№ 2383
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело №
20231100513023 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решението „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД е осъдено на
основание член 411 от КЗ, да заплати на ЗАД „ Асет иншурънс “ , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, сумата
от 1746.79 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
отстраняване на щети по лек автомобил марка „ Порше “, модел „ Тайкан “ с
рег. № СВ **** СА по имуществена застраховка „ Автокаско“, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 18.10.2021г. в град София, ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от
3688.67 лв.
С решението на съда е осъдена Застрахователна компания „ ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве „ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „ Г.М. Димитров “ № 1 да заплати на ЗАД „ Асет
иншурънс “ , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание член 78, ал, 1 от ГПК сумата от 306.65 лв . /
триста и шест лева и 65 стотинки / - разноски, сторени в производството пред
СРС. С решението на съда е осъдено „ Асет иншурънс “ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати на
Застрахователна компания „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „ Г.М.
1
Димитров “ № 1 сумата от 210,58 лв. / двеста и десет лева и 58 стотинки/ -
разноски, сторени в производството пред СРС.
По делото са постъпили две въззивни жалби от двете насрещни страни.
С постъпилата въззивна жалба от ответника по иска „ ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве „ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „ Г.М. Димитров “ № 1 чрез юрк. И.Ц., е направено искане
решението на СРС да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В
жалбата се излагат подробни доводи, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до неправилни фактически
констатации и правни изводи. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Въззиваемата страна- ищец, ЗАД „ Асет иншурънс “ гр. София, чрез
юрк. В.Б. е подал писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното решение –
потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
От своя страна, във въззивната жалба на ЗАД „ Асет иншурънс “ ЕИК:
*********, чрез юрк. В.Б., е направено искане решението в обжалвана част да
бъде отменено като немотивирано и незаконосъобразно, като постановено при
неправилно приложение на закона. Претендира разноски по делото за
настоящата инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да
се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
2
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми. При постановяването му е допуснато нарушение
на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно в обжалваната му от ЗАД „ Асет иншурънс “ ЕИК: *********
част, като съдът счита за неправилни мотивите на първоинстанционното
решение, в частта в която предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.411, ал.1 от КЗ е отхвърлен. Изводите на съда не са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай не се спори, а това се установява и от събраните
доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.411, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника, като
застраховател на деликвента по "Гражданска отговорност" за причинени
имуществени вреди от ПТП, станало на 18.10.2021г. г. в гр.София. Основният
спор между страните в настоящето производство се свежда до наличието на
основание за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и до размера на дължимото
на ищеца обезщетение за причинени от настъпилото ПТП имуществени вреди.
В случая първоинстанционното производство е приключило с решение,
с което е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
1746.79 лв. В случая предявения иск по чл.411, ал.1 от КЗ е доказан по
основание и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника. Обстоятелство, по което страните спорят, е наличието на
съпричиняване и неговото процентно съотношение по отношение на
отговорността.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е налице, ако и пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
3
субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т.7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди./ в този смисъл е решение №
165/ 26.10.2010 год. по гр.дело № 93/ 2010 г. на ВКС, II т. о. и др/ Въззивникът
- ищец, чрез своя процесуален представител твърди, че такова съпричиняване
в конкретния случай, от страна на застрахования по застраховка „ Автокаско “
за водач, не е налице.
В несъответствие със събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от застрахования при ищеца водач на МПС. Неправилен е извода на
първоинстанционния съд, че водача на МПС, застрахован при ищеца е
нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
В трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/ 15.04.2009
г. по т.дело № 525/ 2008 г. на II т.о.; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.дело №
35/ 2009 г., II т.о.; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.дело № 623/ 2010 г. на II
т.о.; решение №16/04.02.2014 г. по т.дело №1858/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и
други, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2
от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочената разпоредба е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат. В процесния случай макар възражението за
съпричиняване да е своевременно направено с отговора на исковата молба,
същото не е подкрепено с конкретни твърдения относно действията на водача
на пострадалия автомобил, довели до настъпване на вредите. От друга страна
следва да се вземе предвид обстоятелството, че в представения по делото
4
двустранен констативен протокол за ПТП от 18.10.2021 г. не е изрично
отразено изявление относно вината на един от двамата водачи за ПТП.
Процесният протокол представлява частен документ и като такъв не се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в
него факти и обстоятелства. Въпреки това, липсата съпричиняване от страна
на водача, застрахован по имуществена застраховка „ Автокаско “ при ищеца е
категорично изведена от назначената и приобщена по делото съдебна
автотехническа експертиза, приета в открито съдебно заседание от СРС без
възражения от страните, като неоспорена.
С оглед на събраните по делото доказателства в случая се налага
единственият законосъобразен извод, че към момента на настъпване на
процесното ПТП 18.10.2021год. в гр.София, пострадалият / застрахован при
ищеца водач на МПС/ не е допринесъл за настъпване на вредите. В
конкретния случай съдът приема, в унисон със зкалючението на вещото лице,
че поведението на пострадалия не е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
При така изложените правни съображения, предвид несъвпадане на
приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на спора,
постановеното от СРС, 54 състав решение следва да бъде отменено, като
неправилно в обжалваната от въззивника - ищец част, в която предявения иск
с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над
присъдената от СРС сума от 1746.79лв. до пълния предявен размер на сумата
от 3688,67 лв. и вместо това да бъде постановено решение, с което на ищеца
да бъде присъдена сумата от още 1941, 88 лв., включваща обезщетение за
имуществени вреди и ликвидационни разходи по щета №
10021006055/19.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба – 31.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и в
частта, с която на ответника са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, в размер на сумата от 210, 58 лв.
Постановеното решение на СРС в частта, предмет на обжалване с
въззивна жалба на ответника, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК на въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
и дължими разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от
1122, 44 лв, с оглед обстоятелството, че с решението на СРС са присъдени в
полза на ищеца разноски в размер на 306.65 лв, поради което настоящият
съдебен състав следва да присъди още 600,85 лв. - неприсъдена част от
направените разноски за първата съдебна инстанция и 214.94 лв.- направени
разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г. О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15098 от 15.09.2023 г, постановено по гр. дело №
28483/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЗАД „ Асет иншурънс “ ЕИК: ********* срещу „ ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве „ с ЕИК ********* иск с правно основнание член
411 от КЗ за горницата над 1746.79 лв. до пълния предявен размер от 3688.67
лв. като неоснователен, както и в частта, с която е осъдено ЗАД „ Асет
ишурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, представлявано от Милен Драгневски, да заплати на ЗАД „
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „ Г.М. Димитров “ № 1, представлявано от Б.Г.И.
и Р.В.М., на основание член 78, ал. 3 от ГПК сумата от 210, 58 лв. – разноски
по делото, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „ Г.М. Димитров “ № 1, да
заплати на ЗАД „ Асет ишурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****, на основание член 411, ал. 1 от КЗ, сумата
от още 1941.88 лв. / хиляда деветстотин четиридесет и един лева и 88
стотинки/, включваща обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни
разходи по щета № 10021006055/19.10.2021 г, ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на исковата молба – 31.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание член 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 815, 79 лв. / осемстотин и петнадесет лева и 79 стотинки /,
представляваща направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5098 от 15.09.2023г. постановено по гр.
дело № 28483/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, във останалите му части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6