№ 347
гр. Разград, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102324 по описа за 2021 година
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Водоснабдяване-Дунав ЕООД против АЛД. Ш. М., с
която са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата
86,07лв. - главница представляваща потребени 30,569 куб.м. ВиК услуги и сумата 19,86лв.
лихва за забава за периода от 30.05.2018г. -16.06.2021г./като явно е техническа грешка т.к. в
заявлението и заповедта е 19,86лв., а не 19,89лв./, законната лихва. Претендира за
заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги
до имот на адрес жк Орел бл. 28 вх.В ап.12, като от 07.07.2016г. е открита партида с
абонатен №92172 за предоставяне на В и К услуги. В качеството на потребител за него
възникнало задължение по чл.5 т.1.б.“а“ и т.6 от ОУ, а именно, да осигурява свободен
достъп на длъжностните лица, за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите и
водопроводните отклонения, както и да заплаща ползваните В и К услуги. Съгласно чл.33 от
ОУ от страна на оператора издадени 7бр. фактури в периода от 30.04.2-8г.-29.03.2019г.,
които са неплатени, като съгласно чл.40 ал.1 на потребителя изпратена покана за
доброволно изпълнение. Същата се върнала в цялост с отбелязване „непотърсена“.
Фактурираните услуги изцяло доставени на клиента, като за това представя ел. карнет, като
отчетените количества са реални, а не служебно начислени. Прилага протокол от
11.09.2020г., с който водоподаването към имота е било преустановено. Както, че
измервателното устройство в имота изцяло отговаря на изискванията на ЗИ, в този смисъл
протокол от 14.09.2020г. Издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1345/2021г. на РС Разград за неплатените 7 бр. фактури.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за вземания по
фактура №**********/30.04.2018г. за отчетен период 15.01.2014г.-17.04.2018г. за
1
неоснователно, тъй като имотът е закупен от ответника на 19.08.2015г. сочи, че за
процесните вземания се прилага тригодишен давностен срок по чл.11 1б. „в“ ЗЗД, поради
което всички вземания за 2014г., са погасени през 2017г., вземанията на 2015г. са погасени
по давност през 2018г., вземанията за 2016г. – през 2019г., вземанията за 2017г. - през 2020г.
и всички вземания до 16.06.2018г. са погасени по давност до 16.06.2021г. Вземането по
фактура №**********/31.05.2018г. за отчетен период 17.04.2018г.-27.05.2018г. е погасено
по давност. Твърди, че начислената лихва по първата фактура не е ясно как е формирана и за
какъв период е. Както и по останалите шест фактури. Съгласно чл.9а от наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, промяната на носителя на правото на
собственост има действия спрямо оператора от деня на промяната, а в случая това е от
07.07.2016г.-датата на подаване на заявление за промяна на партидата на новия собственик –
ответника. Както, че ползването на услуги не е доказано, тъй като фактурите нямат
доказателствена сила за това, още повече, че не са подписали от ответника. Не са
представени доказателства за обектите на етажна собственост, за отчитане на общия
водомер. Че фактурираните услуги са резултат от редовни отчети, както за липса на
възможност за отчитане на индивидуалния водомер, в т.ч отказ на потребителя за осигури
достъп. Поканата за доброволно изпълнение не е достигнала до ответника, като не е
изпратена и на другия адрес на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на имота находящ се в гр. Разград, жк
Орел бл. 28 вх.В ап.12 от 19.08.2015г., подал заявление до ищеца за смяна на партидата на
негово име на 07.07.2016г. Издадени са от ищеца седем фактури за 30,569 куб.м. питейна
вода, респ. отведени и пречистени отпадни води за периода 30.05.2018г.-16.06.2021г. Цените
на ВиК услугите през процесния период са регламентирани с Решение на КЕВР.
В приложените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, са
регламентирани отношенията между страните. От приложената справка от АВ, заявление от
ответника, се установява, че в процесния период е бил потребител на ВиК услуги, като
собственик на обект с абонатен №92172. За периода 30.05.2018г.-16.06.2021г. ищецът издал
седем фактури фактури на претендираната стойност, като фактурите са за начислено
количество вода по посочения абонатен номер в размер на 30,569куб.м.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че процесните фактура са издадени в края на последния работен ден от месеца
през който е отчетена използваната вода. Плащането трябва да се извършва до 1 месец след
издаването им. Сумите по процесните фактури не са платени. Общата стойност на
неплатените фактури за ползваната услуга 86,07лв. по всяка отделна фактура сумата е
формирана на база потребление по водомер плюс разпределение от общия водомер в
месеците, когато е имало такова. За целия период са отчетени по водомер 28 куб.м, от
разпределение от общ водомер 2,569 куб.м. общо 30,569 куб.м. Лихвата за забава е
начислена от дата един месец след издаване на фактурата до датата на подаване на заявление
2
за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 22.06.2021г. Размерът на лихвата на
неплатените 7бр. фактури е 19,86лв. Съдът кредитира заключението като обосновано, пълно
и неоспорено.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги/ОУ/. Влизането им в сила не е
обусловено от писменото приемане на потребителите. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 потребител е
всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.
Ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период, тъй като е собственик на
посочения адрес в гр.Разград, ж.к Орел бл.28 вх.В ап.12, поради което намира, че е налице
валидно облигационно отношение между страните. В периода 30.04.2018г. - до 31.12.2018г.,
са издадени процесните седем фактури, като водомерът бил отчитан, като е отбелязано в
справка с електронен карнет. Приложени са както процесните фактури, така и справка за
консумацията на абоната в общ размер на 30,569куб.м. В издадените фактури е посочено
количеството начислени услуги след разпределение от „общия водомер“ като обекта е в
сграда етажна собственост. Няма данни за направено възражение както по отношение на
представител на етажната собственост за проверка, така и от ответника за дължима сума,
което е допустимо на основание чл.34 ОУ. Поради изложеното съдът намира, че ищецът
чиято е доказателствената тежест установи, че за процесния период е доставил на ответника
посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 86,07лв., което се установи и от
заключението на вещото лице, поради което главният иск е основателен. В случая следва да
се разгледа възражението на ответната страна за погасяване по давност, поради изтекъл три
годишен срок по чл.111 б. „в“ ЗЗД. В случая първата издадена фактура за периода е от
30.04.2018г., като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 22.06.2021г., до който момент
не е изтекъл три годишен срок, поради което възражението е неоснователно. По отношение
на акцесорния иск на основание чл. 44 от ОУ за заплащане на мораторната лихва за периода
30.05.2018 – 16.06.2021г. същата е размер на посочената от вещото лице сума от 19,86лв.
поради изложените съображения претенциите са основателни.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът има право на
разноски които са в общ размер на 525лв. /75лв. за държавна такса, 150лв. депозит за особен
представител на ответника, 300лв. депозит за вещото лице/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство, които са в размер на 25лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Водоснабдяване-Дунав ЕООД,
ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А, че АЛД. Ш. М., ЕГН **********,
адрес гр.*** дължи сумата 86,07лв./осемдесет и шест лева и седем стотинки/ – главница
представляваща потребени 30,569 куб.м. ВиК услуги, ведно със законната лихва считано от
22.06.2021г. до окончателното и изплащане, сумата 19,86лв./деветнадесет лева и осемдесет
и шест стотинки/ лихва за забава за периода от 30.05.2018г. - 16.06.2021г.
ОСЪЖДА АЛД. Ш. М., ЕГН **********, адрес гр.*** ЗАПЛАТИ на
Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А сумата
525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата
25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1345/2021г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4