Р Е Ш Е Н И Е
№ 260176/16.11.2020г.
16.11.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданско отделение,
XVII-състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през 2020 г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 4531 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б., чрез ***: И.Н. Н. *** на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 ГПК: гр. С., бул. "***, офис сграда "***", ет.***, офис № ***, против Й.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени в издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № *** по описа на ЯРС, а именно:
- сумата 1230 лв. – главница по 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 13.02.2018 г. до 13.01.2020 г. по отношение на които на осн. чл. 12, т.1 от Общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 13.06.2019 г., сумата 314.95 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата 77.19 лв., представляваща лихва/обезщетение за забава за периода 13.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга.
При условията на евентуалност се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1230 лв., представляваща главница по 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 13.02.2018 г. до 13.01.2020 г., сумата 314.95 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 21.09.2018 г., сумата 98.06 лв. – лихва/обезщетение за забава за периода от 13.02.02018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Твърди се, че процесното вземане произтича от сключен на 13.01.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответницата, в качество й на кредитополучател, договор за стоков кредит № ***.Твърди се, че ответницата - длъжник не е извършила плащане по дължимия паричен заем. На 21.09.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *** по силата на което вземането на „Банка ДСК" ЕАД срещу Й.Е.А., произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от 13.01.2018 г., било прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор.
На следващо място се сочи, че по заявление на ищеца срещу ответницата пред ЯРС е било образувано ч.гр. дело № *** на ЯРС, по което съдът е издал Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на разпоредбите на ГПК, като се сочи че длъжника не е бил намерен на заявените от него адреси. На тези съображения, ищецът основава правния си интерес от предявяване на иска в настоящото производство.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Д. ***, с който се поддържа, че искът е допустим, но същият се оспорва като неоснователен.
Оспорва се да е налице действие на цесията по отношение на ответницата. Оспорва се цесията да е била съобщена на длъжника както от първоначалния кредитор, така и от ищеца.
Сочи се, че връчването на книжата на особения представител не може да представлява съобщаване на цесията, т. к. същата не може да приема материално-правни изявления, а единствено да осъществява процесуално представителство на ответницата. В този смисъл се поддържа, че не е налице надлежно съобщаване на цесията.
На следващо място се поддържа, че не са ангажирани доказателства ищцовото дружество да е изчерпало всички начини за съобщаване на цесията и изискуемостта на вземанията.
Претендира се от съда да отхвърли предявения иск на тия съображения като неоснователен.
Редовно призован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен или процесуален представител. С депозирана молба преди съдебно заседание, по същество се поддържат исковите претенции, като се иска от съда да уважи предявените от ищцовото дружество обективно кумулативно съединени установителни искове като в съответствие съдебната практика и чл.235, ал.3 ГПК да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв.Д.Д. ***, чрез която в хода на делото по същество се оспорват исковете претенции на съображенията изложени в писмения отговор, като се поддържа, че няма доказателства извършената цесия да е била надлежно съобщена на ответницата. Претендира се отхвърляне на предявените искове.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 30.09.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД С., срещу длъжника-ответник Й.Е.А. за сумите от: 1230 лв. – главница по 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 13.02.2018 г. до 13.01.2020 г. по отношение на които на осн. чл. 12, т.1 от Общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 13.06.2019 г., сумата 314.95 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата 77.19 лв., представляваща лихва/обезщетение за забава за периода 13.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 13.01.2018 год. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата в кредитополучател е бил сключен договор за стоков кредит № *** год. С договора кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1230,00 лева, за закупуване на стоки продавани от търговеца - В.П. ЕООД, а именно: пералня един брой на цена 595 лева; хладилник един брой на цена 369 лева; кафемашина един брой на цена 109 лева; фурна един брой на цена 92 лева и грил един брой 65 лева. Страните по договора са уговорили срок за издължаване на кредита в размер на 24 месеца, като видно от представения погасителен план падежът на последната погасителна вноска е 13.01.2020 год. Освен това страните по договора са уговорили лихвен процент в размер на 37,17% годишно или 0,1032 % на ден, както и ГПР – 44,2%. Така видно от представения погасителен план общия размер на лихвите възлиза на сумата от 531,47 лева, а общо дължима по кредита сума, главница плюс лихви, в размер на 1761,47 лева. С т.9 от Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и общите условия. Видно от т.16 от Общите условия, кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Представената по делото фактура № ***год. и операционна бележка от 24.01.2018 год. установяват, че сумата от 1230,00 лева е била преведена на търговеца – В.П. ЕООД.
Видно от представения по делото рамков договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018 год., примо-предвателния прокол към договора и допълнителното споразумение към него от 21.09.2018 год., „Банка ДСК“ е прехвърлила на ищцовото дружество вземанията си към ответницата, което прехвърляне е било потвърдено, видно от представеното по делото писмо.
Видно от представеното по делото пълномощно „Банка ДСК“ е упълномощила ищцовото дружество да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията за кредити, които банката е цедирала с допълнителното споразумение от 21.09.2018 год. към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018 год.
По делото са представени два броя уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземането от цедента чрез цесионера до длъжника-ответник, както и два броя писма за обявяване кредита за предсрочно изискуем, като видно от представените известия за доставяне и разписки, уведомленията за извършеното прехвърляне на вземането и за обявяване вземанията по договора за предсрочно изискуем, не са достигнали до адресата – ответник. Било е извършено от ЧСИ И. Х. рег.№ *** с район на действие ЯОС залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК на 13.06.2019 год. на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че на 13.01.2018 год. е усвоена сума в размер на 1230,00 лева, с основание „В П ЕООД – ПОС кредитиране, , авт.усвояване *** на POS кредит“. На 24.01.2018 год. „Бнка ДСК“ ЕАД е превела на Търговеца „В.П.“ ЕООД цената на стоката, предмет на кредита, в размер на 1 230,00 лева, с основание „Автоматично плащане на Търговец тип *** за ПОС-кредит ***“. По процесния договор за кредит няма извършени плащания. Кредитополучателят е изпаднал в забава от 13.02.2018 год. /падеж на първата погасителна вноска/. Размерът на непогасената главница по процесния договор за кредит, за периода от 13.02.2018 год. до 13.01.2020 год. е 1230,00 лева. Размерът на непогасената договорна лихва за периода от 13.02.2018 год. до 21.09.2018 год. е 279 лева. Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница за периода от 13.02.2018 год. /падежа на първа непогасена вноска/ до 30.09.2019 год. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ е 85,10 лева. В случай, че на 13.06.2019 год. е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава за периода от 13.02.2018 год. до датата на входиране на исковата молба – 27.12.2019 год. е 115,21 лева. Размерът на лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница към датата на подаване на исковата молба за периода от 13.02.2018 год. до датата на входиране на исковата молба – 27.12.2019 год. е 99,60 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно осн. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК и при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове, с правно осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустим – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По съществото на спора:
За вземания по договор за кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени по брой вноски като част на основанието на иска, същата не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
В случая по делото не се установява отправено от кредитора по процесиня договор – „Банка ДСК“ волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми да е достигнало до длъжника-ответник преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.09.2019 год.
По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит.
Ето защо, предявените искове на претендираното основание – предсрочна изискуемост настъпила на 13.06.2019 год., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК – на 30.09.2019 год., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Поради
неоснователността на главните претенции с основание предсрочна изискуемост от 13.06.2019
год., преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, следва да се разгледат
предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове.
По иска за главницата:
По делото се установява, че ответницата е останала задължена по договор за стоков кредит с № *** год. за сумата в размер на 1230,00 лева., доколкото по делото не се установява да са били извършвани плащания от страна ответницата. Напротив от заключението на вещото лице се установява противното. От представения по делото погасителен план се установява, че падежа на последната погасителната вноска е 13.01.2020 год., т.е. към датата на приключване на съдебното дирене по делото кредита е изцяло изискуем, което обстоятелство съдът следва да съобрази с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо съдът намира, че така предявения осъдителен иск за сумата от 1230,00 лева - главница по 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 13.02.2018 г. до 13.01.2020 г., следва да се уважи като доказан по основание и размер.
По иска за договорна /възнаградителна/ лихва:
Съдът намира, че предявения осъдителен иск за договорна лихва в размер на 314,95 лева, за периода от 13.02.2018 год. до 21.09.2019 год., следва да се уважи съобразно заключението на вещото лице до размера на сумата от 279,78 лева като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 314,95 лева, или за сумата от 35,17 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за обезщетение за забава:
Видно от представения по делото погасителен план последния падеж е на дата 13.01.2020 год., следователно всички неплатени задължения по договора са станали изискуеми считано от 14.01.2020 год. и от този момент ответника е в забава. Изчислена с помощта на електронен калкулатор в сайта на Calculator.bg дължимата за законна лихва е в размер на 170,76 лева, а претенцията на ищеца е за сумата от 98,06 лева. Ето защо така предявения иск следва да се уважи за сумата от 98,06 лева за периода от 14.01.2020 год. до 27.12.2020 год. /датата на завеждане на исковата молба/, като искът за периода от 13.02.2018 год. до 14.01.2020 год. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед уважаването на исковите претенции следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Разноски на ищеца от заповедното производство не се дължат поради отхвърляне на исковите претенции по чл.415 ГПК.
От представените по делото доказателства, сторените от ищеца в исковото производство разноски са както следва: 33,40 лева – държавни такси, 343,55 лева – за особен представител на ответницата и 200 лева – за съдебно-счетоводна експертиза.
Разноските за юристконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат
определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от
Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид изложеното следва ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева, предвид липсата на особена фактическа и
правна сложност на производството. Делото е разгледано в две съдебни заседания,
като са приети писмени доказателства и една експертиза.
Водим от горното и като съобрази отхвърлената част от иска за заплащане на договорна лихва, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца по съразмерност сумата от 711,39 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б. против Й.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.415 ГПК за признаване за установено, че Й.Е.А. като кредитополучател по договор за стоков кредит № *** от 13.01.2018 год., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, присъдени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, а именно: сумата 1230 лв. – главница по 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 13.02.2018 г. до 13.01.2020 г. по отношение на които на осн. чл. 12, т.1 от Общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 13.06.2019 г., сумата 314.95 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата 77.19 лв., представляваща лихва/обезщетение за забава за периода 13.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, като неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А. като кредитополучател по договор за стоков кредит № ***от 13.01.2018 год. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б., сумата от 1230,00 лева, представляваща главница по 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 13.02.2018 г. до 13.01.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2019 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Й.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А. като кредитополучател по договор за стоков кредит № *** от 13.01.2018 год. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б., сумата 279,78 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 21.09.2018 г., като за разликата над 279,78 лева до пълния предявен размер от 314,95 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А. като кредитополучател по договор за стоков кредит № *** от 13.01.2018 год. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б., сумата 98.06 лева – лихва/обезщетение за забава за периода от 14.01.2020 год. до подаване на исковата молба - 27.12.2020 год., като за периода 13.02.2018 год. до 14.01.2020 год. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А. като кредитополучател по договор за стоков кредит № *** от 13.01.2018 год. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б., сумата от 711,39 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/