекар по време на прегледа на следващия ден - в 09:59 на 14.04.2018г., като съдебният лекар също е констатирал съответни на оплакванията увреждания - „повърхностни кръвонасядания с петнист вид в областта на двете половини на лицето и по предната повърхност на шията, вляво и вдясно“.

Интерпретирани в заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, уврежданията, отразени в листа за преглед на пациент в СО, съответстват напълно на тези, описани в СМУ, като различията между описанията се дължат на еволюцията на кръвонасяданията и на специализацията и съдебномедицинската насоченост на освидетелстващия. Т.е., в случая няма основание да се приеме, че констатираните в двата документа увреждания, макар и с различно описание, имат различна механогенеза. В заключението и в показанията си експерът е категоричен и по отношение механизма на причиняване на уврежданията, като сочи, че описаните в двата документа кръвонасядания в областта на предната половина на лицето и шията на тъжителя са получени вследствие на притискане, при което се разкъсват малки кръвоносни съдове от капилярен тип и кръвта се инфилтрира в меките подкожни тъкани, и заключава, че по давност и характеристики същите напълно отговарят да са получени по времето и начина, посочени от тъжителя по време на прегледите.  Или с други думи казано, посочения от вещото лице механизъм на причиняване на уврежданията също кореспондира в пълна степен с този, изложен в тъжбата и потвърден от показанията на разпитаните по делото свидетели – хващане и стискане в областта на предната част на врата.

Изброените по-горе косвени доказателства – показанията на свидетелите С. и Д., листа за преглед на пациент в СО, СМУ, заключението на СМЕ и показанията на експерта, в пълна степен кореспондират с показанията на св. П., която сочи, че отваряйки входната врата на жилището си, видяла подсъдимия да държи тъжителя за врата. Доколкото показанията на св. П. в тази им част не са изолирани, а кореспондират с останалия доказателствен материал, съдът ги намери за достоверни, независимо от обстоятелството, че същата е съпруга на тъжителя и поради това би могла да бъде предубедена и заинтересована от изхода на делото. Т.е., доколкото съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели с писмените доказателства и заключението и показанията на вещото лице безпротиворечиво сочи за факти, различни от изнесените в обясненията на подсъдимия, последните се явяват напълно изолирани. Поради това, с оглед изолираността на обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелството, че не е хващал тъжителя за врата на инкриминираната дата и срещата им приключила единствено с размяна на остри реплики, съдът счете, че в тази им част неговите обяснения за израз на защитна позиция и не следва да се кредитират.

На последно място, за се да отговори на изискванията за изчерпателност, следва да се обсъди още нещо – показанията на св. П. за нанесен от подсъдимия удар с юмрук в областта на лицето на тъжителя и становището на експерта, че всички увреждания на тъжителя са причинени вследствие на притискане, респ. липсата такова, което да е причинето по посочения от П. начин. Настоящият състав счита, че в случая не се касае за противоречие между два доказателствени изтточника, което да налага непременно извод за недостоверност на показанията на св. П., включително и в тази им част, тъй като, наред с изложените по-горе съображения, е напълно възможно, в зависимост от силата на удара, да липсват значими и трайни увреждания. Още повече, че в конкретната ситуация тъжителят и подсъдимият са били много близо един до друг, при което положение е и по-трудно да се генерира по-голяма сила на удара.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият С. е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 13.04.2018г. около 17.00 часа в гр.Я., на площадката на третия етаж в бл.** на ул. „Г.И.“, чрез хващане и притискане с ръка в областта на шията, е причинил на П.Й.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в в повърхностни кръвонасядания с петнист вид

в областта на двете половини на лицето и в областта на предната повърхност на шията, с болезнен травматичен оток на тъканите, които са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин от всички събрани гласни и писмени доказателства. Вследствие на неговите действия – хващане и притискане с ръка в областта на шията на тъжителя П., на последния са причинени повърхностни кръвонасядания с петнист вид в областта на двете половини на лицето и в областта на предната повърхност на шията, с моравочервеникав цвят и размери 2-3 см, и с болезнен травматичен оток на меките тъкани около тях, които увреждания по съвкупност са му причинили лека телесна повреда, изразяваща в разстройство на здравето, неопасно за живота му.

По въпроса относно медикобиологичната характеристика на описаните телесни увреждания за съда е безспорно, че кръвонасяданията са довели не само до болки и страдания, но са причинили и разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тъй като съгласно установената съдебна практика, щом на пострадалия е било причинено кръвонасядане, ожулване, респ. охлузване на кожата, деянието следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.  

 От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да причинят на П. описаните по-горе увреждания, предвиждал е настъпването на тези последици и пряко е целял това.

Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият С. действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен в извършването на престъпление по този текст от НК.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.

Санкцията на чл.130, ал.1 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко такова - пробация. Както вече се посочи по-горе, и за осъждането по НОХД № ***г. на ЯРС, и по отношение приложението на чл.78а от НК по АНД № *** г. на Военен съд - Сливен, за подсъдимия е настъпила реабилитация, и доколкото в случая нормативно не е установено противното, по силата на чл.85, ал.1 от НК същият се счита за неосъждан по силата на закона. Поради това и след като от деянието не са причинени имуществени вреди, по отношение на подсъдимия са налице законовите предпоставки на императивната норма на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.

В очертаните от закона рамки на наказанието съдът наложи на подсъдимия административно наказание глоба от 1500 лева, чийто размер определи под средния и към минималния предвиден в закона такъв, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, дадените обяснения и приносът му за разкриване обективната истина по делото. От друга страна съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве, и от обстоятелствата, свързани с начина на извършването му – чрез душене, както и данните за личността на подсъдимия, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост, видно от които, макар да е реабилитиран, същият е бил осъждан за престъпление от общ характер и е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за такова престъпление. Т.е., извършването на противоправни деяния не е нещо напълно неприсъщо за подсъдимия и не представлява изолирана или инцидентна проява. Поради това съдът намери, че в случая не е оправдано определяне размера на глобата в законовия минимум от 1000 лева.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му с тъжбата обвинение, съдът намери, че предявения против него граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е доказан както по основание, така и по размер от събраните по делото доказателства, поради което го уважи по справедливост до размера от 1200 лева, а в останалата му част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3000 лева, отхвърли като неоснователен. За да уважи иска в този размер, съдът взе предвид от една страна характера на самото увреждане и неголямата продължителност на оздравителния период – между 5 и 7 дни, а от друга – възрастта на тъжителя, претърпените от него физически и морални страдания и болки, начина на причиняване на увреждането – чрез хващане и притискане за врата, както и стреса и унижението от преживяното.

          Съобразно искането на тъжителя – гр. ищец, върху исковата сума съдът присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането – 13.04.2018г., до окончателното и изплащане.

          ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ

Отново с оглед изхода на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 322 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и направените от тъжителя разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 850 лева. Отделно, подсъдимият бе осъден да заплати и ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 50.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: