№ 9237
гр. София, 22.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110147319 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.Г..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да работи само по задачи, за които е внесен
депозита.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2022 г. от 10.00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
признаване за установено, че клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от договор за кредит от 12.08.2016
г. и договор за кредит от 14.08.2018 г. са нищожни, като противоречящи на добрите нрави и
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума в общ размер на 10 222 лв., като платена без
основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 13.08.2021 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди да е бил в облигационни отношение с ответника по два договора за
кредит – договор за бизнес линия от 12.08.2016 г. и договор за бизнес линия от 14.08.2018 г.
Твърди, че съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1, т. 1 от двата договора ищецът заплащал такса
„ангажимент“ за ползване на кредитите, представляваща 6 % от усвоената главница за всеки
14 дневен период от ползване на кредита, но не по – малко от 30 лв., като изплатил на
ответното дружество 7 590 лв. по първия договор и 2 632 лв. по втория, или общо 10 222 лв.
Но всъщност тази такса по същността си представлявала възнаграждение по кредита, което
не било ясно при сключването му и което било нееквивалентно на размера на главницата.
Ето защо счита така уговорената в чл. 3, ал. 1, т. 1 такса по двата договора за нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, а начислените и изплатени въз основа на нея суми в общ
размер на 10 222 лв., като платени без основание.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че от една страна от
съдържанието на клаузите на процесните договори ясно се извлича характера на
уговорената такса, като възнаграждение по кредита, а от друга ищецът, който е търговец и
следва да полага грижата на добър търговец в търговските си отношения, не може да се
позовава на неразбирае на уговорките в процесните договори, още повече, че е изпълнявал
стриктно и в срок задълженията си по тях. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване
възникването на валидно правоотношение по договор за бизнес линия от 12.08.2016 г. и
договор за бизнес линия от 14.08.2018 г., както и че е заплатил по двата договора
уговорената в чл. 3, ал. 1, т. 1 такса в общ размер на 10 222 лв.
В тежест на ответника е да докаже, че уговорените в чл. 3, ал. 1, т. 1 от двата
процесни договора за кредит клаузи са валидни, или че е налице друго основание да задържи
претедираната сума.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2