№ 3636
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100515056 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. К. С., чрез упълномощената
адв. Е. Ф. от САК, срещу съдебно решение № 11029 от 07.06.2024г., постановено по гр.
дело № 42459/2022г. по описа на Софийския районен съд, 80 състав. Съдебното
решение се обжалва само в частта за размера на присъдените месечни издръжки за
децата Е.А. С.а, родена на ****г. и М. А.ов С., роден на ****г.
С молба вх. № 9197 от 27.01.2025г. по описа на СГС, пълномощникът на
въззивника е конкретизирал частите в които обжалва първоинстанционото решение по
присъдените месечни издръжки за всяко от двете деца на страните. Искането е
въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение, както следва:
относно детето Е.А. С.а за издръжката за минал период от 04.08.2021 г. до 04.08.2022
г. за размера над минималната издръжка за този период, т.е. над присъдената сума от
2000 лева, а за издръжката считано от 04.08.2022 г. лева за периода от м. авг. 2022 г. до
м. дек. 2022 г. присъдената издръжка над минималната такава над 177.50 лв., за
периода от м. 01.2023 г. до 31.12.2023 лева месечно над минималната такава над 195
лева месечно; за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. присъдената издръжка над
минималната такава над 233.25 лева месечно; а считано от 01.01.2025 г. присъдената
издръжка над минималната от 269.25 лева.
Относно детето М. А.ов С. обжалва решението за издръжката за минал период
1
от 04.08.2021 г. до 04.08.2022 г. за размера над минималната издръжка за този период,
т.е. над присъдената сума от 2000 лева, а за издръжката считано от 04.08.2022 г. лева за
периода - за периода от м. авг. 2022 г. до м. дек. 2022г. присъдената издръжка над
минималната такава над 177.50 лв., за периода от м. 01.2023 г. до 31.12.2023 лева
месечно над минималната такава над 195 лева месечно; за периода 01.01.2024 г. до
31.12.2024 г. присъдената издръжка над минималната такава над 233.25 лева месечно;
а считано от 01.01.2025 г. присъдената издръжка над минималната от 269.25 лева.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска да се отмени решението в обжалваните части.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез
пълномощника си поддържа доводите по въззивната жалба. Не представя нови
доказателства за доходите си.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. В. Г. не е подала
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично и чрез
упълномощения представител адв. П. В., оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Не сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира за
въззивно решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваните части, като правилно и законосъобразно.
Страните не претендират разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 42459/2022г. на СРС, 80 състав, съдът е прекратил
с развод брака, сключен на 26.09.2001 г. в гр. София, между В. В. Г. и А. К. С., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
Със същото решение съдът е осъдил, на основание чл. 59, ал. 2 от СК, А. К. С.
да заплаща на Е.А. С.а, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител В. В. Г., месечна издръжка в размер на 350 лева до пето число на
текущия месец, за който е дължима, считано от 04.08.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка,
считано от 04.08.2022 г. до окончателното им изплащане.
Осъдил е на основание чл. 59, ал. 2 от СК А. К. С. да заплаща на М. А.ов С.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. В. Г.,
месечна издръжка в размер на 400 лева до пето число на текущия месец, за който е
дължима, считано от 04.08.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху
просрочените месечни задължения за издръжка, считано от 04.08.2022 г. до
окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
претендиран месечен размер от 500 лв.
Осъдил е А. К. С. да заплати на детето си Е.А. С.а, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител В. В. Г. издръжка за минало време
за периода от 04.08.2021г. до 03.08.2022г. в размер на 3600 лв. на основание чл. 149, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, а на детето си М. А.ов С., действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител В. В. Г., издръжка за минало време за периода от
2
04.08.2021г. до 03.08.2022г. в размер на 3000 лв.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в
обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в
повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни
и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е
регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка
на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето,
което я дължи. В т. 4 от ПП на ВС от 1970 г. е дадено разяснения по прилагането на
закона, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на
издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
Съобразявайки нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на
родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се
обуславя от възможностите на лицето, което я дължи.
В процесния случай страните не спорят, че са родители на децата Е.А. С.а,
родена на ****г. и М. А.ов С., роден на ****г., което се установява и от приетите пред
първата инстанция удостоверения за раждане на двете деца.
В хода на производството са приети относими към спорния пред въззивния
писмени доказателства от които се установява, че детето М. А.ов С. страда от
заболяването инсулинозависим захарен диабет, без усложнения Е10.9, което налага
приемане на лекарства във връзка със специфичните му здравословни нужди, свързани
с това заболяване.
Съдът съобрази, че въззивникът – ответник в първата инстанция, е направил
3
признание на неизгоден за него факт, който съдът приема за доказан по делото, т.е. че
реализира доходи от полагане на труд в областта на строителството, които му
осигуряват средства за заплащане на наем на обитавания от него и настоящата му
партньорка имот и за обгрижване на нейните две деца.
От първата съдебна инстанция са приети справки от НАП от 17.04.2024 г., от
които се установява, че за въззивника не са установени декларирани доходи, а
здравноосигурителните му права са прекъснати.
Брутният доход на въззиваемата В. В. Г., за който е събрано неоспорено
писмено доказателство пред първата инстанция, възлиза общо на 9080.08 лв. за
периода от м. 01. до м. 07.2022г., съгласно удостоверение с изх. № 972 от 06.10.2022г.,
издадена от „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД.
Пред въззивната инстанция страните не сочат нови доказателства за доходите
си.
Съдът съобрази, че въззивникът е здрав и в работоспособна възраст (47-
годишен), който няма други алиментни задължения, освен към двете си непълнолетни
деца Е.А. С.а и М. А.ов С.. Съдът приема, че А. К. С. получава доходи от трудово
правоотношение в областта на строителството, с които може да изпълнява
задължението към децата си Е.А. С.а и М. А.ов С., които доходи макар и да не са
установени по размер са достатъчни за полагане на грижи за децата на партньорката
му и заплащане на наемна цена за жилището в което живее. По делото не са събрани
доказателства за валидно сключени договори от А. К. С., но задължението за издръжка
на ненавършилите пълнолетие деца е с приоритет пред задълженията по
облигационните отношения, в които родителят е избрал да встъпи. Обратното би
означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение за
издръжка на децата си, въззивникът може недобросъвестно да обременява своето
имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.
Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа всяко от
ненавършилите пълнолетие деца, без значение дали непосредствено упражнява
родителската отговорност. Опитът и квалификация на бащата (относими към спора
съгласно указанието по т.5 от ППВС № 5/1970 г.) като работник в строителството му
позволява да реализира доход около средния размер за столицата. Видно от публично
достъпната информация на Националния статистически институт (НОИ) (www.nsi.bg)
средният размер средния размер за столицата за второто тримесечие на 2025 г. по
данни от НОИ е 3 221 лева. Именно изброените обстоятелства определят по аргумент от
т.11 от ППВС № 5/1970 г. материалните възможности на въззивника да заплаща присъдената
с обжалваното решение месечна издръжка, а не искания от въззивника по-нисък минимален
размер. В този смисъл временните затруднения на бащата не трябва да се отразяват
негативно на нуждите на децата Е.А. С.а и М. А.ов С..
Спорът пред въззивния съд е съсредоточен върху възможностите на въззивника
да покрие неудовлетворените нужди на непълнолетните си деца над размерите на
минималната издръжка в процесните периоди, респ. над 269.25 лева, считано от
01.01.2025г.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на децата, съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
доказателства за здравословни проблеми при същия и отсъствието на други алиментни
задължения, установеният месечен брутен доход на майката (средно по 1 297.15 лева),
както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за децата, което
поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на непълнолетните, но съобразено с установените му възможности.
4
Съдът приема, че майката е обременена и с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на Е.А. С.а и М. А.ов С., поради което издръжката, която
този родител дава е ежедневна и е не само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи
на майката за издръжката на децата са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита
и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г. и
продължили през 2023г. и 2024г., които негативни последици не следва да се поемат
изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за децата.
Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за
месечната издръжка на всяко от децата Е.А. С.а и М. А.ов С. са необходими не по-
малко от по около 900 лв., включително и за специфичните здравословните
потребности на малкото дете. Съдът отчита и изискването с издръжката да се осигурят
условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живееха заедно.
Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални
помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от
16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират върху тях.
Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемите, бащата-
въззивник следва да поеме сума в размер на поне 450 лв. месечно за всяко дете. Съдът
намира, че опредЕ.та от първата инстанция месечна издръжка за детето Е. в размер на
350 лева съответства на реалните нужди на детето и на възможностите на бащата,
изводими от оценката на цялата доказателствена съвкупност по делото. За издръжка за
детето М. бащата следва да поема не по-малко от 450 лв., но с оглед съобразяване
нормата на чл. 271, ал.1, изр. 2 от ГПК, положението на жалбоподателя не може да
бъде влошавано. Присъдената от първата инстанция издръжка от 400 лева за детето М.
също съответства на реалните нужди на детето и на възможностите на бащата.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение, включително и по отношение издръжката на двете
деца за минал период – за времето от 04.08.2021г. до 03.08.2022г. (чл. 272 от ГПК). При
постановяване на решението първоинстанционният съд е обсъдил всички допустими и
относими към спора доказателства.
Въззивният съд съобрази изложените мотиви въз основа на събраните
доказателства и намира за изцяло неоснователни възраженията на въззивника за
допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в обжалваното първоинстанционно решение.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. Съдебното решение на
първата инстанция, като постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 11029 от 07.06.2024г.,
постановено по гр. дело № 42459/2022г. по описа на Софийски районен съд,
80 състав, в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6