Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
пети март две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13545
по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.
С определение на ВОС е указано, че предмет на настоящото дело е иск от „И.“ Е**** ЕИК***, с които се претендира
да бъде прието
за установено в отношенията му с „Г.Г.Г.Е.“ Е***, ЕИК ****, че ищецът е титуляр на
вземане в размер на 1440,24лв., представляващо
платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по фактура № ******/08.07.2010 год.,
издадена
от „***“ АД, което вземане е прехвърлено от „****“ Е***на „И.“ Е***по силата на договор за цесия от
23.10.2014 г., за
които суми има издаден изпълнителен
лист от 25.10.2018 г. от Районен съд
- гр. Варна по гр. д. № 10256/2014г.,
в полза на „К.Г.“ Е**, а „Г.Г.Г.Е.“
Е***, ЕИК *** е солидарен длъжник ведно с „К.Г.“
Е***съобразно
спогодба анекс от 23.12.2014г.
Ищецът излага в исковата молба, че за горецитираното вземане е издаден изпълнителен лист от 25.10.2018г. с посочен взискател „К.г.“ Е**,
ЕИК ****, въпреки че още в хода на
процеса това дружество е прехвърлило вземането си на
„И.“***, ЕИК **** с договор за цесия от
23.10.2014г. Впоследствие „К.Г.“ ***, ЕИК ***, с друг договор за цесия
антидатиран на 21.10.2014г.,
прехвърлило вземането на друго дружество
„П.м.“ Е***, ЕИК ****, което е образувало изп. дело № 20197180400223
на ЧСИ *** К*** – Д*** с район
ВОС, по което ЧСИ отказал да конституира ищеца като взискател. Счита, че той е носител на гореописаното
вземане, а не ответника, тъй като го е придобил пръв от лицето посочено като
титуляр в издадения изпълнителен лист. „Г.Г.Г.Е.“ Е****, ЕИК ***** отговаряло солидарно с „К.Г.“
Е***за задълженията
му съобразно спогодба анекс от 23.12.2014г. помежду им, като извънсъдебно също
оспорвал правата на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът
е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди
недействителност на спогодба анекс от 23.12.2014г. поради измама и липса на представителна
власт. Сочи, че е придобил с устни договори всички 198 вземания прехвърлени от
„****“ на „***“ на
20.10.2014г. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 25.10.2018г. по гр.д.
№ 10256/2014г. е издаден изпълнителен лист с посочен взискател
„К.г.“ Е*****, ЕИК ***** за сумата от 1440,24лв., представляващо платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по фактура № *****/08.07.2010 год.,
издадена
от „***-*** ***“ АД, която сума
е присъдена по цитираното дело на осн. чл.
55, ал. 1,
предл. 1 от
ЗЗД.
С договор за
цесия от 23.10.2014г. „К.г.“ Е****е прехвърлило вземането си по този изпълнителен лист на „И.“ Е****, ЕИК *****.
Оспорването на този договор от трето лице /ответника/ поради липса на
представителна власт е недопустимо за разглеждане по същество съобразно с
дадените с т.2 на ТР № 5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания.
Не беше проведено никакво доказване от ответника относно останалите му
твърдения за недействителност на договора.
„К.Г.“ Е**** е прехвърлило същото вземане на „П.м.“
Е***, ЕИК ***** с договор за цесия
от 21.10.2014г., като последното е образувало изп. дело № ******3
на ЧСИ С**** К*** – Д***с район ВОС. Датата на този договор
съобразно чл. 181 ГПК е непротивопоставима на трети
лица, като от страна на ответника не беше проведено доказване потвърждаващо, че
посочената в този договор дата отговаря на действителното му сключване по време.
По изп. дело ******
ЧСИ
отказал да конституира като взискател „И.“ Е***, тъй
като вече бил конституиран друг взискател, легитимирал се с изпълнителния лист.
Съобразно принципа, че никой
не може да
прехвърли повече права от колкото
има, ако ответникът вече веднъж се е разпоредил
с вземането си, последващото му прехвърляне не е нищожно, но няма
да има транслативен
ефект.
От това следва,
че договорът за цесия от
21.10.2014г. между „К.Г.“ *** и „П.м**** е действителна сделка, която е породила действие спрямо всички трети
лица с уведомяването на длъжника *****” АД на 20.01.2015г., към който момент „К.г.” **** обаче вече не
е бил носител на вземането, тъй
като го е прехвърлил на „И.” *** с договор за цесия
от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен още на 26.10.2014г. От тази дата
титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника,
така и спрямо цедента „К.г.“ *** и третите лица, вкл. „П.м.” Е*** и „Г.Г.Г.Е.“***, е
„И.” Е** въз основа на
договора за цесия от 23.10.2014г.
При конкуренция между множество правоприемници – цесионери от значение за принадлежността
на вземането е обстоятелството за кой от тях цедентът е съобщил на длъжника най-напред.
Останалите
могат да търсят отговорност от цедента. В случая това е „ К.Г.“ ***
По делото не се събраха
доказателства за разваляне на договора
от 23.10.2014г.,
с който „К.г.“ Е**е прехвърлило вземането си на „И.“ Е** по изрично установения в чл. 87 ЗЗД ред - кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника,
че разваля договора и без да даде срок,
ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти,
ако поради забава на длъжника
то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време.
Горепосочените предпоставки уредени с нормата на чл. 87 ЗЗД не
се установиха по делото, поради
което не следва да се
приема възражението на ответника в този смисъл.
Не се установи по делото и твърдяната от ответника
устна цесия, с която той е придобил вземането от третото лице „К.Г.“ Е****.
По изложените съображения искът е основателен.
Предвид изхода на спора, право
на разноски в производството има ищецът на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК. Такива се претендират на обща стойност
от 57,60 лв.
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и
вносни бележки за внесени държавни
такси.
Доколкото ищецът не е внесъл цялата дължима
държавна такса при завеждане на делото, следва да бъде осъден на основание чл.
81 вр. чл. 77 ГПК да внесе остатъка от 7,60 лв. по сметка
на ВРС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на „Г.Г.Г.Е.“ Е***, ЕИК ******, че „И.“ Е***Д, ЕИК *** е титуляр на вземане в размер на 1440,24лв.,
представляващо платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по фактура № ****/08.07.2010 год.,
издадена
от „***-*** П***“ АД, което вземане е прехвърлено от „****“ Е*** на „И.“ Е*** по силата на договор за
цесия от
23.10.2014 г., за
които суми има издаден изпълнителен
лист от 25.10.2018 г. от Районен съд
- гр. Варна по гр. д. № 10256/2014г.,
в полза на „К.Г.“ Е*** а „Г.Г.Г.Е.“
Е****, ЕИК ******* е солидарно задължено ведно с „К.Г.“
Е*** съобразно спогодба анекс от 23.12.2014г.
ОСЪЖДА на основание
чл.
78 ал. 1 ГПК
„Г.Г.Г.Е.“ ***, ЕИК **** да заплати на „И.“
Е***, ЕИК ***** сумата от 57,60 лева – държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 81 вр. чл. 77 ГПК „И.“ Е***, ЕИК **** да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС сумата от 7,60 лева – остатък от държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: