Решение по дело №591/2016 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 61                                        06.07.2018 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На дванадесети юни                                                                                     2018 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Диана С., като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 591 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 76 ЗС.

Производството е образувано по искова молба на „Авита-ВА-Т. ” СД – в несъстоятелност срещу Д.И.Д., с която се предявява иск с правно основание чл. 76 ЗС. Ищецът твърди, че с решение № 48 от 15.02.2016 г. по т.д. 206/2015 г. на ОС-Стара Загора е обявена за недействителна на основание чл. 647 ТЗ покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 153, том 5, рег. № 5081, дело № 627/2012 г. на нотариус № 85 на НК, с която ищцовото дружество е продало на Д.Д. П, към онзи момент в законен граждански брак с В.К.П., стопанска сграда /краварник/ с площ от 1541 кв.м., построена в държавна земеделска земя, находяща се в ****, община Раднево, имот № 11708, и последващата сделка за продажба, с която Д.П. и В.П. са продали сградата на „Форстрейд 13“ ЕООД, обективирана в нотариален акт № 7, том 4, рег. № 2291, н.д. № 321/2014 г. на нотариус № 85 на НК. По издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ Стръмски и бил извършен въвод в имота на 25.05.2016 г., като не били намерени чужди вещи и лица в имота. Въводът бил оспорен от „АНТ 11“ ЕООД, но жалбата била отхвърлена с определение № 580 от 23.06.2016 г. по в.гр.д. № 1192/2016 г. на ОС-Стара Загора. След извършения оглед били насрочени две последователни продажби. Ищецът твърди, че с решение № 13 от 11.01.2016 г. по т.д. 183/2015 г. на ОС-Стара Загора е обявена за недействителна на основание чл. 647 ТЗ покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 77, том 5, рег. № 3874, дело № 457/2013 г. на нотариус № 85 на НК, с която ищцовото дружество е продало на „Форстрейд 13“ ЕООД три имота: сграда /краварник/ с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в земеделска земя, находяща се в ****, община Раднево, имот № 000184; сграда /краварник/ със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в земеделска земя, находяща се в с. ****, община Раднево, имот № 000183; и нива с площ от 17,245 дка, представляваща имот № 109015 в землището на с. ****, община Раднево. По издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ Стръмски и бил извършен въвод в имотите на 20.04.2016 г., като не били намерени чужди вещи и лица в имота. Въводът бил оспорен от „АНТ 11“ ЕООД, но жалбата била отхвърлена с решение № 201 от 28.06.2016 г. по в.гр.д. № 1151/2016 г. на ОС-Стара Загора. След извършения оглед били насрочени три последователни продажби. Твърди, че на 10.10.2016 г. получили искова молба от Д.И.Д., в която се твърдяло, че лицето било купувач по предварителен договор от 2007 г. на трите имота, по която било образувано т.д. № 235/2016 г. на ОС-Стара Загора по предявен иск за обявяване за окончателен на предварителния договор. В исковата молба се заявявало, че имотите се владели от ищеца от 2012 г. до настоящия момент. Твърди, че ответникът по настоящото дело и ищец по т.д. № 235/2016 г. на ОС-Стара Загора не е владял имотите до септември 2016 г., като ответникът установил владение по скрит и самоуправен начин, което било констатирано от синдика на 02.11.2016 г. – почистване около имотите. Твърди, че поради тази причина на 02.11.2016 г. бил извършен оглед и на имота по първата отменена сделка и също било констатирана промяна в състоянието му – били наредени бали сено в сградата. Поради това извършила справка в деловодната система на ОС-Стара Загора и разбрала за идентично с горното дело, пак образувано от лицето Д.И.Д. с идентичен предмет. Поради това иска от съда да осъди ответника да предаде владението върху имотите. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.И.Д., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в нотариалните книги на кметството на с. **** се намирали документи, свързани с подписаните предварителни договори за покупко-продажба от 2007  г. на процесните недвижими имоти. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, като посочва, че в сградите се гледали много овце, синдикът на ищцовото дружество знаел, че имотите се ползват от него, но не знае защо е констатирано в протоколите за въвод на ЧСИ Стръмски, че сградите не се ползвали от никой. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска по чл. 76 ЗС ищецът следва да докаже, че е бил държател или владелец на процесните имоти и че в 6-месечен срок преди предявяване на иска ответникът е отнел имотите по скрит начин. Нарушение по скрит начин означава, че по начина или по време на извършване нарушението, то трудно може да стане достояние на владелеца.

При владелческия иск по чл. 76 ЗС съдът се интересува само от факти – имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой е владелец на конкретния недвижим имот към момента на предявяване на иска. Съдът постановява решението си въз основа на фактите, без да навлиза в обсъждане на правомерността или неправомерността на действията на страните, без да слуша възражения и изследва въпроси, които почиват на техни субективни права – арг. чл. 357 ГПК.

Защитата на владението е установена в кратки срокове, които са процесуално-преклузивни по своя характер и за спазването на които съдът следи служебно. Скритото нарушение повдига въпроса за момента, от който започва да тече 6 месечния срок за предявяване на иска по чл. 76 ЗС. Това е денят на нарушението, ако се касае до еднократност на действието или от момента на последното действие – ако се касае до повторяемост на действията. В случая се посочва в исковата молба, че ответникът около месец септември 2016 г. е извършил действия, с които е променил състоянието на имотите, като например почистване на сградите и около тях и струпване на бали сено и сено в насипно състояние в сградите.

Най-напред по отношение на въпроса за доказване на осъществено владение от страна на ищцовото дружество съдът намира следното:

Владението е само фактическо състояние, към което правната норма прикрепва правни последици и една от тях е гарантираната възможност за съдебна защита – или налице е установена законова защита на фактически отношения, дори и когато владението като фактически отношения е неправомерно. Целта на тази защита е да се запази определен статус на фактическите отношения, когато се касае до отношения по повод на вещи или вещни права.

Доказването на владението може да стане с всички доказателствени средства: гласни доказателства, писмени документи, презумпцията на чл. 83 ЗС.

В случая се твърди от ищеца да е налице осъществен въвод във владение по отношение на първия описан в исковата молба имот на 25.05.2016 г., който е обективиран в протокол да въвод по изпълнително дело № 20168700400348 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, съответно да е налице осъществен въвод във владение по отношение на втория описан в исковата молба имот на 20.04.2016 г., който е обективиран в протокол да въвод по изпълнително дело № 20168700400223 по описа на ЧСИ Иван Стръмски. Тези твърдения се установяват от представените по делото писмени доказателства /протоколите за въвод във владение – л.17, 53, 54/. Видно от протоколите по време на извършване на въводите е присъствал кмета на селото, последващо са провеждани публични продажби на имотите като са разлепяни уведомления за това в кметството на с. **** и на другите законово изискуеми места през месеци юни/юли 2016 г. при първата продажба и през месеци септември/октомври 2016 г. при втората продажба. Кметът на с. **** е разписал тези документи, с което е удостоверил действията в качеството си на длъжностно лице – кмет на селото. Всички тези действия са валидни и съобразени с процесуалния закон. Затова и съдът намира за несъответни на доказателствата по делото дадените показания от кмета на с. ****, че не знае какво е подписвал. Следва да се посочи, че при провеждане на въводите от частния съдебен изпълнител /ЧСИ/, кметът е присъствал на място и не е посочил известни нему обстоятелства, като провеждането на ремонт в сградите, каквито показания даде в съдебно заседание. Тези протоколи са съставени от ЧСИ в кръга на службата му и съобразно предписанията на ГПК, поради което установяват осъществилите се пред него действия съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. В протоколите е посочено, че сградите са били необитаеми към деня на въвода, в сградите са липсвали прозорци или остъкления, липсвало е окабеляване и ел.захранване, не са открити елементи от оборудването на фермата за обслужване на животни, липсвали са част от вратите, като са открити само част от вратите, но са били отключени, както и малко оборудване в битовата част на сградите, но е било в лошо състояние. Поради това съдът приема, че на посочените две дати 25.05.2016 г. и 20.04.2016 г. ищцовото дружество е въведено във владение на сградите. Тук е нужно да се отбележи, че от показанията на кмета на селото св. Г. Т. и от показанията на св. Тотьо С. се установява, че те постоянно са били в контакт с ответника Д.Д., както и че са били напълно наясно с извършените въводи във владение. Съответно пък не се установява ответникът Д.Д. да е бил известен за извършените въводи, за да защити правата си, които твърди да е имал върху имотите. Още по-странно от гледна точка на фактическото положение по делото е посещението на офиса на синдика на ищцовото дружество от св. Тотьо С., за да получи информация за продажбата на имотите. Тоест налице е известен дисбаланс в показанията на свидетелите – от една страна на били напълно наясно с извършените въводи и последващи публични продажби, от друга страна познават ответника Д.Д., почти ежедневно го виждат и имат контакт с него, но пък той не е знаел за въвода, за да се защити. Това води до косвен извод, че към онзи момент ответникът Д.Д. не е бил владетел на процесните имоти.

Не се установява от протоколите, съставени от ЧСИ Стръмски, да е извършен въвод във владение на нивата с площ от 17,245 дка., за която се твърди да е владяна от ищцовото дружество. Други доказателства за осъществено владение от ищцовото дружество по отношение на тази нива не са представени, поради което съдът приема, че не се доказа от ищцовото дружество да е владяло процесната нива.

Същевременно се установява по делото, че в периода около месеци септември и октомври 2016 г., ответникът е почистил около сградите, внесъл е сено и в отделни период от денонощието и стада с овце. Същевременно от събраните гласни доказателства /св. А.Т. и Т.С./ се установи, че в съседство ответникът има база за отглеждане на овце, като за процесните сгради сключил през 2007 г. предварителни договори за покупко-продажба с цел да разширява дейността. Самият факт, че наблизо ответникът има база с животни и тъй като след въвода ищцовото дружество не е поставило охрана и постоянно наблюдение на имотите, това е дало възможност на ответника да извърши различни фактически действия върху имотите, без обаче да се легитимира по някакъв начин, че са извършени от него.

От всичко изложено до тук е видно, че сградите са били постоянно охраняеми и обитаеми, въпреки че ищцовото дружество е въведено на законно основание във владение на имотите. Това владение е било отнето от ответника чрез различни фактически действия – струпване на сено, почистване на сградите, вкарване на овце, всичко по време, когато на място не е имало представител на ищцовото дружество и без знанието за това на представляващия ищцовото дружество,  и въпреки данните ответникът да е знаел за извършените въводи във владение преди това и за насрочените публични продажби на имотите. За претенции на ответника спрямо имотите ищцовото дружество е уведомено чрез заведени искови производства в ОС-Стара Загора за обявяване за окончателни на предварителните договори за покупко-продажба, но не е чрез искове за защита на нарушено владение. Това е провокирало извършването на проверка на място, където са констатирани извършените промени в сградите и около тях, което пък наложило предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.

Поради изложеното съдът намира, че ищцовото дружество е осъществявало владение на процесните сгради, без нивата, което владение е отнето по скрит начин от страна на ответника и следва да се възстанови така нарушеното владение, тъй като искът е предявен в 6-месечен срок от отнемане на владението.

Съгласно изречение второ на чл. 76 ЗС това не изключва правото на ответника да предяви иска по чл. 75 ЗС или да претендира право на собственост в отделен процес.

По делото бяха събрани и множество други документи, които не установяват различно от горните изводи на съда.

С оглед изложеното ще следва да се уважи иска като се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху процесните сгради и се отхвърли иска досежно нивата като неоснователен поради недоказване на владение спрямо него.

Решението по иска чл. 76 ЗС, касаещ предаване на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно – чл. 361 ГПК. С разпоредбите на чл. 361 ГПК и чл. 360 ГПК, законодателят сочи, че решенията относно предаване на имота подлежат на незабавно изпълнение, което съответно следва изрично да бъде посочено в диспозитива на съдебното решение. Затова ще следва да се постанови незабавно изпълнение на решението.

По разноските и държавната такса:

Разноски не са претендирани от ищеца, поради което съдът не дължи произнасяне по тях, тъй като делото беше решено в негова полза.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати държавната такса за производството съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 306,43 лв. /4% от ¼ от данъчните оценки на трите сгради – общо 30642,50 лв./.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде на „Авита-ВА-Т. ” СД – в несъстоятелност, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 33, представлявано от синдика Е.П., владението върху:

1.      Стопанска сграда /КРАВАРНИК/ с площ от 1541 кв.м., построена в държавна земеделска земя, находяща се в с. ****, община Раднево, с ЕКАТТЕ 38008, НТП – стопански двор, представляващ поземлен имот № 117008 в землището на с. ****, при граници на имота: имот № 000401 – ведомствен път на община Раднево; имот № 000199 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000377 – канал на община Раднево; имот № 000398 – др.селскостопански т. на „Реал“ ООД; имот №117009 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 117010 – др. селскостопански т. на К. Г. К.;

2.      СГРАДА-КРАВАРНИК с родилно отделение с площ от 525 кв.м., търпима съгласно параграф 127, ал. 1 ЗУТ, построена в земеделска земя с НТП стопански двор, с площ от 5,117 дка, представляващ поземлен имот № 000184 в землището на с. ****, при граници на имота: имот № 000183 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000185 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000190 – стопански двор на К.Г. К; имот № 000401 – ведомствен път на община Раднево;

3.      СГРАДА-КРАВАРНИК със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., търпима съгласно параграф 127, ал. 1 ЗУТ, построена в земеделска земя с НТП стопански двор, с площ от 4,316 дка, представляващ поземлен имот № 000183 в землището на с. ****, при граници на имота: имот № 000184 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000401 – ведомствен път на община Раднево,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 76 ЗС за предаване на владението върху нива с площ от 17,245 дка, представляваща поземлен имот № 109015 в землището на с. ****, община Раднево, местност „Герена“, с НТП – нива, категория пета, при граници: имот № 109012 – нива на С.И.Г., имот № 109028 – нива на М.М.Г., имот № 109014 – нива на наследниците на Н.Б.Н., имот № 109016 – нива на К.Н.Я., имот № 000033 – полски път на община Раднево.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-Раднево, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за производството в размер на 306,43 лв. (триста и шест лева и 43 ст.).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: