Решение по дело №230/2009 на Районен съд - Ловеч

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                гр.Ловеч, 28.09.2009 год.                       

          

           В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 230 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 4414 от 15.10.2008 г. на Началника на РПУ – Ловеч е наложено на П.П.П. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, както и са му отнети на основание чл.4, ал.1, т.13 от Наредба № І-1959 на МВР 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от .

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок чрез пълномощника си адвокат А. ***. В жалбата си изтъква, че показаната му на радара скорост не е била от неговия автомобил. Сочи, че използвания радар ТР-4 не отговаря на изискванията на ЗДвП и не е годно техническо средство за измерване на скорост. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адвокат А.. Същият пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Поддържа развитите в жалбата доводи, като изтъква и че техническото средство радар ТР – 4 не отговаря на изискванията на чл.165, ал.2, т.6 и чл.189, ал.7 от ЗДвП. Изтъква, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Развива съображения за разминаване в АУАН и НП на посочения час, когато е извършено нарушението. Сочи и други подробни аргументи в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.  

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в придружителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства и от показанията на свидетелите Й.К.П. и С.В.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.09.2008 г. жалбоподателят П.П. управлявал лек автомобил “Д.Л.”с рег.№ ЕН 37-38 ВК по бул.”България” в гр.Летница, Ловешка област, в посока гр.Ловеч. Бил спрян за проверка от служителите на РПУ – Ловеч – свидетелите Й.П. и С.Д.. Те обяснили на жалбоподателят, че се движи с превишена за населено място скорост. Показали му техническото средство, с което тя била засечена – радар ТR-04 с № 128, показващ засечена скорост от 92 км/ч. Показали му и точната дата и час, в който засекли скоростта – 15.09.2008 г. в 10.32 часа. Свидетелят Й.П. съставил на жалбоподателя АУАН № 4414/15.09.2008 година (бланков номер 591584), на който като свидетел очевидец бил посочен и се подписал С.Д.. По съставеният акт жалбоподателят не е вписал възражения и го подписал. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е представил такива.

Така описаната в акта фактическа обстановка изцяло е отразена и в обжалваното наказателно постановление. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващия орган приел, че с действията си жалбоподателят П. нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от и му наложил предвидената в чл.182, ал.1, т.5 от санкция.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.   

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-189/08.02.2007 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. Направените в тази връзка възражения от жалбоподателя не се споделят от настоящата инстанция и не могат да бъдат кредитирани. Точно и изчерпателно в АУАН е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е, че нарушението е извършено в населено място (бул.”България” в гр.Летница), както и точната измерена от радара скорост. Актосъставителят не би могъл да внесе повече яснота в обстоятелствата касаещи нарушението изписвайки разликата между засечената и разрешената скорост, тъй като максимално разрешената за населено място скорост е законово определена (50 км/ч) и жалбоподателят като правоспособен водач, още повече управляващ и такси, следва много да я знае. В този смисъл са и съображенията на съда да не кредитира и възражението за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като и в наказателното постановление такова посочване не е необходимо. В наказателното постановление изчерпателно и точно са описани нарушението, датата и мястото му на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени от жалбоподателя. Посочени са ЕГН и адрес на жалбоподателя.           

Правилно наказващия орган, въз основа на описаната в акта фактическа обстановка е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда, че максимално разрешената скорост за леки автомобили в населено място е 50 км/час. В случая жалбоподателят се е движел в населено място – гр.Летница. Съдът прие за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателя се е движел със скорост от 92 км/ч. Изводите за това съдът основава изцяло на приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на актосъставителя Й.П. и свидетелят С.Д., които въпреки, че не си спомнят подробности, потвърждава изложените в акта обстоятелства и че същите точно отразяват случилото се. Последното е нормално, като се има предвид изминалия от тогава немалък период от време и че служителите на полицията ежедневно, с оглед служебните си задължения изпълняват подобна дейност. Така че логично е да не си спомнят подробности около всеки конкретен случай. Но показанията и на двамата са обективни и непротиворечащи си по отношение на основния факт на доказване – управлението на автомобила с превишена скорост, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не на последно място показанията им се подкрепят и от представената разпечатка от радар ТR-04 с № 128 /л.11/, от която е видно, че действително на 15.09.2008 г. в 10.32 часа е засечена и запаметена скорост на автомобил от 92 км/ч и това е било първото засичане за деня.

Освен това, видно от представения списък с идентификационни номера на преминали успешно последваща проверка радарни скоростомери /л.12/, същия е преминал метрологична проверка в лицензирана за това лаборатория на 28.05.2008 година. Срока на валидност е бил до 28.05.2009 г., а нарушението е извършено на 15.09.2008 г., т.е. скоростта е засечена от проверено и изправно техническо средство и разпечатката от него представлява годно веществено доказателство. Не без значение е и че съставения АУАН е бил надлежно предявен на водача и той го е подписал без възражения. В хода на съдебното следствие се събраха достатъчно писмени и гласни доказателства, които съпоставени и анализирани поотделно, помежду си и с разпечатката от радара, установяват по безспорен и категоричен начин, че именно автомобила управляван от жалбоподателя се е движел с посочената в НП превишена скорост.

Във връзка с изложеното, не могат да бъдат кредитирани като основателни направените от жалбоподателя възражения относно валидността и годността на използваното в случая техническо средство за измерване. 

Необходимо е да се отбележи, че техническото средство „Трафик радар ТР – 4” съставлява средство за измерване по смисъла на § 1, т.27 от ДР на Закона за измерванията, тъй като е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Вярно е, че скоростомер „Трафик радар”, тип ТР 4, е бил вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (който регистър е публичен), със срок на валидност до 22.04.2007 година. Но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, когато срока на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип и безспорно такъв е случая с използвания скоростомер. Същият е преминал, както се посочи по-горе последваща проверка в лицензирана за това лаборатория за проверка на СИ при ГД „Полиция” – София. Със заповед № А-О-11/13.10.2003 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /л.34-35/, е оправомощена Генерална дирекция „Полиция” – София да извършва първоначална и последваща проверка на средства за измервания, измежду които е и скоростомер „Трафик радар”, тип ТР 4. Заповедта е издадена на основание чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗИ и във връзка с чл.11, ал.2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази заповед не е отменена, като незаконосъобразна по надлежния ред, била е със срок на действие пет години, т.е. до 13.10.2008 г., поради което към момента на последващата проверка на радар ТР 4 с № 128 (28.05.2008 г.), заповедта е пораждала права и лабораторията е била надлежно оправомощена.

Предвид изложеното, съдът намира, че при изпълнени изискванията на посочените по-горе нормативни актове, техническото средство „Трафик радар ТР 4” с рег.№ 128, с която е била засечена скоростта на жалбоподателя П., е било годно средство за измерване на скорост, съответно представената разпечатка от него е годно веществено доказателство в настоящето производство.

Доводите на жалбоподателя, че радарен скоростомер ТР-4 не е годно средство за измерване, не намират опора и в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от , при изпълнение на функциите си по този закон, съответните служители могат да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на превозното средство. Тази разпоредба е в сила от 2004 г. и до момента не е отменяна. Граматическото тълкуване на текста води до извода, че законодателят е регламентирал два вида средства за измерване на скоростта, защото двата вида са свързани със съюза „или”, а не „и” и следователно, уточнението след запетаята „…заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС”, поставена след съществителното „системи” се отнася само за системите, а не и за техническите средства, какъвто е ТР-4, които не регистрират регистрационния номер на автомобила, но регистрират датата, точния час на нарушението и измерената скорост. По същият начин следва да се тълкува граматически и разпоредбата на чл.189, ал.7 от , според която снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тези разпоредби регламентират общо техническите средства и системи, които служат за установяване на нарушенията по ЗДвП, а не само нарушенията на ограниченията на скоростта. Затова и не може да се прави извод, че закона урежда само втория вид системи като годно средство за установяване на този вид нарушения по ЗДвП. Ето защо, настоящият състав счита, че след изменението на ЗДвП от 2007 г. (ДВ, бр.51/2007 г.), не се изключва използването и на другите технически средства за измерване на скоростта, каквито са радарите ТР-4, щом те са от одобрен тип и са преминали задължителна последваща проверка, което ги прави годно средство за измерване съгласно Глава ІV от Закона за измерванията, наред със системите заснемащи и записващи и регистрационния номер на МПС.  

Неоснователен също така е и довода на жалбоподателят, че в обжалваното постановление не е посочен точния час на извършване на нарушението, а е изписано „около 10.32 часа”. В задължителните реквизити, които следва да съдържа едно НП, дадени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, никъде не се изисква посочване на точния час, в който е било извършено нарушението. А и той като обстоятелство свързано с извършеното нарушение подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В настоящият случай, в съставения АУАН свидетеля Й.П. изрично е отбелязал, че нарушението е извършено „в 10.32 часа”, което обстоятелство се подкрепя и от представената разпечатка от паметта на техническото средство.

Ето защо съдът намира, че при издаването на наказателното постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.

С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически констатации за реално отразяващи случилото се и постановлението следва да бъде потвърдено.  

          Наложеното на жалбоподателят наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Няма данни по делото жалбоподателят да е наказван за нарушения по ЗДвП и липсата на такива безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, но тъй като размера на санкцията е точно фиксиран в закона и няма предвидени минимум и максимум на наказанието, то същото не може да бъде намалено. Правилно наказващия орган е отнел 10 контролни точки на основание чл.4, ал.1, т.13 от Наредба І-1959/2007 г. на МВР, тъй като такова отнемане е предвидено винаги, когато се налага санкция по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. А и отнемането на контролни точки не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, а е отчетна система, която изцяло е от компетентността на КАТ.   

          Предвид така изложените съображения съдът счете, че подадената от П.П.П. жалба против наказателно постановление № 4414/15.10.2008 г. на Началника на РПУ – Ловеч е неоснователна и постановлението следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

 

    ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4414 от 15.10.2008 г. на НАЧАЛНИКА НА РПУ – ЛОВЕЧ, с което е наложено на П.П.П. ***, ЕГН : ********** административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, както и на основание чл.4, ал.1, т.13 от Наредба № І-1959 на МВР са отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                      

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :