Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,14. 01. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Стефка
Александрова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 1827 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следв.ГПК.
С решение
№20253888/17.11.20г. по гр. д. №49174/19г. на СРС, 1-во ГО,
173 с-в, се : ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 36, ал. 1
и ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че
Кооперация „С.В.К.СИВЗК“ дължи на Д.И.К., сумата от 5500,00 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за периода 01.06.2017 г.-31.01.2018 г.
по Договор от 01.06.2017г. за абонаментно правно обслужване, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(02.04.2019г.) до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над 5500,00 лева до пълния му предявен размер от 24000,00 лева,
ведно с припадащата се законна лихва.
Постъпила е въззивна жалба от Кооперация „С.В.К.СИВЗК“, ответник пред СРС.
Решението се обжалва само в частта, в която
претенциите са били уважени. В частта, в която претенциите са отхвърлени ,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Във въззивната
жалба се излагат подробни доводи за неправилност на така постановеното решение.
Същото било в несъответствие със събраните по делото доказателства и
извършените процесуални действия. Решението било и необосновано. Сочи, че били
оспорили датата на сключване на договора за абонаментно обслужване -01.06.2017
г. Според въззивника този договор бил сключен за целите на производството. Това
се доказвало от обстоятелството, че квесторите не били уведомени за така
сключения договор и разбрали за него една от подадената от ищеца жалба до КФН.
Квесторите никога не били сключвали договор с ищеца и не му били възлагали
правни консултации. Тъй като квесторите били назначени от КФН с решение от 01.12.2017
г., а били вписани в ТР на 06.12.2017 г. това означавало, че договора не бил
изпълнявал почти през целия период за който се твърдяло, че действа. Сочи, че
квесторката Р.Г.била адвокат с дългогодишен опит и едва ли би ивала нужда от правни
консултации от ищеца. Счита, че тезата на ищеца не се доказвала от това, че
същият бил претендирал адв.възнаграждение по аддм.д.№ 2888 по описа за 2018 г.
на ВАС. Още повече, че ищецът не бил уведомил квесторите за претенцията си за
възнаграждение преди образуване на настоящето производство /заповедно и
исково/. Нямало основание да се плати възнаграждение за труд, който квесторите
не били възложили, както и труд, който не е положен. В нарушение на
процесуалните правила СРС бил разпитал по реда на чл.176, ал.1 ГПК като
свидетел Б.Г.-председател на СиЗВК, който не бил страна по делото, освен това
лиценза на СиЗВК бил отнет и от КФН били назначени квестори. Освен това
зададените въпроси не касаели процесната дата, а друга дата – 01.06.2017 г. С този разпит не се установила конкретната
дата на сключване на договора, защото Г.посочил, че „знае“ за договора и имал
доверие на ищеца. СиЗВК не била оспорила подписа на Г.под договора, а датата. Последната
не била доказана по реда на пълното и главно доказване. Отговорите при разпит
на Г.породили съмнение не само датата на сключване на договора, но и това кой
го е подписал. Без значение за изхода на спора били изложените в исковата молба
обстоятелства и твърдения на ищеца във връзка с действията на КФН. Неправилно
СРС бил приел и, че претендираните от ищеца суми /за частта в която претенциите
са уважени/ не били платени. Налице било дублиране на предмета в сключените с
ищеца договори за абонаментно обслужване, както и била налице пълна идентичност
на останалите уговорки. Неправилно СРС бил достигнал до извода, че е налице
плащане само по договорите от 16.06.2017 г. и 21.09.2017 г. Въззиваемият бил
получил и плащания по двата договора от 08.09.2019 г., което възнаграждение
било за същата работа, която била възложена с договора от 01.06.2017 г. Счита,
че СРС следвало да отбележи и да приеме, че дори да се дължи възнаграждение по
договора за абонаментно обслужване от 01.06.2017 г., ищецът бил получил
претендираната от него сума в рамките на другите четири договора. Сочи, че ищецът
бил получил за периода 01.06.2017 г.- 31.01.2018 г. общо 37 500 лв., т.е.
сума, която надвишавала претендираната от него сума в размер на 24 000 лв.
Освен това СРС неправилно бил определил правната характеристика на договора за
абонаментно обслужване като се позовава на съдебната практика на ВКС,
обективирана в решение № 212 от 03.11.2017 г. по гр.д.№ 358/2017 г. на Четвърто
ГО. Договорът бил възмезден и при липса на изпълнение на задълженията на
въззиваемата страна през процесния период, не се дължало възнаграждение. Ако се
приемело обратното, то договорът щял да бъде нищожен като сключен без
основание. Целта на сключване на договора било възложителят /доверител/ да
получи определена работа, която е в негов интерес, в този смисъл било приетото
в решение № 2906 от 10.12.2018 г. на САС по в.гр.д.№ 1033/2018 г., което било
постановено по сходен казус. Тези възражения били направени с отговора по
исковата молба, но не били разгледани, което поради липсата на мотиви по тях,
правело обжалваното решение необосновано. Сочи, че по делото не се установило
ищецът да е изпълнявал юридически консултации и услуги по смисъла на процесния
договор. Действията, които ищецът твърдял да е изпълнявал по смисъла на
процесния договор- жалби срещу решения на КФН касаели други договори. В чл.9, ал.1 от договора изрично било
посочено, че възнаграждение се дължи за извършена работа. СРС приемал в
противоречие с материалния закон, че се дължи възнаграждение без да е била
възложена работа. Неправилно СРС бил приел и, че договора от 01.06.2017 г. не
бил прекратен. Първо , това било станало с конклуденти действия- след
сключването му не била възлагана работа и на довереника не било изплащано
възнаграждение. Сключени били и следните договори за абонаментно правно
обслужване: № 678086 от 16.06.2017 г. с уговорено възнаграждение в размер на
5000 лв., което било платено на 12.07.2017 г.; договор от 16.06.2017 г. с
уговорено възнаграждение в размер на 9000 лв., което също било платено и това
било сторено на 22.08.2017 г. /по този договор било налице пълно дублиране в
предметите на двата договора, както и пълна идентичност на останалите
уговорки/; договор от 08.09.2017 г. с уговорено възнаграждение в размер на
9 500 лв., което било платено на 27.09.2017 г. /този договор също бил със
сходен предмет и с идентично съдържание/; договор от 08.09.2017 г. също с
възнаграждение в размер на 9 500 лв., което било платено на 27.09.2017 г.
. /този договор също бил със сходен предмет и с идентично съдържание/; договор
от 18.09.2017 г. с уговорено възнаграждение в размер на 3500 лв., платено на
27.09.2017 г.; договор от 18.09.2017 г. с уговорено възнаграждение в размер на
3 500 лв., също платено на 27.09.2017 г. ; договор от 18.09.2017 г. с
уговорено възнаграждение в размер на 3 500 лв., също платено на 27.09.2017
г.; договор от 21.09.2017 г. с уговорено възнаграждение в размер на 9500 лв.,
което било платено на 28.09-.2017 г. Последните договори установявали, че след сключването
на процесния договор били сключени четири договора за абонаментно правно
обслужване с идентичен предмет. Това доказвало и, че процесния договор е
прекратен с конклудентни действия. Второ, ако съдът приемел, че договора не е
прекратен с конклудентни действия, то същият следвало да се счита прекратен с
назначаването на квестори от страна на КФН, тъй като липсвал предмет.
Независимо, че заглавието на договорите било „за абонамент“, на практика
кръщаването на договорите за абонамент било практика, но всъщност договорите не
били такива. Това се установявало от самото им съдържание, където било видно,
че във всеки договор се уговаря „спецификация“ за която същият се сключва.
Процесният от 01.06.2017 г. касаел конкретна защита относно прегледа на баланса
на СиВЗК за 2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители. Тези
обстоятелства били засегнати в конкретните решения на КФН, които били издадени
преди назначаването на квесторите. След този момент прегледа на баланса на
СиВЗК за 2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители били
престанали да бъдат актуални и ищецът нямало какви консултации да предоставя.
Затова и следвал извода, че след назначаването на квесторите договорът от
01.06.2017 г. оставал без предмет. Не била доказана тезата на ищеца, че след
сключването на договора от 01.06.2017 г.
продължил да води над 10 дела срещу наложените от КФН ПАМ.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли
претенциите на ищеца като неоснователни. Претендира разноски.
По
въззивната жалба е постъпил отговор от Д.И.К.,
ищец пред СРС. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното съдебно решение. Не било допуснати сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че задължение на
квесторите при назначаването им е да се запознаят с цялата документация, тъй
като в противен случай щели да навредят на стопанския оборот на фирмата, както
и се било случило впоследствие. Сочи, че детайлно с молба от 26.06.2020 г. бил
посочил какви дела се били водели и се водят по които ищецът е адвокат на СиВЗК
и по които дела бил получил пълномощни от квесторите. Подписването на процесния
договор било потвърдено от Б.Г.. Неоснователни били доводите , че договора е прекратен с конклудентни
действия. Освен това не се сочело от кого и какви били тези конклуденти
действия. Точно обратното, квесторите му били издали 6 пълномощни да
представлява Кооперацията пред ВАС, с които той се явявал и към настоящия момент
по делата в съдебните заседания. Счита, че СРС правилно е изчислил размера за
който се дължи възнаграждение. Сочи, че
за банковите преводи се бил подписал един от квесторите, което водело до
извода, че квесторите не само са знаели за съществуването на договорите за
абонаментно обслужване, но и не били възразили.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивника е уведомен на 25.11.2020 г., Въззивната жалба е подадена на 09.12. 2020
г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С
въззивната жалба се обжалва решение, в частта, в която срещу него е уважен
предявеният иск, поради което е налице интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.
Решението
се обжалва и в частта за разноските.
В
частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над 5500,00 лева
до пълния му предявен размер от 24000,00 лева, решението като необжалвано е
влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във
валиден процес:
Заповедта
за изпълнение на парично задължение от 17.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. №
19188 по описа за 2019 г. на СРС, 173-ти състав е била връчена на длъжника /в
случая въззивник/ на 29.05.2019 г.
В
срока по чл.414, ал.1 ГПК /на 05.06.2019 г. / е било подадено възражение.
На
заявителя /ищец/ са били дадени указания по чл.415 ГПК, които са достигнали до
знанието му на 25.07.2019 г.
Исковата
молба по чл.422 ГПК е предявена на 26.08.2019 г./понеделник/.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представеното заверено копие се
установява, че между страните е сключен Договор за абонаментно правно
обслужване от 01.06.2017г. Във връзка с нормата на чл. 181 ГПК по делото не били
налице обстоятелства, опровергаващи по какъвто и да е начин вписаната в него
дата на сключване. Договорът бил сключен преди приемане на Решение №
1501-ЖЗ/01.12.2017г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което бил отнет
лиценза на кооперацията-ответник, като били назначени квестори на същата.
Поради това към датата, вписана в него, управителните органи на кооперацията били
разполагали с правомощие да го сключат. Предмет на договора (чл. 1) бил предоставяне
от страна на ищеца в качеството му на адвокат на юридически консултации и
услуги, свързани с цялостната търговска дейност на кооперацията и във връзка
със защита срещу всички решения на КФН във връзка с защита относно преглед на
баланса на СиВЗК за 2017г. и докладите на одобрените независими външни оценители.
Според чл. 9, ал. 1 от Договора, доверителят се задължавал да заплаща на
довереника месечно възнаграждение от 3000,00 лева, а според чл. 10
осъщественото процесуално представителство се заплащало отделно за всяко дело
съобразно НМРАВ. По реда на чл. 176 ГПК съдът изслушал Б.Г. Г.– Председател на
СиВЗК. Същият знае за сключения договор, приблизително си спомнял текста му и
го бил подписал. Към момента на сключването на договора разпитаният заявявал да
е бил с представителни функции и с право да сключи договора. Кооперацията
дълготрайно сътрудничела с адв. Д.К., който спечелил множество дела и познавал
дейността ѝ. От представеното заверено копие, се установявало, че между
страните бил сключен Договор за абонаментно правно обслужване от 16.06.2017г.
Същият бил с предмет предоставяне на необходими юридически консултации и
услуги, свързани с цялостната търговска дейност на кооперацията и във връзка
със защита срещу квестура и назначен от КФН квестор. Юридическите консултации и
услуги били определени като постоянни консултации във връзка с текущата дейност
на кооперацията, изготвяне на актове и книжа, правни анализи и становища,
справки, консултация при преговори, проекти на договори (чл. 1, ал. 1 и ал. 2).
Доверителят се задължавал да заплати на довереника за извършената работа сумата от 9000,00 лева (чл. 9), а
процесуалното представителство се заплаща отделно за всеки един отделен случай
по НМРАВ. Договорът на практика бил без срок, доколкото в чл. 14 било посочено,
че срокът му е до прекратяване защитата и консултациите по чл. 1. От
приложеното на л. 53 авизо се установявало, че на адв. К. на 22.08.2017г. била заплатена
сумата от 9000,00 лева. От представеното заверено копие, се установявало, че между
страните бил сключен Договор за абонаментно правно обслужване от 08.09.2017г.
Същият бил с предмет предоставяне на юридически консултации и услуги, свързани
с цялостната търговска дейност на кооперацията и във връзка със защита срещу
квестура, назначена от КФН. Посочено било, че юридическите консултации и услуги
могат да бъдат постоянни юридически консултации, необходими за текущата
дейност, както и във връзка с дело № 9544/2017г. на ВАС (чл. 1, ал. 1 и ал. 2),
осъществяване на пълно съдействие по отношение спиране на производството на
решение № 8879 до окончателното произнасяне на съда. Според чл. 9 от Договора
дължимото възнаграждение било уговорено в размер на 9500,00 лева, а
процесуалното представителство се заплащало за всеки един отделен случай по
НМРАВ (чл. 10). Срокът на договора (чл. 14) бил до прекратяване на защитата и
получаване на окончателен влязъл в сила съдебен акт. От представеното заверено
копие, се установявало, че между страните бил сключен Договор за абонаментно
правно обслужване от 08.09.2017г. Същият бил с предмет предоставяне на
юридически консултации и услуги, свързани с цялостната търговска дейност на
кооперацията и във връзка със защита срещу квестура, назначена от КФН. Уговорено
било, че юридическите консултации и услуги могат да бъдат постоянни юридически
консултации, необходими за текущата дейност, както и във връзка с дело №
6545/2017г. на ВАС (чл. 1, ал. 1 и ал. 2), осъществяване на пълно съдействие по
отношение спиране на производството на решение № 880 до окончателното
произнасяне на съда. Според чл. 9 от Договора дължимото възнаграждение възлизало
на 9500,00 лева, а процесуалното представителство се заплащало за всеки един
отделен случай по НМРАВ (чл. 10). Срокът на договора (чл. 14) бил до
прекратяване на защитата и получаване на окончателен влязъл в сила съдебен акт.
