Решение по дело №803/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Тера Трейд“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. В., подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, срещу Национален осигурителен институт (НОИ) гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК и цена на иска 500,00 лв.

Ищецът твърди, че Контролен орган към ТП на НОИ – Хасково издал и връчил на „Тера Трейд“ ООД Задължителни предписания с №Г-26-000-01623868/07.04.2023 г. За обжалването на същите по административен ред дружеството ползвало правна помощ от адв.В.Ч., въз основа на сключен Договор №46 от 18.04.2023 г. и заплатило сумата от 500 лева. По жалба с вх.№1012-26-113/19.04.2023 г., с Решение №1012-26-113-1 от 25.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, Задължителните предписания били отменени като незаконосъобразни и решението по чл.117, ал.3 от КСО влязло в сила за ищеца на 12.05.2023 г. Дружеството ищец претърпяло имуществена вреда в размер на 500 лева от незаконосъобразен административен акт – Задължителни предписания, отменени по надлежния ред, което пораждало правния интерес от репариране на преките имуществени вреди.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева, претърпени от незаконосъобразен административен акт – Задължителни предписания с №Г-26-000-01623868/07.04.2023 г. на Контролен орган към ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на обезщетението.

Ответникът, Национален осигурителен институт, гр.София, представляван от управителя И. Ц. И., чрез процесуалния му представител ст.юрк. Д. С. , излага в писмен отговор становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Навежда съображения, че приложените към исковата молба доказателства не установявали настъпила вреда в следствие на отменен административен акт. Сочи, че в КСО и субсидиарно приложимия АПК липсвала разпоредба, която да урежда заплащането на разноските, направени в хода на административното обжалване на оспорения акт, и че в обжалването по административен ред не се изисквали специфични знания и умения за адресата на административния акт, за да престира правото си на защита. Липсвала непосредствена връзка между плащането на адвокатското възнаграждение и отмяната на административния акт. Приложеният от ищеца договор за правна защита и съдействие имал значение само за страните по този договор и не можел да се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на доказване – извършил ли е ищецът плащане и оттам претърпял ли е вреди в претендирания размер. Отделно от това размерът на адвокатско възнаграждение от 500 лева се явявал прекомерен и несъответстващ на фактическата и правна сложност на осъществената защита. Претендира се отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание от пълномощника на ищеца допълнително се навежда и довода, че съгласно изменението на чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 г., при обжалване по административен ред жалбоподателят нямал право на възнаграждение за адвокатска защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за доказана както по основание, така и по размер, и изразява становище същата да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Под изх.№Г-26-000-00-01623868/07/04/2023, Контролен орган към Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен институт, е издал Задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, адресирани до „Тера Трейд“ гр.Х., за коригиране на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, в които е посочено, че могат да се обжалват по реда на глава осма от КСО, в 14-дневен срок от получаването им.

От „Тера Трейд“ ООД, гр.Хасково, чрез адв.В.Ч., до Директора на ТП на НОИ – Хасково е подадена жалба с правно основание чл.117, ал.1, т.3 от КСО, срещу Задължителни предписания с изх.№Г-26-000-00-01623868/07.04.2023 г. В жалбата като приложение е посочено адв.пълномощно.

Към исковата молба е приложено заверено ксерокопие от Пълномощно с дата 18.04.2023 г. (попълнено на бланка по образец от кочан), с което Р. Б. В.– управител на „Тера Трейд“ ООД, гр.Х., упълномощава адвокат В.К.Ч. да го представлява, включително като подпише и подаде жалба по чл.117 и чл.118 от КСО. Приложено е и заверено ксерокопие от Договор за правна защита и съдействие №46/18.04.2023 г. (попълнен на бланка по образец от кочан), сключен между клиент „Тера Трейд“ ООД, гр.Х., представлявано от управителя Р. Б. В.и адвокат В.К.Ч., с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство пред ТП на НОИ – Хасково по жалба по чл.117 КСО срещу Задължителни предписания от 07.04.2023 г. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лева, с начин на плащане – в брой, и е отбелязано, че е платена сумата от 500 лева. Договорът е подписан от клиент и адвокат.

С Решение №1012-26-113-1 от 25.04.2023 г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е разгледал жалба с вх.№1012-26-113/19.04.2023 г. на ТП на НОИ – Хасково, подадена от „Тера Трейд“ ООД, гр.Х., чрез адв.В.Ч., срещу Задължителни предписания №Г-26-000-00-01623868/07.04.2023 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково и е отменил същите.

Между страните по делото няма спор, че Решение №1012-26-113-1 от 25.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е влязло в сила, като не е било обжалвано по съдебен ред.

Въз основа на така установените обстоятелства, които са безспорни между страните, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Първият елемент на фактическия състав и условие за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен или общински орган и длъжностни лица. Наличието на този елемент в случая е безспорно доказано, като са събрани доказателства, че представляващите индивидуален административен акт по своя характер Задължителни предписания изх.№Г-26-000-00-01623868/07.04.2023 г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ – Хасково, са отменени като незаконосъобразни след обжалването им по задължителния административен ред, установен с разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, от компетентния за това ръководител на съответното териториално поделение на НОИ, и решението за тяхната отмяна е влязло в сила.

Доколкото твърденията на ищеца са, че е претърпял имуществени вреди, произтичащи от тези Задължителни предписания, то исковата претенция е допустима за разглеждане, тъй като е налице условието за допустимост на иска, предвидено в чл.204, ал.1 от АПК – искът да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая липсва предвиден в закон или указ специален начин на обезщетение по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в които случаи последният закон не се прилага.

В разпоредбата на чл.120 от КСО, в редакцията, действаща към момента на отмяната на Задължителните предписания, е предвидено, че (ал.1) за делата по тази глава (т.е. Глава осма „Спорове“ от КСО), осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, и че (ал.2) при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Съдът приема, че правото на жалбоподателя при уважаване на жалбата да получи платеното от него възнаграждение за защита, касае и производството по обжалването на акта по административен ред. Същевременно нито в частта „Обжалване по административен ред“, нито в специалната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, нито в разпоредбите на Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ от АПК, към които препраща чл.117, ал.5 от КСО във връзка с изготвянето на решенията по чл.117, ал.3 от АПК, е регламентиран ред за изплащане на възнагражденията за защита във фазата на административното обжалване, за разлика от тази на съдебното оспорване, където отговорността за разноски е изрично уредена. Ето защо е допустимо ищецът да предяви правото си на платеното от него възнаграждение за защита и в производство по чл.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, като Националният осигурителен институт е юридическо лице, съгласно чл.33, ал.2 от КСО, и няма спор, че Териториално поделение – Хасково, чийто орган е издал отменените по административен ред Задължителни предписания, от които се претендират вредите, е включено в структурата на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 18.04.2023 г. ищецът е заплатил сумата от 500 лева като възнаграждение на адвокат за осъществяване на правна защита и съдействие, включващи подписване и подаване на жалба по административен ред срещу Задължителните предписания от 07.04.2023 г.

Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението на адвоката се определя в договор между последния и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява както че разноските са договорени, така и че са заплатени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

От представения от страна на ищеца Договор за правна защита и съдействие №46 от 18.04.2023 г. е видно, че страните по него са определили адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и са обективирали в договора текст, че същият размер е изплатен в брой преди подписването на договора.

Предвид изложеното, възраженията на ответника за недоказаност на заплащането на сумата от ищеца на адвоката е неоснователно. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, като имуществото му е намалено със сумата от 500 лева и като резултат е налице действително причинена имуществена щета на ищеца в посочения размер. От друга страна, в настоящото обезщетително производство не е предвидена процесуална възможност за ответника да отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото се претендира да бъде репарирано като претърпени имуществени вреди, а претърпяването им от ищеца в размер на 500 лева е безспорно доказано.

Настъпилата вреда в случая се явява в пряка причинна връзка с издадения незаконосъобразен акт, тъй като ищецът е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в хода на административното оспорване на Задължителните предписания, които са неблагоприятни за него. Взаимовръзката между незаконосъобразните Задължителни предписания от една страна и потърсената от ищеца адвокатска защита от друга, е пряка и непосредствена – те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е бил издаден акт, увреждащ негови законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадения административен акт, тъй като обжалването му е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което счита, че неговите права са накърнени неправомерно от актове или действия административния орган. В този смисъл са и мотивите, изложени в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на ОСС, I и II колегия на ВАС.

В тази връзка съдът не споделя и възраженията на ответника, че доколкото за обжалването по административен ред от адресата на административния акт не се изисквали специфични знания и умения, то и адвокатската защита не била задължителна. Следва да се отчете, че правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, закрепено в чл.56 от Конституцията, а съществен елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да защитават правата си, включително пред административните органи, с помощта на квалифицирано лице, какъвто е адвокатът. Освен това в процесния случай адресатът на акта не разполага и с правото на избор за оспорване пред съд или пред административен орган, тъй като в КСО е предвидено задължително оспорване по административен ред на Задължителните предписания. Ето защо полагането от страна на ищеца на дължима грижа, чрез ангажиране на специалист за защита на интересите му, не следва да води до увреда на неговия патримониум, чрез понасяне на разноските, при отмяна на оспорения от него акт по административен ред.

Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на ответника за приложението на чл.120, ал.2 от КСО, в редакцията, изм.ДВ бр.66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.08.2023 г., според която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.

Доколкото липсва изрична разпоредба, придаваща й обратно действие, изменената редакция на нормата на чл.120, ал.2 от КСО има действие занапред, респективно същата не намира приложение към процесното правоотношение, възникнало преди влизането й в сила на 01.08.2023 г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по обжалване по реда на чл.117 от КСО на отменените като незаконосъобразни Задължителни предписания.

Предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло в размер на 500 лева. Искането за присъждане на законната лихва върху тази сума следва да бъде уважено така, както е претендирано от ищеца – считано от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Основателна по чл.10, ал.3 от ЗОДОВ е и своевременно заявената претенция на ищеца в негова полза да бъдат присъден направените по делото разноски, платими от ответника. Направени са разноски в общ размер на 425 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 400 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие №63/08.06.2023 г.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ***, да заплати на „Тера Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 500,00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, произтичащи от отменените като незаконосъобразни Задължителни предписания изх.№Г-26-000-00-01623868/07.04.2023 г. на Контролен орган към Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен институт, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.07.2023 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ***, да заплати на „Тера Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 425,00 (четиристотин двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: