Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети януари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. съдия СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от младши съдия Седефчев в.ч.гр.д. № 15624 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Е.п.“ АД, чрез адв. Н.Г. - длъжник по изпълнително дело № 20157880400211
на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.К., с рег. № 788 с
район на действие СГС срещу Разпореждане от 10.10.2016 г. по гореописаното
изпълнително дело, с което е оставено без уважение възражението на длъжника
срещу разноските по изпълнението (юрисконсултско възнаграждение и такси по
ТТРЗЧСИ), приети с постановление за разноските от 05.06.2015 г.
Жалбоподателят излага подробни съображения за недължимост на определените
от ЧСИ разноски. Поддържа, че преди образуване на изпълнителното дело многократно
се е опитвал да предложи изпълнение на кредитора, който не му е оказал
съдействие да получи сумата по изпълнителния лист. В тази
връзка твърди, че е приложима нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и сторените от
взискателя разноски следва да останат в негова тежест. В допълнение прави възражение за местна
компетентност на ЧСИ. Поради изложеното моли за отмяна на постановлението на
ЧСИ, а в условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение и начислените такси от съдебния изпълнител.
Взискателят по изпълнението „И.“ ЕООД е депозирал възражение, с което излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли обжалвания акт на ЧСИ
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа, че разноските са правилно
определени от съдебния изпълнител и че не са налице основания за прекратяване
на делото, поради което длъжникът следва да отговаря за разноските по
изпълнението.Прави искане за допускане на свидетел за установяване на
обстоятелство във връзка с получаване на пощенски запис. По повод събиране на поисканото
доказателство се прави искане по реда на чл. 437, ал.1 от ГПК делото да се
разгледа в открито съдебно заседание.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ по отношение
на обжалваните действия, в които се развиват доводи за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително
дело № 20157880400211 е образувано по молба до ЧСИ Милен Колев от 27.05.2015 г. на взискателя „И.“ ЕООД срещу длъжника „Е.п.“ АД с приложен
изпълнителен лист от 17.02.2015 г., издаден от Районен съд – гр. Варна в полза
на П. И.В. срещу длъжника „Е.п.“ АД за сумата от 680 лева – разноски пред две
съдебни инстанция. Представен е и договор за прехвърляне на вземане от 04.02.2015
г., с който П. В. е прехвърлил вземането си на взискателя по делото „И.“ ЕООД.
Освен събиране на сумата по изпълнителния лист взсикателят е поискал от
съдебния изпълнител и събиране на сумата от 350 лева –адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнителното производство и направените по делото разноски.
С молбата си взискателят е посочил способ за изпълнение - налагане на запор на
сметките на длъжника в „У.Б.“ АД, а при наличие на вземания спрямо трети лица –
налагане на запор и върху тях.
С постановление от 05.06.2015 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното
производство, както следва: 350.00 лв - юрисконсултско възнаграждение на
взискателя, начислени такси по ТТРЗЧСИ, както следва: обикновени такси: по т.1
- 24.00 лв. с ДДС; т.5 - 24.00 лв. с ДДС; т.9 - 18.00 лв. с ДДС; т.11. – 60.00
лв. с ДДС и пропорционална такса по т.26 – 122,88 лв. с ДДС.
С възражение от 12.06.2015 г., жалбоподателят оспорил
определените разноски в изпълнителното производство и е поискал прекратяване на
изпълнителното дело, като е заявил, че цялата дължима сума по настоящото дело е
преведена на взискателя преди образуване на изпълнителното дело, като той е
отказал да получи доброволно изпълнение, поради което е изпаднал в забава. В
подкрепа на твърденията на жалбоподателя към възражението е представена нотариална
покана, разписка за пощенски запис, справка от Б.П., уведомителни писма,
справка от инспектората към Министерство на правосъдието, жалби и др.
Във връзка с
постъпилото от длъжника възражение е издадено обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 10.10.2015 г., с което е оставено без уважение
искане на длъжника за изменение на постановление за разноски по изпълнението от
05.06.2015 г.
Софийски градски
съд, като взе предвид становищата на страните, мотивите на частния съдебен
изпълнител и материалите по делото,
намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК, от лице, които има право да обжалва действията на ЧСИ на основание чл.
435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Неоснователено е
наведеното възражение за липса на местна подсъдност от жалбоподателя по
отношение на ЧСИ М.К.., с рег.№ 788 при КЧСИ, с район на действие СГС, пред
когото е образувано процесното изпълнително дело. Съгласно разпоредбата на чл.
427, ал.1, т.2 от ГПК молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в
чийто район се намира постоянния адрес или седалището на третото задължено
лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него. В
конкретния случай в молбата за образуване на процесното изпълнително дело
взискателят сочи като изпълнителен способ - налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника в "У.Б." АД, т.е. седалището на третото задължено
лице е в гр.София. Предвид изложеното изискването за местна подсъдност е
спазено.
Неоснователни са
възраженията на взискателя, че адв.Г. не разполага с права да представлява
длъжника. Представените пълномощия от длъжника за адвокатското дружество сочат
право да бъде преупълномощено трето лице с правата по пълномощното, дадени на
адвокатското дружество от длъжника, без да има ограничения за качеството на
тези трети лица, такова преупълномощаване е направено за адв.Г., поради което и
съдът приема, че тя разполага с представителна власт, а доводите на взискателя
в обратния смисъл са неоснователни.
По отношение на
искането на взискателя за разглеждане на подадената жалба в открито съдебно
заседание, настоящият състав намира същото за неоснователно. Съдът счита, че с
оглед наличните по делото писмени доказателства събиране на посочените от
взискателя гласни доказателства не е необходимо за правилното решаване на
делото, поради което искането следва да се остави без уважение.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Отговорността за
разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК. Този
принцип важи както в исковия процес, така и в изпълнителния процес. Съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Следователно,
ако с плащането преди започването на изпълнителното производство е изпълнено
задължението, за принудително изпълнение на което е образувано изпълнителното
производство (чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК), разноските по изпълнението са за сметка
на взискателя.
В настоящия случай съдът приема, че по делото е
установено, че длъжникът е проявил добросъвестно поведение, като е извършил
необходими действия да изпълни доброволно задължението си, но кредиторът не е
оказал необходимото съдействие и това е причината, поради което плащане на
задължението не е осъществено.
Приети по делото писмени доказателства: покани,
изявления на длъжника до взискателя, известия за доставяне и разписка,
установят че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изпратил до
взискателя нотариална покана, връчена на представител на дружеството-взискател
на 03.12.2014 г., с която длъжникът е заявил желание да изплаща доброволно
всички цедирани вземания и е поканил представител на „И.“ ЕООД да посочил
банкова сметка, ***, като в противен случай е посочил, че това ще става чрез
пошенски записи, изпратени до седалището и адреса на управление на дружеството.
Представител на взискателя не се е явил и не е предоставил банкова сметка, ***
от 16.02.2015 г. сумата по изпълнителния лист в полза на взискателя, който е
бил уведомен за същото, като му е указано, че при проблем с получаване на
пощенския запис, длъжникът е съгласен да изпълни по друг удобен за него начин. От
приетите по делото разписки, удостоверение от "Б.П." ЕАД,
удостоверение от началник ПС 18, се установява, че през февруари 2015 г.
уведомления за пощенския запис са връчени на охраната на сградата на адреса на
управление на взискателя. Въпреки това,
той не е предприел никакви действия да получи доброволно заплатената от
длъжника сума - поради което на
11.03.2015 г. изпратената с пощенския запис сума е върната обратно на
наредителя, след като не е били потърсена от получателя „И.“ ЕООД.
При така установеното съдът приема, че с поведението
си длъжник не е станал причина за образуване на изпълнителното дело и той не
следва да понесе отговорността за разноски по същото. Неоснователни са доводите
на взискателя, че нареждането на сумата с пощенски запис не е добросъвестно
поведение на длъжника, защото вземането било носимо. В случая приложение следва
да намери чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, т. 1 от ГПК. С тази
разпоредба законодателят приема, че квитанция от пощенска станция за внесена
преди изпълнителното дело сума е основание за прекратяване на делото и
възлагане разноски по изпълнително дело на взискателя. Този подход на
законодателя обосновава извод, че независимо от характера на вземането,
нареждането на сумата с пощенски запис е достатъчно, за да се приеме, че
длъжникът е предприел поведение, което е от естество да предотврати
образуването на изпълнителен процес, т.е. самото нареждане на сумата с пощенски
запис преди образуването на изпълнителното дело е поведение на длъжника, което
го освобождава от отговорност за разноски по изпълнителното.
В настоящия казус длъжникът е превел задължението си
с пощенски запис и е уведомил взискателя за това, поради което и съдът приема,
че длъжникът е сторил всичко зависещо от него, за да удовлетвори кредитора още
преди издаването на изпълнителния титул и образуването на изпълнителното
производство. Нареждане на сума с пощенски запис действително изисква
съдействие на кредитора, който ще следва да се яви в пощенска станция за
получаване на сумата. Взискателят обаче не следва да черпи благоприятни
последици от бездействието си. След като престирането на дължимото преди
започването на изпълнителното производство е било осуетено от бездействието на
кредитора, то с оглед поведението му и забавата, разноските по принудителното
изпълнение следва да останат за сметка на кредитора-взискател /арг. чл. 79, ал.
1, т. 1, пр. 1 ГПК, вр. чл. 96, ал. 2, вр. чл. 95, пр. 2 ЗЗД.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че разноски по изпълнително дело № 20157880400549 на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, не се дължат от длъжника, същите са били
начислени незаконосъобразно, поради което жалбата на „Е.п.“ АД е основателна и постановлението на ЧСИ, с което разноските
са възложени на длъжника следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода от
спора в настоящото производство право на разноски има жалбоподателя, който
претендира и доказва такива в размер от 265,00 лв. - 240.00 лв., адвокатско
възнаграждение и 25.00 лв. държавна такса. По отношение на сторените разноски
за администриране на подадената жалба, платени по сметка на ЧСИ /съгласно
приложения списък/, не следва да се присъждат, тъй като не са сторени в
съдебното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 05.06.2015 г. на ЧСИ М.К., рег.
№ 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело №20157880400211, с което на длъжника „Е.п.“ АД, ЕИК ********* са възложени разноските по изпълнителното
производство, както следва: 350 лева за
юрисконсултско възнаграждение и такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер от
248,88 лв, от които: по т.1 - 24.00 лв. с ДДС; по т.5 - 24.00 лв. с ДДС; по т.9
- 18.00 лв. с ДДС; по т.11. – 60.00 лв. с ДДС и по т.26 – 122,88 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА "И." ЕООД, с ЕИК **********
да заплати на „Е.п.“ АД, ЕИК ********** на правно основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 265.00 лв., разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.