От представеното заверено копие, се установявало, че между страните бил сключен
Договор за абонаментно правно обслужване от 21.09.2017г. Същият бил с предмет
предоставяне на юридически консултации и услуги, свързани с цялостната
търговска дейност на кооперацията и във връзка със защита срещу назначената от
КФН квестура. Уговорено било, че юридическите консултации и услуги могат да
бъдат постоянни юридически консултации, необходими за текущата дейност на
доверителя по отношение на посочената дейност, както и във връзка с дело във
ВАС срещу решението на КФН (чл. 1, ал. 1 и ал. 2). Според чл. 9 и 10 от
Договора за описаната работа се заплащало възнаграждение в размер на 9500,00
лева, а процесуалното представителство по дела се заплащало отделно за всеки
един случай по НМРАВ. Според чл. 14, ал. 1 от договора, неговият срок бил до прекратяване на защитата и получаване на
окончателен и влязъл в сила съдебен акт. От преводно нареждане на л. 50 по
делото се установявало, че сумата от 9500,00 лева била преведена на адв. К. на
29.09.2017 г. Наред с това по делото били представени и договори за правна
защита и съдействие по конкретни производства, както и съответни пълномощни и
доказателства за участие в съдебни производства.
Съгласно
чл. 36, ал. 1 З. адвокатът имал право на възнаграждение за своя труд. Размерът
на това възнаграждение се определял в договор между адвоката и клиента, който
размер следвало да е справедлив и не по-нисък от посочения в НМРАВ. Съгласно
чл. 6, т. 11 НМРАВ минималният размер на това възнаграждение (за абонаментно
правно обслужване) за периода на действие на Договора възлизало на 400.00 лева
месечно.
Първоинстанционният съд е посочил,
че договорът за абонаментно правно обслужване е специфичен вид договор, който обединява
в себе си черти на договорите за изработка, на поръчка, на ненаименования
договор за услуга и др. Дължимият от страна на изпълнителя резултат се изразявал
в поставянето му на разположение на изпълнителя за даване на юридически съвети
и предприемане в тази връзка на правни и фактически действия. Изпълнителят
предоставял този резултат и тогава, когато бил в готовност да предостави своите
услуги на възложителя, но за последния не била възникнала нужда от това или,
дори да имало такава нужда, съвет не бил поискан. Изплащането на
възнаграждението по чл. 9 от Договора било уговорено помесечно и не било обвързано
от други обстоятелства, включително наличие на възложена през съответния месец
работа. Договорът от 01.06.2017г. не бил прекратяван/развалян, нито действието
му отпадало с назначаването на квестори от Комисията за финансов надзор. Същият
бил сключен преди вписване на решението за назначаване на квестори
(19.06.2017г.). Договорът не изисквал определена форма на отчитане на
дейността. Затова, доколкото нямало данни действието на процесния договор да е
прекратено за процесния период, съответно ищецът да не е изпълнявал
задълженията си по него да бъде на разположение за правни консултации и
съдействие, то за същия период (осем месеца) на ищеца - адв. Д.К. се следвало
месечно възнаграждение в размер на по 3000,00 лева за всеки месец.
Същевременно
СРС е констатирал, че с ищеца са сключени и договори за абонаментно правно
обслужване от 16.06.2017г., 08.09.2017г. (два броя) и 21.09.2017г. Те били с идентичен
предмет като този от 01.06.2017г., като се различавали единствено в някои
допълнителни юридически услуги, предвидени в тях. Всеки един от тези договори
имал за предмет текущо правно обслужване и консултации на цялостната дейност на
кооперацията, а единствената разлика била в допълнителни, съпътстващи това
текущо правно обслужване, дейности и в частност процесуално представителство,
което, видно от текста на договорите, винаги следвало да се заплаща отделно и
на собствено основание по НМРАВ. По два от тези договори адв. К. бил получил
плащания – 9000 лева по договора от 16.06.2017г. и 9500,00 лева по договора от
21.09.2017г. Това означавало, че явно квесторите не възразяват срещу действието
и дължимостта на сумите по тези договори, доколкото плащането на сумата от
9500,00 лева било подписано на 29.09.2017г. именно от квестора Р.Г.-С.. СРС е
приел, че е недопустимо за една и съща работа да се получават няколко
възнаграждения. Доколкото възложената с договора от 01.06.2017г. работа била преповторена
и в последващите сключени с адв. К. договори, СРС е приел, че за абонаментно
правно обслужване се дължи едно възнаграждение, а не отделно възнаграждение по
всеки договор с идентичен предмет в тази му част. Действително по договора от
01.06.2017г. на ищеца се дължало възнаграждение за 8 месеца – от 01.06.2017г.
до 31.01.2018г., което ответникът не доказал да е заплатил (напротив – имало
изрично изявление в обратна насока /л.41/). Това правело сумата от 24000,00
лева. Тъй като, обаче, К. бил получил за абонаментно правно обслужване по
другите договори в рамките на същия период от ответника сумата от 18500,00
лева, то оставали дължими единствено 5500,00 лева, за колкото предявеният иск се
явявал основателен. За горницата до 24000,00 лева искът подлежал на отхвърляне.
Останалите изложени от страните доводи не били в състояние да разколебаят
изводите на съдебния състав.
По съществото на спора:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите на СРС и
същите по арг. на чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Противно
на соченото от въззивника, СРС е разгледал доводите и възраженията на страните
поради което съдебният акт не е необоснован.
Относно правната същност на договора за
абонаментно правно обслужване:
Съгласно чл. 36 (1) от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на възнаграждение за своя труд.
Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа- ал.2.
Договорът за правно обслужване определя възникналите отношенията между адвоката и
клиента като такива по договор за поръчка и носи неговите основни
характеристики - двустранен, консенсуален, неформален, но поначало възмезден
(арг. от чл. 36, ал. 1 ЗАдв.).
В случая ищецът претендира заплащане на
възнаграждение по договор за абонаментно обслужване от 01.06.2017 г. за периода
от 01.06.2017 г.- 31.01.2018 г.
Основният предмет на процесния договор
е осигуряване на абонаментно правно обслужване от страна на ищеца – необходими
юридически консултации и услуги, свързани с цялостната търговска дейност на
доверителя – СВЗК и във връзка със
защита срещу всички решения на КФН, както и /конкретно/ във връзка със защита относно преглед на баланса на
СиВЗК за 2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители /чл.1 от
договора/, срещу което се следва договореното между страните възнаграждение.
Задължението на ищеца /довереник/ е визирано като текущо, а задължението за
плащане на възнаграждение е уговорено в еднакъв размер ежемесечно /чл.9 от
договора/.
Отделно
от това текущо възнаграждение, доверителят /кооперацията/ се е задължила да
заплаща на довереника /адв.Д.К./ възнаграждение за извършваната от довереника
работа по процесуално представителство за всеки отделен случай за всяка отделна
инстанция по минималните цени за съответната работа по Наредба № 182004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения /чл.10 от договора/.
Действително,
в срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил датата
на сключване на договора на който ищецът основава претенцията си.
Съгласно
чл. 181,
ал.1 ГПК
частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който
е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа.
Съгласно трайноустановената съдебна практика на ВКС,
обаче, юридическо лице /ЮЛ/, което оспорва издаден от
негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след
прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е
"трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се
позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата
бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ
/например РЕШЕНИЕ № 95 ОТ 28.08.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3543/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О.
НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 23 ОТ 14.04.2020 Г. ПО Т. Д. № 950/2019
Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/.
Относно
разпита на Председателя на СИВЗК Б.Г. по реда на чл.176, ал.1 ГПК:
Съгласно
чл. 597, ал.1 КЗ Комисията за финансов надзор може да назначи един или повече квестори на
застраховател или презастраховател, когато:
1. са налице сериозни пропуски
в управлението или са допуснати многобройни или сериозни нарушения на този
кодекс, на актовете по неговото прилагане, на пряко приложимото право на
Европейския съюз, на устава или на други актове на застрахователя, съответно на
презастрахователя, и/или
2. лицето представя невярна
информация за резултатите от дейността си или възпрепятства по друг начин
осъществяването на застрахователен надзор, и/или
3. лицето е в процедура по
изпълнение на план за достигане на платежоспособността или на краткосрочен
план.
Съгласно ал.2 от същата разпоредба квестор се назначава с решение
на комисията, което се вписва в търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и се обявява по друг подходящ начин.
След връчване на решението по
ал. 2 правата на управителния съвет и на надзорния съвет, съответно на
съвета на директорите на застрахователя или презастрахователя, се прекратяват,
с изключение на правото им да обжалват решението в съда
– ал.4.
Разпоредбата на чл. 597, ал. 4 КЗ в този смисъл
представлява гаранция за защита правата и интересите на управляващите
дружеството, чиито права се прекратяват с връчване на решението за назначаване
на квестор.
В конкретния случай в ТР е обявено и вписано обстоятелството,
че с решение № 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. КФН е отнела лиценза на Кооперацията
/ответник/ и е назначила квестори – Р.Г.-С. и С.П.С., които представляват
Кооперацията винаги заедно. Съгласно решението квесторите встъпват в длъжност
от датата на издаване на решението, а действия, извършени от името на
кооперацията в нарушение на представителната власт на квесторите, са нищожни,
т.е. действието на това решение на КФН е занапред.
Действително,
Б.Г. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК след назначаването на квесторите. От
една страна, обаче, същият продължава да е вписан като председател на
Кооперацията /справка ТР/, а от друга, дори да приемем, че това доказателствено
средство е недопустимо в процеса, то от игнорирането му не се променя изхода на
процеса, защото:
Видно
от съдържанието на писмото /л.41 по делото пред СРС/ счетоводителя на
Кооперацията е посочила, че договора от 01.06.2017 г. се намира в оригинал,
т.е. Кооперацията разполага с оригинала на процесния договор. Самият договор
представен с отговора по исковата молба е с посочен вх.№ 751 от 01.06.2017 г. и
същият номер е посочен върху екземпляра, представен със самата искова молба,
което означава, че страните разполагат с идентични екземпляри от договора,
както и същият има вх. № и дата.
При това положение съдът намира, че договора на
който ищеца основава претенцията си, се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно датата на съставянето му.
Ответникът
изрично е посочил, че не оспорва подписа положен за доверител под процесния
договор поради което този въпрос не следва да се разглежда, правилно не го е
разгледал и СРС. Затова и без значение е какво е казал Б.Г. във връзка с това
кой е подписал договора.
Въззивната
инстанция констатира, че Р.Г.-С. в качеството й на квестор е упълномощила ищеца
К. да представлява Кооперацията по адм.д.№ 9545 по описа за 2017 г. на ВАС
/л.173/, по адм.д.№ 5582/18 г. на ВАС /л.175/, по адм.д.№ 18856 по описа за
2017 г. на ВАС /л.176/, по адм. №4280/2017 г. на ВАС/л.196/, по адм.№ 9544 по
описа на ВАС /л.197/. В този смисъл съдът приема за несъответен на извършените процесуални
действия от страна на квесторите, доводът на въззивника, че квестора
Градинарова е опитен адвокат поради което не е нужно сключване на договор за
правно обслужване. Житейски обосновано и законово допустимо е юристите също да
имат нужда от процесуално представителство, респ. от правно обслужване.
Действително,
същите са оспорени от ответника като неотносими, но те доказват, че
Кооперацията е имала нужда от процесуално представителство и правни услуги от
ищеца К. и същият се е ползвал от доверието на квесторите.
Следва
до посочим, че Председателят на кооперацията при разпита си по чл.176, ал.1 ГПК
изрично се е позовал на „дълготрайното сътрудничество“ с ищеца К. и на добрата
му репутация и успеваемост- К. от започването на работа през 2010 г. бил спечелил
около 60 бр.дела.
Дали
ВАС спазва разпоредбата на чл.259, ал.4 КЗ е извън предмета на спора, а и извън
правомощията на настоящата инстанция.
Относно
възможността да се развали договора с конклудентни действия:
В
обсъждания договор от 01.06.2017 г. липсват изрични клаузи относно начина на неговото прекратяване. При
това положение приложение ще намерят правилата на ЗЗД и по-конкретно чл. 287 ЗЗД, съгласно който договорът за поръчка се прекратява, освен по други
причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с
отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от
тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било
доверител или довереник.
Въззивната
инстанция споделя извода на СРС, че
липсват данни процесният договор да е прекратен по начина сочен от въззивника-
по делото не е доказано несъмнена воля да бъде преустановена облигационната
връзка между страните, възникнала по силата на договор от 01.06.2017 г.
Смяната
на лицата, които представляват Кооперацията също не прекратява облигационната
връзка, арг. и от горецитираната норма на чл.287 ЗЗД.
Относно
дължимостта и размера на присъденото възнаграждение във връзка с твърдените
плащания по други договори с ищеца с аналогичен предмет:
Въззивната
инстанция приема, че от събраните по делото /пред СРС/ доказателства се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си да осъществи защита срещу
решенията на КФН, вкл. и във връзка със защита относно преглед на баланса на
Кооперацията за 2017 г. и докладите на
одобрените независимо външни оценители /виж мотивите на решението на КФН № 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г., л.68 и следв. по
делото пред СРС/. Това е станало и чрез обжалване на решението на КФН за
отнемане на лиценза на кооперацията. А последното е прието във връзка с
констатациите относно активите на кооперацията към 30.06.2017 г. В мотивната
част на решение № 1501-ЖЗ от 01.12.2017
г. , с което КФН е отнела лиценза на Кооперацията /ответник/ и е назначила
квестори, са посочени подадените жалби срещу предходните решения на КФН /същите
представени по делото пред СРС на л.88 и следв./, както и образуваните адм.д
пред ВАС /виж л.67 по делото пред СРС/.
Доколкото
страните са уговорили „отделно“ заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство по всяко едно конкретно дело, то предмет на преценка ще бъде
само сходството на „кръстените“ като „договори за абонаментно правно
обслужване“, а не и тези за правна защита и съдействие по конкретните дела.
При
това положение правилно СРС е отсял относимите към предмета на процесния договор,
договори за абонаментно правно обслужване и е определил дължимото
възнаграждение на ищеца след приспадане на вече платеното такова по договорите
със сходен предмет. Съобразил е и периода за който се претендира
възнаграждение, а именно:01.06.2017 г.- 31.01.2018 г. По относимите договори са
сторени две плащания : по договора от 16.06.2017 г. – 9000 лв. /платени на
22.08.2017 г./ и по договора от 21.09.2017 г. -9500 лв. /платени на 28.09.2017
г./ или общо в размер на 18 500 лв. При претендиран размер от 24 000
лв., разликата е именно присъдената от СРС сума в размер на 5 500 лв.
Следва
да отбележим /както и СРС е констатирал/, че всеки от тези „други“ договори
освен общото задължение на ищеца за осъществяване на юридически консултации и
услуги, свързани с цялостната дейност на кооперацията, съдържат и конкретно
поставени задачи, т.е. липсва абсолютно припокриване на предмета на договорите.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, в обжалваната му част решението на СРС е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При
този изход на спора в обжалваната си част решението на СРС е правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При
този изход на спора на въззивника
разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски за
адв.възнаграждение по чл.36, ал.1 вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., но доколкото адв.Д.К.
представлява сам себе си, съдът намира, че такова не следва да му бъде
присъдено.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20253888/17.11.20г. по гр. д. №49174/19г. на СРС, 1-во ГО,
173 с-в, в частта, в която се
: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, че Кооперация „С.В.К.СИВЗК“, ЕИК******,
дължи на Д.И.К., ЕГН **********, сумата от 5500,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за периода 01.06.2017 г.-31.01.2018 г. по Договор от
01.06.2017г. за абонаментно правно обслужване, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.04.2019г.) до
окончателното ѝ изплащане, както и
в частта за разноските.
Решението МОЖЕ да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: