Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.04.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 16949 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 204897 от 29.08.2019г. по гр.д. № 84200/2017г. Софийски районен
съд, 72 състав признал за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
срещу Р.И.У., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 88.38
лв. - стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 06.2014г. до м.
04.2016г., с неплащане на която се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.07.2017г. до изплащането й, присъдена със
заповед от 26.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44892/2017г. на СРС, като отхвърлил
този иск за разликата над 88.38 лв. до претендираните 1 693.57 лв., както и
отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 320.79 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 30.07.2014г. до 29.06.2017г., сумата 30.11 лв. - такса дялово
разпределение, и сумата 6.06 лв. - лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение. Съобразно изхода на спора на ищеца са присъдени разноски за
исковото и за заповедното производство. Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частта, с която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
59 ЗЗД за стойност на топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 88.38 лв.
до 1 578.41 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно
районният съд приел, че ищецът не е доказал реално доставеното количество
топлинна енергия в имота на ответника. Без значение за прилагането на Наредба №
16-334 за топлоснабдяването (отм.) било наличието или липсата на договорни
отношения. Поради неосигурен достъп в имота на ответника, топлинната енергия
била начислена служебно. От представените писмени доказателства и заключението
на СТЕ се установило, че имотът е топлофициран, както и че сумите за топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
Единственият начин за определяне количеството консумирана топлинна енергия бил
да се приложи Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост. Обстоятелството дали имотът е обитаван през процесния
период било без значение. Поради това претенцията по чл. 59 ЗЗД следвало да
бъде уважена, тъй като се доказала реално доставена в имота топлинна енергия и
неплащането й от ответника в посочения размер, до който ищецът обеднял, а ответникът
се обогатил. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част,
вкл. в частта за разноските и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения
главен иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Р.И.У. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, първоинстанционният съд е
бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 693.57
лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
м. 06.2014г. - м. 04.2016г. в недвижим имот - магазин, находящ се в гр. София, ул.
„********, с абонатен номер********;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 30.11
лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
същия период;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 320.79
лв., представляваща лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
30.07.2014г. - 29.06.2017г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6.06
лв. - лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.07.2014г.
- 29.06.2017г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 05.07.2017г., до окончателното плащане. За
вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 44892/2017г.
на СРС, 72 състав.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с
която главният иск за доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 88.38
лв. до 1 578.41 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав го намира за правилно като краен резултат в същата част по
следните съображения:
Не се спори, че между страните не е сключен писмен
договор за доставка на топлинна енергия за стопански/небитови нужди относно
процесния магазин. Предвид императивната материалноправна норма на 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ, предвиждаща специална форма за сключване на договора за
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите
за небитови нужди, която форма е за действителност на сделката,
следва, че в процесния период между страните не е съществувало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, а отношенията
между тях, свързани с ползваната в имота топлинна енергия, следва да се
разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член, това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за
неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са:
обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които
нормално би направил; липса на правно основание за имотното разместване.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал ответникът да се е
обогатил със стойност на доставена в имота му топлинна енергия. На първо място,
не е доказано ищецът да е доставял топлинна енергия в собствения на ответника
магазин, находящ се на ул. „********. В представените от третото лице помагач
две изравнителни сметки като клиент е посочено трето за делото лице – Т.К.и
обект – кафе 2, с адрес ********. Същият адрес е посочен и в изравнителната
сметка след служебното откриване на партида на името на ответника, без да се
сочи вида на обекта. На следващо място, от неоспореното допълнително заключение
на СТЕ се установява, че в собствения на ответника магазин липсват открити
тръби от вътрешно-отоплителната инсталация, както и за топла вода, има чешма с
монтиран електрически нагревател.
Дори ищецът да беше доказал, че е доставял топлинна
енергия именно в собствения на ответника имот, по делото не се установяват
предпоставките за изчисляване на количеството топлинна енергия по реда на чл.
69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.)
- в представените протоколи за неосигурен достъп за процесните два отоплителни
сезона не е посочено на датите за отчет да не е осигурен достъп до магазин на
ул. „********.
Независимо от дотук изложеното, за да бъде ангажирана
извъндоговорната отговорност на ответника въз основа на неоснователно
обогатяване, не е достатъчно да се установи, че е собственик на процесния имот,
а следва да се докаже, че именно ответникът е ползвал недвижимия имот и
съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия. Съгласно нормата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че ответникът е ползвал имота през исковия период и се е обогатил
със стойността на доставената му и консумирана топлинна енергия, в какъвто
смисъл е и съставеният от първоинстанционния съд доклад по делото. Ищецът
не е ангажирал доказателства в тази насока, а по делото се съдържат данни, че
имотът е ползван от трето лице. След като трето лице фактически е ползвало
имота, няма как ответникът да е консумирал евентуално доставяна топлинна
енергия, а съответно и да се е обогатил за сметка на ищеца.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски за настоящата инстанция
не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204897 от 29.08.2019г., постановено по гр.д. № 84200/2017г. на
Софийски районен съд, 72 състав в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
срещу Р.И.У., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 88.38 лв. до 1 578.41
лв. - стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 06.2014г. до м.
04.2016г. в имот, представляващ магазин, находящ се в гр. София, ул. „********,
с абонатен номер********.
В необжалваните части решението по гр.д. № 84200/2017г. на Софийски районен
съд, 72 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК*********,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.