О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
02 май 2017 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№8363 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
В исковата си молба ищците В.И.П., ЕГН **********
и М.П.Н., ЕГН **********, твърдят, че на 07.11.2016г. е взето решение за
освобождаване и заличаване на М.Н. като управител на „М.“ ЕООД, което решение е
взето от едноличния собственик на капитала на ответната дружество „М.“ ЕООД,
ЕИК******** – ТД „ Т.-*“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Ц.П..
Ищците твърдят, че взетото решение е нищожно, тъй
като взелото го лице Ц.П. не е управител е легитимен представител на едноличния
собственик на капитала.Това е така, тъй като ОС на „ Т.-*“ ООД, ЕИК ********,
на 20.10.2016г., е взело решение тя да бъде освободена като управител на
дружеството и за управител е избрана М.П.Н..По заявено вписване на това
обстоятелство АВ – ТР е постановила отказ, който е атакуван в законоустановения
срок и по жалбата е образувано тд.№7989/2016г. по описа на СГС, 6-22 състав.
Ищците твърдят, че взетото решение от 07.11.2016г.
от едноличния собственик на капитала на ответната дружество „М.“ ЕООД, ЕИК********
– ТД „Т.-*“ ООД, ЕИК ********, е незаконосъобразно, защото при вземане на
решението за промяна в управлението е представителството на ответното
дружество, е следвало да вземат участие участие
двамата съдружници К.П. и В.П..Молят съда да установи
тази незаконосъобразност.
Твърдят, че това решение противоречи на
повелителни норми на ТЗ и учредителния акт но ответното дружество, касаещи
редовното свикване и провеждане на ОС, тъй като ищецът В.П. не е редовно
поканен за ОС, а решението е взето при липса на кворум и мнозинство, съгласно
учредителния акт на ответника и дружествения договор на „Т.-*“ ООД, ЕИК ********.
Молят съда, след установяване основателността на
изложеното, съдът да постанови решение, с което прогласи нищожността на решение
от 17.11.2016г. за освобождаване и заличаване на М.Н. като управител на „М.“
ЕООД, ЕИК********, а при условие на евентуалност да го отмени като
незаконосъобразно.
В срока за отговор другата страна в процесуалната
връзка, „М.“ ЕООД, ЕИК********, представлявана от М.П.Н., не дава отговор.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства и твърденията на ищците, съобрази следното:
По иска с правно основание чл.124 ГПК за
прогласяване нищожност на решение на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество за освобождаването и и заличаването и като управител на „М.“
ЕООД, ЕИК********.
По виждане на състава процесуалната връзка между
ищцата Н. и ответното дружество не е валидно възникнала, тъй като предявения от
нея установителен иск се явява процесуално недопустим, тъй като не е налице
интерес от предявяването му.Всъщност целта на претенцията е да се възстанови
статуквото по отношение на ищцата като представляващ и управляващ ответното
дружество. Изборът на правна защита се явява несъотносим
с целта на процеса, иницииран от Н. и това е така, тъй като този иск може да
бъде предявен само от лице, които обоснове защитим правен интерес от неговото
предявяване.Не е необходимо този интерес да е само пряк.Допустим и е непряк
интерес, но следва същият да бъде идентифициран, което в настоящия случай не
може да бъде установен. Това се налага, за
да може да
бъде определен кръга от лица,
които могат да предявяват установителни
претенции, тъй като това са
исковете с най - широк кръг лица,
които могат да искат от
съда установяване на действителното правно положение между страните, каквато е целта на установителния иск и свързаната с това последица, при уважаване на
иска - правоустановяващото действие на решението
на съда.
Сам по себе си този пряк или индиректен правен интерес следва да бъде максимално
уточнен. Ако той има имуществен
характер /с оглед имуществените права на ищеца в качеството
му на съдружник/ акционер в дружеството - едноличен собственик на капитала/,
следва да се сочи кои
негови права са нарушени или
най-малкото смутени, от решението на
органа, което твърди, че е нищожно. По какъв начин
промените, настъпили в резултат на това решение, влияят негативно върху нейни законно
признати права.
Правният интерес при установителните
искове не е задължително свързан само и единствено с наличието на спор
между страните. Налице е интерес от предявяването им и когато ищецът
може да черпи
изгодни за себе си правни
последици от установяването наличието или липсата на
даден факт. Правният интерес е обусловен от установяване
на целения с предявения иск резултат, който при положително решение би рефлектирал
върху правната сфера на ищеца.
Нещо повече, въпросът за наличие
на интерес от предявяването на иска е въпрос,
който винаги е конкретен и се извежда от твърденията
в исковата молба, като същият подлежи
на установяване, поради което и съдът има задължение
да следи служебно за него
в хода на процеса, тъй като
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, условие за съществуването
на правото на иск. За
да съществува интерес, следва да се установи
смущаване на нормалното упражняване на правата на
ищеца.
В настоящия случай ищцата твърди, че е имала
качество на управител на ответното дружество, но не е в членствена
връзка с дружеството, не е в членствена връзка и с
дружеството, което е едноличен собственик на капитала на ответника, за да се
дири евентуален интерес от заплаха или накърняване на имуществено или друго
право, колкото и индиректен да е този интерес.
Взетото решение от 07.11.2016г., въз основа на
което е поискано заличаването и като управител на ответника, безспорно е
накърнило нейната правна сфера, най-малко поради това, че това е основание да
се преустанови / евентуално/ договорната връзка между ищцата и
дружеството-ответник, уреждаща, включително и имуществените права на страните
по нея.Но сама по себе си тази последица и евентуалното преустановяване на
получаване на възнаграждение по договор за управление, не е основание да се
приеме, че е налице интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване
нещожност на взето решение от едноличния собственик на капитала на ответника.Това
е така, тъй като отношенията между ищеца и ответника, регулирани от договор за
управление, преустановяване на действието му и евентуални неизпълнения на
задължения на дружеството, произтичащи от този договор, са основание да се дири
защита на нарушени права, чрез ангажиране на евентуална имуществена отговорност
на ответника, но не и чрез предявяване на иска по чл.124 ГПК.
Липсата на интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на право на иск, за която съдът следи служебно по
време на целия процес.Липсата на интерес лишава ищеца от допустимост на
предявения иск.Недопустимостта на претенцията налага прекратяване на производството
по делото по отношение на предявения установителен
иск на Н..
По отношение на претенцията с правно основание
чл.74 ТЗ, предявена от М.П.Н..
Съгласно разпоредбата на чл.74 ТЗ всеки съдружник или акционер
може да предяви
иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението
на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона
или на учредителния
договор, съответно на устава на
дружеството. Искът се предявява срещу
дружеството.В исковата молба няма
твърдения, че ищцата Н. има качество на съдружник в ответното дружество, а това
се установява и от служебна справка по неговата партида, която сочи, че
собствеността на капитала на „М.“ ЕООД, ЕИК******** е на „Т.-*“ ООД, ЕИК ********.Съгласно задължителната за съдилищата практика
на ВКС формирана по реда на
чл. 290 ГПК решенията
на органите на управление на
търговските дружества могат да се
атакуват само от лица, имащи
качеството съдружник към датата на
вземане на тези решения—прим.
Р № 128/19.11.2009 г. по т.д. 269/2009 на Първо т.о. на
ВКС. Липсата на
това качество води до липса
на активна процесуална легитимация
като предпоставка за съществуване на право на иск по чл.74 ТЗ.Ето защо и
предявеният от Н. отменителен иск по чл.74 ТЗ се
явява процесуално недопустим и производството по него следва да бъде
прекратено.
По иска с правно основание чл.124 ГПК, предявен от
В.И.П..
Защитната теза на В.П. е, че същият има качество
на съдружник в ООД-то, което е едноличен собственик на капитала.Последното е
следвало да проведе ОС, на което съдружниците да вземат решение за промяната в
представителството и управлението на дъщерното дружество.Вместо това, решението
за тази промяна, която е заявена за вписване, но е останала невписана, поради
постановено отказ от АВ-ТР, е взето от лице, което е избрано за управител на
собственика на капитала.
При преценка на интереса от предявяване на този установителен иск следва са вземе предвид правомощието на едноличния собственик на капитала- юридическо лице да решава въпросите от компетентността на общото събрание и лицето, което упражнява правата на юридическото лице - едноличен собственик на капитала в дъщерното дружество, съгласно правилото на чл. 147, ал. 1, изр. второ ТЗ - ако собственикът на едноличното ООД е юридическо лице, неговият ръководител /или определено от него лице/ управлява дружеството, а съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ТЗ под ръководител на юридическото лице, законът има предвид органния представител. Следователно, органният представител на търговското дружество - едноличен собственик на капитала /в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД. В същия смисъл е тълкуването, дадено в Решение № 67 по т.д. № 341/2011 г. на Второ т.о. на ВКС и Решение № 38 по т.д. № 1071/2011 г. на Първо т.о. на ВКС.“ Следователно, правният интерес за ищеца не би могъл да бъде изведен от тезата, че липсва, а е било необходимо, приемането на решение на съдружниците на „Б. Т. Т.“ за промяната на управителя, което ищецът да може да атакува по реда на чл. 74 ТЗ, от което /наред с основанието за вписване на несъществуващо обстоятелство/ е изведен и правният му интерес от установителния иск“ -Решение №234 от 23.12.2016г. по т.д.№54/2016г. на I т.о. на ТК на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Провеждането
на установителния иск от страна на ищеца П. е лишено от интерес и
производството по него следва да бъде прекратено.
По
иска за отмяна на решението на управителя на едноличния собственик на капитала
на ответното дружество от 07.11.2016г. за промяната, касаеща управлението и
представителството на ответното дружество.
За да иска отмяна на това решение ищецът следва да
е в членствена връзка с ответното дружество и
решението, чиято законосъобразност се атакува да е взето от ОС.
Както е посочено по- горе ответникът е ООД, чийто
едноличен собственик на капитала е трето дружество, с което ищецът твърди, че
има членствена връзка. В правомощието на едноличния
собственик на капитала- юридическо лице да
решава въпросите от компетентността на общото събрание
и лицето, което упражнява правата на юридическото лице - едноличен собственик на капитала
в дъщерното дружество, съгласно правилото на чл. 147, ал. 1, изр. второ ТЗ - ако собственикът на едноличното ООД е юридическо лице, неговият ръководител /или определено от него лице/
управлява дружеството, а съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ТЗ под ръководител на юридическото лице, законът има
предвид органния представител. Следователно, органният представител на търговското дружество - едноличен собственик на капитала
/в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е лицето, което упражнява
и правата на собственика в дъщерното ЕООД.Както
е посочено и по- горе, съгласно задължителната за съдилищата практика
на ВКС формирана по реда на
чл. 290 ГПК решенията
на органите на управление на
търговските дружества могат да се
атакуват само от лица, имащи
качеството съдружник към датата на
вземане на тези решения—прим.
Р № 128/19.11.2009 г. по т.д. 269/2009 на Първо т.о. на
ВКС. Липсата на
това качество води до липса
на активна процесуална легитимация
като предпоставка за съществуване на право на иск по чл.74 ТЗ.Ето защо и този
предявен от П. отменителен иск по чл.74 ТЗ се явява
процесуално недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
При изложеното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№8363/2016г. по
описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявените от В.И.П.,
ЕГН ********** и М.П.Н., ЕГН **********,***, чрез адвокатско дружество „Ш.и Я.“,
съединени при условие на евентуалност, искове срещу „М.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***.“Орландовци“, ул.“О.“№**, за прогласяване на
нищожност на взето решение за освобождаване и заличаване на М.Н. като управител
на „М.“ ЕООД, от едноличния собственик на капитала на ответната дружество „М.“
ЕООД, ЕИК******** – ТД „ Т.-*“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Ц.П.,
на 07.11.2016г.- иск с правно основание чл.124 ГПК и за отмяна на това решение,
поради незаконосъобразността му – иск с правно основание чл.74 ТЗ.
Определението подлежи на обжалване пред САС в
1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.
СЪДИЯ: