Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1939 по описа на
СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Б.Б.“ ЕООД твърди, че на 15.05.2006 г.
сключил с ответника договор за изработка на строителен продукт, по който се
задължил да изгради и предаде с разрешение за ползване имот, а именно:
монолитна жилищна сграда, находяща се в гр. София, на улица „********, състояща
се от сутерен, партер, три жилищни етажа, два терасовидни етажа /таванско
подпокривно пространство/, с един вход с разположени в нея апартаменти, офиси,
гаражи, включително и подземни гаражи и паркоместа, с обща разгърната площ от 2
811,33 кв.м., изградена върху УПИ ХІІ-393 от кв. 22 по плана на гр. София,
местността кв. Бояна, с площ по скица от 915 кв.м., при граници по скица: УПИ
ХІІІ-392, ХVІІ-391, LХ-601, ХVІ-395, Х-394, срещу задължението на
ответника да заплати уговореното в чл. 7 възнаграждение в размер на
150 000 лева на разсрочени суми по посочен погасителен план. Твърди, че
ответникът се задължил да го снабдява с материали и средства за извършени
СМР-та, включващи труд и закупени от изпълнителя за сметка на възложителя
материали. Посочва, че строителството на сградата е преминало през всички
уговорени между страните по договора етапи и същата е предадена на възложителя
в напълно завършен вид, но до датата на исковата молба ответникът не е заплатил
дължимото възнаграждение в размер на 150 000 лева. С настоящата искова
молба претендира сумата от 87 000 лева, представляваща четвърта вноска по
смисъла на чл. 8 от договора и част от общо дължимото възнаграждение от
150 000 лева, като тази вноска е дължима от датата на въвеждане на обекта
в експлоатация и снабдяването му с разрешение за ползване – 01.04.2009 г. Твърди,
че извършил към 30.06.2008 г. строително-монтажни работи, за които бил издаден
протокол образец 19 и които подлежат на заплащане от ответника, в размер на
45 089,38 лева, за което издал фактура № **********/04.07.2008 г. Посочва,
че ответникът заплатил част от дължимата сума, като неразплатената част е в
размер на 13 420,30 лева. Твърди, че върху незаплатена част ответникът
дължи мораторна лихва в размер на 7 317,97 лева за периода от 30.06.2008
г. до 19.04.2013 г. Посочва, че в уговореното по т. 7 възнаграждение не са
включени разходите по изработката на СМР-та. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата 87 000
лева, представляваща част, последна вноска, от вземането му за възнаграждение в
общ размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, мораторна лихва върху главницата от
87 000 лева в размер на 37 466,80 лева, считано от 01.04.2009 г. /датата
на падежа на последната вноска по чл. 8 от договора/ до датата на исковата
молба, сумата от 13 420,30 лева за извършени СМР /труд и материали/, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и
7 317,97 лева мораторна лихва върху главницата 13 420,30 лева,
считано от 30.06.2008 г. до датата на исковата молба. Претендира разноски. С уточнителна
молба от 11.07.2013 г. твърди, че отделно от средствата и материалите, които
трябва да бъдат предоставени от възложителя, ответникът дължи за извършената от
него работа по организация, ръководство, контрол на строителната дейност /на
всички извършени СМР/, снабдяване на сградата със съответните актове и
протоколи в хода на изграждане на сградата в съответствие със строителните
норми и правила, пускането й в експлоатация и предаването й на възложителя с
дължимото качество и с разрешение за ползване, страните са уговорили в т. 7 от
договора възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на
150 000 лева. С допълнителна искова молба ищецът поддържа, че разходите
направени от изпълнителя вместо възложителя за построяване на сградата нямат
нищо общо с претендираното от ищеца възнаграждение, уговорено в чл. 7 от
договора, което е за предоставена от него комплексна услуга по реализиране на
строежа с поемане на пълна отговорност относно осъществяването на всички
дейности, които правят възможно предаването на строежа като краен строителен
продукт. Счита, че от съдържанието на договора е видно, че от една страна
възложителят предоставя текущо средства и материали на изпълнителя, а от друга
страна изпълнителят със свои сили и с предоставените средства и материали
изпълнява поръчката, като за изпълнението й възложителят се задължава да
заплати възнаграждението по чл. 7 от договора в размер на 150 000 лева.
Посочва, че това не се променя от обстоятелството, че след подписване на
договора изпълнителят е приел вместо възложителя да снабдява обекта с материали
и средства за разходите по строителството, срещу насрещно поетото вече от
възложителя задължение да възстановява вложените средства от изпълнителя.
Счита, че възложителят му дължи заплащане на средствата за направените от
изпълнителя вместо възложителя разходи за изработка на продукта и наред с това
възложителят дължи заплащане и на уговореното в т. 7 от договора възнаграждение
за изпълнение на поръчката, иначе обратното означава, че е осъществил поръчката
напълно безвъзмездно. Уточнява, че претендираната мораторна лихва върху
главницата 13 420,30 лева за неплатени разходи за извършени СМР се формира
по следния начин: за сумата от 13 403 лева, считано от датата на падежа
30.06.2008 г. до завеждане на исковата молба 19.04.2013 г. в размер на
7 308,52 лева и за сумата от 17,30 лева, считано от датата на падежа
28.12.2007 г. до завеждане на исковата молба 19.04.2013 г. в размер на 10,77
лева.
Ответникът „Д.Е.Е.К.“ ЕООД, с ново наименование „Ф.И.Е.К.“
ЕООД, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е сключил с ищеца
договор за изработка на строителен продукт. Твърди, че за извършването на
всички необходими СМР страните са договорили възнаграждение в общ размер на
150 000 лева и в така договорената цена не влиза само стойността на
материалите, необходими за изграждане на обекта. В чл. 7 от договора страните
са договорили плащането на цената да се извърши на няколко вноски при
достигането на определен етап на строителството. Твърди, че нито една вноска не
е платена по начина, сроковете и размерите, уговорени в чл. 7, тъй като от
самото начало на изпълнение на договорите страните са възприели друга схема на
отчитане и заплащане на извършената работа – чрез периодично подписване на
актове обр. 19, с които се отчитат, остойностяват и приемат извършените към
датата на съответния протокол СМР. По същия начин страните са изменили договора
и в частта за снабдяването с материали, което първоначално било уговорено като
задължение на възложителя, като вместо това материалите са доставяни от
изпълнителя и тяхната стойност е включена в протоколите обр. 19. Посочва, че
целият обем на извършени работи е остойностен и приет с 13 бр. протоколи обр.
19 и общата стойност на извършените СМР, включително вложението материали и
механизационни средства е 880 390,74 лева с ДДС. Тази сума е фактурирана
от ищеца с 24 бр. фактури и е изцяло заплатена от ответника. Счита, че не дължи
на ищеца други суми по процесния договор. Оспорва претендираните от ищеца
мораторни лихви като твърди, че ищецът е получил абсолютно всичко, което му се
е дължало/полагало и то девет месеца преди издаване на удостоверението за
въвеждане в експлоатация на 01.04.2009 г. Счита, че ищецът цели неоснователното
си обогатяване за сметка на ответника. Ето защо иска да се отхвърлят исковете.
Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът оспорва заявените твърдения от ищеца и заявява, че страните са
сключили един единствен договор и това е представеният по делото договор за
строителство, който е договор за изработка, и основният въпрос е какво
възнаграждение се дължи на ищеца и дали му е платено. Счита, че ищецът се
опитва да докаже несъществуващ договор за поръчка между страните. Посочва, че
заплатените от него суми въз основа на подписаните актове обр. 19, извън
стойността на материалите, която е изрично посочена във всеки акт,
представляват пълния размер на възнаграждението на ищеца по договора за
изработка. Твърди, че заявеното от ищеца, че платените от ответника суми, извън
стойността на материалите, не са възнаграждение по договор за изработка, а
представляват негов „разход за заплащане труда на работниците“ е абсурдно и
изцяло недоказано. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
по отношение сумите за главници и лихви. При условията на евентуалност, в
случай, че исковете бъдат уважени, иска да се извърши съдебно прихващане със
сумите 12 104,88 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 15 от
договора и 2 197 лева, дължима на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и представляваща надплатена сума по договора за изработка.
Ответникът предявява насрещен иск за заплащане от
ищеца на сумата 8 732 лева, представляваща договорна неустойка. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора от 15.05.2006 г. срокът на
цялостното изпълнение на договорните задължения на „Б.Б.“ ЕООД е 20 месеца и
той е изтекъл на 15.01.2008 г. Посочва, че видно от представеното разрешение №
353/01.04.2009 г. за въвеждане в експлоатация на обекта, забавата по договора е
продължила 14,5 месеца. Твърди, че дружеството „Б.Б.“ ЕООД дължи неустойка по
чл. 15 от договора, като общата стойност на незавършените работи към датата на
изтичане на договорения срок е в размер на 87 319,97 лева. С оглед
изложеното претендира заплащане на неустойка в размер на 10% от сумата или
8 732 лева, заедно със законната лихва от датата на завеждане на насрещния
иск до окончателното му изплащане. Претендира разноски. С допълнителна молба
заявява, че забавата на изпълнителя не е съпричинена от него.
Ответникът по насрещния иск „Б.Б.“ ЕООД оспорва иска
по основание и размер, като счита същият за неоснователен и недоказан. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД, която е
започнала да тече от 15.01.2008 г. Твърди, че забавата на ответника се дължи на
причини, за които отговаря дружеството „Д.Е.Е.К.“ ЕООД. Посочва, че е изпълнил
задължението си за завършване на сградата до степен готова за въвеждане в експлоатация
към 12.08.2008 г., което се установява от подписания акт обр. 15, но към този
момент възложителят не е бил готов с външното електрозахранване. Счита, че по
договора се дължи неустойка само при виновна забава за предаване на имота, а
такава не е налице. Ето защо иска да се отхвърли иска. Не претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че с договор за покупко-продажба
на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 180, том ІІ, рег. № 2453,
н.д. № 342/2006 г., на 19.04.2006 г. „КСТ Т.“ ООД продава на „Д.Е.Е.К.“ ЕООД
собственото си вещно право на строеж за описаните в акта недвижими имоти в
предвидената за построяване монолитна жилищна сграда на улица „********, в град
София, район „Витоша“ на Столична община, квартал Бояна, състояща се от
сутерен, партер, три жилищни етажа, два терасовидни етажа /таванско подпокривно
пространство/, с един вход, с обща разгърната застроена площ 2 811,33
кв.м.
Установява се, че на 15.05.2006 г.
между „Д.Е.Е.К.“ ЕООД, като възложител и „Б.Б.“ ЕООД, като изпълнител е сключен
договор за изработка на строителен продукт, с който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да построи със собствени сили и със средства и материали на
възложителя, строителен обект – монолитна жилищна сграда подробно
индивидуализирана в глава ІV от договора. Съгласно чл. 3 от договора,
изпълнителят се задължава да изпълни поръчката със собствени сили, като има
пълна свобода, ако намери за необходимо да натовари с изпълнението на част или
части от поръчката други лица, което не го освобождава от отговорност и
качествено изпълнение пред възложителя. С чл. 5 изпълнителят се задължава да
построи, предаде и снабди възложителят с разрешение за ползване /удостоверение
за въвеждане в експлоатация/ за обекта, предмет на договора в срок до 20
календарни месеца от подписване на договора до издаване на разрешение за
ползване. В него не се включват: забавяне /спиране/ поради непреодолима сила
/форсмажор/ или мораториум /забрана/ от независещи от него причини от общ
характер на органи и власт на управление, спиращи строителните работи или
снабдяването на обекта с материали за строежа, както и забава на органите на
„Електроразпределение-Столично“ АД, на органите на ДНСК или приравнените на нея
органи за издаване на акт обр. 16 или разрешение за ползване по причини, които
не могат да се вменят във вина на изпълнителя. В чл. 7 е уговорено, че за
извършването на възложените в настоящия договор строително-монтажни работи
/СМР/, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в
размер на 150 000 лева. Съгласно чл. 8, цената по предходния член е
платима, както следва: първа вноска в размер на 3 000 лева при подписване
на договора; втора вноска в размер на 10 000 лева при изграждане на
сградата на кота 0; трета вноска в размер на 50 000 лева при изграждане на
сградата на груб строеж и четвърта вноска в размер на 87 000 лева при
въвеждане на обекта в експлоатация и снабдяването му с разрешение за ползване.
С чл. 9 възложителят се задължава текущо да снабдява изпълнителя с материали и
средства. В случай на несвоевременно предоставяне на средства от възложителя на
изпълнителя и това стане причина за забавяне/спиране на строителната дейност,
срокът за изпълнение по т. 5 от договора се удължава с времето, за което
работата е била спряна, поради липса на средства. В чл. 15 е предвидено, че при
виновно забава за предаване на имота в сроковете, посочени в чл. 5 извън
случаите посочени в същата, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,2 % на
ден от стойността на незавършените строителни работи, но не повече от 10 % от
нея, установена към датата, определена за тяхно завършване.
Видно е, че на 20.04.2007 г. е
съставен констативен протокол от Столична община – район „Витоша“, в който е
установено, че сградата, предмет на договора за изработка, е изпълнена на етап
груб строеж.
С констативен акт от 12.08.2008 г.
за установяване годността за приемане строежа е прието, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените проекти и сключените договори с изпълнителите. Строителните
работи са завършени напълно. Изрично е посочено, че с този акт се извършва
предаване на строежа от строителя на възложителя.
Установява се, че на 01.04.2009 г. е
издадено от Столична община, Дирекция „Контрол по строителството“ удостоверение
№ 353/01.04.2009 г. за въвеждане в експлоатация на процесния строеж,
представляващ „Жилищна сграда – нискоетажно застрояване и външно ел. захранване
с кабели Н.Н. – 1 кV“.
На 30.06.2008 г. е подписан между
страните протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове строителни и монтажни работи към юни 2008 г. на обща стойност
45 089,38 лева с ДДС.
Към исковата молба е представена фактура №
**********/04.07.2008 г. с доставчик „Б.Б.“ ЕООД и получател „Д.Е.Е.К.“ ЕООД с
посочена дата на възникване на данъчно събитие 30.06.2008 г. за изпълнени СМР
съгласно Протокол обр. 19 от 30.06.2008 г. за обект: жилищна сграда в гр.
София, ул. „Герганица“ 7 на стойност с ДДС 45 089,38 лева.
От ответника са представени двустранно подписани
протоколи за установяване на завършването и за заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи, както следва: към 22.12.2006 г. на стойност
228 870,18 лева с ДДС; на 12.03.2007 г. на стойност 124 235,52 лева с
ДДС; на 19.04.2007 г. на стойност 51 958,50 лева с ДДС; на 16.05.2007 г.
на стойност 102 693,89 лева с ДДС; на 12.06.2007 г. на стойност 72 204,96
лева с ДДС; на 06.07.2007 г. на стойност 50 348,40 лева с ДДС; на
20.08.2007 г. на стойност 51 875,62 лева с ДДС; на 12.09.2007 г. на
стойност 33 135,23 лева с ДДС; протокол без дата с посочена на ръка
фактура № 80/28.12.2007 г. на стойност 34 017,30 лева; на 15.11.2007 г. на
стойност 24 000,96 лева с ДДС; на 18.12.2007 г. на стойност 47 731,16
лева; на 20.03.2008 г. на стойност 42 230,59 лева и на 30.06.2008 г. на
стойност 45 089,38 лева.
Представени са издадени фактури от ответника през
2006 г. с основание: аванс за строителна дейност и платежни нареждания към тях,
както и фактури, издадени от ищеца на ответника за извършени СМР съгласно
издадени протоколи обр. 19.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че в издадените фактури са отразени
изпълнените видове СМР с количества и стойност и дали плащането е за аванс СМР
или по протокол обр. 19. След 01.04.2009 г., когато е издадено удостоверението
за въвеждане в експлоатация няма извършвани плащания. В приложения протокол
обр. 19 от 30.06.2008 г. общата стойност на извършените СМР са в размер на
45 089,38 лева с ДДС и за тях е издадена фактура № 124/04.07.2008 г. По
нея са извършени следните плащания: на 15.07.2008 г. в размер на 21 089,38
лева, на 06.08.2008 г. в размер на 3 600 лева, на 06.08.2009 г. в размер
на 3 815 лева и на 29.01.2009 г. в размер на 3 182 лева или общо в
размер на 31 686,38 лева, като неплатеният остатък е в размер на 13 403
лева. Общата стойност на фактура № 80/28.12.2007 г. е в размер на 6 017,30
лева с ДДС, по която е извършено плащане в размер на 6 000 лева в брой и е
останала неплатена сума в размер на 17,30 лева. Мораторната лихва върху
главницата от 87 000 лева за периода от 01.04.2009 г. до 19.04.2013 г. е в
размер на 37 466,80 лева. Размерът на мораторната лихва върху главница от
13 403 лева за периода от 30.06.2008 г. до 19.04.2013 г. е в размер на
7 309,06 лева. Мораторната лихва върху главницата от 17,30 лева за периода
от 28.12.2007 г. до 19.04.2013 г. е в размер на 10,77 лева. От извършената
проверка в счетоводствата на ищеца и на ответника се установява, че по
издадените от „Б.Б.“ ЕООД фактури стойността на извършените СМР е в размер на
989 017,75 лева. Платените суми по издадените фактури са 975 597,36
лева и неплатена част е в размер на 13 420,30 лева. В издадените и
приложени по делото фактури като основание на стоката или услугата няма текст
„възнаграждение за извършена услуга по т. 7 и т. 8 от договора за изработка“.
По фактура № 137/04.09.2008 г. на стойност 12 000 лева е извършено плащане
в размер на 12 000 лева на 01.09.2008 г. По фактура № 138/10.09.2008 г. на
обща стойност 3 600 лева е извършено плащане в размер на 3 600 лева
на 10.09.2008 г. Общата стойност на извършените и приети работи, съгласно
представените 13 бр. протоколи обр. 19 е в размер на 908 391,69 лева с
ДДС. Общата сума на всички преведени от ответника към ищеца суми е в размер на
975 597,36 лева. В двустранно подписаните протоколи обр. 19 няма информация
каква част от сумите представляват възнаграждение за труд, а посочената в тях
стойност на материалите е в размер на 348 954,70 лева, в която сума не е
включена стойността на материалите по протокол обр. 19 от 22.12.2006 г. От
извършената проверка в счетоводството на „Д.Е.Е.К.“ ЕООД се установява, че
първото плащане е извършено на 20.06.2006 г., а последното плащане на
29.01.2009 г. Неустойката при 10 % по протокол обр. 19 от 20.03.2008 г. върху
сумата 42 230,59 лева за периода от 15.01.2008 г. до 20.03.2008 г. е в
размер на 4 223,39 лева; по протокол обр. 19 от 30.06.2008 г. върху сумата
45 089,38 лева за периода от 15.01.2008 г. до 30.06.2007 г.е в размер на
4 508,94 лева; по протокол обр. 19 от 01.09.2008 г., описан във фактура №
0137/04.09.2008 г. върху самата от 33 728,81 лева за периода от 15.01.2008
г. до 01.09.2008 г. е в размер на
3 372,88 лева.
От приетото допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че осчетоводените от ищеца като
разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизации, разходи
за работна заплата, разходи за ДОО за процесиня обект за 2006 г. са в размер на
163 096,61 лева без ДДС; за 2007 г. са 517 062,60 лева без ДДС; за
2008 г. са в размер на 150 031,08 лева без ДДС. За процесния обект за
периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. осчетоводените разходи са в размер на
830 190,29 лева без ДДС. За периода 2006 г. – 2009 г. общо преведените
суми за процесния обект са в размер на 979 707,45 лева, която е с ДДС. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че посочената сума 979 707,45 лева
се различава от сумата по първоначалната експертиза, като разликата е
4 110 лева. Тази разлика касае фактура № 61 от месец август за полагане на
теракотени плочи, която е изключена в първоначалната експертиза.
От приетото по делото коригирано заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на извършените СМР
по издадените от „Б.Б.“ ЕООД фактури е в размер на 993 127,75 лева.
Платените суми по издадените фактури е в размер на 979 707,36 лева, а
неизплатена част е в размер на 13 420,39 лева. За периода 2006 г. – 2009
г. общо преведените суми за процесния обект са в размер на 979 707,45 лева
с ДДС и 816 422,87 лева без ДДС.
От изслушаното заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на изпълнените от ищеца СМР е
756 993,07 лева без ДДС, съгласно 13 бр. протоколи обр. 19. По тях е
невъзможно да се конкретизира кои видове работи за коя част от сградата се
отнасят, нито какви са основните им характеристики. За определяне на строителната
дейност при съобразяване количествени сметки към одобрения проект, одобрени
архитектурни проекти за строежа и справочник за цените в строителството,
осреднената строителна стойност на обекта възлиза на 1 1124 786,26 лева без
ДДС. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не е включена печалба и ДДС,
както и че по делото няма данни от кого са изпълнени всички видове работи.
Цените посочени в заключението включват труд и материали.
От приетото повторно заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че общата стойност на актуваните
СМР по представените протоколи обр. 19 е 756 993,07 лева без ДДС, в т.ч.
за материали 348 954,65 лева без ДДС. В стойността за материалите не е
включена стойността за материали по протокол обр. 19 от 22.12.2006 г., тъй като
същата не е посочена в протокола. Стойността на СМР, които не са актувани с
протоколи обр. 19, но за тях има издадени разходооправдателни документи и са
извършени плащания е в размер на 70 614,42 лева без ДДС. От „Б.Б.“ ЕООД са
издадени фактури общо 33 броя на обща стойност 827 606,70 лева без ДДС или
993 128,04 лева с ДДС. Платежни документи и банкови извлечения, доказващи
извършени плащания във връзка с издадените фактури са на обща стойност 815 592,46
лева без ДДС или 978 710,95 лева с ДДС. Като основание за плащане на
фактура № 137/04.09.2008 г. е посочено: изпълнени СМР съгл. Протокол обр. 19 от
01.09.2008 г. за обект жилищна сграда в гр. София, ул. „********“. Приспаднати
са авансови плащания по фактура № 113/23.06.2008 г., фактура № 121/04.07.2008
г. и фактура № 129/24.07.2008 г. Протокол обр. 19 от 009.2008 г., във връзка с
който е издадена фактура № 137/2008 г. не е приложен като доказателство по
делото, респективно няма данни за видовете и количествата СМР, които са актувани
с него. Стойността на извършените от ищеца СМР за построяване на процесната
сграда като себестойност, без включени печалба и ДДС, при отчитане на средните
строителни цени към датата на сключване на договора, е изчислена в размер на
728 983,69 лева, в т.ч. за материали 439 487,18 лева и за труд
289 496,51 лева. Стойността на извършените от ищеца СМР за построяване на
процесната сграда, като себестойност, без включени печалба и ДДС, при отчитане
на текущите средни строителни цени към датите на актуване, е изчислена в размер
на 827 212,91 лева, в т.ч. за материали 455 743,46 лева и за труд
371 469,45 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение претендираната сума в
размер на 87 000 лева за дължимо възнаграждение и търсената мораторна
лихва върху главницата:
Страните
не спорят, а същото се доказаха и от приетите писмени доказателства, че на
15.05.2006 г. са сключили договор за изработка на строителен продукт, по който
ищецът е приел, по възлагане на ответника, да построи със собствени сили и със
средства и материали на възложителя конкретно посочен строителен обект. По
правната си природа сключеният между страните договор е такъв за изработка,
чиято уредба е в чл. 258 и сл. ЗЗД. С него страните са постигнали съгласие
относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни – построяването на
строителен обект, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа – за извършването на възложените в договора
строително-монтажни работи /СМР/, възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на 150 000 лева /чл. 7/.
Спорен
по делото е въпросът дали определението между страните възнаграждение е
заплатено на ищеца. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил нищо от
възнаграждението по чл. 7 от договора, като в настоящия процес претендира
четвъртата вноска в размер на 87 000 лева, дължима при въвеждане на обекта
в експлоатация и снабдяването му с разрешение за ползване.
Съгласно
чл. 20 ЗЗД и постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението
на посочената разпоредба, при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделни уговорки следва да се
тълкуват в тяхната връзка помежду им, съобразно смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В подписания между страните договор от 15.05.2006 г.
страните са постигнали съгласие строителният продукт да се изработи със
средства и материали на възложителя, а за извършването на възложените
строително-монтажни работи изпълнителят да получи от възложителя възнаграждение
в размер на 150 000 лева. Не се спори между страните, че след подписване
на договора те са се съгласили, без това да е оформено в писмен документ,
изпълнителят по договора „Б.Б.“ ЕООД да осигурява материалите и средствата за
построяване на сградата, като за установяване извършените СМР ищецът е издавал
протоколи образец 19, които са подписани от ответника, както и фактури. От
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се доказа, че
общата стойност на извършените и приети работи, съгласно представените 13 бр.
протоколи образец 19 е в размер на 908 391,69 лева с ДДС. Протоколите
образец 19 се съставят за установяване на количеството извършени строително-монтажни
работи и когато са двустранно подписани, както е в конкретния случай, те се
ценят като доказателство за приета от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД
работа. В така подписаните между страните протоколи стойността на материалите е
посочена отделно и същата е в размер на 348 954,70 лева. Съобразявайки
така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението
си да изработи строителен продукт, както е посочен в договора от 15.05.2006 г.,
като за отчитане на работата е съставял протоколи образец 19 и допълнително е
издавал други фактури за дейности, които не са включени в протоколите, но които
са приети от ответника. С оглед на възприетия от страните подход, ищецът да
доставя материалите, а не ответника, не може да се каже точно кога каква част
от договореното възнаграждение е заплатено от ответника, но с оглед на така
приетите доказателства и изслушаните експертизи, съдът намира, че сумата в
размер на 150 000 лева е включена в издадените от ищеца протоколи образец
19 и фактури. Твърдението на дружеството „Б.Б.“ ЕООД, че претендираното
възнаграждение му се дължи за нещо различно от извършените строително-монтажни
работи, а именно за извършената от него работа по организацията, ръководството,
контрол на строителната дейност, снабдяване на сградата със съответните актове
и протоколи в хода на изграждане на сградата в съответствие със строителните
норми и правила, пускането й в експлоатация и предаването й на възложителя с
дължимото качество и разрешение за ползване, не кореспондира със съдържанието
на подписания между страните договор от 15.05.2006 г. Уговорените в договора
клаузи са типичните такива при сключен договор за изработка, като
възнаграждението е дължимо за извършените строително-ремонтни работи от ищеца,
а не за нещо различно от това. Предвид изложеното съдът намира за несъстоятелна
тезата на ищеца, че ответникът му дължи като възнаграждение сумата 150 000
лева, вън от заплатените вече извършени и приети строително-монтажни работи. В
подкрепа на това са и приетите по делото съдебно-техническа експертиза и
конкретно повторно допусната такава, в която се сочи, че стойността на извършените от ищеца СМР за
построяване на процесната сграда като себестойност, без включени печалба и ДДС,
при отчитане на средните строителни цени към датата на сключване на договора, е
изчислена в размер на 728 983,69 лева, в т.ч. за материали 439 487,18
лева и за труд 289 496,51 лева, а заплатените от ответника суми надхвърлят
тази стойност, дори и към тях да се добави сумата от 150 000 лева. С
оглед на това предявеният иск за заплащане на сумата 87 000 лева,
представляваща последна вноска по чл. 7 от договора за възнаграждение е изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Следва да се отхвърли и предявеният
акцесорен иск за заплащане на сумата 37 466,80 лева като мораторна лихва
върху главницата 87 000 лева, считано от 01.04.2009 г. до датата на
исковата молба.
По отношение претендираната сума от
13 420,30 лева за извършени СМР и мораторна лихва върху сумата:
В
отговора на исковата молба ответникът изрично посочва, а това обстоятелство не
се оспорва и от ищеца, че от самото начало на изпълнение на договора страните
са възприели друга схема на отчитане и заплащане на извършената работа – чрез
периодично подписване на актове образец 19, с които се отчитат, остойностяват и
приемат извършените към датата на съответния протокол СМР. Претендираната от
ищеца сума за незаплатени и извършени СМР е във връзка с издадена фактура №
**********/04.07.2008 г. за извършени СМР по протокол образец 19 от 30.06.2008
г. в размер на 13 403 лева и по фактура № 80/28.12.2007 г. в размер на
17,30 лева. Страните не спорят, че протокол образец 19 от 30.06.2008 г. е
подписан между страните и работата по него е приета от ответника. Установи се
също така, че както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на
ответника са отразени издадените от „Б.Б.“ ЕООД фактури на стойност на извършените
СМР в размер на 989 017,75 лева. От приетите експертизи се доказа, че
платените суми от ответника по издадените фактури са 975 597,36 лева и
неплатената част е в размер на 13 420,30 лева. Не се спори, че общата
стойност на извършените СМР по протокол образец 19 от 30.06.2008 г. е в размер
на 45 089,38 лева с ДДС и за тях е издадена фактура №
**********/04.07.2008 г. Съдът намира за установено, възприемайки приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че по цитираната фактура са
извършени плащания от ответника, като е останал неплатен остатък в размер на
13 403 лева. Незаплатен остатък е останал и по фактура № 80/28.12.2007 г.
в размер на 17,30 лева. Ответникът не оспорва, че работите по подписания на
30.06.2008 г. протокол са извършени, поради което в негова тежест е възникнало
задължение за тяхното заплащане. По делото не са представени доказателства от
страна на „Ф.И.Е.К.“ ЕООД за извършени плащания по тези две фактури, поради
което настоящият съдебен състав намира искът за основателен за пълния предявен
размер от 13 420,30 лева. Съдът не възприема защитната теза на ответника,
че плащанията по фактура № 137/04.09.2008 г. в размер на 12 000 лева и по
фактура № 138/10.09.2008 г. в размер на 3 600 лева следва да се отнесат
като плащане към процесната фактура № **********/04.07.2008 г. Не се спори, че
ответникът е осчетоводил двете фактури с номера № 137 и № 138, заплатил е суми по
тях и не е отразил, че плащането е за погасяване на други задължения към ищеца.
От заключението на вещото лице се установи, че страните са осчетоводявали
надлежно както включените суми по протоколите образец 19, така и допълнително
издадените от ищеца и приети от ответника фактури, извършвали са по тях
плащания, като единствената сума, която е останала неразплатена от ответника е
тази по фактура № **********/04.07.2008 г. и по фактура № 80/28.12.2007 г. Ето
защо съдът намира за доказано, че именно по тези фактури са останали
неразплатени суми от страна на ответника, поради което предявеният иск следва
да се уважи. Върху претедираната сума следва да се присъди и мораторна лихва за
периода, заявен с исковата молба, а не с допълнителната искова молба, а именно от
30.06.2008 г. до 19.04.2013 г. в размер на 7 317,97 лева.
Предвид
основателността на предявения иск, следва да се разгледат възраженията на
ответника за изтекла погасителна давност и възражението за прихващане. В хода
на процеса съдът изрично указа на ответника, че въведеното от него възражение
за изтекла погасителна давност е преклудирано. Това е така, тъй като същото е
заявено едва с допълнителния отговор на допълнителната искова молба, което е
след преклузивния срок за подаване на отговор. Неоснователно е становището на
ответника, че възражението му не е преклудирано, тъй като с допълнителната
искова молба ищецът е уточнил иска си за мораторна лихва. В действителност има
уточнение в допълнителната искова молба, но то е само за доизясняване начина на
формиране на претенцията, срещу която ответникът е имал възможност да се
защити, включително да направи възражение за изтекла давност с отговора на
исковата молба. С оглед на това възражението за изтекла погасителна давност по
отношение претенцията за главница и лихва е преклудирано. Съдът намира за
неоснователно въведеното от ответника в процеса и допустимо за разглеждане, с
оглед разпоредбата на чл. 371 ГПК, възражение за прихващане. За да бъде уважено възражението на ответника за прихващане с вземане за
неустойка в размер на 12 104,88 лева, трябва да се установи, че е налице
валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна договорна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение
и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечава, от страна
на длъжника. В конкретния случай в договора от 15.05.2006 г. в чл. 15 е
предвидено, че при виновна забава за предаване на имота в сроковете, посочени в
чл. 5, извън случаите посочени в същата, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0,2 % на ден от стойността на
незавършените строителни работи, но не повече от 10 % от нея, установена към
датата, определена за тяхното завършване. Както се установи обаче, още след
сключване на договора нито плащанията на възнаграждението, уговорено в чл. 7 от
договора, нито снабдяването с материали е правено по договорения от страните
график. След като ответникът се е съгласил снабдяването на обекта с материали
да не е от него, а от ищеца, да заплаща суми при представяне на изготвените от
ищеца протоколи образец 19 и представяне на фактури, то тогава не може да се
приеме, че срокът за изпълнение на сградата е този, посочен в договора, тъй
като посоченият график не е спазван. Следователно не може да се приеме, че
забавата на ищеца е в резултат на негово виновно поведение, поради което не се
установява да е налице основание за ангажиране на отговорността му за заплащане
на неустойката по чл. 15 от договора. От приетите доказателства също така не се
установи да е заплатена от ответника сума в размер на 2 197 лева, която да
не се дължи. Установи се от приетите експертизи и ангажираните писмени
доказателства, че всички издадени фактури от ищеца са намерили отражение в
счетоводство на ответника и по нито една от тях последният не е възразил. Ето
защо възражението на ответника, че има сума, която е заплатил без основание, остана
недоказано. Предвид изложените съображения, съдът намира за неоснователно и
недоказано въведено в процеса от ответника възражение за прихващане със съдебно
предявено вземане за дължими суми за неустойка по чл. 15 от договора и за
получена такава без правно основание.
По отношение предявеният насрещен иск от
ответника за заплащане на сумата 8 732 лева:
Ответникът
претендира сумата в размер на 8 732 лена като неустойка по чл. 15 от
договора, като твърди, че общата стойност на незавършените от изпълнителя „Б.Б.“
ЕООД работи към датата на изтичане на договорения срок е в размер на
87 319,97 лева. Установи се, че с чл. 5 от договора от 15.05.2006 г.
ищецът се е задължил да построи, предаде и снабди възложителят с разрешение за
ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/ за обекта, предмет на
договора в срок до 20 календарни месеца от подписване на договора до издаване
на разрешение за ползване. Не се спори, че разрешение за ползване е издадено
след изтичане на договорения с чл. 5 срок. Уговорената в чл. 15 от договора
неустойка се дължи при виновна забава за предаване на имота в сроковете,
посочени в чл. 5 извън случаите посочени в същата, изпълнителят дължи неустойка
в размер на 0,2 % на ден от стойността
на незавършените строителни работи, но не повече от 10 % от нея, установена към
датата, определена за тяхното завършване. Съдът намира, че изпълнението от
страна на възложителя не е точно т., какво е уговорено в договора, поради което
не е налице виновна забава, допусната от ищеца. По допълнителна договорка между
страните, строително-монтажните работи са извършвани след снабдяване обекта с
материали и то не от възложителя, а от изпълнителя. След като задължението на
възложителя да снабдява изпълнителя с материали и средства е прехвърлено у
ищеца, то няма как последният да е изпаднал в забава при предаване на сградата
след като на неговата преценка е оставено кога да осигури материалите и да
извърши необходимите за съответния етап строително-монтажни работи. Ето защо
съдът намира, че не се доказа настъпване на основанието, при което ищецът да
дължи заплащане на неустойка. В допълнение следва да се посочи, че дори да бе
доказано, че се дължи претендираната сума, то вземането би било погасено по
давност, с оглед въведеното в процеса от ответника по насрещния иск „Б.Б.“ ЕООД
възражение за изтекла погасителна давност в отговора по насрещната искова
молба. Предвид изложеното, предявеният насрещен иск следва да се отхвърли.
По отношение на разноските: От страна
на ищеца по главните искове се доказаха извършени разноски в общ размер на
14 716,20 лева, от които 5 808,20 лева за държавна такса, 2 200
лева за депозити за вещи лица и 6 708 лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, за който извод съобрази фактическата
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия. С оглед уважената част от исковете на ищеца
се дължат разноски в размер на 2 451,97 лева. От страна на ответника се
доказаха направени разноски в общ размер на 3 140 лева, от които 200 лева
за депозит за вещо лице и 2 940 лева за адвокатско възнаграждение. Видно
е, че в договора за правна помощ, сключен от ответника е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 8 640 лева с ДДС, но са представени
доказателства – фактура № 194 от 03.05.2016 г. и извлечение от сметка, само за
заплатен хонорар в размер на 2 940 лева, поради което в останалата част не
следва да се присъжда, поради липса на доказателства за реално извършени
разноски. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски
в размер на 2 691,54 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД иск от „Б.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, срещу „Ф.И.Е.К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, за заплащане на сума
в размер на 87 000 лева /осемдесет и седем хиляди лева/, представляваща последна
вноска от дължимо възнаграждение по чл. 7 от договор от 15.05.2006 г. в общ
размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба до окончателното изплащане и сума в размер на 37 466,80
лева /тридесет и седем лева четиристотин шестдесет и шест лева и осемдесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 87 000
лева за периода от 01.04.2009 г до датата на завеждане на исковата молба
19.04.2013 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „Ф.И.Е.К.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
да заплати на „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сума в
размер на 13 420,30 лева /тринадесет хиляди четиристотин и двадесет
лева и тридесет стотинки/, представляваща извършени и незаплатени СМР в
сградата, предмет на договора за изработка, сключен между страните на
15.05.2006 г. по следните фактури №
**********/04.07.2008 г. за извършени СМР по протокол образец 19 от 30.06.2008
г. в размер на 13 403 лева и по фактура № 80/28.12.2007 г. в размер на
17,30 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба
19.04.2013 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 7 317,97
лева /седем хиляди триста и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата 14 420,30 лева за периода от 30.06.2008
г. до 19.04.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Ф.И.Е.К.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: *** срещу „Б.Б.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, за заплащане на сума в размер на 8 732
лева /осем хиляди седемстотин тридесет и два лева/, представляваща договорна
неустойка по чл. 15 от договора, сключен между страните на 15.05.2006 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф.И.Е.К.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: *** да заплати на „Б.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сума в размер на 2 451,97 лева
/две хиляди четиристотин петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „Ф.И.Е.К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
сума в размер на 2 691,54 лева /две хиляди шестстотин деветдесет и един
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: