№ 22
гр. Шумен, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900085 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от АЛ. В. АЛ., ЕГН
********** от гр. Шумен, бул. „...“, № 46, ет.2, ап.5 чрез адвокат АТ. В. В. с адрес за
кореспонденция в гр. Шумен, ул. „....“, № 42, офис № 1 против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, №
87. Ищцата твърди, че на 07.11.2019 г. в гр. Шумен, на пешеходна пътека на ул. „....“ до
кафе „Лаваца“, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... водачът
С.В.И. е нарушил правилата за движение (чл.119, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на АЛ. В. АЛ., изразяваща се в компресионно счупване на
телата на трети и четвърти поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение в
движението на снагата за повече от един месец. По време на лечението и възстановяването
ищцата е изпитвала силни болки и е имала нужда от чужда помощ. Впоследствие ищцата е
развила страх от излизане на улицата, който става особено силен когато се налага да пресича
улици.
За л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... управляван от С.В.И. е имало сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Граж- данска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/********** 52, със срок за валидност от 04.01.2019 г. до
03.01.2020 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество
молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, като е представила документите, с които разполага. Застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищцата претендира ответното
дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 50 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл. 497, ал.1, т.1 от
1
КЗ, а именно от 26.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
ЗД „Бул инс“ АД оспорва исковата молба по основание и размер. Ответникът счита,
че с действията си ищцата е поставила застрахователното дружество във фактическа
невъзможност да определи респективно да откаже изплащане на застрахователното
обезщетение. Ищцата не е спазила и процедурата, предвидена в чл.380 от КЗ. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалата е виновна за
получените увреждания, със своето поведение е нарушила правилата за движение,
установени в ЗДвП. Не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените на ищцата неимуществени вреди. Оспорва се и размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като се твърди, че той е недължим, респективно прекомерен и в
противоречие с чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение № 100 от 11.06.2020 г., постановено по НОХД № 985/ 2020 г. по
описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено
постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и С.В.И. споразумение, с което се
приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият С.В.И. на 07.11.2019
г. в гр. Шумен, на пешеходна пътека на ул. „....“ до кафе „Лаваца“, при управление на МПС
– лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... нарушил правилата за движение, а именно
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, вследствие, на което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на АЛ. В. АЛ., изразяваща се в трайно затруднение в движението на
снагата за срок по-голям от един месец, средно за 10–12 месеца – престъпление по чл.343,
ал.3, предл. последно, б. „а“ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК във р. с чл.342, ал.1 от
НК. От субективна страна деянието е извършено виновно по непредпазливост.
На основание чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а“ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“
от НК във р. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на С.В.И. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от
НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК В.Г.В. е лишен от правото да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса писмени
доказателства се установява наличието на валидно сключен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... към датата, на която е
осъществено процесното ПТП - застрахователна полица № BG/02/119000054652.
От заключението на назначената от съда комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните
разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 07.11.2019 г.,
2
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... с водач С.И.В. се е движил през светлата част
от денонощието в гр. Шумен по ул. „....“ в западна посока. Времето е било ясно, пътното
платно сухо, без неравности с широчина 8.9 м. При приближаване на кръстовището с ул.
„.....“, водачът преустановява движението, поради наличието на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Водачът на автомобила предприема
движение в права посока (изток – запад), като започва да пресича кръстовището с ул. „.....“ и
отново спира за да осигури предимство на автомобилите, идващи му от дясната страна от
бул. „...“. В същият момент пешеходката АЛ. В. АЛ. започва да пресича и е по средата на
пешеходната пътека в западната част на кръстовището в посока от ляво на дясно спрямо
автомобила към кафе „Лаваца“. Пешеходната пътека е тип „зебра“ с широчина 3 метра,
маркирана с бял цвят, добре видима. След преминаване на автомобила с предимство,
водачът на лекия автомобил потегля отново, но късно възприема пресичащата пешеходка,
употребява спирачка, но не успява да спре и я удря с предната средна част на автомобила.
Ударът става на 5.1 метра от левия край на пешеходната пътека в средната й част.
Автомобилът преустановява движението с предната си част върху пешеходната пътека в
нейния западен край. При удара пешеходката се завърта и пада по гръб върху предния капак
на автомобила, като след спирането му пада пред него.
Не се установяват факти, даващи основание да се счита, че са налице технически
повреди довели до автопроизшествието. От автотехническа гледна точка причината за
възникване на ПТП е заниженото внимание и несвоевременното възприемане от водача на
пресичащата по пешеходната пътека пешеходка, като с автомобила пресича траекторията й
на движение и я блъска. Водачът е имал техническата възможност да възприеме
своевременно пешеходката и да изчака преминаването й, като по този начин би избегнал
сблъсъка с нея. Автомобилът се е движел равноускорително, като в момента на удара
скоростта му е била 17.8 км./ч., която се е отразила на механизма на настъпване на ПТП.
При движение с по-ниска скорост или при нулева скорост пешеходката би преминала преди
автомобила без удар в него.
Пешеходката е предприела пресичане по обозначена пешеходна пътека тип „зебра“.
В началото на пресичането й, автомобила се е намирал от дясната й страна на разстояние
10.2 метра. В този момент пешеходката е имала възможност да забележи и възприеме
автомобила, който е бил неподвижен, в състояние на покой и не е представлявал опасност за
нея.
Пешеходната пътека е била видима за водача по цялата й дължина, както и към левия
тротоар. Водачът е могъл да забележи пешеходката от мястото на изчакване – 10.2 метра от
мястото на удара.
От данните по делото и съдържащата се в него медицинска документация е видно, че
на 07.11.2019 г., ищцата е получила следните травматични увреждания: компресионно
счупване на телата на трети и четвърти поясен прешлен. Всички установени травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или
натиск. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
3
причинна връзка.
На АЛ. В. АЛ. е било проведено консервативно лечение. Обездвижването на снагата
е проведено с помощта на корсет в домашно-амбулаторни условия. Етапите, през които е
преминало лечението на ищцата не се отличават от общия алгоритъм за консервативно
лечение при фрактури на поясни прешлени без неврологична симптоматика. То се изразява
в леглови режим, носене на дорзо-ломбален корсет , като в началота при изправяне и
движение се използват помощни средства. Обикновено състоянието изисква прием и на
обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства. Болните със счупване на
гръбначния стълб в поясната област са сковани, неподвижни, със силни болки в гръбначния
стълб и изразена ригидност (твърдост) на паравертебралната мускулатура (около
прешлените). При натиск върху бодилестите израстъци болката е силна. Всяко раздвижване
на болния му причинява болка.
С оглед обективните медицински данни, за увреда на телата на два поясни прешлени
най-изразени болки и страдания ищцата е изпитвала през първите 30 – 40 дни след
претърпяното ПТП, след което при липса на регистрирани усложнения би следвало
постепенно болките да започнат да намаляват и отзвучават. Неудобствата, настъпили при
конкретно установените травматични увреждания, са свързани с ограничените и болезнени
движения в областта на снагата. Вземайки предвид състоянието на поясния отдел на
гръбнака по рентгенографията от 17.06.2020 г. вещото лице приема, че възстановителният
период е продължил около 8 месеца.
Предвид контролната рентгенография и резултатите от контролния преглед, към
момента на изготвяне на експертизата, ищцата е клинично здрава. Консолидацията на
прешлените е завършена. Подвижността на гръбнака е възстановена в задоволителен обем.
Налице е частично ограничение в движението на поясния отдел на гръбнака напред и
наляво, но съществевен принос в тези ограничения имат установените дегенеративни
промени в прешлените – остеопороза, спондилоза, остеохондроза, които са добре
визуализирани на рентгенографиите.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания,
ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
С.М.О. и Р.Б.О.
Свидетелят С.О. и ищцата са дългогодишни колежки и към началото на м. ноември
двете са работили заедно на обект от веригата „Лафка“. В деня на ПТП, свидетелката е била
на работа и узнала за произшествието от телефонното обаждане на ищцата. Поради
обстоятелството, че те са работили само двете в обекта, при условията на сключен договор
за франчайз, и е налице сериозна имуществена отговорност е взето решение свидетелката да
поеме изцяло и смяната на ищцата, в случай, че тя не може да идва на работа.. На
следващият ден ищцата й се обадила отново и съобщила, че има счупени прешлени, поради
което е в невъзможност да работи и свидетелката окончателно е решила да не вземат друг
човек. Свидетелката е посещавала пострадалата в къщи. През първия месец тя е била на
легло, ставала е много мъчително с чужда помощ. На вторият или третият месец е започнала
4
да става и да сяда на стол, но не е можела продължително да стои на него. Някъде след нова
година е започна да стои на стола по-спокойно, но продължавала да чувства болки. През
цялото време ищцата е носела един корсет и продължително време е била на
болкоуспокояващи. Започнала е да идва на работа и да замества свидетелката за около 2
часа, като мъжът й я карал с кола. Ищцата е получила страхова невроза, не искала да излиза
от къщи и по съвет на психиатър започнала малко по малко да излиза на разходка с
придружител. Свидетелката почти всяка вечер е придружавала ищцата, но и към настоящия
момент ищцата изпитва страх, особено когато пресичат пешеходна пътека и започвала
силно да държи свидетелката за ръката.
Свидетелят Р.О. е бивша колежка на ищцата от работата им в „Балкантурист“ и
продължават и след това да са добри приятелки. В деня на ПТП е имала среща с ищцата,
наблизо от мястото, където последната е била блъсната. След автопроизшествието,
свиделеката е придружила ищцата до дома, тъй като тя е била много притеснена, уплашена,
треперела от болка, била е в шок. Впоследствие свидетелката често е посещавала ищцата в
дома й, за да й помага. Ищцата е лежала, пиела болкоуспокоителни и е имала нужда от
помощ при битовото й обслужване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено
след ПТП. На следващо място техните показания кореспондират със събраните в хода на
процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги
оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.03.2021 г.
ищцата е предявила застрахователна претенция пред ответника. Към писмото са били
приложени медицинската документация, както и протоколи и определението по НОХД №
985/2020 г. С писмо изх. № НЩ-2193/24.03.2021 г., застраховагтелят е уведомил ищцата, че
не може на база предоставените документи да удовлетвори претенцията, тъй като с тях не са
ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования за настъпване
на ПТП. С писмото са изискани допълнително посочените в него документи.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
5
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на
застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 07.11.2019 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от С.В.И., при което е причинена средна телесна повреда на
АЛ. В. АЛ.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда,
с определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК,
има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила С.В.И., за понесените от
ищцата неимущетвени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата,
вследствие, на което тя е претърпяла неимуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... обективиран в
застрахователна полица № BG/02/11900005 4652 със срок на валидност от 04.01.2019 г. до
03.01.2020 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
6
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на АЛ. В. АЛ., която със своето поведение е нарушила правилата за движение,
установени в ЗДвП. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. В
конкретния случай, въз основа на събрани те в хода на процеса доказателства се установява,
че ищцата е започнала пресичане на пътното платно по пешеходната пътека преди
потеглянето на лекия автомобил. Поведението й е съобразено с разпоредбата на чл.113, ал.1
от ЗДвП. Следователно тя не е допринесла с поведението си за причинените й вреди.
По отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение за неиму-
ществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкрет- ните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП пострадалата е на 67 години. Проведено е консервативно лечение без оперативна
интервенция. Оздравителният процес е протекъл без усложнения, но е продължил около 8
месеца, като част от него пострадалата е прекарала на легло, продължително време е
следвало да носи дорзо-лумбален корсет, обездвижващ снагата й. Получената травма е
причина за интензивни болки, които са били най-силни през първите 30-40 дни и след това
постепенно са започнали да намаляват. Ищцата за продължителен период от време е била
напълно зависима от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания, тъй като е бил драстично нарушен
обичайния начин на живот, на пострадалата. На тази основа, с оглед и на социално-
икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната
работна заплата), включително протичащите инфлационни процеси през последната година,
съдът приема за справедливо на АЛ. В. АЛ. да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 50 000.00 лв. С
оглед на това претенцията на ищцата за обезщетение на претърпените от нея
неимуществените вреди, е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира законна лихва върху исканото обезщетение за вреди за периода
от 26.04.2021 г. до окончателното им изплащане. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че
7
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на за- страхователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай ищцата е изпълнила задължението си по чл.498, ал.2 от КЗ и е
представила всички документи, свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди, съгл. чл.106, ал.3 от КЗ, посочени в писмената застрахователна претенция от
19.03.2021 г., посочена е и банковата сметка, по която да се извърши плащането, предвид
чл.380, ал.1 от КЗ. Документите са предадени, видно от приложените описи (л.43 и л.44),
съответно на 25.03.2021 г. и 02.04.2021, и въз основа на тях застрахователят е можел да
установи основанието и размера на претенцията му, без да е необходимо да изисква от
ищцата допълнителни документи. Следователно застрахователят е следвало да определи
застрахователното обезщетение до 23.04.2021 г., включително. С оглед на това претенцията
за законна лихва, считано от 26.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
От преводно нареждане с дата 08.07.2021 г. се установява, че ищцата е заплатила
дължимата по делото държавна такса в размер на 2 000.00 лв. с оглед на това, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъди сумата от 2 000.00 лв., представляваща
направените от нея разноски по делото.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.08. 2021 г. се
установява, че адв. АТ. В. В. е указал безплатна адвокатска помощ на ищцата. С оглед на
това на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес, с оглед правната и
фактическа сложност на делото и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител, адвокатско възнаграждение в размер на 2 030.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87 да заплати на АЛ. В. АЛ., ЕГН ********** от гр.
Шумен, бул. „...“, № 46, ет.2, ап.5 сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания, причинени, вследствие
получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 07.11.2019 г.,
причинено от С.И.В., който е нарушил правилата за движение при управление на лек
8
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... на основание застрахователна полица №
BG/02/119000 054652 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.04.2021 г. до окончателното й заплащане.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87 да заплати на АЛ. В. АЛ., ЕГН ********** от гр.
Шумен, бул. „...“, № 46, ет.2, ап.5 сумата от 2 000.00 лева, представляваща направените от
ищцата разноски по делото.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87 да заплати на адвокат АТ. В. В. от Адвокатска
колегия – Шумен, ЕГН ********** с адрес за кореспонденция в гр. Шумен, ул. „....“, № 42,
офис № 1 сумата от 2 030.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищцата АЛ. В. АЛ. безплатна адвокатска помощ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9