№ 513
гр. Стара Загора, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530202177 по описа за 2022 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 22-1228-002285 от 27.07.2022 год.
на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Н. С. М. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора в депозираното до съда писмено
становище счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) серия GA № 652046 от 07.07.2022 год., жалбоподателят е
санкциониран за три нарушения по ЗДвП – Закон за движение по пътищата, извършени на
07.07.2022 год., в 19.00 часа в град Стара Загора, по ул.“Цар Иван Асен II“ до кръстовището
с ул.“Братя Жекови“ в посока юг при управление на МПС, марка “Фолксваген“, с рег. №
......, собственост на А.Г. М.а.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП –
Закон за движението по пътищата (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
1
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.”) за това, че на 07.07.2022 год. в 19:00 часа в град Стара Загора управлявал лек
автомобил “Фолксваген”, с рег. № ......, в посока юг, когато бил спрян за проверка, в хода на
която в сектор “Пътна полиция“ Стара Загора отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство “Дрегер 7510“, фабричен № ARNJ-0084, поради което му бил
издаден талон за изследване № 099032, ведно със 7 броя холограмни стикери, отговарящи на
номера на талона за медицинско изследване, но не дал кръв за изследване, т.е. не изпълнил
даденото му с талона предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на алкохол.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и представения
с преписката талон за изследване № 099032 (в същия е отразено, че жалбоподателят е
отказал проверка с техническо средство и доказателствен анализатор, поради което му е
било дадено предписание за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, като изрично му е указано къде и до колко време
следва да се яви за извършване на изследването) и липсата на данни, че жалбоподателят е
изпълнил даденото му с талона за изследване предписание (недаването на кръвна проба
представлява отрицателен факт, поради което оборването му е в тежест на жалбоподателя,
но той не ангажира доказателства в тази насока). Ето защо съдът намира описаното в НП
нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен
начин.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 и 2, чл.3а, т.1 и чл.6, ал.4 и 9 от Наредба № 1
от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата
на алкохол се установява с техническо средство, а когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство – с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, като контролният орган попълва талон за изследване, в
който се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване, да подпише или да получи талона за изследване, при неявяването му в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване се приемат отчетените показания от
техническото средство. Изложеното означава, че задължение на водача е да съдейства на
контролните органи за установяване употребата на алкохол, но негово право е да избере
начина и метода за това – с техническо средство, с доказателствен анализатор или с
химическо лабораторно изследване. В случая, видно от издадения му талон за изследване,
2
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, както и да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор,
именно поради което му е било дадено предписание за медицинско и химическо
лабораторно изследване, което той не е изпълнил. Задължение на лицето, като водач на
МПС е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, поради
което, ако субективните му нагласи не са му позволявали да изпълнява задълженията си
като такъв (водач на МПС), не е следвало да управлява МПС. Противното би означавало да
се допусне управлението на МПС от водачи след употреба на алкохол или за които се
предполага, че са употребили алкохол, без възможност това обстоятелство да бъде
проверено и в крайна сметка – те да не носят отговорност, ако и действително да са
управлявали МПС под въздействието на алкохол над допустимите от закона стойности.
В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и
процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП,
включително и на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в частност –
административно-наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна
достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере, за да организира
адекватно защитата си. Без правно значение е обстоятелството, че в НП не е изрично
посочена формата на вината, тъй като съгласно чл.7 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) извършителите на административни нарушения се наказват,
независимо дали последните са били извършени умишлено или непредпазливо, освен ако не
е изрично предвидено, че непредпазливите деяния не се наказват, какъвто не е
разглежданият случай. Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че няма и не може
да има съмнение, че конкретното нарушение е било извършено от жалбоподателя умишлено,
тъй като същият е правоспособен водач на МПС и следователно е запознат с правата и
задълженията си като такъв, включително и с вмененото му от закона задължение да
съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, което обаче по
изцяло субективни съображения не е изпълнил, т.е. той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественооапсните му последици
и е искал настъпването им.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя наказания – глоба от 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, същите съответстват по вид и размер на
твърдо предвидените в закона за извършеното нарушение, поради което обсъждането на
въпроса съобразени ли са били наказанията с тежестта на нарушението се явява
безпредметно.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.1 се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
– Закон за движението по пътищата (“Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
3
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”) за нарушение на
чл.150а, ал.1 от същия закон (“За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено”), изразяващо се в това, че на 07.07.2022 год.
в 10.00 часа управлявал в посока юг лек автомобил “Фолксваген”, рег. № ......, без да
притежава СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство), валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – издаденото му
такова било отнето.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на актосъставителя П. Х. П. и свидетеля по акта Г. Й. Г.,
кореспондиращи помежду си и със съдържанието на представената с преписката справка за
нарушител/водач (л.26 – 30 от делото), от които се установява също, че жалбоподателят е
управлявал посоченото МПС без СУМПС в деня на проверката, поради отнемането му със
ЗППАМ № 22-1229-000427/07.07.2022 год. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
При тези данни и тъй като не се ангажираха доказателства, които да ги оборват, съдът
намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното като незаконосъобразно, в
частност – административно-наказателното обвинение е формулирано в АУАН и НП
достатъчно пълно, точно и ясно, без да са налице твърдените в жалбата несъответства между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Вярно е, че в АУАН и
НП не е посочена изрично категорията на управляваното от жалбоподателя МПС, но е
посочен неговият вид – лек автомобил, марка и модел, т.е. категорията му не е
неопределяема, а освен това от справката за нарушител/водач се установява, че към момента
на извършване на проверката жалбоподателя не е притежавал СУМПС, т.е. за
съставомерността на извършеното от него деяние е без правно значение от коя категория е
било управляваното МПС.
Що се отнася обаче до наложеното наказание – глоба от 200 лева, при законово
лимитирани граници на наказанието между 100 и 300 лева, съдът намира, че същото е
необосновано завишено и в този смисъл явно несправедливо, тъй като липсват данни,
сочещи на по-висока обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с
4
обичайните случаи на нарушения от този вид, а и административнонаказващият орган не е
изложил никакви аргументи, обуславящи определянето на наказанието в средния предвиден
от закона размер. Нещо повече, касае са за формално нарушение – на просто извършване,
т.е. със самото му извършване е нарушен установения ред на държавно управление до
степен, която законодателят е счел за необходимо да обяви за наказуема с административно
наказание, налагано по административен ред. Ето защо съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено, като размерът на наложеното с него наказание “глоба” бъде
намален до предвидения в закона минимум от 100 лева, който според съда при наличните
данни се явява адекватен на тежестта на разглежданото нарушение.
По т.3 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1,
предложение три от ЗДвП (”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство) за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
(”Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке“),
изразяващо се в това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.3 от НП се
потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът
кредитира с доверие, още повече, че не се ангажираха доказателства, които да им
противоречат, респективно – оборват.
При тези данни съдът намира за доказано конкретното нарушение по т.3 от НП и
извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето
на АУАН или издаване на НП по т.3, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от
жалбоподателя:
административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна
достатъчно пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира
адекватно защитата си;
предвид вида и характера на нарушението с посочването на пътя и населеното
място, което именно е било направено от наказващия орган, мястото на извършване на
нарушението е конкретизирано в необходимата степен;
нарушението е било установено на място от служители на МВР – актосъставителя
и свидетел по акта, които са изрично посочени в АУАН, а не по документи, поради което и
не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но дори да беше така, това нарушение
също не е от категорията на съществените, тъй като предназначението му да е ориентира
нарушителя за доказателствата, които би могъл да ангажира, за да обори доказателствата на
обвинението, а това той би могъл да стори и в съдебната фаза на производството, в която
5
правото му на защита е гарантирано в пълен обем и няма как да бъдат събрани
доказателства по искане на едната страна без знанието на другата.
Същевременно наложеното за нарушението по т.3 от НП наказание съответства на
предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за безпредметно
да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.3 се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производствата по обжалване на актовете
по чл.58д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК
(Административнопроцесуалния кодекс). Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от АПК подателят на
жалбата има право на разноски, ако съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден такъв, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. В случая с оглед на изхода от делото –
потвърждаване на издаденото НП по т.1 и т.3 и изменение по т.4, не е налице нито една от
цитираните хипотези, обуславящи присъждане на разноски в полза жалбоподателя. Налице е
обаче хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК – когато съдът отхвърли оспорването, ответникът
има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
обуславяща основателност на искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, тъй като видно от
жалбата, съдът е сезиран с искане за отмяна на НП, т.е. с оглед на изхода от делото
“оспорването“ следва да се счита за отхвърлено. Ето защо и тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати ОД на МВР град Стара Загора, чийто орган е издал НП, юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, към който препраща чл.63д, ал.5 от ЗАНН, а именно – 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 22-1228-002285 от 27.07.2022 год. на
Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, с което на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н. С. М., с ЕГН ********** се налага
административно наказание “глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и “лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 10 лева за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
6
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 22-1228-002285 от 27.07.2022 год.,
издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с
което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н. С. М., с ЕГН ********** се налага
административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание “глоба” от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Н. С. М. от град Стара Загора, бул.“Славянски“ № 17, бл.А, ет.6, ап.18, с
ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР град Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7