РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5844 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата В.Л.Т. твърди, че на 27.04.2014 г. около 16.50 часа в района на км.391+800 на
ПП-1, Е-79 в посока гр.Благоевград към гр. Сандански , настъпило ПТП, при което
е пострадала ищцата като пътник в лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Чинкуеченто“, рег.№ ******. В исковата молба се твърди още, че виновен за
транспортното произшествие бил водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег.№ *******, като гражданската
отговорност на водача била застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД по полица №
02114000606987, валидна от 17.02.2014 г. до 17.02.2015 г. Ищцата сочи, че с
влязла в сила Присъда № 7837 по н.о.х.д. № 785/2016 г. на Районен съд –
Благоевград водача А. С. Т. бил признат за виновен за описаното ПТП. Твърди се
също, че в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие пострадалата
В.Т. е претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ищцата сума в размер на 220 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 27.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на ПТП – 27.04.2014 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че искът
за репариране на неимуществени вреди е завишен по размер. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че е
пътувала без поставен обезопасителен колан. Прави възражение за погасяване по
давност на акцесорната претенция за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП,
възникнало по горната полица и за сочения в исковата молба лек автомобил.
Претендира присъждане на разноските сторени в процеса.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 7 ( л. 5 от делото ) се установява, че на 27.04.2014 г. около
16.50 часа в района на км.391+800 на
ПП-1, Е-79 в посока от гр.Симитли към гр. Кресна, е настъпило ПТП между
Участник 1 и Участник 2, както следва: Участник 1 ППС с рег.№ *******, с марка „Ауди“, модел „80“ собственост на А. Д.Д.,
управлявано от А. С. Т., и Участник 2- ППС с рег.№ ****** марка „Фиат“, модел
„Чинкуеченто“, собственост и управлявано
от Т. Т.Т.. Отразено е, че пострадали лица са: А. С. Т., Т. Т.Т. ( двамата
водачи) и В.Л.Т. – пътник при участник № 2.
Приета е като писмено доказателство по
делото влязлата на 28.02.2017 г. в законна сила Присъда № 7837 от 14.10.2016 г.
по н.о.х.д. № 785/2016 г. на Районен съд – Благоевград, видно от която
подсъдимият А. С. Т. е признат за виновен, за това, че на 27.04.2014
г. около 16.50 часа на ПП-1, Е-79, в участъка около 391,800 км., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег.№ *******, движейки в посока
от „Кресненското дефиле“ към гр.Сандански, е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на
скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и състоянието на
пътя, който е бил с мокро асфалтово покритие, като след десен завой е загубил
контрол върху управляваното от него превозно средство и е загубил напречна
устойчивост, в резултат на което е допуснал пътно – транспортното произшествие,
като при навлизане в завой автомобил марка „Ауди 80“, е навлязъл странично в
насрещната лента за движение, ударил е автомобил марка „Фиат“, модел „Чинкуеченто“, с рег.№ ******,
и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на В.Л.Т. от гр.Благоевград, изразяваща се в
„постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и средни телесни
повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и
трайно затруднение на движението на снагата, заради което и на основание чл.
54, ал. 1, вр. с чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр.1 и пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр.3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в
сила, както и на основание чл. 343г вр. с чл. 343 НК го е лишил от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано то влизане на присъдата в
законна сила.
По
делото на основание чл. 195, ал. 1 ГПК е изслушана, приетата от съда и
неоспорена от страните комплексна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза / КСМАТЕ /. Съдът
кредитира заключението на вещите лица като обективно, компетентно и пълно.
Вещото лице автоексперт дава следното заключение относно механизма на ПТП: На прав участък от пътя, който следва направлението на
реката водача на л.а. „Ауди 80“ изпреварва движещ се попътно микробус със
скорост 94 км/ч, като с тази скорост
навлиза в десен завой. Поради високата скорост и опасност от занасяне водача на
автомобила употребил спирачките за намаляване скоростта на движение на мокро
пътно платно и десен завой, като за да увеличи радиуса на завоя леко отклонил
автомобила наляво и при блокиране на колелата същият се завърта и навлиза странично с лява
странична част напред в насрещното пътно платно. Водача загубил контрола върху
управлението на автомобила, който се плъзгал към насрещната пътна лента със
скорост 81 км/ч. В този момент в насрещната пътна
лента се движел л.а. „Фиат“ „Чинкуеченто“ със скорост около 60 км/ч . Водача на
този л.а. възприема опасността, но удара става непредотвратим като л.а. „Ауди
80“ се удря странично в предна дясна част на л.а. „Фиат“. Пострадалата ищца В.Т. е била на
предна дясна седалка с поставен предпазен колан. Изводът на вещите е
категоричен, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, който извод
се мотивирал от медицинска гледна точка с описани кръвонасядания в локалния статус в
приложената епикриза: кръвонасядане на кожата на гръдния кош и кръвонасядане в
областта на лява долна коремна половина и областта обхващана гребена на
хълбочната кост в дясно до пъпа. На второ място липсвали описани увреждания по
главата на пострадалата. На трето място ударът бил предимно в дясно (пред мястото където е
седяла) и там се описвало хлътване на части от интериора навътре към купето.
Следователно пострадалата ищца е получила уврежданията при поставен предпазен колан по време на ПТП. Самият
автомобил „Фиат“ „Чинкуеченто“ е фабрично оборудван с триточкови механични инерционни колани на всички места за
пътниците.
За установяване на претърпените от ищцата
травматични увреждания и причинната им връзка с ПТП е изслушана съдебно –
медицинска експертиза / СМЕ/. Същата не е оспорена от страните и съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обективно и пълно. СМЕ
сочи, че вследствие на ПТП В.Т. е получила спешна медицинска помощ и лечение в
МБАЛ- Благоевград, където е било проведено спешно, високоспециализирано
оперативно лечение под обща упойка последвано от реанимационно такова, довело
до добрия завършек на заболяването. Поставената
диагноза била хеморагичен шок от остра
кръвозагуба, разкъсване на хранещите съдове и опорака на тънките черва водещо
до некроза на част от тънкото черво, кръв в коремната кухина и лезии на
паренхима на черен дроб, счупване и на 6 и 7 леви ребра. Шоковото състояние и
описаните травми представлявали „постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота“. До оперативната интервенция
пострадалата е изтърпяла силни болки и страдания. Такива е търпяла и в
реанимационния период, за което й били давани аналгетици. Настъпилата
комбинирана гръдно - коремна травма при Т. се е явявала пряко последствие от
настъпилото ПТП - съществува пряка причинно- следствена връзка, според СМЕ. Издадено било
предписание предвид болките, които пациентката е изпитвала за 3-месечна
временна нетрудоспособност, след което препоръка към общопрактикуващ лекар за
продължаване на лечението в домашни условия. След извършен преглед на ищцата
вещото лице установило, че състоянието на пациентката е добро, дишането било
двустранно, везикуларно, счупванията на ребрата са консолидирани. При прегледа
на корема се установил белег от срединна
операция през целия корем, като коремът
бил слабо болезнен в горния край на цикатрикса, където се виждала и се палпирала
вентрална репонабилна в коремната кухина следоперативна херния с диаметър - 10
см . Предвид бъдещото състояние и качеството на живот ( евентуални усложнения )
на ищцата вещото лице по СМЕ заключава,
че след всяка операция следва доживотно да се спазва определен диетичен режим.
Нарушаването му може да доведе до т.нар. преплитане на червата- илеус и нови операции . От друга
страна наличието на голяма вентрална следоперативна херния създавало
предпоставки при неспазване на определен режим до непрестанното нарастване на
хернията и в един момент до заклещването й /инкарцерация/ с налагащо последваща реоперация по спешност. Следоперативната херния била невъзстановена
травма след операцията, но за възникването й тя била предиспозирана от
възрастта на Т. и свързаната с това слабост на коремната стена. При
изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице поясни, че продължителността
на травмите може да се каже, че продължават и до сега, тъй като травмите са
били доста тежки с опасност за живота и с шок. Относно травмата на черния дроб се
уточни, че имало пропуск в медицинските документи, и в частност в оперативния
протокол, където лезията на черния дроб не била отразена. Според вещото лице
това се обяснявало с факта, че понякога лезиите били много минимални и не
водели до никаква по – сериозна хирургична интервенция върху черния дроб. Тази травма обаче била отразена и фигурирала
в поставената диагноза – първоначалната Епикриза.
Събрани са в хода на съдебното
следствие и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Т.Т. – съпруг на ищцата и очевидец на ПТП. Съдът дава вяра на тези
показания, включително и след преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са
непосредствени – свидетелят е участник №
2 в процесното ПТП, същото е било непредотвратимо за него според
КСМАТЕ, налице е и влязла в сила
Присъда относно деянието, неговата
противоправност и вината на водача А.Т.. Следователно изнесеното от Т. е
безпристрастно и показанията му се базират на лични възприятия за претърпените
от ищцата болки и страдания, вследствие на ПТП. При разпита си в проведеното на
03.04.3018 г. о.с.з., св. Т. разказва, че вследствие на катастрофата, която станала през 2014 г.
съпругата му прекарала около 8 дни в реанимация, а после в отделението била 3 - 4 дни. Свидетелят Т. й бил придружител. Лекарите казали, че В. трябва да
има придружител, тъй като не можела да се обслужва сама. Според свидетеля 2 месеца ищцата била
в много тежко състояние - вкъщи била на легло. През това време не можела да
се обслужва. Била цялата в синини. Не можела да ходи до тоалетна сама и всички
операции свързани с хранене и тоалетна, миене и т.н. ги вършел съпругът й. Той единствен
се грижел за нея.
Ищцата
много трудно се възстановила. След
катастрофата се променила. Станала по-нервна, по-неспокойна. Не можела да спи
спокойно - стряскала се и плачела от
самия стрес от катастрофата. Имало моменти, когато като решат да тръгнат с
колата, В. се плашела и не смеела да се качи. Преди катастрофата В.Т. работела.
Свидетелят не помни колко време е била в болнични, но след катастрофата си била
доста време вкъщи. Пенсионирала се след катастрофата, като преди това била
счетоводител. Получила диабет и херния, като заради травмите в коремната
кухина и диабета не можело да се оперира хернията.
С доклада по делото и на основание чл. 146,
ал.1, т. 4 ГПК като безспорно и следователно ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че към датата на ПТП – 27.04.2014 г., е съществувало
валидно застрахователно правоотношение, сключено за увреждащото МПС - марка „Ауди“, модел „80“ с рег.№ *******,
с ответното застрахователно дружество ЗД „Б.И.“ АД.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. На основание чл. 300 ГПК влязлата в
сила присъда има доказателствено значение за вината, противоправността и
деянието на извършителя на престъплението относно деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Ето защо
и предвид наличието на влязла в законна сила Присъда № 7837 от
14.10.2016 г. по н.о.х.д. № 785/2016 г. на Районен съд – Благоевград,
установяваща сочените елементи от фактическия състав на деликта, в предмета на
доказване по настоящото дело са останали: претърпените неимуществени вреди и
пряката им причинна връзка с установеното ПТП. Последното е извършено виновно
от делинквент, управлявал увреждащо МПС,
застраховано при ответника ЗД „Б.И.“ АД. В тази връзка съдът след съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото ( КСМЕ, СМЕ, свидетелски
показания- всички обсъдени подробно по - горе), намира, че конкретните
травматични увреждания на В.Т. и причината им зависимост с настъпилото на
27.04.2014 г. ПТП са установени по категоричен начин. Следователно са
налице кумулативните елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, като процесния деликт се явява и покрит
застрахователен риск.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. Предвид изброените критерии, настоящият
състав на съда следва да съобрази конкретно понесените от ищцата В.Т. болки и
страдания както следва: 1. брой, вид и
тежест – множество увреждания, притежаващи медико – биологичната характеристика
на „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ - хеморагичен
шок от остра кръвозагуба, разкъсване на
хранещите съдове и опорака на тънките черва водещо до некроза на част от
тънкото черво, кръв в коремната кухина и лезии на паренхима на черен дроб,
счупване и на 6 и 7 леви ребра; 2.продължителност
на лечебния и възстановителен период- ищцата е останала 8 дни в реанимация, а после в отделение била 3 - 4 дни.
Извършена й била операция по
спешност на 27.04.2014 г. под обща анестезия. В реанимационния период според
СМЕ е извършвана терапия с вливания на водно – солиеви разтвори, двойна
антибиотична комбинация, хемо – и – плазмотрансфузии, Н2 – блокери, комбинация
от аналгетици заради силните болките,
които е изпитвала ищцата. Издадено било предписание за 3 - месечна временна нетрудоспособност. Според свидетеля Т.
2 месеца след изписването й от болница, пострадалата ищца била на легло; 3.последиците
за здравето на ищцата, интензитета на търпените болки и страдания; търпените
неудобства и ограничения – според вещото лице, изслушано по реда на чл. 200 ГПК, последиците от травмите, които са били доста тежки продължават и до сега.
Ищцата има херния с диаметър от 10 см. и следоперативен цикатрикс ( белег ) от
срединна операция през целия корем, като коремът бил слабо болезнен в горния
край на цикатрикса. Очакват се две усложнения - преплитане на червата- илеус и заклещване на установената
херния, които обаче биха били настъпили при неспазване на подходящ двигателен и
хранителен режим. Що се отнася до заключението, че „травмите продължават и до
сега“, съдът го преценява по следния начин: медико – биологичната
характеристика на тежкото увреждане при ищцата ( съвкупност от травми),
определено като „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота“ съгласно константната съдебна
практика съставлява именно тежко увреждане на органи и системи, при което без
висококвалифицирана лекарска помощ, би довело до сигурна смърт. В този смисъл е
СМЕ установява, че по отношение на ищцата е проведено спешно,
високоспециализирано оперативно лечение под обща упойка последвано от
реанимационно такова, довело до добрия завършек на заболяването. Това разстройство е доживотно, макар и
опасността за живота да не е налице във всеки един момент. Що се отнася до
продължителността на болките и страданията, то същите са продължили 2 месеца
след изписване на ищцата от болницата на 08.05.2014 г., а интензитета им е бил
по голям до изтичане на реанимационния период, когато според СМЕ са и правени
комбинация от аналгетици, именно с цел туширане на силните болки. Пострадалата В.Т. през тези 2 месеца не можела да се обслужва
сама - не можела да ходи до тоалетна сама и всички операции свързани с хранене
и тоалетна, миене и т.н. ги вършел нейният съпруг. Последният установи, че са
налице и психологически последици за ищцата, която след катастрофата се
променила. Станала по-нервна, по-неспокойна. Не можела да спи спокойно - стряскала се и плачела от самия стрес от
катастрофата. Не смеела да пътува с автомобил. Съдът на следващо място
съобразява и възрастта на пострадалата – 59 години към датата на ПТП.
Видно е, че В.Т. е била на възраст много
близко до възрастта за пенсиониране към 2014 г. – 60 години и 8 месеца. От
значение при определяне размера на обезщетението са и стандартът на живот в
страната, официалните средностатичическите показатели за доходи на НСИ по време на възникване на
увреждането – 2014 г., в размер на 4740 лева, средната продължителност на
живот в страната за лица от женски пол - около 78 години, като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, които съдът обаче
съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура. Предвид изброените конкретни обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливо обезщетение се явява сумата от 60 000 лева. Същата би
репарирала в пълен обем претърпените от ищцата, вследствие на процесното ПТП
болки и страдания. В останалата си част искът по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за
разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 220 000 лева
следва да се отхвърли като неоснователен. Тук е мястото да се обоснове, че възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. Изслушаната по
делото КСМАТЕ категорично заключава, че ищцата е била с поставен предпазен
колан по време на настъпилото пътно – транспортно произшествие, като
травматичните увреждания са причинени от деформираните навътре части от
интериора на купето. Следователно
пострадалата с поведението си не е създала
предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите, нито пък е улеснила механизма на увреждането, така че да
предизвика по този начин и самите вреди. Причинно-следствената връзка е
обективен факт и е в тежест на ответника
при условията на пълно – главно доказване в процеса да го установи. При
неустановяването на този факт се
прилагат последиците от възложената тежест на доказване – за съда недоказаният
факт е неосъществил се факт. Ето защо възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид частичната
основателност на главния иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ до размера на сумата от
60 000 лева, върху тази сума следва да се присъди и поисканата законна
лихва, като за разликата над главницата да се отхвърли. На следващо място ответникът е навел възражение за изтекла
погасителна давност за акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което възражение е частично основателно.
Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111,
б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпване на ПТП, от която дата е изискуемо
вземането за непозволено увреждане. Тъй като се касае за периодично вземане, то
давността за същото е прекъсната с предявяване на исковата молба в съда - на 12.05.2017 г. Тази давност не е изтекла,
следователно за период от три години
назад, или за периода 12.05.2017 г. – 12.05.2014 г. вземането за обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по давност. Погасено е за периода 27.04.2014 г. ( датата на деликта )- 11.05.2014 г. За сочения период акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се отхвърли като погасен по давност.
По
разноските:
Ищцата, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е освободена от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото. В представения списък по чл. 80 ГПК се съдържа искане за присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита по чл. 38 ЗАдв., което принципно съдът следва да определи в полза
на адвоката, представлявал страната, в
размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази претенция съдът намира за неоснователна – по
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
отбелязано, че помощта
се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв. Ето защо не е възникнало правото на адвокат Г.В.–
САК за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
На ответника разноски се следват на основание чл. 78, ал.
3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска. Представен е договор за правна
защита и съдействие на л. 68 от делото, в който е вписана сума в размер на
18 000 лева без ДДС, като плащането й е уговорено да се извърши по банков
път. В тази връзка е представено и
Платежно нареждане по референция FT 18072980113528
от 13.03.2018 г, с посочени - за
наредител: ЗД „Б.И.“ АД – Клон Ловеч, и
получател- адвокат М.И.Г.. Съдът намира, тази претенция за неоснователна,
поради незавършеност на фактическия състав на безкасовото плащане по смисъла на чл. 305 ТЗ, което се извършва чрез задължаване
и заверяване на банковите сметки на платеца и получателя на превода. Не са
представени доказателства, че е заверена сметката на адвокат М.Г.с уговорената
сума в размер на 18 000 лева, а още по – малко със сумата в размер на
20 250 лева, отразена в горното платежно нареждане. Съгласно задължителното за съобразяване
Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, когато плащането на адвокатския хонорара се извършва по банков път
доказването му се извършва със съответните банкови документи. Допълнително
следва да се обоснове и това, че в договора за правна защита и съдействие, банковата сметка на адвокат М.И.Г., по която следва да
се преведе договореното възнаграждение, не е посочена с индивидуализиращите я белези,
и в частност липсва т.нар. IBAN. ***и титуляр на
посочената в платежното нареждане сметка с описания там IBAN ***т Г..
Ответникът по настоящото дело е
сторил доказани разноски за депозит за
вещи лица по КСМАТЕ в размер на 400 лева, от
които съобразно с отхвърлената част от исковете следва да му бъдат
репарирани 291 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗК „Б.И.” АД
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2400 лв. – държавна
такса за уважената част от иска и 92.33 лева -
депозит за вещо лице по СМЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на В.Л.Т., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 60 000 лева /шестдесет
хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 27.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.05.2014 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 60 000 лева до пълния заявен размер от 220 000 лева, ведно
със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 27.04.2014 г. - 11.05.2014 г., като погасен по давност.
ОСТАВЯ без уважение претенцията
адвокат Г.В.– САК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатна правна защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Л.Т., ЕГН **********,***“
АД, ЕИК *******, сумата от 291 лева / двеста деветдесет и един/ - разноски за
депозит за вещи лица по КСМАТЕ.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на
ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 2400 лв./ две хиляди и
четиристотин/ – държавна такса за уважените искове, и сумата от 92.33 лева / деветдесет и два
лв. и тридесет и три стотинки/ - депозит
за вещо лице по СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: