МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 853/2015 година
по
описа на Специализирания наказателен съд
Специализираната прокуратура с
обвинителния акт е повдигнала обвинение
срещу:
М.С.Д. за престъпление по чл. 321, ал.6 от НК,
както и за престъпление по чл.234, ал.2 т. 2 и т.3 вр. ал.1, пр.2 от НК,
Д.М.Д.– за престъпление по чл.
321, ал.6 от НК, във вр. с чл.63 ал.1
т.3 НК,
както и за престъпление по
чл.234, ал.2 т. 2 и т.3 вр. ал.1, пр.2 от НК във вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК,
И.Ю.Ч. за престъпление по чл.
321, ал.6 от НК,както и за престъпление по чл.234, ал.2 т. 2 и т. 3 вр. ал.1,
пр.2 от НК,
М.С.П.–за престъпление по чл.
321, ал.6 от НК и за престъпление по
чл.234, ал.2 т. 2 и т.3 вр. ал.1, пр.2 от НК,
И.И.Г.–
за престъпление по чл. 321, ал.6 от НК и
за престъпление по чл.234, ал.2 т. 2 вр. ал.1, пр.2 от НК,
И.Х.Г. – за престъпление по чл.
321, ал.6 от НК и за престъпление по чл.234, ал.2 т. 2 вр. ал.1, пр.2
от НК.
По искане на
подсъдимите и техните защитници, е проведено съкратено съдебно следствие с
предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 1 от НПК, при което легитимираните страни са дали съгласие
да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите лица, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи
от досъдебното производство, и съдът с определение по чл. 372, ал. 3 от НПК е
одобрил изразеното съгласие. Съгласно чл. 373 ал.1 от НПК по реда на чл. 283 от НПК са прочетени протоколите за
разпит на свидетелите А.Д.Р., В. Г. Б., Л.Д.М., .И. С. Д., П. С. П., Т. М. С., В.М. А. по ДП, както и експертното заключение по извършената дактилоскопна експертиза
на В. Й. П. и Г.И. К.–
Протокол № *–Д/2014 г. на ОЕКД– СДВР, експертното заключение на В. Й. П. по извършената дактилоскопна
експертиза – Протокол № * –Д/2014 г. на ОЕКД – СДВР / том 5 от Досъдебното
производство/, експертното заключение на М. С. Н.по назначената съдебно–оценителната
експертиза / том 3 от Досъдебното производство/.
При изслушване на съдебните прения
с обвинителната си реч представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянията. Счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно предложения им анализ, се
потвърдила
изцяло фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поради което и
подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите и
предявени им обвинения. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност с обвинителната си реч представителят на
държавното обвинение предлага определяне наказания на подсъдимите при условията на чл. 54 от
НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
При проведеното съдебно
следствие, подсъдимите М.Д., Д.Д., И.Ч., М. П., И.Г., И.Г. са се възползвали от гарантираното
им от закона право да откажат да дадат обяснения по обвинението.
При изслушване на съдебните
прения подсъдимите, лично и чрез своите защитници, молят Съда да постанови
оправдателна присъда. Адвокатите в защитните си речи развиват доводи за
изключване от ценената от Съда доказателствена маса на отделни протоколи – за
претърсвания и изземвания, като считат, че не се касае за годни писмени
доказателствени средства, като се
изтъкват аргументи за неприсъствие на предвидени в закона лица,съобразно
разпоредбата на чл.162 от НПК. Адвокат К. излага и доводи, че не били налице
предпоставките на чл. 212, ал. 2 от НПК за неотложност, понеже полицейските служители са разполагали
предварително с информация по инкриминирания случай. В светлината на
претенцията си за опорочено образуване на наказателното производство / счита се
за образувано съгласно чл.212 ал.2 НПК/ защитникът сочи, че „всички последващи
действия били негодни и не можели да породят предвидените от закона правни
последици“.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
М.С.Д. с ЕГН : ********** е роден на ***г. в с. С., постоянен адрес:***,
настоящ адрес: „МЛ. – 4“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, български гражданин,
женен, неосъждан, средно специално образование. Същият е собственик и управител
на фирма на „Д.Д.“ ЕООД – с. С., Област БЛ. .
Подсъдимият Д.М.Д. с ЕГН: **********
е роден на ***г. в с. С., постоянен
адрес:***, български гражданин, неженен,
средно образование, неосъждан, не работи, учащ – студент в „**“ – С..
Подсъдимият И.Ю.Ч. с ЕГН: ********** е роден на ***г. в гр. Г. Д., постоянен адрес:***, настоящ адрес:***,
стая ***, неосъждан, със средно образование, женен. Същият е трудово ангажиран,
като технически специалист във фирма „И.Г.“ – С., видно от приложената справка от НОИ.
Подсъдимият М.С.П. с ЕГН: **********
е роден на ***г***, постоянен адрес:***, български гражданин, женен, неосъждан,
със средно специално образование. Същият е трудово ангажиран във фирма „Е. –
Б2“ –С., видно от приложената справка от НОИ.
Подсъдимият И. И.Г. с ЕГН ********* 5 е роден на ***г. в гр. Г. Д., постоянен адрес:***,
български гражданин, женен, неосъждан, средно образование.Същият упражнавя
общестенополезен труд като строителен работник във фирма „Т. Б.“ – С..
Подсъдимият И.Х.Г. с ЕГН: **********
е роден на ***г. в гр. Г. Д., постоянен
адрес:***, неосъждан, средно специално образование, женен. Същият е трудово
ангажиран като строителен работник в „Т. Б.“ ЕООД - С..
През есента на 2012 година подсъдимият М.Д. наел, на основание сключен в устна форма договор,
обекти, находящи се в производствено – складова база
на „С.П. 98“ АД гр.С., намираща се на адрес: гр.С., бул.“**“ № 61.В тази връзка
била постигната устна договорка със свидетеля П. С. П. – заместник управител на
„С.П. 98“ АД, досежно ползването на металното хале. В
предходен период площадка в производствено – складовата база на „С.П. 98“ АД била
предоставена за ползване на подсъдимия М.Д. въз основа на договореност с предишен
управител на базата. Постигнатата през есента на 2012г. договорка между
подсъдимия М.Д. и свидетеля П.П.касаела временно и
възмездно ползване на два обекта –метално
хале и площадката пред него. За ползването на обектите подсъдимият М. Д.
плащал 300лв. наем, съгласно устна договорка със свидетеля П.П.. Разписки и други документи, удостоверяващи плащания на
уговорената наемна цена, не били съставяни. Върху площадката пред халето се
намирал и дървен фургон, който бил ползван за „канцелария“ от подсъдимия М.Д..
Подсъдимите М.Д. и Д.Д. били в родствени отношения – баща и син. Подсъдимите И.Ю.Ч.
и И.И.Г. се познавали, понеже са живеели в едно село – с.А., община Х..
Подсъдимите М.С.П., И.Ю.Ч. и Д.М.Д.
също се познавали, но по различен повод–
с оглед съвместното им ползване на наетото /от подсъдимия М.Д./ хале /находящо се в производствено – складова база на „С.П. 98“
АД гр.С., намираща се в гр.С., бул.“**“ № 61/ за нарязване и разфасовка на
тютюн за пушене без бандерол с
оглед последващата му продажба на
клиенти от страната респ. като така следвало да си осигуряват доходи.
На 21. 05. 2013г. подсъдимите М.П., И.Ч. и Д.Д. съвместно държали/упражнявали фактическа власт/ в ползваното
от тях, за посочените цели, метално хале/ находящо се
в гр.С., бул.“**“ № 61/ нарязан тютюн–
годен за пушене без допълнителна индустриална обработка/ съгласно ФХЕ на ИТТИ/,
без акцизен бандерол, с общо
количество от 126, 200 килограма, разфасован в следните опаковки / обекти № 22, № 24, № 29, № 30, № 31, № 32, № 33, № 36,
№ 38, № 40 и № 41 по заключението ВЛ.Н.Н.-ИТТИ/: тютюн
за пушене с тегло 8.2 кг.; тютюн за пушене с тегло 6.4 кг.; тютюн за пушене с
тегло 9.7 кг.; тютюн за пушене с тегло 15кг. ; тютюн за пушене с тегло 13.2кг.;
тютюн за пушене с тегло 11кг .; тютюн за пушене с тегло 16.5кг.; тютюн за
пушене с тегло 10. 6 кг.; тютюн за пушене с тегло 10 кг.; тютюн за пушене с
тегло 13.7кг.; тютюн за пушене с тегло 11,9 кг. Общата пазарна цена на държаните
от подсъдимите М.П., И.Ч. и Д. Д. акцизни
стоки била 24 609 лв. /двадесет и
четири хиляди шестотин и девет лева/, а дължимият акциз, който следвало да се
начисли възлизал на сумата от 19 182, 40 лв. С Постановление № 250 от 11 октомври 2012 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната / в сила от
01.01.2013 г., Обн. ДВ. бр.80 от 19 октомври 2012г./ МРЗ е била
310 лева. Стойността от 24 609 лева на
акцизната стока без бандерол / на нарязаният
тютюн, годен за пушене без допълнителна индустриална обработка/ е в големи размери, понеже надхвърля 70
/седемдесет/ МРЗ за страната към 21.05.2013г.
На 21.05.2013г. подсъдимите М.П.,
И.Ч. и Д.Д. са съхранявали в халето посоченото по–
горе количество тютюн / от общо 126, 200
килограма/, който бил годен за пушене без допълнителна индустриална обработка/ с
оглед последващата продажба на тази акцизна стока /без бандерол/ на различни клиенти на територията на
страната. Поръчките от клиентите следвало да се правят по телефон, основно по обяви
в интернет пространството. Доставките на поръчания тютюн следвало да се осъществяват с помощта куриер
и заплащането от клиентите да бъде в брой при т.н. наложен платеж. Тоест пратката
следвало да се достави на получателя по товарителницата след заплащане на
сумата в брой, определена от подателя.
Извършвани били записвания в тефтер
с твърди черни корици с изобразени емблеми на „ПС Г.„ ЕООД и на С. –ПС Г./
приобщен като веществено доказателство по делото/. Ръкописни записвания в посочения
тефтер са правени включително и от подсъдимите М.П. и Д.Д..
В тефтера /с емблема на „ПС Г.„ ЕООД/ фигурирали
ръкописни текстове включително като „1 кашон гилзи“, „ само кг. тютюн без гилзите“,“ 500 бр.
гилзи“, „ вирджиния...ориенталски“, „нарязан“.
Подсъдимите М.П., И.Ч. и Д.Д.
държали/ упражнявали фактическа власт /върху акцизни стоки по смисъла на чл. 2,
т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: ,, На облагане с акциз подлежат
: тютюневите изделия“ – нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал.1 т. 1
от ЗАДС– тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или
пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка с
общо тегло 126, 200 килограма, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква
по закон – чл.28, ал.1 от ЗТТИ „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове или обекти само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.
25“ и чл.64 от ЗАДС „... Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад
на производителя... Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по
начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване..“.
Към същата дата /21.05.2013г. / в
халето имало останала и ненарязана /необработена/ листна маса тютюн, който
поради това не представлявал акцизна стока.
На визираната дата /21.05.2013г./ служители на
МВР –свидетелите А. Д. Р., Г.С., В. Б., съвместно със служители на МОСВ–
свидетелите Л.М.и И.Д., извършвали проверка на намиращ се в същата база пункт
за изкупуване на вторични суровини. Свидетелят Г.С. усетил, чрез сетивната си
система, силна миризма на тютюн, като преценил, че нейният източник се намирал
в наетото от подсъдимият М.Д. метално хале. Междувременно свидетелите забелязали
спрял до портала на производствената база /в гр.С., бул.“**“ №61 /лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с peг. № Е ****/ БЛ.ска
регистрация/, с който пътували подсъдимите И.Г. и И.Х.Г., като преди това
посоченото МПС идвало от посока откъм халето. Лекият автомобил „Фолксваген
Голф“ бил собственост на подс. И.И.Г. и бил управляван от него. Свидетелите С. и Р.
спрели за проверка автомобила като забелязали в посоченото МПС растителна маса
и пълнители за цигари –т.нар. „гилзи“. На
място, до автомобила „Фолксваген Голф“ /с peг. № Е ****/ и подсъдимите И.Г. и И.
Х. Г., останал свидетелят В. Б.. Останал до идването на разследващ полицай за
запазване на местопроизшествието. Незабавно след това останалите свидетели продължили в посока
към халето, като при приближаването си, освен че възприели миризма на тютюн, но
също така чули шум от работене на машини. Полицейските служители А. Д. Р. и Г.С.
влезли вътре в халето, а на входа му останали свидетелите Л.М.и И.Д., които
имали възможност да наблюдават каква е
обстановката вътре. При влизането си в наетото хале свидетелите С. и Р. забелязали четири лица, чиято самоличност впоследствие
установили, а именно това били подсъдимите
М.С.П., И.Ю.Ч. и Д.М.Д., както и свидетелят В. М.А. При влизането си
свидетелите С. и Р. забелязали още и растителна
маса – тютюн – нарязан и ненарязан. Възприели нарязана
растителна маса– тютюн в чували /торби/, както и ненарязан такъв– на„бали“. Свидетелите
С. и Р.
видели, че в халето имало и две машини, и по тях –остатъци от растителна маса. Двамата
свидетели–полицейски служители видели, че подсъдимите П., Ч. и Д.Д., както и свидетелят Арнаудов са намирали в
непосредствена близост до машините и били наведени над чували с нарязан тютюн.
На свидетелят С. направило впечатление, че подсъдимите П., Ч. и Д. Д. и
свидетелят Арнаудов били със запрашени работни дрехи.
Всичко това дало основание на свидетеля С. незабавно да уведоми разследващ полицай с
оглед необходимостта от извършване на
претърсвания и изземвания при неотложност
на същата дата.
Междувременно, на посочената дата –21.05.2013г., към наетото
хале / намиращо се в производствено – складова база на „С.П. 98“ АД –гр.С., находяща се в гр.С., бул.“**“ № 61/ се бил запътил и свидетелят Н.И.К..Свидетелят К. знаел, че в
наетото хале се обработвал тютюн, които
след това, вече готов за консумация, се опаковал и изпращал на различни
клиенти в страната,чрез куриер. Свидетелят К. знаел, че с тази дейност се
занимавали подсъдимите М.П.,И.Ч. и Д.Д., както и свидетелят
А. Тютюнът/ нарязан и опакован/ се
предлагал за продажба на клиентите при цена, варираща между 20 и 40 лева за килограм. Поради това, поводът,
по който свидетелят К. посетил халето,
бил да вземе оттам тютюн от държания такъв от подсъдимите П., Ч. и Д.Д. и да изпрати тази акцизна стока без бандерол, чрез куриерска
фирма при наложен платеж, на клиент от гр. Р. Същевременно при пристигането си
на място, свидетелят К. заварил в халето, освен подсъдимите П., Ч., Д.Д. и св.А., и полицейски служители,чието присъствие
осуетило намеренията му по предприемане на посочените действия и поръчката на
клиента от гр.Р. останала изпълнена.
От РП били извършени претърсвания
и изземвания в автомобила „Фолксваген
Голф“ с peг. № Е **** , в металното хале и дървения фургон.
При извършеното на 21.05. 2013г. /за
времето от 17,15 ч. до 17,30 часа/ в условията на неотложност претърсване и
изземване от и на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с pег. № Е ****, спрян в
двора на производствената база на „С.П. 98“АД в гр.С., бул.“**“№61, били
открити и иззети включително четири плика
с нарязана растителна маса, които били запечатани, според отразеното в самия
протокол в чувал със слепки с изискуемите подписи, както и шестнадесет броя кутии червени на цвят с
надпис Matrix Red,съдържащи заготовки за цигари с филтър,
както и автомобила „Фолксваген Голф“ с pег. № Е ****, ведно с контактния ключ и свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство – част II на името на подс. И.Г..
С Определение от 22.05.2013г. по НЧД №8989/2013г. на СРС е
одобрен посочения протокол за
извършеното на 21.05.2013г., за времето от 17,15 ч. до 17,30 часа, в гр.С.,
претърсване и изземване от и на моторно
превозно средство /л.а. „ Фолксваген
Голф“ с pег. № Е ****/. Четирите плика с нарязана растителна маса / иззети на 21.05.2013
г. от лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с pег. № Е ****/ са обект № 44
/44/1,44/2,44/3,44/4/– съгласно комплексната експертиза и постановлението на органа на ДП за назначаването й, както и съобразно назначената
в хода на съдебното следствие техническа
експертиза на ВЛ Н. ***. С Определение от 22.05.2013г. по НЧД № 8990/2013г. на
СРС бил одобрен протоколът за извършено на 21.05.2013г. претърсване и изземване
от металното хале на адрес: гр. С. на бул.“**“№6, собственост на „С.П.
98“АД.
Иззетите на 21.05.2013 г. от
металното хале двадесет и два броя черни
полиетиленови чували, съдържащи жълтеникаво– кафява смляна тревиста маса били обекти с номера от
20 до 41 и самоделните машини представлявали обекти с номера 42 и 43, съгласно комплексната експертиза и постановлението на органа на ДП за назначаването й, съобразно назначената в
хода на съдебното следствие техническа
експертиза на ВЛ Н. ***, както и приемо–
предавателните протоколи по делото.
При извършено на 21.05.2013г. претърсване на помещение, представляващо дървен фургон,находящо
се на адрес: гр. С. на бул.“**“№6,
собственост на „С.П. 98“АД, били открити и иззети вещи вкл. колетни пратки. С
Определение от 22.05.2013г. по НЧД №
9021/2013г. на СРС, е одобрен протокол за извършено на 21.05.2013г. претърсване
на помещение, представляващо дървен фургон, находящо се на адрес: гр. С. на бул.“**“№6, собственост
на „С.П. 98“ АД и изземване на вещи от него.
В хода на разследването е извършен
оглед на веществени доказателства на
дата 29.05.2013г., в резултат на който се установило следното:
Обект №5 от протокол за претърсване и
изземване от 21.05.2013г. в метално
хале, намиращо се в гр. С.,бул.“**“№ 61 – представлявал тефтер с рекламен надпис„ПС Г. „ ЕООД, съдържащ
ръкописен текст, разграфен на дати.
Обекти № 5– 19 по протокол за
претърсване и изземване от дървен фургон, на адрес: гр. С. на бул.“**“№61
представлявали колетни пратки – като при отварянето им се намерили пликове с
нарязяна суха растителна маса. Всички
пликове с растителна маса намерени в колетните пратки/ с товарителниците/ били отделени от пакетите/пратките/ и
поставени в четири броя чували, запечатани
с лепенки с подписи на поемните лица / които чували с растителна маса
представлявали обект 45 /респективно обекти 45/1, 45/2, 45/3 и 45/4/ съобразно
извършената по ДП комплексна експертиза и постановлението за назначаването
й, съгласно заключението на техническата
експертиза на ИТТИ/ както и съобразно Протокол
за оглед на Веществени доказателства от 29.05.2013г. и приемо – предавателните протоколи, приложени
по делото.
От заключението на ВЛ Д.Г.И., Г.П.Б.,
И.Р.К. и К.С.Б., по извършената комплексна експертиза и устните им пояснения е
видно,че същите внимателно са претеглили представяната им за изследване
растителна маса, вкл. обект № 22 с тегло 8.2 кг.; Обект №24 с тегло 6.4
кг.; Обект №29 с тегло 9.7 кг.; Обект №30 с тегло 15 кг.; Обект № 31 с
тегло 13.2 кг.; Обект №32 с тегло 11 кг.; Обект №33 с тегло 16.5 кг.; Обект №36
с тегло 10.6 кг.; Обект № 38 с тегло 10 кг.; Обект №40 с тегло 13.7кг.; Обект
№41 с тегло 11,9 кг., или общо количество от 126, 200 килограма / всичко иззето от металното хале/.
Същевременно
ВЛ по комплексната експертиза изследвали вкл. обекти № № 20– 41 иззети
от халето/, както и обекти № 44 / иззети л.а. „
Фолксваген Голф“ с pег. № Е ****/ и обекти 45/ иззети от дървения фургон/. ВЛ провели
единствено органолептично изследване. Не било извършено експертно изследване по
определяне ширината на тютюневите влакна,
както и фракционен анализ. Не е изследван процент влажност на растителната маса.
Не са проведени надлежни изследвания за изясняване наличието или не на замърсяване
на растителна маса. ВЛ пропуснали да изследват, респ. да отразят в заключението
си като извод дали се касае до годен за пушене тютюн–без извършване на допълнителна
индустриална обработка.
Според заключението на ВЛ И., Б.,
К. и Б. по извършената комплексна експертиза и устните им пояснения в СЗ, предоставените
за изследване два броя машини/обекти с номера 42 и 43/ не били фабрично
произведени. Машините били изработени саморъчно, като са използвани части от
машини с различно предназначение. Режещите глави били взети от дървообработващи
машини /абрихт/. Задвижващите главите електродвигатели били монофазни,
стандартни, достъпни за закупуване от търговската мрежа. Задвижването на
подаващите листната маса ленти било реализирано с електродвигатели на
чистачките на товарни автомобили. Машините били годни да нарязват тютюневи листа.
По делото
е прието заключението на ВЛ Н.Н. от Института по тютюна и тютюневите изделия–
с.М., обл.П. /ИТТИ/ по назначената в хода на
съдебното следствие техническа експертиза. Всички обекти
били подложени на анализ: Органолептична оценка /визуална оценка/; Определяне
ширина на тютюневите влакна съгласно БДС 12973 –75 „Тютюневи изделия. Методи за
определяне широчината на тютюневите влакна“; Определяне фракционен състав
съгласно БДС 8026– 88 „Тютюневи изделия. Определяне на фракционен състав“.Също
така е извършена и преценка с оглед констатираното заразяване на част от
изследвания материал с плесенни микроорганизми. Според заключението на ВЛ Н.Н.:
Всички
обекти № 22, № 24, № 29, № 30, № 31, № 32, № 33, № 36, № 38, № 40 и № 41 / иззети от металното хале/ представляват годен за консумация /годен за пушене/
нарязан тютюн, съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1.5 мм., което съответства на вида изделие за пушене – фино нарязан тютюн, предназначен за ръчно свИ.е на цигари.А именно: тютюн за
пушене с тегло 8.2 кг.; тютюн за пушене с тегло 6.4 кг.; тютюн за пушене с
тегло 9.7 кг.; тютюн за пушене с тегло 15кг. ; тютюн за пушене с тегло 13.2кг.;
тютюн за пушене с тегло 11кг .; тютюн за пушене с тегло 16.5кг.; тютюн за
пушене с тегло 10. 6 кг.; тютюн за пушене с тегло 10 кг.; тютюн за пушене с
тегло 13.7кг.; тютюн за пушене с тегло 11,9 кг. Тютюнът бил третиран или обработен допълнително. Мирисът му бил чист,
без странични аромати. Тютюнът бил годен за консумация без допълнителна
индустриална обработка.
Всички
проби от обекти № 28, № 35, № 45/1, № 45/2
и № 45/3 представляват напълно деградирал /разложен/ материал под
формата на пластична слепена буца. В мирисът на обектите преобладавал мирис на
плесен.
Всички
обекти № 20, № 21, № 23, № 25, № 26, № 27, № 34, № 37, № 39, № 44 и № 45/4
представлявали негоден за консумация /негоден
за пушене/ нарязан тютюн, вследствие плесенясване /мухлясване/. В
мирисът на обектите преобладавал мирис на плесен.
Всички
проби от обекти № 28, № 35, № 45/1, № 45/2 и № 45/3 представлявали напълно
деградирал /разложен/ материал под формата на пластична слепена буца. В мирисът
на обектите преобладавал мирис на плесен. Същите били негодни за консумация /негодни за пушене/.
Всички
проби взети от обекти № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11,
№ 12, № 13, № 14, № 15, № 16, № 17, № 18 и № 19 представляват суров тютюн тип
„Виржиния“ и тип „Ориенталски“.
При
наличие на влажен материал в чувалите било напълно възможно същият да дефектира
при понататъчното му съхранение.
Понеже,
според заключението на ВЛ Н.,
изследваните веществени доказателства
/обекти № 22, № 24, № 29, № 30, № 31, № 32, № 33, № 36, № 38, № 40 и №
41/ са годни за пушене без допълнителна индустриална обработка, то същите попадат в определението за „тютюн за пушене /за
лула и цигари/“ по чл. 12 ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизите и данъчните
складове.
Според заключението на ВЛ Д.Г.Г. по почерковата/
графическа/ експертиза–Протокол №**/22.07.2013г. в предоставения
за изследване тефтер с твърди черни корици с изобразени емблеми на „ПС
Г. „ ЕООД и на С. – ПС Г., ръкописните
текстове за следните от отбелязаните дати: 09.04.2013г.; 12.04.2013г.; 17.04.2013г.; 18.04.2013г.;
19.04.2013г.; 22.04.2013г. ; 23.04.2013г. ; 29.04.2013г.; 30.04.2013г.;
06.05.2013г.; 10.05.2013г. ; 13.05.2013г.; 14.05.2013г., както и част от записите за дати: 11.04.2013г.; 15.04.2013г.;
16.04.2013г.; 24.04.2013г.; 25.04.2013г.,
08.05. 2013г.; 16.05.2013г.; 20.05.2013г.
са
изпълнени от подсъдимия М.С.П..
Ръкописните
текстове за следните от отбелязаните дати в тефтера:10.04.2013г.;26.04.2013;07.05.2013г.;09.05.2013г.;15.05.2013г.,
както и част от записите за дати: 11.04.2013г.; 15.04.2013г.; 16.04.2013г.;
24.04.2013г.; 25.04.2013г.; 08.05.2013г.; 16.05.2013г. са изпълнени от подсъдимия Д.М.Д..
Ръкописните
текстове за следните от отбелязани дати в тефтера – 17.05.2013г.;
21.05.2013г. , както и част от записите за 20.05.2013г. са изпълнени от подсъдимия
М.С.Д..
Ръкописно
изписаните дни от седмицата и съответните дати, както и имената и цифрите за
„08.04.2013– понеделник“ и обобщените записи за всяка седмица не са изписани от
нито едно от лицата чиито сравнителни образци от почерк са представени на
експерта провел изследването.
В
предоставените за изследване товарителници
на „ Е. П. К.“с № № 042495/21.05.;
042491/21.05.; 041964/21.05.; 042493/21.05.; 042485/21.05.; 0424481/21.01.;
042492; 042480/21.05. ; 042484/21.05.,
ръкописните текстове са изпълнени
от подсъдимия И.Ю.Ч..
В
представените товарителници № № 042486, 042487 и 042488 ръкописните текстове са изпълнени от подсъдимия И.Х.Г..
Ръкописните
текстове в товарителници №№ 042489 и
042490 не са изпълнени от никое от лицата чиито сравнителен материал е
представен на експерта.
Със заключението на ВЛ Д.Г.Г. по назначената по
искане на защитата в хода на съдебното
следствие с протоколно Определение на Съда допълнителна почеркова/ графическа/ експертиза – Протокол № **/12.07.2016г. в
предоставения за изследване тефтер с твърди черни корици с изобразени емблеми
на „ПС Г. „ ЕООД и на СОТ- ПС Г., ръкописните текстове за следните от
отбелязаните дати: 11.04.2013г.;
15.04.2013г.; 16.04.2013г.; 24.04.2013г.; 25.04.2013г.; 08.05.2013г.; 16.05.2013г.;
20.05.2013г. се уточнява коя точно част
от ръкописните записи / подробно разгледани ред по ред/ са изпълнени от
подсъдимия М.С.П.. В заключението си ВЛ е посочило за отделни редове от ръкописните
записвания за дати 16.04.2013г., 25.04.2013г., 08.05.2013г., 16.05.2013г. , че се констатират ръкописни записвания и на подс.
Д.М.Д./ останалите записи за тези дати са на подс. М.П./. ВЛ е конкретизирало и
че част от ръкописните записвания за дата 20.05.2013г. са изпълнени от
подсъдимият М.Д. / останалата част е изпълнена
от подс. М.П./.
Според заключението на
изготвената съдебно- оценителна експертиза на ВЛ М. С. Н., след направената справка в регистър на цените на тютюневите изделия на
МФ, експертизата установила, че средната пазарна цена на нарязан тютюн за пушене / за лула и цигари/
възлиза на 195 лева на килограм.
Понеже, според заключението на ВЛ М. Николова, средната пазарна цена на фино нарязания тютюн, годен за пушене , е 195
лева за килограм, то съдът прие, че 126, 200 килограма такъв/ държан от
подсъдимите П., Ч. и Д.Д. *** / възлиза на общата
стойност от 24 609 лева.
Съгласно чл. 38 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/
акцизната ставка за тютюн за пушене /за лула и цигари/ от 1 януари 2012 г.
е 152 лв. за килограм.
Данъчната основа за облагане с
акциз за тютюна за пушене /за лула и цигари/ е количеството тютюн за пушене,
измерено в килограми съгласно чл. 29 ал.2 ЗАДС – в случая 126, 200 килограма
Съгласно чл.41 ЗАДС размерът на
дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната
ставка.
В обобщение, акцизът се изчислява
съгласно нормата на чл. 41 ЗАДС – чрез умножаване на данъчната основа,
определена в чл. 29, ал.2 от ЗАДС по акцизната
ставка, определена в чл. 38 от ЗАДС. Така съдът прие, че акцизът, който
следвало да се начисли е в размер на 19 182, 40 лева /126, 2 кг. – е данъчната основа,която умножена по 152 лв.
за кг. – акцизната ставка дава резултат от 19 182, 40 лева/.
Видно от
заключението на вещите лица Г.И. К. и В. Й.П. по извършената дактилоскопна експертиза
–Протокол № * –Д/2014 от 20.01.2014г. на
ОЕКД –СДВР/т.5 ДП/ при изследване
на обекта – 1 брой черен полиетиленов чувал с
16 броя червени кутии с надпис Matrix със заготовки за цигари с филтър, иззети при претърсването и изземването от
лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Е **** / собственост на подс. И.Г./ по полиетиленов плик
и по четири броя от червените кутии с
надпис Matrix
се проявили 5/ пет/ броя годни дактилоскопни следи.
Дактилоскопните следи обозначени условно с №№ 1,2,3,4 и 5 не били
оставени от лица записани в база данни на система АФИС. Същите били записани в
база данни на следи от неразкрити произшествия.
От заключението на вещото
лице В. Й.П. по
извършената дактилоскопна експертиза – Протокол №*– Д/2014 от 20.02.2014г. /т.5 ДП/ e видно, че при проведеното сравнително
идентификационно изследване , между предоставените 2 бр. дакт. карти по протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване на подс. И. Х. Г. и подс. И.Г. и 5 – те броя
годни за сравнително изследване и идентификация на дакт. следи с условни номера №1– 5, проявени при
обработката на ВД –по дакт. експертиза –
Протокол № * –Д/2014 от
20.01.2014г. на ОЕКД –СДВР, се установило следното: Дактилоскопната
следа с усл. № 1 / проявена от полиетиленовия плик/ е идентична с отпечатъка от
средния пръст на лявата ръка на подс. И.Г.,
Дактилоскопната следа с усл. № 2 е идентична с
отпечатъка от палеца на дясната ръка на
подс. И.Г., Дактилоскопната
следва с усл. №3 е идентична с отпечатъка от
средния пръст на лявата ръка на
подс. И.Г., Дактилоскопната следва с усл. №4
не е идентична с дактилоскопните отпечатъци на подсъдимите Г. и И.Г., Дактилоскопна следа с усл. № 5 е идентична с отпечатъка от
показалеца на лявата ръка на подс.И.Г..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.АНАЛИЗ.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото годни и относими доказателствени
материали: от гласните доказателствени
средства – от свидетелските показания на
свидетелите В. Г. Б.,Л.Д.М.,П.Л.Д., П. С. П., Г.Й.И.,И.И.Х.,
Т.Д.Т. ,А.К.В.,Т.М.С., М.К.Д.,Д.С.Ж., А.А.К., М.Б.П.; отчасти
от свидетелските показания на свидетелите Н.И.К., Г.Д.С., И.С.Д.,А.Д.Р., В.
Миланов Арнаудов, Г.Б.Г.,И.Т.М., И.П.П., А.П.Р., М.Г.М., В.В.Д.,
И.И.Г.; отчасти от заключението на комплексната
експертиза по ДП на ВЛ И., Б., К. и Б. изслушана в СЗ, отчасти от заключението
на ВЛ Н.Н. – ИТТИ по техническата експертиза,
назначена от Съда/ т.2 от съд. производство/, от заключението на ВЛ Д.Г. по
първоначалната почеркова/ графическа/ експертиза/ т.3
ДП/, от заключението на ВЛ Д.Г. по назначената от Съда допълнителна почеркова
/графическа/ експертиза/ л.308 -312, т.2 от съд. производство/, от заключението
на ВЛ Г.И. К. и В. Й.П. по извършената дактилоскопна
експертиза –Протокол № *– Д/20.01.2014г. на ОЕКД СДВР /т. 5 ДП/, от
заключението на ВЛ В. Й.П. по извършената дактилоскопна експертиза – Протокол №
*– Д/2014г. от 20.02.2014г. на ОЕКД –СДВР
/т.5 ДП/, от заключението на ВЛ М. С. Н.по
извършената СОЕ/т.3 ДП/ ; отчасти от писмените доказателства и доказателствени средства
– в т. ч. от справките за съдимост на подсъдимите,
справка НОИ, справки от мобилни оператори, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства от 29.05.2013г., протокол за претърсване и изземване
от 21.05.2013г. от и на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № Е **** /т.1 л. 9 и сл.
ДП/ , одобрен с Определение на Съда, ведно с изготвените Веществени доказателствени
средства по реда на чл.125 – чл.126 НПК – фотоснимки/ т.1 л. 12-18 ДП/; от веществените доказателства по делото,
предявени в СЗ на страните.
На основание чл. 283 от НПК се приобщиха всички писмени
доказателства по делото. Съдът изключи от ценената доказателствена
съвкупност като негодни писмени
доказателствени средства два протокола за извършени претърсвания и изземвания –
този от металното хале и този от
дървения фургон, респ. те не се ползват при изграждане на фактическите изводи.
На основание чл. 284 от НПК се
приобщиха веществените доказателства по делото.
Съдът кредитира с доверието си, и
ползва при изграждане на фактическите си изводи, тези показания на
свидетеля Н.И.К., които са
депозирани в досъдебната фаза на процеса
пред орган на ДП и приобщени – чрез прочитането им в цялост с използване на
процесуално – техническия способ на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК.
Със свидетелските си показания по
ДП свидетелят Н.К. категорично е заявил, че цялата дейност, реализирана в металното хале / включваща нарязването на тютюна и последващото му
опаковане и подготовка с оглед транспортиране
и продажба на клиенти/ се реализирала от подсъдимите Д.Д., П., Ч., както и свидетеля А. От показанията му по ДП е
видно, че именно посочените трима подсъдими и свид. А. са имали достъп, като
съвместно са ползвали халето за извършване
на описаната си дейност по нелегално производство на акцизния тютюн и държането
на вече готовата акцизна стока в посоченото помещение.
„ …Днес … дойдох в халето…на бул.
** №61. В това хале се реже тютюн, който се опакова и се праща до различни
точки в страната. Поводът по който днес дойдох до халето беше да взема тютюн и
да го изпратя…чрез куриерска фирма… Познавам всички четири момчета, които
работят в халето – М., В., Д. и И.…Режат
тютюна, опаковат го в кашони и се изпраща на различни адреси в страната. Цената
му е от 20 до 40 лв. за 1 кг. според клиента. Тютюнът пристига на т. н. бали…
Куриерът, който получава пратката за
изпращане, донася и парите в брой и на място…“ – из показанията на свид. К.,
депозирани на 21.05.2013 г. пред
орган на ДП по ДП, прочетени на основание чл. 281 ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК.
В съдебната фаза на процеса
разпитан свидетелят К. каза, че е посетил халето по повод на това да занесе
чанта с лични документи на подсъдимия Чивилев. Съвсем различен мотив за
посещението си е дал с показанията си по ДП
– да вземе тютюнево изделие и да го изпрати чрез куриерска фирма на
клиент. Свидетелят даде показания в хода на съдебното следствие и в насока, че не знаел и познавал подс. Д.Д. и М.П.. „ …От тук
присъстващите освен И., познавам И. и И...“ – из показанията на св. К. депозирани в хода на съдебното
следствие. Като се посочи по ДП свидетелят ясно е заявил, че познавал освен
подс. Ч. и подсъдимите Д.Д. и М. П. и те заедно /и
със св.А./ са извършвали коментираната дейност по нелегално производство и
държане на акцизни стоки – тютюневи изделия.
Още с Решение – 222– 82 – I и Решение– 459 – 84 – II
на ВС е изяснено, че съществено противоречие е налице тогава , когато между показанията на свидетеля на досъдебното
производство и съдебното следствие има
несъответствие ,което може да се изрази „.. в отричане на обстоятелства или в изнасяне на нови факти и обстоятелства
във връзка с обвинението…“. Според посочените решения на ВС, в тези случаи Съдът е длъжен да прочете показанията на свидетеля, да
констатира противоречия и повторно да го разпита, с цел да се изясни кои
показания поддържа.
Такова съществено противоречие в
случая е налице, като след прочитане на
показанията му по Досъдебното производство свидетелят К. заяви, че не ги поддържа. „
…Това нещо, което ми се прочете го чувам
за пръв път. В него няма нищо вярно…“
–из разпита на св.Н. К. в СЗ от 7.12.2015г. Същевременно в съдебната
фаза свидетелят е потвърдил, че е подписал протокола за своя разпит по ДП в
качеството на свидетел.
Съдът въпреки това намира, че
следва да цени именно тях– показанията на свидетеля Н.К. пред органа на ДП в
досъдебната фаза на процеса. Преди всичко свидетелят е давал показания пред
органа на ДП непосредствено след извършване на деянието. Възприятията, които е
имал от случая тогава, са били по– добре отразени в представите му, отколкото в
хода на съдебното следствие, протекло години след това. Съдът взе предвид още,
че на досъдебното производство свидетелят К. е дал подробни и обективни
показания на обстоятелствата и детайлите на случилото се, които не би могъл да
заяви, ако не ги е възприел в действителност. Показанията му, депозирани на досъдебната фаза на наказателния процес,
описват една последователна и житейски логична картина
на случилото, за разлика от тези, дадени в хода съдебното следствие
Съдът стигна до извода си за достоверност на показанията
на свидетеля К. на досъдебната фаза и тъй като кореспондират с целия
останал кредитиран доказателствен
материал по делото, вкл. със
свидетелските показания на свидетелите С., А. Д. Р., М. и Д./ съобразно извършената
им оценка за достоверност/ с
веществените доказателства вкл. иззетите
от халето акцизни стоки, машини.
Също така показанията по досъдебната фаза на
свидетеля К. кореспондират отчасти и с тези на свидетелите Г.Й.И., Д.С.Ж.,
В.В.Д., Т.Д.Т.,А.А.К.,
А.К.В./ съобрзано извършената им оценка за
достоверност/, както и с протокола за оглед на ВД от 29.05.2013г. и с заключението по първоначалната почеркова
експертиза. Свидетелите Г.И., Д.Ж., В.Д., Т.Т., А.К., А.В.
изнасят доказателствена
информация за поръчване по телефона по обяви на тютюн /като колетните пратки с
поръчан тютюн не пристигнали/ респ.
данни на свидетелите / имена, адреси, ползвани телефонни номера/
фигурират върху поставените върху колетни пратки товарителници с № № 041964/21.05.; 042493/21.05.; 042485/21.05.; 0424481/21.01.;
042480/21.05., за които товарителници,
съгласно заключението по първоначалната почеркова експертиза, ръкописните текстове са изпълнени от подсъдимия
И.Ю.Ч.. Така и свидетелят К. по ДП е казал, че
подс. И.Ч./ заедно с подсъдимите Д.Д., П. и
св.А./ се занимавал вкл
с изпращане на пратки, чрез куриер/ т.е. с товарителници с наложен платеж/ на тютюн,
поръчан от клиенти из страната.
От показанията на свидетеля Н.К.
в съдебната фаза се кредитират само тези относно заявените правно –релевантни
факти и обстоятелства в насока, че е
посетил халето през 2013г. и че е в
близки отношения с подс.И.Ч./ познавали се отдавна,
като били “женени за две братовчедки“/, че познавал подсъдимите
Г. и Г.. Кредитира се и казаното, че в халето е видял подс. Ч. Достоверни са и показанията
му в съдебната фаза, че на място е видял полицейския служител св. С.. В
тази им част показанията му, дадени в съдебното следствие кореспондират с
останалия достоверен доказателствен материал. Между тези приети за достоверни
показания в съдебното следствие и дадените по ДП не се откриват и съществени
противоречия в посочения по– горе
смисъл.
А както се посочи не се
кредитират, в останалата им част,
показанията на св. К. в хода на
съдебното следствие, които по същество
представляват отричане съпричастността на подсъдимите Д. Д., Ч. и М.П. към
държането на акцизни стоки в халето.
Относно свидетеля Г.Д.С. – неговите
показания, депозирани при разпита му в съдебно заседание в по–голямата им част се кредитират от съда, като обективни и отговарящи на
останалата доказателствена съвкупност. Специално за обстоятелствата – относно облеклото на подсъдимите/ респ. дали е
било работно и запрашено/ и лицата с които е бил заедно при проверката на
21.05.2013г. Съдът кредитира показанията
на свид. С., дадени пред
орган на ДП по досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, прeдл. 2 НПК. Това е
така, понеже прочетените показания кореспондират с целия останал достоверен
доказателствен материал по делото. Също така след прочитането им свидетелят изцяло ги
потвърди, като разясни причината за неспомнянето, респ. несъответствието, с изминалия времеви период, който е дал отражение на точното пресъздаване
на неговите възприятия. Не се
кредитира и заявеното от него за тютюн в черни найлонови пакети в батажника на
автомобила Фолксваген, доколкото от съвкупния анализ на показанията на
свидетеля И.И.Г. и протокола за претърсване от лекия
автомобил се изяснява, че пликовете са
били в купето. От протокола за претърсване на автомобила е видно, че са
розови на цвят.
С показанията си свидетелят С./полицейски
служител/ изнася сведения, добити по пътя на личните си възприятия, касателно
присъствието на подсъдимите Д.Д., П. и Ч. на мястото
на извършване на престъплението и по време на осъществяването му.
Също така свидетелят С.
възпроизвежда в процеса и своите субективни възприятия относно видяното от него
наличие на растителната маса– нарязана и ненарязана / на „бали“ тютюн/, както и
на машини и други технически средства вътре в металното хале, в което били посочените
трима подсъдими и свидетеля Арнаудов.
„…Видях в ляво метално голямо хале от което се чуваше тракане на машина и по моя
преценка оттам идваше тежката миризма на тютюн… този обект беше на адрес бул. **
№61….вътре заварих четири лица…Имаше бали с ненарязан тютюн, имаше нарязан
тютюн в кашони, в найлонови пликове. Имаше две машини … и
инсталация…. Това означава вани с вода за изпаряване…трябва да има
снимки на тази вана,мисля,че я снимаха тогава… В металното хале до машините за рязане на тютюн и и кашони с вече нарязан тютюн бяха
задържани лицата И.Ю.Ч., ЕГН: *********,В. Миланов Арнаудов, ЕГН: **********, М.С.П.,
ЕГН: **********, Д.М.Д.… / свидетелят
сочи подс. Д.Д./… беше от лицата, които бяха вътре в
халето…“– из показанията на свидетеля С., дадени в съдебно заседание от
07.12.2015г. и „… В халето пребиваваха …лица, които се суетяха около
машини …и … тютюн…Самите лица бяха
облечени със стари и мръсни дрехи, запрашени от тютюна– из прочетените показания по ДП на св. С..
Няма спор, че полицейски служители, какъвто е
и свидетелят С., могат да свидетелстват
за престъпна деятелност или съответно за проявление на отделни нейни елементи ,на които са станали очевидци.
Свидетелят описва фактите, които е
узнал по пътя на непосредственото възприемане. Свидетелят, според закона, е длъжен да
изложи онова, което е възприел, т.е. видял, чул, и прочие чрез сетивната си система.
Същевременно свидетелските показания поначало могат да съдържат и мнения,
преценки върху факти. И в настоящия казус подобни оценки върху факти се
съдържат в свидетелските показания на свидетеля
С. по ДП и в съдебната фаза. В контекста на тези разяснения, свидетелят С. дава
и свои оценки, съждения, в насока, че в
халето се е извършвало нарязването и сортирането на тютюна от подсъдимите
/макар да не е видял и да не е възприел при извършването й такава дейност/. „….Просто
беше ясно, че вътре се извършва рязане
на тютюна…вътре заварих четири лица и един поглед ми беше достатъчен , за да
разбера за какво става въпрос..“/ из
показанията му в хода на съдебното
следствие/ и „..самите лица бяха облечени със стари и мръсни дрехи ,запрашени от
тютюна и беше видимо, че в момента се занимават с рязането и сортирането на
тютюна в халето…“/ из показанията му по ДП/. Тези оценки на свидетеля С., които
не възпроизвеждат непосредствено възприети от него
конкретни факти от обективната действителност, нямат характеристиката на гласно
доказателствено средство – свидетелски показания респ. не се
взеха предвид при изграждане на
фактическата обстановка. Това принципно становище на съда е относимо към всички свидетели, в чиито показания се съдържат и оценки и размишления в казания смисъл .
Свидетелят Г.С. е и присъствал
при извършване на претърсване и изземване от халето. Нормата на
чл.118, ал.1, т.3 от НПК изрично допуска разпит като свидетели и на присъствалите при претърсванията и изземванията
служители на МВР. Логиката на цитираната разпоредба на НПК е служителите на Министерството на вътрешните работи, присъствали при извършване на оглед, претърсване,
изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети да
бъдат разпитвани за обстоятелствата по тези процесуални следствени действия. В този смисъл : Решение № 540 от 14 декември 2013 г., НД № 1818/ 2013г., ВКС, 2 НО: „ … Служителите на МВР, които са присъствали на
процесуално- следственото действие могат да бъдат разпитвани като свидетели и
поначало гласните доказателствени средства да бъдат анализирани и оценени по
вътрешно убеждение и поставени в основата на съдебното решение…“.
Същевременно се установява, освен
присъствието му, и оказване на чисто физическа помощ /като преместване на вещи/
от свидетеля Г. С., но само под надзора
и ръководството на разследващия орган, което обстоятелство не прави този
служител на МВР– „лице извършвало действия по разследването“ –чл.118, ал.2 от НПК. В този смисъл : Решение № 433 от 16 април 2014г. по КНОХД №
1562 / 13 г. на ВКС, Трето НО, в което се сочи и че : „… Свидетелите … – служители на МВР, не са
осъществили действие по разследването и не са участвали в друго процесуално
качество. Те са взели участие във физическото претърсване на помещенията, като
фактически са размествали, сваляли от стените вещи и вземали предмети, ровене
из мебели, каса и торбички, сортиране, преброяване и т.н...“.
Правдиви и съответстващи на
останалата ценена доказателствена съвкупност са показанията на свидетеля П. С.
П..
Изследването на вътрешната
устойчивост и последователност в разказа на свидетелите В. Г. Б., Л.Д.М. и П.Л.Д., за възприетите и възпроизведени от тях
факти, включени в обсега на определения с чл. 102 от НПК предмет на доказване и
значими за инкриминираното поведение, и съпоставянето на инкорпорираните чрез
тях данни с останалите доказателства обуславят логичност и житейска правдивост
на гласните доказателствени източници и предпоставя кредитирането им.
По същите съображения се кредитират
като правдиви показанията на свидетелите И.С.Д. и А.Д.Р., но с уточненията, сторени по
–долу в изложението, и касаещи техни оценки върху факти. Показанията на тези
двама свидетели /като тук не се визират сторените оценки и размишления/
кореспондират с разказаното в показанията на свидетелите В. Г. Б., Л.Д.М., П.Л.Д., с показанията / в кредитираните им
части/ на свидетелите С. и К., както и с целия останал достоверен
доказателствен материал.
Свидетелят Б. описва спирането за
проверка на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
№ Е ****, в който пътували подсъдимите Г. и Г.,чиято самоличност установил.
Сочи,че в автомобила имало пълнители за цигари / т.н. гилзи/ и нарязана растителна маса – тютюн за
което се „ориентирал по специфичния му
аромат“.
Свидетелите А. Д. Р., М. и Д., сочат че след случая с автомобила „Фолксваген Голф“ с peг. № Е ****, за които
също излагат своите възприятия, продължили навътре в стопанския двор на „С.П.
98“ на бул.“**“ № 61, в посока към металното хале. Свидетелят Р. сочи за „бали“ тютюн и нарязан такъв, за
машини и потвърждава, че вътре в халето били само подсъдимите Д.Д., П. и Ч., както и свидетелят А., чиято самоличност
установили и им разпоредили да останат на място. Свидетелят А. Д. Р. сочи, че
колегата му св. С. уведомил дежурния и заедно останали да запазят местопрестъплението,
до идването на разследващия екип.
Свидетелят И.Д. е казал,че в
халето имало „четири момчета“/ тримата подсъдими и св. А./, коментира че видял
бали с тютюн, машина и „някакъв казан под който имало газови горелки и бутилки
с газ“. Също така сочи,че преди да дойде разследващия екип пристигнало момче/
свидетелят К./, което „тръгнало да влиза“ и било “арестувано от полицаите“ /из показанията
на свидетеля Д. по ДП/.
В същия смисъл са и показанията
на св. М., който сочи, че в халето имало четирима мъже. Свидетелят М.
коментира,че е видял растителна маса –„бала с тютюн“. Също така свидетелят М.
изнася идентична доказателствена информация, че към халето се било запътило „
момче“ , „ на което служителят на полицията казал да остане на място до
вратата“ / из показанията на свидетеля М. по ДП/.
Лицето, за което сочат свидетелите Д. и М., е установено като св. Н.К., който с показанията
си и в ДП и в съдебната фаза потвърждава, че именно той, на инкриминираната
дата, е отишъл до халето.
Между показанията на свидетелите А.
Д. Р., Б., М. и Д. няма съществени противоречия досежно значимата за
обвинението фактология.
Действително свидетелят А. Д. Р.
сочи,че към момента на влизането в халето „лицата се били навели над чувалите с тютюн“ и
коментира „машини.“ Свидетелят Д. сочи, че две от четирите лица в халето били „
в близост до някаква машина“ и видял /“машина“
– т.е. една/ както и „ някакъв казан под който имало газови горелки и бутилки с
газ“.Свидетелят Д. пояснява, че с оглед местоположението си – бил далеч „не е
успял да разгледа добре машината“. Свидетелят
М., пък видял „ бала с тютюн“ и не е възприемал кашони и машини. Свидетелят
М. пояснява, че останал до врата на халето и поради това не е могъл в детайли
да възприеме цялостната обстановка в
процесното помещение.
Тук не се касае до някакви
съществени разминавания в показанията на свидетелите А. Д. Р., М. и Д., които споделят свои непосредствени
възприятия и пресъздават епизоди от него за да може чрез съвкупната им преценка
да се изгради цялостната картина за случилото си. Доколкото
са налице разминавания в отделни детайли,
същите следва да се отдадат на
различните възприятия, характерни за всеки отделен индивид, на различното
местоположение на свидетелите, на динамиката на цялата ситуация.
Както се посочи, Съдът не ползва
при изграждане на фактическата обстановка тази част от казаното от свидетелите,
което представлява оценки, предположения,
изводи. Свидетелят Д. е дал свое предположение,че машината я ползвали за
нарязване на тютюн – но не е видял това
да се случва. / „…бях далеч от машината и …предполагам ,че я използват за
преработка на тютюн..“ – из показанията по ДП на св. Д./.Същото е сторил и
свидетелят А. Д. Р., който в показанията си е казал „…имаше и две машини, на
които предполагам, че се мели тютюна…“– но не възприел това да се случва .Тези оценки и предположения се изключват от
ценената доказателствена съвкупност,тъй като по същество не съставляват
свидетелски показания.
Свидетелят П.Л.Д., изнася доказателствена информация
за потърсено съдействие с оглед физическо пренасяне на намереното при
претърсването в металното хале бул. „**“
в град С. и какво като вид вещи се е намерило. В този смисъл и неговите
показания като доказателствен източник се ползват при изграждане на изводите на
Съда за действителната фактическа обстановка.
Относно свидетеля В. М. А. Съдът кредитира показанията му отчасти,
за заявените правно релевантни факти и обстоятелства, че в металното хале е бил заедно с подсъдимите Д.Д.,П. и Ч., които били облечени в работни дрехи, както и че
в помещението е имало машина за рязане и нарязан тютюн. В тази им част
показанията му кореспондират с идентично заявеното в показанията на свидетелите С., Р., М. и
Д. /съобразно извършения им анализ/, в унисон са и с показанията/ пак в
кредитираната им част/ на свидетеля К. –
тези по ДП, с веществените
доказателства/ иззетите акцизни стоки,
машини/ и с целия останал приет за достоверен доказателствен материал по
делото.
Като недостоверни се прецениха
показанията на свидетеля В. А. в частта им досежно заявеният повод той и
подсъдимите Д.Д., П. и Ч. да се намират в халето,
респективно в насока,че тези лица нямат никаква съпричастност към държаните в
помещението акцизни стоки/ тютюневи изделия/. В тази връзка твърденията на
свидетеля А.,че той с посочените трима подсъдими влезли в халето“ от
любопитство“ се опровергават от показанията на св. С., от тези/ в кредитираната
им част/ на св. К., както и от целия останал достоверен доказателствен материал
по делото.
Относно свидетеля Г.Б.Г. – неговите показания, депозирани при разпита
в съдебно заседание, като доказателствен източник, в по– голямата им част се кредитират от Съда, като обективни и отговарящи на останалата ценена доказателствена съвкупност. Свидетелят Г. сочи,че участвал като
поемно лице при извършеното претърсване на автомобила „Фолксваген Голф“ / с рег. № Е **** /.Сочи че бил извикан и отишъл заедно със свой колега / св. И.М./
като поемно лице,като не си спомня в кои точно части
на автомобила са намерени вещите, но е
категоричен, че всички намирани вещи са му били показвани/ предявявани/ и са
били надлежно описвани в пртокола, съставян на място пред него. Изнася
доказателствена информация, че протоколът за следственото действие му е
бил даден да го прочете, което сторил, и
го подписал.
„....
Присъствал съм на това действие, на това
претърсване...Каквото е описано се намери в автомобила... отвориха ги пред
мен....вътре съдържанието беше от някакви треви... Пред мен пишеха
протокола...Ние с И. отидохме заедно, до мястото, до колата...дадоха да прочета
протокола... аз го прочетох и подписах“
– из показанията на свидетеля Г. депозирани в СЗ от 21.03.2016г. Тези показания
на свидетеля са обективни,
добросъвестни, честни и житейски достоверни и отговарят на останалата
кредитирана доказателствена съвкупност.
Не се кредитира първоначално заявеното от свидетеля Г., че „
тревите“ / растителната маса/ били в
черни чували. Досежно това обстоятелство свидетелят по –нататък с разпита си
уточнява, че всъщност не помнел точно, не е сигурен за цвета и вида на
опаковките .“…видях едни черни чували…отвориха ги пред мен,вътре съдържанието
беше от някакви треви… мисля, че черни бяха чувалите, но не знам, то там си личи по снимките , аз не помня“ - из показанията в СЗ от 21.03.2016г. на свидетеля Г.. Същевременно от протокола за
претърсване на автомобила, който като годно писмено доказателствено средство се
цени от съда, е видно,че растителната маса се
намирала в розови на цвят полиетиленови пликове. Тоест, специално за
обстоятелството относно цвета и вида на опаковките, в които се намирала
растителната маса , се цени отразеното в протокола да претърсване на автомобила
и фотоалбума към него. Още повече,че свидетелят Г. заявява,че всъщност не
помнел такива подробности, а и според
него точно „каквото е описано се е намерило в автомобила“.
Причините за тези разминавания респ. неспомняне са обясними изминалия
продължителен период от време спрямо
описваните събития и предвид процесите
на човешката памет по забравяне.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля И.Т.М. относно заявените правно–
релевантни факти и обстоятелства, че било извършено претърсване на автомобила „Фолксваген Голф“ / с рег. № Е **** / и той
участвал като поемно лице, заедно със
свидетеля Г., че съставеният протокол му
бил предоставен за запознаване и го
подписал без възражения. В този част показанията му кореспондират с останалия
приет за достоверен доказателствен материал.
Не се кредитират показанията на свидетеля М. в частта им
относно заявеното от него, че не е виждал
пликове в купето на автомобила, а те били в багажника, че торбите не са
отваряни пред него и не е виждал и не знаел какво е съдържанието им. Тези му
показания се опровергават от заявеното от свидетеля Г., който е категоричен,че
са отворили пред него пликовете и те съдържали „ някакви треви“/ растителна
маса/, за които уточнява,че при отварянето им присъстващи полицаи казали,че
представлявали тютюн. В протокола за претърсване и фотоалбума към него също е
видно местоположението на откритите
пликове с растителна маса, а именно в купето.Не се кредитира и заявеното
от свидетеля М.,че плик / торба/ който видял бил червен на цвят.Съгласно
протокола за претърсване от автомобила е посочено,че пликовете са розови на
цвят.Тук разминаването е обяснимо с изминалия дълъг период от време спрямо
събитията за които разказва свидетелят.
Съдът кредитира показанията на
свид. И.П.П. относно заявените правно релевантни факти и обстоятелства в насока, че е
присъствал при претърсването на дървения фургон и не е присъствал при претърсването на металното хале. Тези му
показания не се опровергават от останалите доказателства по делото.Достоверни
са и показанията му,че видял да се изнасят
от дървения фургон „ машинки за пълнене на цигари“.
Недостоверни са показанията на
свид. И.П.,че в дървения фургон се намерили и иззели „ кашони с перилни
препарати най- вече“/ из показанията му в СЗ от 21.03.2016г.В тази им част
показанията му се опровергават от показанията на свидетеля С. – „ …във фургона
имаше …колетни пратки, имаше много вещи, но това ми направи впечатление,
пратките…“ – из показанията на св. С. в
СЗ от 07.12.2015г., както и в протокола за оглед на ВД от 29.05.2013г. въпросните колетни пратки са
подробно индивидуализирани и не касаят перилни препарати.
Съдът кредитира показанията на свидетелят А.П.Р.,
относно правно – релевантните факти и
обстоятелства, че е бил поемно лице
при претърсванията на металното хале и дървения фургон. Също така свидетелят
изнася доказателствена информация и в
насока за последователно провеждане на двете претърсвания, като заявява – „ не
съм видял от халето да изнасят неща, докато аз бях до фургона“. Изнася и
доказателствена информация, че вещите подробно описани в протокола за претърсването
в халето са му били показвани/ предявявани/ като той е прочел процесуалния документ за следственото действие и за „което било
истина се подписал“. Същевременно свидетелят
Р. изнася доказателствена информация, че вещите, описани в протокола за
претърсване и изземване от металното хале, са му показвани пред „цеха“,
респ. не знаел къде са били открити
преди това, с изключение на иззетите
машини.За последните възприел, че са вътре в халето, когато влязъл за кратко в това
помещение. Сочи,че е възприел и „пръснат тютюн“.
„…После ни извикаха нас за свидетели пред
цеха…където са намерили тютюн вътре там…почваха да ни показват …късове хартия с
филтър за пълнене с тютюн…там ни го показаха –
пред цеха, а къде са го намерили не знам…питаха ме“ „Това видели ли се
го, така ли е“ и ми казаха: „Каквото си
видял се подписваш, че си го видял“ и аз, за което е истина, съм се
подписвал…Аз бях пред халето…В халето не са ме карали да влизам…аз просто влязох от любопитство и излязох…вътре
не можеше да се стои от миризмата на тютюн, задушаваш
се…Имаше някакви машини и по тях, имаше остатъци от тютюн,тези машини ги видях
в халето…пръснат тютюн съм видял…“ – из показанията на свидетеля А. П. Р. в СЗ
от 21.03.2016г. В тази им част показанията му са правдиви и се кредитират от
съда.
Същевременно свидетелят А. П. Р. коментира
в показанията си ,че не е виждал тютюн/ растителна маса/ извън този, който бил
разпръснат. Този му разказ противоречи на казаното от свидетелите С., А. Д. Р.,
И.Д., които са възприели и наличието на чували както и на бали с такава растителна
маса. В този смисъл, в тази им част, показанията му не се кредитират от съда
понеже се опровергават от останалия приет за достоверен доказателствен материал
по делото.
В
хода на съдебното следствие са разпитани
като свидетели Г.Й.И., М.Г.М., М.К.Д., Д.С.Ж., И.И.Х., В.В.Д., Т.Д.Т.,А.А.К., А.К.В., Т. М.
С.. От показанията им разгледани съвкупно/ съобразно сторената по- долу оценка за достоверност/ се
установява, че те са поръчвали нарязан
тютюн за пушене по обяви, като са предоставили адреси и телефони за получаване
на колетните пратки. Данни за тези свидетели/ имена, адреси, ползвани тел. номера/ били вписани върху обекти по протокол за оглед на веществени
доказателства от 29.05.2013г., а именно върху товарителници, поставени върху
колетните пратки, иззети от дървения фургон.
Относно разпитаните свидетели Г.Й.И., И.И.Х., Т.Д.Т., А.К.В., Т. М. С. – техните показания се кредитират изцяло от Съда, като
ги намира за обективни, добросъвестни, честни и житейски достоверни.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите М.К.Д., Д.С.Ж., А.А.К./
в т.ч. и прочетените по реда на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 НПК показания/ като обективни и
отговарящи на останалата доказателствена съвкупност.Причините за
неспомнянето са обясними с изминалия дълъг период от време.
За свидетеля М.Г.М. – неговите показания, депозирани при разпита
в съдебно заседание в по
–голямата им част се кредитират от съда, като обективни
и отговарящи на останалата доказателствена съвкупност. Специално за
обстоятелството относно броя поръчки на тютюн Съдът кредитира заявеното от
свидетеля на ДП / в частично прочетените на осн.чл.281 ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1,
т.1 от НПК негови показания/– че само
веднъж е правил заявка на този телефон,
на който, като поръчал, не пристигнала очакваната
пратка с тютюн. Това е така, понеже свидетелят
в СЗ потвърди прочетеното и причините за разминаванията, респ.
неспомнянето са обясними с изминалия дълъг период от време.
Относно свидетеля В.В.Д., показанията му, депозирани при разпита в съдебно заседание се кредитират от съда, като
обективни и отговарящи на останалата доказателствена съвкупност.
На основание чл.281, ал.7, вр.
ал.5, вр. ал.1, т.1 и т. 2 предл.2 от НПК бяха прочетени показанията му по ДП,
в които е заявил, че нямал представа защо неговите данни фигурират в
товарителницата.
Тези показания на свидетеля Д. в
досъдебната фаза не се кредитират.
След прочитането на показанията
си по ДП свидетелят Д. заяви, че
поддържа казано пред съда, а именно,че е поръчал тютюн / като колетната пратка не
пристигнала/, с което именно се обяснява и наличието на негови данни върху
товарителницата. Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Д. дадени пред Съда,
именно които се поддържат и които кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност.
Съдът кредитира в по– голямата им част показанията на
свидетеля И.И.Г..
Същият е изнесъл доказателствена информация в насока, че инкриминираните вещи са били закупени на процесната дата от
него и друго лице и са забравени в автомобила на сина му. „… Пътувахме със сина
ми И.Г., Х. Г. и неговия син И.Г.. Бяхме до Орландовци, след това отидохме на
пазар. …Купихме си по 1 пакет с Х.. Децата ги нямаше при нас, бяха за храна.
Отидохме до колата, оставихме тютюна вътре в колата на задната седалка. Децата
дойдоха и не видяха какво сме оставили…“- из показанията на свидетеля И.И.Г. в СЗ от 27.03.2017г. Тези му показания, за така
заявените правно релевантни факти и обстоятелства, не се опровергават от
останалия доказателствен материал. Напротив, същите кореспондират с протокола
за претърсване и изземване от лекия автомобил, доколкото свидетелят И.И.Г.
коментира че торбичките с тютюн са били оставени в купето, там където са били
впоследствие и намерени при извършеното следствено действие.Единствено не се
кредитира заявеното от свидетеля, че „мислел“
че пликовете с тютюн били „жълти“ на цвят. Това разминаване респ.
неспомняне е обяснимо с изминалия дълъг период
от време. В протокола за претърсване от автомобила Фолксваген ясно е отразено какъв цвят са били пликовете.
Кредитират се като правдиви
показанията на свидетеля М.Б.П.,
доколкото разпитан същият изнася релевантна, макар и оскъдна, доказателствена информация, че подсъдимите И.Г.
и И.Х.Г. били установени в района „ където е открит тютюна , на бул.“**“
в гр. С.“.
Като неотносими се прецениха
показанията на свидетелите Й.С.С. и С.В.Ш., поради което се изключиха от ценената от съда
доказателствена маса. Тези
показания съдът прецени като не
съставляващи източник на значими за предмета на делото факти, защото не
разкриват нито лични и непосредствени за свидетеля възприятия досежно
инкриминираните обстоятелства, нито в същите се съобщават контролни факти.
Защитата счита, че не е била
налице хипотезата на неотложност за започване на ДП по чл.212, ал.2 от НПК.
Съдът не намери нарушения на НПК
при образуването по реда на чл.212, ал.2
от НПК / счита се за образувано/ на
досъдебно производство. Законосъобразно досъдебното производство е образувано с
първото действие по разследването на основание като несъмнено –това са извършените – претърсване и
изземване от л.а. „Фолксваген Голф“ с
peг. № Е **** и свързаните с това разпити
на свидетели. От доказателствата по делото се установява, че на датата
на образуване 21.05.2013г. полицейски служители са спрели за проверка въпросния
автомобил и с оглед възприятията си за евентуално наличие на акцизни стоки без
бандерол са уведомили и разследващ полицай, като се е пристъпило незабавно на
същата дата към претърсване и това е била единствената възможност за запазване
на доказателствата.
Защитата счита, че са налице
основания за изключване от ценената доказателствена маса на протоколите за
претърсване и изземване. Развива доводи в насока, че последиците от
дискредитирането на протоколите за ПИ се разпростират и върху иззетите с тях
предмети и изготвените, свързано с тях, експертизи, които също следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Тук се налага принципното уточнение, че при допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на протоколи за
процесуално-следствени действия, с които са били приобщени към
доказателствената маса по делото определени доказателствени материали /най-често
това са вещи, представляващи или предмет на престъплението, или средство за
извършването му, приобщени към доказателствената маса чрез протоколи за обиск,
оглед, претърсване и изземване и т.н./ съществуват две основни становища
относно възможността да бъдат ползвани тези доказателства:
Според първото
становище, което явно се поддържа от защитата, при допуснато съществено
нарушение, засегнало някой от реквизитите на протокола е налице формално по
своя характер основание той да не бъде кредитиран, респективно следственото
действие да бъде игнорирано. Като пряка последица от това се приема, че
съответните доказателствени материали са били приобщени по недопустим начин към
доказателствената маса и не следва да бъдат обсъждани.
Съществува и
второ становище, според което за процесуалния ни закон е чужда идеята за
наличието на формална доказателствена сила на което и да е доказателствено
средство. Ето защо съществува възможност при негоден протокол да бъде открит
друг доказателствен път /обикновено чрез гласни и с други писмени доказателства
/, по който да се установят същите факти, които са отразени в писменото
доказателствено средство и по този начин да бъдат постигнати идентични
доказателствени резултати.
Настоящият
решаващ съдебен състав възприема второто становище и понеже, основната цел на
всяко процесуално законодателство е да бъде регламентиран начин за установяване
на релевантните за изхода на наказателното производство факти и ограничаването
на тези възможности е юридически
неоправдано. В подкрепа на извода е и разпоредбата на чл.117 НПК, според която
със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.Съгласно НПК свидетелските показания са допустими за всички непосредствено възприети факти включително за установяване и на такива по намиране и
изземване на вещи предмет на престъпление. В подкрепа на това принципно застъпвано
от Съда становище е, че сред основните начала в производството е именно това за
необходимостта от разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК, на което
кореспондира задължението на разследващите, но и решаващите органи да открият и съберат
всички годни и относими към предмета на производството доказателства, чрез
които да установят М.ално точно релевантните за
изхода на делото факти.
В подкрепа на второто
становище е съдебната практика. Тя е в насока, че при допуснати нарушения при осъществяване на определени
действия по разследване /например съществено нарушение на процесуални правила
при провеждане на оглед на местопроизшествие или претърсване и изземване/ е
възможно тези доказателствени резултати да бъдат установени по друг
доказателствен път, с други писмени и гласни доказателства /Р № 572 /2005 г. на
ВКС по н. д. № 1092/2004 г., I НО, Р № 162 от 7.04.2010 г. на ВКС по н. д. №
7/2010 г., 1 н. о, Р № 401/10.12.2015г
по н.д. № 1259/2015г. , 2 н.о. и мн.др./
От ценената доказателствена
съвкупност като негодни писмени доказателствени средства се изключиха Протокол
за претърсване и изземване от 21.05.2013г. /л. 24 и сл. т.1 ДП/ от метално хале, находящо
се в гр.С., бул. ** № 61 на С. -98 АД, Протокол за претърсване и изземване от
21.05.2013г./ л.40 и сл. т.1 ДП/ от
дървен фургон, находящ се на същия
адрес.
Независимо,че и двата съставени протоколи
са били одобрени по реда на чл.161,ал.2 НПК, както в случая, ако се установи в хода на наказателното производство, че е допуснато нарушение при провеждане на действието доказателствените му резултати не следва да бъдат ценени /Р№162/2010г.1НО/. Това не
означава, в светлината на горните разяснения, че е недопустим друг
доказателствен път, по който да се установят същите факти, които са отразени в негодното
писмено доказателствено средство.
Възражението на
защитата досежно неприсъствието на едно от поемните лица – на свидетеля А. П. Р. при извършване на следственото действие
претърсване и изземване от халето е основателно, тъй като чл. 162, ал. 1 от НПК изисква претърсването и
изземването да се извършват в присъствието на повече от едно поемно лице, като
и двете поемни лица наблюдават извършването на следственото действие, а не на едно
от тях само да бъдат показани намерените вещи, както в случая. Това се
установява относно иззетата растителна маса в 41 бр. чували, доколкото св. Р.
заявява ,че лично е възприел в халето машините, тяхното намиране и изнасяне.
„ После ни извикаха нас за свидетели пред
цеха, където са намерили …тютюн вътре там…Това там ни го показаха - пред цеха,
а къде са го намерили не знам…Почна да се стъмва,когато вече взеха да вдигат
машините… В халето не са ме карали да влизам,но аз просто влязох от любопитство
и излязох…вътре не можеше да се стои от миризмата на тютюн, задушаваш се…Имаше някакви
машини и по тях имаше остатъци от тютюн, тези машини ги видях в халето…бяха по – скоро някакви самоделки…“– из показанията на св. А. П. Р. в
СЗ от 21.03.2016г. /л.213 и сл. т.1, съд. производство/.
Този протокол следва да се
изключи от ценената доказателствена съвкупност и на друго основание. В протокола е отразено, че претърсването и
изземването се извършило в присъствието на
свидетеля И.П., като служител на „С. –98“ АД. Законът изисква претърсването
и изземването да се извърши в присъствието
на ползвателя на помещението /
респ. негов представител, когато се касае до ЮЛ/. От материалите по делото е
видно, че халето е било отдадено под наем и се ползвало от други лица, респ. не от ЮЛ
„С. –98“, че свидетелят И. П. като негов
представител да присъства на претърсването.
От ценената доказателствена съвкупност
се изключи и протокола за претърсване и изземване от дървения фургон, поради обстоятелството,че следственото
действие не е извършено в присъствие на ползвателя на помещението. От
показанията на свидетеля Пл.П. се установява, че помещението не е ползвано „С. –
98“.Същевременно следственото действие е извършено в присъствието на свид. Ив.П. – служител на „С.
–98“ АД, което ЮЛ не е било ползвател на
фургона.
Видно е,от събраните между
кориците на делото доказателствени материали, че са налице гласни
доказателствени средства вкл. показанията
на свидетелите С., Д., А. Д. Р., А. П.Р. / съобразно извършената оценка за
достоверност/ от които се установява, наличието, намирането и изземването на
чували /торби/ с растителна маса / впоследствие изследвана и за част от същата
установено,че представлява акцизен тютюн/ и машините от халето, като са налични
по делото и приемо– предавателни протоколи за тези веществени доказателства.
Така свидетелят А. Д. Р. сочи, че е възприел наличието в халето на чувалите с
нарязана растителна маса, както и на двете машини. „ …Установихме хале, в което
имаше… чували с нарязан тютюн…и две машини“ – из показанията на св. А. Д.Р. от
21.05.2013г. по ДП.В същия смисъл са показанията на св. С. „.. имаше …нарязан
тютюн…имаше две машини…“ - из показанията на св. С. в СЗ от 07.12.2015г. и „..В помощ на разследващия, местил съм торбите
под негово ръководство…имаше тежки машини, които накрая… ги натоварихме в един
камион…това , което е описано е
натоварено под ръководството на раследващия..“
– из показанията на св.С. в СЗ от 16.12.2016г. В подкрепа на изземване на чувалите с
растителна маса от халето са и показанията на свид. Д., чието съдействие е било
потърсено с оглед физическо пренасяне на намереното. „ … Наши колеги ни се
обадиха,че имат нужда от съдействие,тъй като са намерили нарязан тютюн…Имам предвид физическото пренасяне на тютюна…беше на бул.
„**“ в гр. С., складово помещение..отвън имаше наредени чували“ –из показанията
на св. Д., депозирани в СЗ от
28.10.2016г. За наличието и изземването на машини от халето свидетелства
и св. А. П. Р.,поемно
лице, разпитано в в хода на съдебното
следствие, в СЗ от 21.03.2016г.Налице са и съответни приемо – предавателни
протоколи за веществените доказателства.
Относно наличието,намирането и
изземването на вещите от дървения фургон
са налични показанията на свидетеля С. и, както
се посочи, открити при претърсването вещи са подробно описани в протокола за оглед на веществени доказателства от
29.05.2013г. По делото са приложени и приемо – предавателни протоколи за веществените доказателства.
Относно заключението на ВЛ И., Б.,
К., Б. по назначената по ДП комплексна експертиза,същото се кредитира в частта
му относно отразеното тегло на изследваните обекти с растителна маса. Изяснява се, че ВЛ са претегляли
внимателно всеки обект с растителна маса
по посочените номера /тези по експертизата и постановлението за назначаването
й/ и ги претеглили / „... отваряли сме всеки един обект, както е по номерата...
мерихме теглото на всеки един обект
даден ни за изследване...“ –из устните пояснения дадени от ВЛ И. в хода на разпита му в СЗ на 28.10.2016г./. Заключението
се кредитира и относно изводите досежно машините, които били
годни да служат за нарязване на тютюн, като в тази му част заключението
кореспондира с останалия достоверен доказателствен материал.
Същевременно не се кредитира
заключението на ВЛ И., Б., К., Б. по комплексната експертиза по ДП, изслушана в
СЗ, досежно изводите относно
представения им за изследване материал – растителна маса.В тази връзка в
заключението си ВЛ единствено са посочили,че растителната маса – обекти
от № 20 до 41, както и № 44 и 45 представлявала „ тютюн за пушене“.В
заключението си ВЛ са пропуснали да
отразят какви необходими изследвания са извършили досежно материала, за които
приели,че представлявал тютюн. Съгласно чл.152 ал.1 от НПК ВЛ
е следвало да посочат изследванията,
които са извършени и с какви научни и технически средства.В тази връзка
от устните пояснения в СЗ на
ВЛ става ясно, че при изследване характеристиките на растителната маса всъщност
е ползван само т. нар. „органолептичен метод“. Същевременно ВЛ разясняват, че без
химическо изследване не биха
могли да установят със сигурност дали е имало замърсяване на тютюна, а такова
изследване не е провеждано от тях за нуждите на възложената им експертиза. И което отново е от съществено значение за
казуса – ВЛ са
пропуснали да отговорят дали посоченият в заключението им „тютюн за
пушене“ е бил годен за консумация– директно без да му бъде извършвана допълнителна индустриална обработка.
Понеже ВЛ са
ползвали само органолептичен метод / и
чрез него не може да се установи
наличие на замърсяване вкл. с плесенни микроорганизми/ като в заключението си не са посочили
дали тютюнът е годен за консумация – без необходимост от допълнителна индустриална
обработка, отговор на тези съществени въпроси е дало ВЛ Н. от Института по
тютюна и тютюневите изделия – с. Марково по назначената техническата
експертиза.
Съдът кредитира с доверието си
заключението на ВЛ Н. Н. –ИТТИ, в по – голямата
му част, като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се и оспори от страните. ВЛ е извършило, освен органолептична оценка, и определяне ширина на
тютюневите влакна, както и определяне на
фракционен състав, като при това се установило и замърсяване на част от
изследваните материали с плесенни микроорганизми. Същевременно не се кредитира само
тази част от заключението на ВЛ Н., което касае недопустими предположения. А
именно се изключи от ценената доказателствена съвкупност посоченото от ВЛ Н., че
можело да се предположи, че
към момента на изземването им – тоест към 21.05.2013 г.
веществените доказателства не са били плесенясали. Понеже, продължава ВЛ Н.Н., при наличие на мухлясал материал той би трябвало да
бъде описан в експертното заключение на вещите лица по комплексната експертиза.
Отново според ВЛ от ИТТТИ можело да се предположи, че материалът е дефектирал
впоследствие при съхранението на веществените доказателства. Същевременно подобно
вероятностно заключение, в коментираната му некредитирана част, не може да
служи да направата на единствено възможен извод. От една страна е видно, че ВЛ не може да установи и респ. посочи точен
момент на плесенясване. От друга страна вече
се стига и до направата на недопустими предположения – че вероятно материалът
не е бил плесенясал към 21.05.2013 г. – и то основно понеже такова засягане не било описано в предходната комплексна експертиза.В
тази именно част заключението на ВЛ Н. от ИТТИ не се кредитира.
Съдът кредитира заключенията на
почерковите, дактилоскопните и икономическата
експертизи на ВЛ Д.Г., Г. Кючеков, Веселин П. и Мирослава Николова, като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
ПО
ОБВИНЕНИЕТО за
престъпление по чл. 321 ал.6 НК на
подсъдимите М.С.Д., И.И.Г., И.Х.Г., М.С.П., И.Ю.Ч. и Д.М.Д. а за
последния и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК:
Съдът
призна подсъдимите М.С.Д., И.И.Г., И.Х.Г., М.С.П.,
И.Ю.Ч. и Д.М.Д., за невинни в това за
периода от 01.12.2012г. до 21.05.13г в гр.С., а Д.Д. като непълнолетен,но
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, да са се сговорили помежду си, да вършат в гр.С. престъпления по
чл.234 от НК – държане и продажба на акцизни стоки без бандерол, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и с които се цели
да се набави имотна облага от продажбата на акцизните стоки без бандерол, поради
което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда изцяло по повдигнатите им обвинения
за престъпление по чл. 321, ал.6 от НК,
Т.нар. в теорията „сговаряне за
извършване на престъпления“, още и„предварителен сговор“, между две или повече лица е очертано
в нормата на чл. 321, ал. 6 от НК. Т.нар. „предварителен сговор“ по смисъла на
чл. 321 ал.6 НК е самостоятелно
престъпление, различно от образуването, ръководенето и участието в организирана
престъпна група, при което съгласуването на волите да се вършат престъпления е
между минимум две лица, липсват елементите на трайност и структурираност,
каквито са необходими, за да е налице организирана престъпна група. Изпълнителното
деяние инкриминирано по този законов текст се свежда до постигане на
съгласие, съгласуване на волите между сговорящите се лица за извършване на най –малко
две престъпления/ наказуеми с „лишаване
от свобода“ повече от три години/. При предварителния сговор се преследва
особена цел –да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно
влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, за
разлика от организираната престъпна група.
От доказателствената съвкупност между
кориците на делото не е защитима тезата на прокуратурата, че всички подсъдими лица
за времето 01.12.2012г. до 21.05.13г. в гр. С. са се сговорили помежду си в
посочения смисъл и с предварително дефинирана цел по извършване на множество
„вторични“ престъпления по чл.234 от НК
– по държане и продажба на акцизни стоки без бандерол с цел така да си набавят
имотна облага.
В тази връзка произволни са твърденията
с обвинителния акт, че подсъдимият М.Д. започнал да търси съмишленици „в
планираната престъпна дейност“ по държане с оглед последваща продажба на
акцизни стоки– тютюневи изделия. Такива /произволни/ без доказателствена
подкрепа са и твърденията на държавното
обвинение,че подсъдимият М.Д. се свързал с всеки от останалите подсъдими и те
се съгласили с предложението му да участват в
„престъпната дейност“. Както и тези фактически твърдения в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че „всички разговори „ между
подсъдимите „по повод сговарянето за съвместна престъпна дейност се провеждали
в гр. С., най- често в наетия имот на бул. ** №61“. Това е така понеже между
кориците на делото не се откриват доказателствени източници от които да са
изводими такива, твърдени и в пледоарията на представителя на държавното
обвинение, факти.
Действително, по настоящото дело
се доказва наличие на познанство между
част от подсъдимите лица. Подсъдимите И.И.Г. и И.Х.Г. се познавали помежду си, като са
живеели в село А., в който смисъл са показанията на бащата на първия от тях– на
свидетеля И.И.Г.. С кредитираните му показания по ДП
св. К. сочи за познанство между подсъдимите Д.М.Д., М.С.П. и И.Ю.Ч..Подсъдимите М.и Д. Доспатлиеви са баща
и син.
От това, че част от подсъдимите се познавали, съвсем не следва еднозначно, че всички те са
изпълнявали обща воля и че са преследвали обща престъпна цел , което е определящ белег за коментираното посегателство по чл.321 ал.6 НК.
Такъв извод не може да бъде
направен и от факта, че трима от подсъдимите са били задържани заедно на
конкретна дата/ 21.05.2013г/ в металното
хале на бул. ** №61, наето от подс. М.Д. и в което били открити и акцизни стоки.
Нито от това,че подсъдимите Г. и И. Х. Г. са задържани на същата дата в
района на производствено – складовата база
на бул. „**“. Такъв извод не може
да бъде направен и от това, че действително се установява извършване от подсъдимите М.С.П.,
И.Ю.Ч., Д.М.Д. на едно /продължено/ престъпление по смисъла на
чл.234 НК на дата 21.05.2013г. В тази
връзка диспозицията на нормата на чл. 321 ал.6 НПК визира предварително
сговаряне за извършване на множество / т.е.поне две/ престъпления, респ. не и
на едно, пък било то и продължено, престъпно посегателство.Действително, по
отношение на тримата подсъдими / П., Ч. и Д.Д./ са налице показанията на свидетеля К. в насока, че те и
в предхождащ период са извършвали такава
дейност в металното хале. Същевременно други доказателствени източници за тяхна
предшестваща / преди 21.05.2013г./ съвместна/ на тримата/ престъпна дейност
няма. Налице е забраната по чл. 281 ал.8 НПК, доколкото единствено с
прочетените/ на осн. чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т.1 НПК/ показания на св. К. се изнася доказателствена
информация за подобна съвместна
дейност по държане от сочените трима
подсъдими, на акцизен тютюн и преди дата 21.05.2013г.
Съгласно чл. 303 ал. 2 НПК съдът признава
подсъдимите за виновни, само, когато обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Настоящият казус не е такъв. На осн.чл. 304 от НПК Съдът оправда
подсъдимите по повдигнатите и предявени им обвинения по чл. 321 ал.6 от НК а за
подс. Д.Д. и вр. с чл. 63
ал.1 т.3 НК.
ПО
ОБВИНЕНИЕТО за
престъпление по чл.234, ал.2, т. 2 и т.3 вр. ал.1, предл.2 от НК за подс. М.С.Д. , М.С.П., И.Ю.Ч., Д.М.Д., а за последния и във вр. с чл.
63 ал.1 т.3 НК:
Съдът призна за подс. М. С.Д. за
невинен в това за периода от 01.04.2013г.
до 21.05.2013г. в гр.С., бул.“**“ № 61, след предварителен сговор с М.С.П. ЕГН:**********,
И.Ю.Ч., ЕГН: ********** и Д.М.Д., ЕГН: **********, в хале, наето от него,
собственост на фирма „С.П. 98“ АД и в дървен фургон в двора на същия адрес, да
е държал акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове – нарязан “ тютюн за пушене“ по смисъла на чл. 12, ал.1, т.
1 от ЗАДС –тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или
пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка с
общо тегло 316, 1 килограма, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по
закон –чл.28, ал.1 от ЗТТИ и чл.64 от ЗАДС / разфасован в следните опаковки:
1/. тютюн за пушене с тегло 7.9кг. ; 2/. тютюн за пушене с тегло 19.2 кг.; 3/.
тютюн за пушене с тегло 8.2 кг.; 4/.тютюн за пушене с тегло 11. 3 кг.; 5/.тютюн
за пушене с тегло 6.4 кг.; 6/. тютюн за пушене с тегло 12 кг.; 7/. тютюн за
пушене с тегло 15.6 кг.; 8/. тютюн за пушене с тегло 12.7 кг.; 9/. тютюн за
пушене с тегло 12.8 кг.; 10/. тютюн за пушене с тегло 9.7 кг.;11/. тютюн за
пушене с тегло 15кг. ;12/. тютюн за пушене с тегло 13.2кг.; 13/.тютюн за пушене
с тегло 11кг .;14/.тютюн за пушене с тегло 16.5кг.; 15/.тютюн за пушене с тегло
14.1 кг.;16/.тютюн за пушене с тегло 12.9кг.; 17/.тютюн за пушене с тегло 10. 6
кг.; 18/.тютюн за пушене с тегло 9.3кг; 19/.тютюн за пушене с тегло 10 кг.;
20/. тютюн за пушене с тегло 17кг.;21/. тютюн за пушене с тегло 13.7кг.; 22/.
тютюн за пушене с тегло 11,9кг.; 23/. чувал, съдържащ общо 4 кг. тютюн за
пушене, разпределен в 4 полиетиленови плика с по 1 кг. във всеки; 24/. 41бр.
полиетиленови пликове, съдържащи нарязан тютюн за пушене с общо тегло 41.1
кг./, като случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи
размери - общата пазарна цена на акцизните стоки е 61 639, 50 лева, а
акцизът, който следвало да се начисли е в размер на 48047, 20 лв.,поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.234,
ал.2, т. 2 и т.3 вр. ал.1, предл.2 от НК.
В тази
връзка „държането” като изпълнително деяние на престъплението по чл. 234 НК по съдържание е трайно състояние на
фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. От
доказателствата по делото е установено, че подс. М. Д. ***, но в същото на
21.05.2013г. били установени и задържани подсъдимите Д.М.Д., М.С.П., И.Ю.Ч., както
бил установен вътре и свидетелят Арнаудов. Факт е, че при извършеното претърсване били намерени и изззети акцизни
стоки/ тютюн за пушене/, както и че в тефтер,приобщен като веществено доказателство,
част от ръкописните записвания са изпълнени
от подсъдимият М.Д..
Същевременно
липсват каквито и да е било доказателства подсъдимият М.Д. „да е осигурил
машини и други технически средства, чрез които да се нарязва, разфасова и
опакова тютюна“, като фактическите твърдения в тази насока с обвинителния акт
са произволни.
В тази
връзка нито свидетеля С., нито свидетелят Н.К., нито останалите разпитани
свидетели, изнасят доказателствена информация в насока подсъдимият М.Д. да е
ползвал металното хале, в което именно
са открити и акцизни стоки, годен предмет на престъплението по чл.234 НК.Между
кориците на делото липсват свидетелски показания или други доказателствени
източници, които да сочат този подсъдим да е предоставил ползването на
помещението на други подсъдими лица с ясно съзнание каква точно дейност ще се
извършва вътре.
Напротив
по делото са налице оправдателни доказателства по отношение това обвинение на
подсъдимия М.Д.. А именно свидетелят К.,
с показанията си / в кредитираната им
част/ изнася доказателствена информация, че познавал всички, които „работели“ в металното хале / тоест “нарязвали“
тютюн, опаковали го и го подготвяли за изпращане на клиенти респ. реализирали
дейтелност по смисъла на чл. 234 НК /. Сред
съобщените от свидетеля К. четири лица
не фигурира подсъдимият М.Д.. Лицата, ползващи халето и то именно за
посочените нужди, при това и установени
вътре в него от полицейските служители, като са били и с „ работни дрехи“, видно и от показанията на
свидетелите С. и А. Д. Р., са били подсъдимите Д.Д.,
подсъдимите П. и Ч., както и свидетелят
А..
На процесната дата 21.05.2013г. подсъдимият
М. Д. не е присъствал на място в халето / нито в дървения фургон, нито в
автомобила – в които помещения са били извършени претърсвания и изземвания/.
От
приетите за установени факти вкл наемането на обекта с адрес: бул. ** №61 , не може да се направи несъмнен извод,
че подс. М.Д. е упражнявал съвместно с другите трима подсъдими / Д. Д., П. и Ч. / фактическа власт върху иззетите на
21.05.2013г. от металното хале тютюневи изделия/ обектите с №
22, № 24, № 29, № 30, № 31, № 32, № 33, № 36, № 38, № 40 и № 41 / които именно са годни за пушене без допълнителна
индустриална обработка и поради това са
акцизни стоки /..
Съгласно чл. 303, ал. 2
НПК Съдът
признава подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по един несъмнен и категоричен начин, какъвто
не е настоящия случай.Поради което, на осн.чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия М. Д. по повдигнатото и предявено му обвинение по
чл.234, ал.2, т. 2 и т.3 вр. ал.1, предл.2 от НК.
Същевременно Съдът зае становище,
че с деянието си подсъдимите Д.М.Д., М.С.П., И.Ю.Ч. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 234, ал.2, т.3, вр. ал.1, предл.2, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а за подс. Д. Д. и във връзка с чл. 63 ал.1 т.3 НК, поради което ги призна за виновни, в това, че 21.05.2013г.
в гр.С., бул.“**“ №61, в хале, собственост на фирма „С.П. 98“ АД, действайки в съучастие като съизвършители, като Д.Д., като непълнолетен,
но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, са държали акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове –нарязан
„тютюн за пушене“ по смисъла на чл. 12, ал.1, т.1 от ЗАДС– „тютюн, който е
нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка“ с общо тегло 126, 200 килограма, без акцизен бандерол, когато такъв
се изисква по закон – чл.28, ал.1 от ЗТТИ и чл.64 от ЗАДС / разфасован в
следните опаковки: тютюн за пушене с тегло 8,2 кг.; тютюн за пушене с тегло 6,4
кг.; тютюн за пушене с тегло 9,7 кг.; тютюн за пушене с тегло 15 кг. ; тютюн за
пушене с тегло 13,2 кг.; тютюн за пушене с тегло 11 кг .; тютюн за пушене с
тегло 16,5кг.; тютюн за пушене с тегло 10, 6 кг.; тютюн за пушене с тегло 10
кг.; тютюн за пушене с тегло 13,7кг.; тютюн за пушене с тегло 11,9 кг./, като
случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери –
общата пазарна цена на акцизните стоки е 24 609 лева, а акцизът, който следвало
да се начисли е в размер на 19 182, 40 лв.
Фактът, че подсъдимите Д.Д., М.П.
и И.Ч. са автори на горното деяние се
доказва от целия достоверен доказателствен материал по делото.
От
обективна страна подсъдимите Д.М.Д.М.С.П., И.Ю.Ч., на 21.05.2013г. в гр.С., бул.“**“
№61, в хале, собственост на фирма „С.П. 98“ АД, действайки в съучастие помежду
си като съизвършители, като Д. Д. като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, са държали акцизни стоки по смисъла на чл.2,
т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове
–нарязан „тютюн за пушене“ по смисъла на чл. 12, ал.1, т.1 от ЗАДС–
„тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка“ с общо тегло
126, 2 килограма, без акцизен бандерол,
когато такъв се изисква по закон – чл.28, ал.1 от ЗТТИ и чл.64 от ЗАДС /
разфасован в следните опаковки: тютюн за пушене с тегло 8,2 кг.; тютюн за пушене
с тегло 6,4 кг.; тютюн за пушене с тегло 9,7 кг.; тютюн за пушене с тегло 15
кг. ; тютюн за пушене с тегло 13,2 кг.; тютюн за пушене с тегло 11 кг .; тютюн
за пушене с тегло 16,5кг.; тютюн за пушене с тегло 10, 6 кг.; тютюн за пушене с
тегло 10 кг.; тютюн за пушене с тегло 13,7кг.; тютюн за пушене с тегло 11,9
кг./, като случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи
размери – общата пазарна цена на акцизните стоки е 24 609 лева, а акцизът,
който следвало да се начисли е в размер на 19 182, 40 лв.
Обективно, „държането” като изпълнително
деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или
упражнявана върху определена вещ – ТР № 2/18.12.2013г., тълк. дело 2/2013г.,
ОСНК, ВКС. Определящо за тази форма на изпълнително деяние е възможността
деецът да постъпи с предмета на престъплението както реши, тоест да упражни
фактическата си власт върху него“.„Държането” се включва и във възможните
последващи престъпни действия като „продаването”, „предлагането”,
„съхраняването”, „транспортирането” и прочие. За да е осъществено изпълнителното деяние при
формата на държане не е необходимо фактическата власт да е реализирана, чрез
перманентни физически действия, както и всички акцизни стоки да се намират на
едно и също място, достатъчно е да е налице обективна фактическа възможност за
такива действия, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт
върху тях.
В случая, по отношение на
съществените факти и най - вече осъществяването на действия, съставляващи
изпълнителното деяние от страна на подсъдимите Д.Д., М.П.
и И.
Ч. на инкриминираната дата/21.05.2013г./, са налице множество
свидетелски показания, веществени доказателства/ вкл. акцизните стоки, машините, тефтер/.
Съдът прие за доказано по небудещ
съмнение начин присъствието на подсъдимите Д.Д., П.
и Ч. на мястото на извършване на
престъплението/металното хале на посочения адрес/ по време на осъществяването
му /на дата 21.05.2013г./.
Също така съдът прие за доказано
по несъмнен начин наличието на инкриминираните акцизни стоки /126, 200 килограма тютюн за пешене без бандерол/ в
металното хале и че това помещение е ползвано именно от подсъдимите Д.Д., П. и Ч..
Съдът счете за доказано по
несъмнен начин, че подсъдимите Д.Д., П. и Ч. са упражнявали съвместно фактическата
власт върху инкриминираните акцизни стоки/ 126, 2 килограма акцизен тютюн/.
От показанията на свидетеля К., депозирани в досъдебната фаза на процеса,
от тези на свидетелите С., А. Д. Р., М.,
Д., разгледани в тяхната съвкупност / съобразно сторената оценка за
достоверност/ се установява, че
подсъдимите Д.Д., М.П., И.Ч. са упражнявали съвместно фактическа
власт върху инкриминираните акцизни стоки / общо 126, 2
килограма акцизен тютюн/. Подсъдимите ясно са съзнавали, че се касае до
акцизни стоки без бандерол.
Разпоредбата на чл.234 ал.1 от НК
/основния състав/ е бланкетна и за да е налице престъпление по този текст,
следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от
съответен нормативен акт, т.е от обективна страна, наред с положителното
установяване на изпълнителното деяние/ в случая държане/ , следва да бъде
установено, че то е по отношение на стоки, които са акцизни и са без бандерол,
когато такъв се изисква по закон.
Съгласно заключението
на ВЛ Н. изследваните, иззети от
металното хале, веществени
доказателства /обекти № 22, № 24, № 29,
№ 30, № 31, № 32, № 33, № 36, № 38, № 40 и № 41/ са тютюневи изделия са годни
за пушене без допълнителна индустриална обработка. Тези обекти попадат в определението за „тютюн за пушене /за
лула и цигари/“ по чл. 12 ал. 1 т. 1 и
т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове. Съгласно чл.12 ал.1 т.1 от Законът за акцизите и данъчните складове "Тютюн за пушене /за
лула и цигари/" е: тютюн,
който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и
може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Съгласно чл.12 ал.1
т.3 от ЗАДС"тютюн за пушене /за лула и цигари/" е и
фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1, при
който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на
нарязване, по-малка от 1,5 мм.
Съгласно чл.28, ал.1 ЗТТИ,
тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават
в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Съгласно
разпоредбите на чл.64 ЗАДС производителите на тютюневи изделия, предназначени
за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху
потребителската опаковка, което се извършва в данъчен склад на производителя.
Следователно тютюневите изделия ,като акцизна стока, следва да бъдат опаковани
и на опаковката им поставен бандерол още в данъчния склад на производителя. След
като инкриминираната по делото акцизна стока не е била опакована по начин, позволяващ
поставянето на бандерол още при производителя и такъв фактически не е бил
поставен при него, то държането й, извън данъчен склад на производителя, без
бандерол, обосновава обективната съставомерност на деянието / Решение № 158 / 24.06.2015г. на ВКС по нд №
242/2015г. , ВКС, 3- то НО/.
Обективно, е налице
квалифициращо обстоятелство„ предметът на престъплението е в големи размери“. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
30.10.1998 г. , по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК
При определяне квалифициращите признаци „големи размери“ и „особено
големи размери“ за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в
закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението,
която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в
страната минимална работна заплата. МРЗ
за страната, към инкриминираната дата, е
била 310 лв. - съгласно ПМС №250 /11.10.2012 г., обн. ДВ бр. 80/2012г. 70 МРЗ възлизат общо на 21 700 лева, респ. стойността от 24 609 лева на акцизните стоки
ги надхвърля.
Случаят
не е маловажен по смисъла на чл.93 т. 9 НК, тъй като извършеното от тримата
подсъдими не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от този вид.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимите Д.Д., П. и Ч. при форма на вина пряк умисъл като са
съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и са желаели
настъпването им.
Престъплението е осъществено при съучастие и подсъдимите Д. Д., П. и Ч. като съизвършители са участвали в самото изпълнение на престъплението– чл.
20 ал.2 НК. Налице е
съизвършителство по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, като решаващият състав, намира за безспорно доказано,
че деянието, е извършено от посочените подсъдими в съучастие, като съизвършители, при общност на
умисъла им към престъплението, като всеки един от тях е имал съзнанието, че не
е сам и волята да осъществи намерението си, заедно с другия участник в изпълнителното деяние, като по делото общността в умисъла им е доказана
и от самия синхрон в поведението и действията им.
Същевременно Съдът призна
подсъдимите Д.М.Д., М.С.П., И.Ю.Ч. за
невинни относно извършване на горното деяние
за времето преди 21.05.2013г. и на място
„дървен фургон“/ в двора на „С.П. 98“ АД/, както и акцизните стоки / тютюн за
пушене по смисъла на чл. 12, ал.1, т.1 ЗАДС/ да са в количество над 126, 200
килограма със стойност над 24 609 лева и акцизът, който следвало да се начисли,
да е над 19 182, 40 лв., както и по обвинението за предварителен сговор и
относно участието в деянието на М.С.Д., ЕГН: **********, поради което и на
основание чл. 304 от НПК ги оправда по повдигнатото и предявено им обвинения в
този смисъл и за правната квалификация по т.2 на чл. 234, ал.2 от НК.
От приетия за достоверен
доказателствен материал не се установи участие в деянието на подс. М.Д.. Поради
това подсъдимите Д. Д., П. и Ч. бяха
оправдани по обвинението да са извършили деянието и с М. Д..
От приетия за достоверен
доказателствен материал по делото не се
установи подсъдимите Д.Д., П. и Ч. да са упражнявали фактическа власт върху
акцизните стоки /обектите № 22, № 24, № 29, № 30, № 31, № 32, № 33, № 36, № 38, № 40 и №
4 / годните за пушене без допълнителна индустриална обработка и иззети от металното хале/
преди датата 21.05.2013г / когато
е извършено претърсването в това помещение/. Само свидетелят К./ с прочетените
си показания по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1, т.1/ сочи, че подсъдимите Д.Д., П.
и Ч. се занимавали с държане,
подготовка за транспортиране с цел продажба на тютюн за предшестващ период от
около две седмици спрямо претърсването
на халето на дата 21.05.2013г. Същевременно липсва доказателствена информация
това точно количество акцизен тютюн /намереното на 21.05.2013г./ да е било държано и на по - ранен етап. Още повече, че свидетелят К.
коментира регулярни доставки на суров тютюн, неговата последваща обработка и
изпращане с цел продажба на клиенти от страната.Поради което съдът оправда
подсъдимите по обвинението да са държали акзизни стоки за премето преди
21.05.2013г. Доказателствена информация в насока за предварителен сговор между
тримата подсъдими се съдържа единствено в показанията на свидетеля К. / прочетени по реда на чл.281 ал.1 вр. ал.1
т.1 НПК/ и забраната по чл. 281 ал.8 от НПК предопределя невъзможността за осъждане за правната квалификация по
т.2 на чл.234 ал.2 НК.
От ценената по делото
доказателствена съвкупност, не се установи подсъдимите Д.Д.,
П. и Ч. съвместно да са упражнявали
фактическа власт върху стоки, които да са акцизни, иззети от дървения фургон / според обвинението
това са обектите с № 45/. Свидетелят К. в кредитираната част от показанията си
заявява, че подсъдимите Д.Д., П. и Ч. извършвали
дейността си/ свързана с акцизни стоки/
в ползваното от тях метално хале
/ респ. не и в дървения фургон/. Това се потвърждава и от показанията на
свидетеля С. респ. от факта на
установяването на подсъдимите именно в халето.
Действително
са разпитани и свидетелите Г.Й.И., М.Г.М., М.К.Д., Д.С.Ж., И.И.Х., В.В.Д., Т.Д.Т.,А.А.К., А.К.В., Т. М.
С.. От показанията им / събразно
сторения доказателствен анализ/ се установява, че те са поръчвали нарязан тютюн за пушене по
обяви, като са предоставили адреси и телефони за получаване на колетните
пратки. Данни за тези свидетели/ с техни
имена, адреси, ползвани тел. номера/ са били вписани върху обекти по протокола за оглед на веществени
доказателства от 29.05.2013г., а именно върху товарителниците, поставени върху
колетните пратки, иззети от дървения фургон. Същевременно тези свидетели не могат да посочат никакви индивидуализиращи
данни за лицето или лицата от които са поръчвали тютюневи изделия.
Действително
според заключението на извършената почеркова експертиза, в изследваните
товарителници на „Експрес пост куриер“ с
№ № 042495/21.05.; 042491/21.05.; 041964/21.05.; 042493/21.05.; 042485/21.05;
0424481/21.01.; 042492; 042480/21.05.; 042484/21.05, ръкописните текстове са изпълнени от подсъдимия И.Ю.Ч.. Същевременно в
представените товарителници № № 042486, 042487 и 042488 ръкописните текстове са изпълнени от подсъдимия И.Х.Г. / който няма обвинение да е
държал акцизен тютюн в дървения фургон/.
Ръкописните текстове в товарителници №№ 042489 и 042490 съответно не са изпълнени от никое от лицата,
чиито сравнителен материал е представен на експерта. Следователно само върху част от колетните пратки/ намерени
в дървения фургон/ са поставени
товарителници,с ръкописни текстове върху тях,положени от подсъдимият Ч.. Същевременно
от протокола за оглед на Веществени доказателства от 29.05.2013г. е видно, че намиращите се вътре в колетните
пратки пликове с растителна маса са били нарочно отделени от тях .След това само
тези пликове с растителна маса са били поставени
общо в 4 броя чували. Така е невъзможно да
се установи кой точно плик с растителна маса/ и
с какво тегло/ на коя колетна
пратка с товарителница е отговарял. А се посочи, че върху не всички
товарителници/ поставени върху съответните колетни пратки/ са извършвани
ръкописни записвания от подсъдимия Ч.. Следователно не може да се установи
съпричастност на подсъдимия Чивилев към държане на конкретно количество
растителна маса по съответна колетна пратка.
Също така за Веществените
доказателства, иззети от дървения фургон, е съществено, че съгласно заключението
на ВЛ Н. Н. от ИТТИ
обект № 45/4/ с представлявал негоден за консумация / за пушене/ нарязан тютюн, вследствие
плесенясване /мухлясване/. За обекти
№ 45/1, № 45/2 и № 45/3 / чували в които
били сложени пликове с растителна маса, извадени от колетните пратки/ е
посочено, че те представлявали напълно деградирал /разложен/
материал под формата на пластична слепена буца/ негодни за пушене/. ВЛ Н. Н. не е
могло с изискуемата категоричност да отговори дали тютюнът - обект № 45/4 респ.
разложения материал /обекти №
45/1, № 45/2 и № 45/3 /е бил плесенясал и негоден за пушене /за
консумация/ още към момента на изземването от 21.05.2013г. или
това се е случило по-късно при съхранението.
За част от иззети от металното хале материал, а
именно обекти № 20, № 21, № 23, № 25, № 26, № 27, № 28, № 34, № 35, № 37, №
39, ВЛ Н. Н. също е посочил, че е бил негоден за пушене /за консумация/. Отново ВЛ не могло
да отговори със сигурност дали коментираният материал/растителна маса/
е бил негоден за пушене /за консумация/ още към момента на
изземването от 21.05.2013г.
поради засягането му с плесен или това се е случило впоследствие.
Всъщност обвинителната теза, касателно
субстанцията – за обектите № 45 / за дървения фургон / и за обектите № 20, № 21, № 23, № 25, № 26, № 27, № 28, №
34, № 35, № 37, № 39/ за металното хале/, е че тя
представлявала тютюн за пушене за лула и цигари по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 ЗАДС.
Обвинението счита, че се касае да тютюн, който
е годен за пушене директно, без допълнителна промишлена обработка и третиране.
Основен въпрос в процесния казус следователно
е годността или не на предмета на престъплението, дали той съставлява акцизна
стока или не.
В тази връзка следва да се
отбележи, че при всички хипотези на чл.12 ал.1 т.1 ,2 и 3 ЗАДС основното
изискване е да се касае за годен за консумация / за пушене/ тютюн. В противен
случай няма да е налице акцизна стока. Респ. няма да е реализиран състава на
чл. 234 НК.
Експертът по делото достатъчно
подробно е изяснил, че изследваната субстанция е представлявала нарязан тютюн
за пушене, който е загубил качествата си на такъв, като не може да определи
началния момент. За обвинението този момент е необходимо да следва датата на
процесното събитие, но именно това обстоятелство не е установено с
положителност. За част от обектите експертът дори не е могъл да установи с
положителност и дали изобщо са представлявали тютюн, като е прието, че касаело за
деградирал /разложен/ материал
вследствие плесенясване –заразяване с плесенни микроорганизми/ и поради тази
причина– негоден за пушене/.
Следователно
от
доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин предмета- за обектите № 20, № 21, № 23, № 25, № 26, № 27, № 28, №
34, № 35, № 37, № 39,№45 – 45/1,45/2,45/3, 45/4, да представлява тютюнево изделие по смисъла на чл.12 ал.1 т.1, т.2 или 3
от ЗАДС, подлежащо на облагане с акциз.
А разпоредбата
на чл.303 ал.1 от НПК предопределя невъзможността присъдата да почива на предположения.
ПО
ОБВИНЕНИЕТО
по чл.234, ал.2 т. 2 вр. ал.1, пр.2 от НК на подсъдимите И.Х.Г.
и И.И.Г.:
Съдът призна подсъдимите И.Х.Г. и И.И.Г. за невинни
в това през периода на 21.05.2013г. в гр.С., бул.“ **“ № 61 в л.а. „Фолксваген
Голф“ с peг. № Е ****, след предварителен сговор да са държал акцизни стоки / по
смисъла на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове – нарязан
„тютюн за пушене“ по смисъла на чл. 12, ал.1 т.1 от ЗАДС – тютюн, който е
нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка с общо тегло 4 кг./ четири
килограма/, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон –чл.28, ал.1
от ЗТТИ и чл.64 от ЗАДС/ разфасован в 4 найлонови плика по 1 кг. всеки/ като
случаят не е маловажен –общата пазарна цена на акцизните стоки е 780 лева, а
акцизът, който е следвало да се начисли е в размер на 608 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДА
изцяло по така повдигнатото им обвинение за престъпление по
чл.234, ал.2, т. 2, вр. ал.1, предл.2 от НК
Относно подсъдимия И.Г. е установено,че същият само е пътувал в
лек автомобил „Фолксваген Голф“. Последният бил собственост и управляван от
подс. И. Г.. В автомобила са намерени и иззети обекти № 44/ за държането
на които е обвинението/ както и кутии с
надпис Matrix с „ гилзи“ за пълнене на цигари. На база факта, че подсъдимият Г. се е
намирал в купето на автомобил, не може
да се стигне до несъмнен извод, че той след предварителен сговор с подс. И.Г.
упражнявал съвместно фактическа власт върху акцизни стоки – тютюневи изделия.
Относно подсъдимия И. Г. е установено, че в управлявания от него
собствен автомобил са намерени
въпросните обекти № 44 / за държането на които е обвинението/ и кутии с надпис Matrix
съдържащи т.н. „ гилзи“.
От заключението на ВЛ П. по дактилоскопната експертиза / Протокол № **- Д/2014/
е установено, че намерените по полиетиленов плик и по 4 бр. от червените кутии с надпис Matrix са оставени от подс. И. Г..
Същевременно не са открити и
иззети дактилоскопни следи , които да са оставени от някои от двамата
подсъдими, което е същественото, върху пликовете, съдържащи субстанцията,
изследвана от ВЛ по комплексната
експертиза, както и от ВЛ Н. ***/ по
назначената от Съда техническа експертиза, за която субстанция обвинението
пледира да представлява акцизен тютюн.
Също така свидетелят И.И.Г. дава показания, че инкриминираните вещи /пликовете с
изследваната субстанция / не са били на никой от подсъдимите. Същият е изнесъл
доказателствена информация в насока, че
инкриминираните вещи са били
закупени на процесната дата от него и друго лице и са забравени в автомобила на
сина му.
Следователно не се доказва по
небудещ съмнение начин двамата подсъдими
да са упражнявали съвместно фактическа власт върху материала съдържащ се в
найлоновите торбички. Респ. не се доказва подсъдимите да са осъществили
изпълнителното деяние по „държане“.
На следващо място основен въпрос и
тук в процесния казус е за годността или не на предмета на престъплението, дали
той съставлява акцизна стока или не.
В тази връзка в заключението на ВЛ
Н. Н. ясно е казано, че Обект № 44/
съставен от обекти 44/1, 44/2, 44/3 и 44/4/ представлявал деградирал / разложен/ от плесен нарязан
тютюн под формата на пластични слепени
буци и при разделянето им се констатирало,че
е нарязан на влакна, като преобладавал мирис
на плесен. Според ВЛ обекти № 44
представляват негоден за консумация / негоден за пушене/ нарязан тютюн,
вследствие плесенясване. Следователно не отговаря на изискванията за акцизна стока. Експертът не е могъл да даде категорично заключение дали
обектите са били плесенясали към инкриминираната дата 21.05.2013г. или това се
е случило впоследствие.
Следователно не се доказва по несъмнен начин и наличие на
годен предмет на престъпление по чл. 234 НК, т.е. на акцизни стоки.
Съгласно чл. 303 ал. 2 НПК съдът признава
подсъдимите за виновни, само, когато обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин, какъвто не е настоящия случай.
На осн. чл. 304 от НПК съдът
оправда подсъдимите И.Х.Г. и И.И.Г. по повдигнатите и предявени им обвинения по чл.234, ал.2 т. 2 вр. ал.1, пр.2 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЯТА на подсъдимите Д.М.Д., М.С.П., И.Ю.Ч. за престъплението по чл. 234, ал.2, т.3, вр. ал.1, предл.2, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а само за подс. Д. Д. и във връзка с чл. 63 ал.1 т.3 НК:
При определяне на наказанията на подсъдимите Д. Д., П. и Ч. се взеха предвид всички
обстоятелства, имащи значение за отговорността
им, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както и тяхната тежест, съобразиха се и целите по чл. 36 от
НК.
С оглед принципа за
законоустановеност на наказанието съдебният състав
съобрази, че за престъплението по чл.
234, ал.2, т.3, вр. ал.1, предл.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, Законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ до
ОСЕМ години и Лишаване от права по чл.
37,ал.1 т.7 НК. За подс. Д. Д., който е
бил непълнолетен, за извършеното от него престъпление наказанието „Лишаване от
свобода“, с оглед задължителната редукция по чл. 63 ал.1 т.3 от НК, е до
ТРИ години.
В тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК съдът наложи на подс. Д.Д. накaзание
от ЕДНА година, а на подсъдимите П. и Ч. от ТРИ години, „Лишаване от свобода“,
определени към минималния
размер, като отчете преобладаващи
смекчаващи вината обстоятелства.
При индивидуализацията на
наказанията заподс. Д.Д., П. и Ч. като смекчаващи
отговорността им обстоятелства се
отчетоха чистото им съдебно минало.Същите са с добри характеристични данни. Подсъдимите П. и Ч. семейно ангажирани. Същите
са и трудово ангажирани като полагат обществено полезен труд. За подс. Д.Д.
се отчете младата
му възраст към момента на инкриминираното деяние и понастоящем, като се касае
до младеж с все още недотам добре укрепнала психика. Степента на обществена
опасност на дейците е ниска.
Степента на обществена опасност
на деянието изрично е визирана като едно от обстоятелствата, които следва да
бъдат съобразени като определящи конкретната тежест на извършеното
престъпление.
В рамките на тази преценка се
вземат предвид както обективното отрицателно въздействие на извършеното върху
обекта на престъплението, обществените отношения въобще и съзнанието на
гражданите /конкретният престъпен резултат, други несъставомерни вредни
последици, начинът и средствата за въздействие и пр./, така и субективните му
характеристики /подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и пр./.
В конкретиката на настоящия казус
се отчете, че въпросните акцизни стоки
са държани не просто за лична употреба от подсъдимите, а са били
предназначени за продажба на неограничен кръг клиенти в страната. При деянието
подсъдимите са действали с цел получаване на имотна облага при последваща
продажба на акцизните стоки. Степента на обществена опасност на деянието е
сравнително висока.
Според преценката на съда, именно така наложените наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дейците, изпълняват целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което са
и справедливи.
Настоящата инстанция счита, че не
са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
за да може да се направи извод, че и най - лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, поради което не могат да намерят
приложение разпоредбите на чл. 55 НК.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наказанията лишаване от свобода наложени на
подсъдимите
Ч. и П., респ. на чл. 69 ал.1 НК относно
подс. Д.Д.. Същите не надвишават три години, дейците по– рано не са осъждани, и за поправянето и превъзпитанието им не се налага те да изтърпяват ефективно наказанията си.
За постигане целите на специалната превенция не е нужно
подсъдимите да бъдат поставяни в условията на затворническа среда и обкръжение.
Едно
ефективно наказание би надхвърлило целите, които се
преследват с него – преди всички поправяне на извършителите. Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително–
предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне
и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни
задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще.
Поради това, като взе предвид личностните особености на
подсъдимите, съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва
генералната превенция и не игнорира сравнително високата степен на обществена
опасност на престъплението. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато
наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
Поради което и на осн. чл. 66
ал.1 от НК се отложи изпълнението на наказанията от три години лишаване от свобода на подсъдимите
П. и Ч., с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считан от влизане в законна сила на
присъдата,
Поради което и на осн. чл. 69
ал.1 от НК се отложи изпълнението на наказанието от една година лишаване от свобода на подс. Д.Д., с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считан от влизане в
законна сила на присъдата.
Съдебният състав зае и становище, че с оглед изпълнение целите на
генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК, на основание чл. 67,
ал. 3 от НК следва през изпитателния срок по чл.66 ал.1 НК да постанови спрямо подсъдимите П.
и Ч. пробационна мярка по чл. 42а,ал.2,т.2,
вр. ал. 1 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която
да се изпълнява в продължение на две години.
Решаващият съдебен състав прие приложението на
чл. 67 ал. 3 от
НК за адекватно с оглед обществената опасност и морална укоримост на престъпното
деяние, като определянето за изтърпяване на пробационната мярка за
указания срок, съответно контактите с органите по изпълнение
на наказанията без лишаване от
свобода, би довело до
цялостното поправяне и превъзпитание на подсъдимите П. и Ч. и само по този начин
в пълнота биха се постигнали целите
на индивидуалната превенция.
На подсъдимите Д.Д., П. и Чивлиев не се наложи наказание по по чл. 37,ал.1
т.7 НК. Същите не следва да бъдат лишавани от право да държат и продават
цигари, като елементи от осъществяване на търговска дейност, тъй като не са
го притежавали към момента на
постановяване на присъдата. Понеже подсъдимите не разполагат с лиценз или
разрешение за осъществяване на такъв вид дейност, лишаването им от право да я
упражняват би представлявало налагане на наказание в нарушение на материалния
закон / Р № 594/13 на I н. о., Р № 50/13 на III н. о. и Р № 244/12 на II н. о.
на ВКС и др./.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 59, АЛ.1 И АЛ.2 ОТ НК
На основание чл. 59, ал.1
и ал.2 от НК времето, през което подс. М.С.П. е бил задържан по
реда на ЗМВР на
21.05.2013г. /1 ден/ се
приспадна при изпълнение на наказанието
три години „Лишаване от свобода“, като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода;
На основание чл. 59, ал.1
и ал.2 от НК времето, през което подс. И.Ю.Ч. е бил задържан по реда на ЗМВР на
21.05.2013г. /1 ден/ се
приспадна при изпълнение на наказанието
три години „Лишаване от
свобода“, като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване
от свобода;
На основание чл. 59, ал.1
и ал.2 от НК времето, през което подс. Д.М.Д. е бил задържан по
реда на ЗМВР на
21.05.2013г. /1 ден/ се
приспадна при изпълнение на наказанието една година „Лишаване от свобода“, като единия ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода;
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото - 126, 200 килограма тютюн за
пушене, иззет с Протокол за претърсване и изземване на 21.05.2013г. от метално
хале на адрес гр. С., бул. „**“№ 61 и представляващ обекти с № № 22,24, 29-33,
36, 38, 40 и 41 по Комплексната експертиза и ФХЕ на ИТТИ –М., СЕ ОТНЕМАТ в
полза на Държавата на основание чл. 234, ал.3 НК, а растителната маса, представляваща
обекти №№ 1- 21, 23, 25,26,27,28,37,39, 44 и 45 по тези експертизи, ДА СЕ
УНИЩОЖИ след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА Лек
автомобил м. „Фолксваген Голф„ с рег. №
Е 47 54 ВН, връзката с ключове ведно с ключодържател
и Свидетелството за регистрация -Част II за автомобила
м. „Фолксваген Голф „ с рег. № Е 47 54 ВН се ВРЪЩАТ на подсъдимия И.И.Г., с ЕГН **********.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр.
тефтер с надпис „С. ПС Г.“ на основание чл. 112, ал.4 от НПК се оставя към
делото.
С оглед изхода на делото и
основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от един от подсъдимите Д.М.Д., И.Ю.Ч. и М.С.П., всички със снета по делото
самоличност, се осъди да заплати в полза на Държавата сума от по 793, 49 лв./
седемстотин деветдесет и три лева и 49
ст./ за направени по делото разноски.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: