Определение по дело №27404/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21504
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Даниела Генчева Шанова
Дело: 20221110127404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21504
гр. С......., 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110127404 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:

Производството е по предявени от „Л.......... Т..... С.......“ ООД срещу А. И.а С.
осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 16872,56 лв., представляваща дължима на
основание чл. 5.3 от Договор за квалификация от 07.02.2019г. неустойка, ведно със
законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3805,71 лв., представляваща
лихва за забава върху неустойката за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.;
- иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 4009,74 лв., представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до
окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 904,42 лв., представляваща
лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода
07.03.2020г. до 25.05.2022г.;
В условията на евентуалност са предявени следните осъдителни искове:
- иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 11734,98 лв. - обезщетение за неизпълнен договор за
квалификация, представляващи реално направени разходи за обучение от ищеца по
придобитата квалификация „Авиот.....“, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до
окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2646,90 лв., представляваща
лихва за забава върху разходите за обучение;
- иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5036,36 лв.-обезщетение за неизпълнен договор за
квалификация, представляващо изплатени стипендии, ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1135,97 лв., представляваща
лихва за забава върху изплатените стипендии;
- иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 4009,74 лв., представляваща
1
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до
окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 904,42 лв., представляваща
лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода
07.03.2020г. до 25.05.2022г.;
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували две договорни
правоотношения, като едното е по договор за квалификация от 07.02.2019г. по силата на
който ответникът се е задължил да завърши обучение при ищеца за придобиване на
квалификация. Обучението е с времетраене 27 седмици за периода от 11.02.2019г. до
19.08.2019г., като на 23.08.2019г. на ответника е издаден сертификат за придобита
квалификация. Съгласно условията на договора след завършване на обучението ответникът
следва да остане на работа при ищеца за срок от 3,5 години, считано от датата на подписване
на трудовия договор. Ищецът сочи, че такъв е подписан на 09.08.2019г. За гарантиране на
това условие е предвидена неустойка по чл. 5.3 от договора за квалификация в размер на
20 000 лв. В исковата молба се поддържа, че едностранно и без да спази срока на
предизвестие ответникът е прекратил договора като изпратил нот. покана на 06.03.2020г., с
което не е спазено условието да остане на работа при ищеца за срок от 3,5 години, което
води и до дължимостта на горепосочената неустойка. Излага доводи, че не е налице
„съществено неизпълнение“ на задълженията на ищеца като работодател, както и че е
спазвал уговорените задължения в договора за квалификация и в трудовия договор. Моли
съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове. Сочи, че правомерно е упражнил правото си по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, като в случая
чл. 5.3 от договора за квалификация не следва да бъде приложена. Поддържа, че договорът
за квалификация е нищожен, за което сочи подробни аргументи за допуснати нарушения на
чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Сочи нищожност и на клаузата на чл. 5.3 от договора за неустойка,
както и че неустойката е прекомерна. Навежда доводи за допуснати от ищеца нарушения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и възлагане на различни
трудови функции, несъответстващи на длъжността и компетенциите на ответника-
нарушение на чл. 120 КТ. Не е спазено задължението да пази достойнството на служителя –
нарушение на чл. 127, ал.2 КТ, и да осигурява подходящи условия за поддържане и
повишаване на професионалната квалификация-нарушение на чл. 228а от КТ. Твърди и че
работодателят не е осигурил работата, която е определена при възникване на трудовото
правоотношение-нарушение на чл. 127, ал.1, т.1 КТ. Сочи, че е претърпял трудова
злополука, както и че е бил задължаван да изпълнява нискоквалифицирани и
неспециализирани задачи, невключени в длъжностната му характеристика. Посочва, че са
допуснати нарушения във връзка със сумирането на работното време и фактическо
въвеждане на ненормиран работен ден-нарушение на чл. 142, ал.3 КТ, и излага аргументи за
злоупотреба с право, както и допуснати нарушения на закона във връзка със сумираното
изчисляване. Твърди нарушения във връзка с полагането, отчитането и заплащането на
извънреден труд. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за оспорване
законосъобразността на прекратяването на трудовоправната връзка. Навежда, че
проведеното обучение е негодно да послужи за бъдеща сертификация и за повишаване
квалификацията или придобиване на нова. Оспорва исковете в условията на евентуалност,
както и иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са предявени насрещни искове от А. И. С. срещу „Л..........
Т..... С.......“ ООД, както следва:
- иск с правно основание чл. 221, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3900 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
2
правоотношение без предизвестие за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 500 лв., представляваща разликата
между полученото обезщетение за временна неработоспособност и неполученото брутно
трудово възнаграждение за периода 21.01.2020г.-06.03.2020г., ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 7000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания,
вследствие на трудова злополука на 20.01.2020г., ведно със законната лихва от 26.05.2022г.
до окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 127, ал.2 КТ за сумата от
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронване
достойнството по време на изпълнение на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането;
Разпределение на доказателствената тежест по главните искове:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ в тежест на
ищеца е да докаже сключване на договор за квалификация и трудов договор, уговаряне на
неустоечни клаузи с твърдяното съдържание, прекратяване на трудовия договор от страна
на ответника без предизвестие преди изтичане на уговорения срок, че е бил изправна страна
при изпълнение на вменените му с договорите задължения;
По иска в условията на евентуалност с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже направените разходи за обучение и стипендии, както и
техния размер.
В тежест на ответника е да докаже неизпълнение от страна на ищеца на задълженията
договорите, сочени в отговора на исковата молба, както и възраженията за нищожност на
договора за квалификация на сочените основания.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, ищецът следва да докаже сключването
на трудов договор с твърдяното съдържание, че същият е прекратен от служителя с
предизвестие, че не е спазено отправеното предизвестието, както и размерът на последното
получено от ответника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
прекратяването.
В тежест на ответника е да докаже спазването на предизвестието, респ. – плащането
на обезщетението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила дълга на падежа в случай, че твърди това, за което тя не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен трудов договор и договор за квалификация, че ответникът е отправил
изявление за едностранно прекратяване на трудовия договор; че на 20.01.2020г. А. И. С. е
претърпял трудова злополука;
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети по делото.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено, като вещото лице даде отговор на поставените в исковата молба
задачи, както и на зададената служебно от съда задача, а именно:
-вещото лице като вземе предвид действително отработените часове от ответника на
длъжността по придобитата квалификация и действителните разходи за обучение
3
/включително заплатени стипендии/, да даде заключение за размера на обезщетението /за
стойността на разходите/, изчислявайки го пропорционално на неотработеното време в
рамките на законоустановените 3,5 години за полагане на труд при работодателя,
приспадайки и евентуално установени погашения от ответника.
Искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза е основателно
и следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искане по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да
представи посочени в т.2 от отговора на исковата молба документи, като съдът намира
искането за основателно.
На ответника следва да се допусне един свидетел, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК
за установяване на посочените в отговора обстоятелства.
По отношение на предявените насрещни искове съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 211 ГПК, като наред с това съвместното им разглеждане в настоящото
производство ще бъде значително затруднено и би причинило забавяне на делото, предвид
необходимостта от събиране на доказателства за установяване основателността на
насрещните искове и техните размери. Предвид изложеното предявените насрещни искове
не следва да се допускат до разглеждане в настоящото производство, а следва да се отделят
в ново такова, като препис от насрещната искова молба и приложенията към нея, вкл.
документите за платена държавна такса да се докладват на председателя на ІІ ГО на СРС, за
образуване на дело под нов номер.
При тези мотиви, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.11.2023г. от 10,20 ч., за
която дата и час страните и вещите лица да бъдат призовани, като указва на страните, че
най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази
връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от страните.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, посочени в
исковата молба, която след запознаване с материалите по делото и извършване на справка в
счетоводството на ищеца, а при необходимост и в счетоводството на „И..“ ЕООД, да
отговори на въпросите, поставени в искова молба, както и служебно поставените от съда.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., от които 300 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението, и 100 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза И. П. П.,
тел.0....., която да бъде призована след внасяне на депозит.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по задачите, посочени в
отговора на исковата молба, при депозит в размер на 200 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза М. М. П.,
с адрес гр. С......., ж.к. „....“, бл. 523, вх. А, ап. 15, тел. 0...., сл. тел. 02...
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца да представи посочените в т.2 от
4
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК при режим на довеждане.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството и ОТДЕЛЯ на основание
чл. 211, ал. 2 ГПК предявените от от А. И. С. срещу „Л.......... Т..... С.......“ ООД, както следва:
- иск с правно основание чл. 221, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3900 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 500 лв., представляваща разликата
между полученото обезщетение за временна неработоспособност и неполученото брутно
трудово възнаграждение за периода 21.01.2020г.-06.03.2020г., ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 7000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания,
вследствие на трудова злополука на 20.01.2020г., ведно със законната лихва от 26.05.2022г.
до окончателно изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 127, ал.2 КТ за сумата от
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронване
достойнството по време на изпълнение на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането.
Препис от насрещната искова молба, отговора срещу нея и приложенията към
тях, вкл. документите за платена държавна такса да се докладват на председателя на ІІ
ГО на СРС, за образуване на дело под нов номер.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да
бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните.
На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5