№ 214
гр. Сливен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200056 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от СЛ. Д. КР. с ЕГН **********
от гр. Бургас против НП № 22-0000709 от 17.12.2021 год., издадено от Директора на
РД „Автомобилна администрация“ - Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) за нарушение на чл. 89, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ и административно наказание „Глоба” в размер
на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и
претендира направените по делото разноски.
В с.з. административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпила писмена
защита от процесуален представител на въззиваемата страна, в която излага
становището си по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 06.12.2021 год. бил съставен АУАН с фабр. № 291365 срещу жалбоподателя
за това, че на 06.12.2021 год. около 12,30 часа в гр. Сливен, кв. „Речица“, на гл. път I-6
до бистро „Детелина“ по посока на движение гр. Бургас водачът извършва обществен
превоз на товари – плоскости дървени, по маршрут от гр. Велико Търново до гр.
Бургас, видно от пътен лист № 1760507 от 06.12.2021 год. със състав от ППС влекач
марка „Ивеко“ с рег. № ***** от кат. № 3 и прикачено полуремарке марка „Кроне“ с
рег. № ***** от кат. О4, и двете собственост на фирма „Р.Т. 9116“ ЕООД. В акта било
отразено, че при проверката било констатирано, че водачът извършва обществен
превоз на товари, като в момента на проверката е без товарителница за деня 06.12.2021
год., както и че не представя контролен талон към СУМПС № *********, валидно до
22.10.2024 год. В акта било посочено, че описаното представлявало нарушение на чл.
89, т. 3 от Наредба № 33 на МТИТС и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При съставянето
на акта били иззети като доказателства Пътен лист № 1760507 от 06.12.2021 год. и
кантарна бележка от Кроношпан от 06.12.2021 год. Актът бил връчен на нарушителя на
06.12.2021 год. (л. 6 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0000709 от 17.12.2021
год., издадено от Директора на РД „АА” – Бургас, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999
год. на МТ, както и административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В
НП било отразено, че на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като бил проверен акта
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост било установено, че за
констатираното нарушение няма основание да бъде приложена нормата по чл. 28 от
ЗАНН. НП било връчено на жалбоподателя на 10.01.2022 год. (л. 5 от делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „Пътна полиция“ –
Бургас се установява, че контролния талон на жалбоподателя бил отнет на 23.02.2020
год. с АУАН сер. АА бл. № 632282/23.02.2020 год., въз основа на който било издадено
НП № 20 – 7779 – 000171/05.03.2020 год. на РУ – Камено. В справката е посочено, че
НП било обжалвано и отменено с Решение № 260931/08.12.2021 год. по НАХД №
184/2021 год. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 30.12.2021 год. и
жалбоподателят получил контролния си талон в Сектор „ПП“ – Бургас на 06.01.2022
год. (л. 41 – 48 от делото).
От фирма „Р.Т. 9116“ ЕООД – гр. Камено е изискана служебна справка от която
да видно за извършения превоз на 06.12.2021 год. с товарен автомобил „Ивеко“ с рег.
№ ***** има ли издадена товарителница и ако да – да се изпрати заверено копие от
същата, както и да се отрази същата била ли е във водача при извършения превоз на
06.12.2021 год. и ако не е била – поради какви причини. Писмото е получено в
2
дружеството на 15.02.2022 год. и изисканата служебна справка не е била представена
(л. 38 – 39 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че жалбоподателят
не е нито товародател, нито превозвач, а просто водач. Твърди, че има други
документи, които заместват т.нар. товарителница. Заявява, че ако се сравни всичко,
което е налично в спецификацията с бланката на товарителницата по Приложение №
15 от Наредба № 33/1999 год., двата документи нямали никакви разлика относно
реквизитите. Твърди се, че по отношение на второто нарушение, липсата на контролен
талон, било установено несъмнено, че същият бил отнет на 23.02.2020 год. във връзка
със съставен АУАН, поради което нямало как да го представи на контролните органи,
защото му бил върнат едва на 06.01.2021 год. след влизане в сила на отменителното
решение на РС – Бургас.
Съдът не приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, тъй
като намира, че същите са неоснователни.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства беше безспорно
установено, че жалбоподателят е бил спрян от служители на РД „АА” – Бургас на
06.12.2021 год. около 12,30 часа в гр. Сливен, кв. „Речица“, на гл. път I-6 до бистро
„Детелина“, извършвал е обществен превоз на товари, като в момента на проверката е
бил без товарителница за деня 06.12.2021 год., както и че не е представил контролен
талон към СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 год. на МТ, по време на работа водачът задължително представя при
поискване на контролните органи товарителница (приложение № 15). Безспорно е
установено, че към датата на проверката жалбоподателят не е имал издадена
товарителница. В подкрепа на това, че не е имало товарителница е и обстоятелството,
че от дружеството не беше представена такава до приключване на съдебното дирене.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не е
товародател или превозвач е неоснователно, тъй като административната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач. Неоснователно е и
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че имало редица
документи, които замествали товарителницата, тъй като в разпоредбата на чл. 89, т. 3
от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. изрично е посочено, че следва да се представи
именно товарителница. Нарушението на жалбоподателя се състои в това, че водачът
извършва обществен превоз на товари, като в момента на проверката е без
3
товарителница за деня 06.12.2021 год. Ето защо след като не е изпълнил това свое
задължения, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна
отговорност и следва да понесе наложеното му административно наказание. Правилно
административното наказание е наложено на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП,
където санкцията е определена в размер на 2000,00 лева и се налага на водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. С оглед на което съдът намира, че законодателят е определил тези
нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, поради което не са
налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на второто нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е управлявал ППС и при извършената му проверка не представил
контролен талон към СУМПС. Възражението, че контролният талон се е намирал в
Сектор „ПП“ – Бургас и бил върнат на 06.01.2022 год., поради което не бил представен
по време на проверката е неоснователно. В настоящия случай контролният талон е бил
отнет на основание съставен на 23.02.2020 год. АУАН на жалбоподателя и
следователно съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП актът за
нарушение заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, а в
разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП е посочено, че НП заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. В настоящия случай жалбоподателят при
проверката не е представил нито предходно съставения му АУАН, нито НП, които
съгласно разпоредбите на ЗДвП заместват контролния талон, поради което съдът
намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно са описани
извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.
Размерът на наложените на жалбоподателя наказания са в предвидения от закона
размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения. Ето защо
4
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000709 от 17.12.2021
год., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Бургас, с което на
СЛ. Д. КР. с ЕГН ********** от гр. Бургас, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за нарушение
на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ и административно наказание
„Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СЛ. Д. КР. с ЕГН ********** от гр. Бургас, да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София разноски в размер на
80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5