№ 23
гр. ХАСКОВО, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20245600900048
по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Делото е образувано по искова молба от Т. Т. Д.,ЕГН:********** от
******** против „Лев Инс" АД, ЕИК*****,гр.София,район „Студентски“,
бул. “Симеоновско шосе“ №67А за изплащане на сумите 60 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва от
08.I.2024 г. до окончателното изплащане на главниците.
Предявените претенции съставляват активно кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание-432 от КЗ вр. с чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,в съотношение основен към акцесорен.
Предявените претенции се обосновават в исковата молба като се
твърди,че на 06.12. 2023 г. около 23.20 ч., на път ПП-2-55, км 176+100, с
посока с. Миладиново е настъпило пътнотранспортно произшествие с един
участник, а именно Ц.Ф.И. с ЕГН **********, който е управлявал л.а. ******
с рег. № ******, , собственост на „*****“ ЕООД. Служителите на пътна
полиция са установили на място, че причина за произшествието е управление
на автомобила с превишена скорост, като водачът не се е съобразил с мократа
пътна настилка, релефа на местността и състоянието на пътя и на ляв завой е
загубил контрол над МПС, в резултат на което се е завъртял на пътното платно
и се преобърнал в крайпътната канавка по посока на движението си.
За извършеното деяние на виновния водач е съставен АУАН СА №
1105651/07.12.2023 г. Автомобила бил застрахован по застраховка Гражданска
отговорност в Лев Инс АД автомобил, полица № В6/22/123000323442
1
Ищецът сочи,че в приложения констативен протокол с пострадали лица
№ 28/07.12.2023 г. било изведено че,като пасажер на задната седалка е
пострадал ищецът Т. Д.. За него било отразено, че е с диагноза комоцио, без
опасност за живота, което не отговаря на реалното му състояние.
Видно от приложената епикриза от МБАЛ Свиленград, пациентът бил
намерен извън колата в безсъзнание,като постъпил в лечебното заведение в
тежко общо състояние, в безсъзнание, неконтактен и неадекватен. Реагирал е
на болеви дразнения в лявата половина на главата, врата и гръбначния стълб.
Описана е открита рана с размери 2-3 см. След извършените изследвания е
поставена диагноза Контузио капитис. Комоцио церебри.
Описаното в медицинската документация от компетентните лица състояние
противоречало на посоченото от служителите на МВР в протокола за ПТП.
Тежкото увреденото, коматозно състояние е наложило интензивно лечение,
включително с кислородна терапия, Пострадалият е прекарал общо шест дни в
отделение за интензивно лечение. По скалата Глазгоу, определяща степента на
увреждане след мозъчни травми, на ищецът са поставени 9 точки в деня на
процесното произшествие. Скалата определяла степен от 3 до 15, като 3 е най-
тежкото състояние - дълбока кома, а 15 се дава на пациенти в будна кома, в
пълно съзнание. Или по посочената скала следвало да се приеме, че ищецът е
бил в средно тежко състояние, което поне в първите дни на лечение е живото
застрашаващо.
Без лекарски грижи,сочи ищецът, пациент в описаното състояние би
страдал от мозъчно увреждане и в крайна сметка ще почине, като в най -
тежките случаи (3-8 по скалата Глазгоу/ това става от кислороден глад, а при
средно-тежките увреждания от неспособност да се храни.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния
водач – ответното дружество,бил сезиран с претенция по реда на Кодекса за
застраховането. Претенцията била изпратена по пощата и получена от него на
08.01.2024 г. Към момента на изтичане на законовия тримесечен срок
застрахователното дружество не е ангажирало абсолютно никакво становище
по така направената претенция.
Т. Д. твърди,че съобразно чл. 343, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
застрахователно обезщетение. Застраховката „Гражданска отговорност" била
задължителна за автомобилистите и на основание чл. 477, ал. 1 КЗ, покривала
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Законодателят предоставил на увреденото лице две възможности да
реализира отговорността на деликвента - иск по чл. 45 ЗЗД или пряк иск по чл.
432, ал 1 КЗ срещу
застрахователя на застрахования деликвент.
Увреденото лице можело да избира между тези възможности, стига
правото му да не е погасено или отречено със сила на присъдено нещо.
В настоящия случай не била налице нито една от горните хипотези по
отношение на ищеца.
Съгласно чл. 496 от КЗ застрахователят бил длъжен да се произнесе по
предявената пред него претенция в тримесечен срок, като уважи същата или
даде мотивиран отказ въз основа на изрично предвидените в закона хипотези.
2
В случаите, в които претенцията е извършена въз основа на Констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто бил процесният,
застрахователят не можел да откаже да се произнесе.
В конкретния случай не било ангажирано никакво становище по
направената претенция от ответника. Това означавало само едно –
застрахователят е поставил търговските си интереси над закона, което било
недопустимо.
В настоящия случай,твърди ищецът, на виновния водач е ангажирана
административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. чл. 20, ал. 2 от
ЗдвП от което е пострадал Д..
Ищецът сочи в обобщение, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на застрахован при ответника автомобил, му били
причинени неимуществени вреди и по-конкретно: тежки травматични
увреждания на мозъка, наложително интензивно лечение в болница, болки,
страдания, психически стрес, необходимост от грижи на трети лица и др.
В резултат на травмата на главата от процесното ПТП, ищецът няма ясен
спомен,получил контузия на мозъка, без вътречерепна - тежка форма на
мозъчно сътресение със загуба на съзнание (кома), придружено с остра
дихателна недостатъчност. Степента на увреждане и тежкото общо
здравословно състояние е довела до нуждата от интензивно болнично лечение
за периода 07.12.2023 г. -13.12.2023 г. в МБАЛ -Свиленград, отделение по
анестезия и интензивно лечение.
След изписването си от болницата ищецът е имал силно главоболие,
световъртеж, чувство за гадене, дразнене от светлина или шум, сънливост,
отпадналост, емоционална нестабилност. Тази симптоматика е била ясно
изразена за период от около един месец след ПТП и е наложила грижи и
помощ на ищеца да оказват негови близки и най-вече неговата съпруга, която
му е помагала във всички ежедневни нужди, тъй като той е прекарал този
период предимно на легло. След този период симптомите започнали
постепенно да намаляват, но не са напълно отшумели. Към момента изпитвал
силно дразнене и получавал световъртеж от ярка слънчева светлина, лесно се
уморявал от минимално физическо натоварване, намирал се в перманентно
депресивно състояние, дразнел се от силни шумове и изпитва страх да се вози
в автомобил, които били свързани с ПТП, тъй като преди него е нямал
подобни оплаквания. Всичко това давало отражение в ежедневието му - върху
неговата работоспособност, социални контакти от всякакво естество и т.н.
Често сънувал кошмари свързани с автомобилни катастрофи, след което
трудно заспивал, което води от своя страна до проблеми в съня, изнервеност и
емоционална нестабилност, респективно до проблеми в общуването в
семейната среда и сред обществото като цяло. Станал е по-затворен в себе си
и неконтактен.
Предвид изложеното иска да се осъди ответника Лев Инс АД ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1700, Район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на ищеца Т. Т. Д. ЕГН
********** сумата от 60 000 / шестдесет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - тежки травматични
увреждания на мозъка, наложително интензивно лечение в болница, болки,
страдания, психически стрес, необходимост от грижи на трети лица и др. в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 06.12.2023г., ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 08.01.2024 г. до
3
окончателното изплащане на задължението.
Ответното застрахователно дружество представя отговор на исковата
молба с,който намира претенцията за допустима и потвърждава валидността
на застраховката „Гражданска отговорност" по полица №
ВО/22/123000323442, срок на валидност 24.01.2023г. - 23.01.2024г. сключена
за л.а. „****** " с рег. № ***** към датата на ПТП.
По основанието на предявените претенции дружеството,оспорва
предявения иск, поради липсата на предпоставките, разпоредени в чл. 380, ал.
з, вр, чл. 432 от КЗ, тъй като към застрахователя била отправена покана за
доброволно уреждане иа отношенията и не е представена банкова сметка за
превод на застрахователно обезщетение.
Оспорва се твърдението за механизма на настъпване на катастрофата,
както и твърдението, че ищеца е пътувал с поставен обезопасителен колан,
видно от изложеното в исковата молба ищеца е изпаднал и намерен извън
автомобила.
Оспорва се твърдението в исковата молба за тежестта на получените от
ищеца травми и продължителността на лечебния и възстановителния период.
Оспорва се твърдението, че към настоящия момент ищеца не се е
възстановил от получените травми и продължава да има болки, причинени от
процесното събитие.
Алтернативно ответната страна отправя възражение за съпричняване,
изразяващо се в пътуване на ищеца без поставен обезопасителен колан -
нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с което допринесъл за настъпването на
собствените си травми.
При положение, че ищеца е бил с поставен обезопасителен колан по
времето на настъпване на ПТП, нямало да настъпят констатираните травми
или нямаше да настъпят в същата тежест. Индикация, че ищеца не е бил
застопорен към седалката посредством колан била травма в областта на
теменнага област на главата, която не би настъпила при застопоряването на
тялото му към седалката, същият не би могъл да достигне до части от
интериора на купето с такава сила, че да бъде причинена настъпилата травма в
областта на гръбначния стълб.
По размера на иска дружеството оспорва предявената претенция за
обезщетение за неимуществени вреди като завишена по размер и
несъобразена със съдебната практика, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД.Размера бил недължим, а отделно и бил прекомерен и не
кореспондирал с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида
на описаните увреждания и техния медико-биологичен характер.
Искът бил предявен в изключително завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди.
Съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обстоятелства, определени по относимост при съобразяване на
тълкувателната практика. Вредата трябвало да се определи към момента на
настъпването й, като предвид данните относно вида на травмите при
ищецъа,предявената претенция за обезщетение била в изключително завишен
размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен
4
размер, каквото е изискването на закона.
В условията на евентуалност поддържа ответникът, че поради наличие
на значителен процент съпричиняване на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите и застрахователното обезщетение да бъде
съразмерно намалено.
В тази насока следвало да бъде отчетен факта, че преценяването на
степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд. (В този
смисъл, решение №55 от 30.05.2009 г. по т.д. №728/2008 г., т.к., I т.о. на ВКС,
както и решение №392 от 11.03.1976 г. по гр. д. №95/76 г. на I г.о.).
Решаващият състав по настоящото производство следвало да се произнесе по
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
доколкото същият не е част от фактическия състав на престъплението и не е
обект на изследване в наказателното производство.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
съдът следвало да вземе предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на
Върховен съд. С оглед твърденията на основанието на предявената претенция
претендираната от ищеца парична сума била в изключително завишен размер,
за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона.
Ответникът оспорва всички направени твърдения от ищеца относно
характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата молба
неимуществени вреди.
Видно от представената по делото медицинска документация, ищеца
престоял в болнично заведение за извършване на изследванияили поради
необходимост от лекарско наблюдение. Налице било временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
В случай, че предявеният иск за неимуществени вреди бъдел уважен,
същият да бъдел приет за изключително завишен и неотговарящ на вида на
травмите, на принципите на справедливостта и на трайната съдебна практика
за определяне на обезщетения при подобни случаи.
Отправените възражения от ответника упражняват защита по същество
относно предявените искове,насочени главно към отхвърляне със сила на
пресъдено нещо на заявените претенции и алтернативно-частично отхвърляне
на същите и обосновани с липсата на наличие на твърдяните факти от които
ищецът извежда заявените за защита по исков ред субективни права.
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни.
Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това
правооношение „Лев Инс“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията
на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените
5
вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с осъдителен иск
по чл.45 от ЗЗД против прекия извършител на деликта или с иск по чл.432 от
КЗ против застрахователя,покриващ риска по силата на договор за застраховка
за настъпилите вреди от деликта, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди.
В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените си права
чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.I от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В
тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи и
правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.В доклада същите са подробно указани и сведени до знанието на
страните,като в тази насока нямат и възражения.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие,при което ищецът Д. е
пострадал като пътник в самокатастрофиралия л.а. „******“ с рег. № ******, ,
собственост на „*****“ ЕООД воден от Ц.Ф.И.,времето и мястото на същото-
06.ХII.2023 г. около 23.20 ч., на път ПП-2-55, км 176+100, с посока с.
Миладиново,участниците в него,наличието на валидно съществуващо
застрахователно правоотношение към момента на настъпване на
6
произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност”
между ответното дружество и собственика на автомобила,причинил ПТП,
липсата на плащане по заявената в режима на чл.380 от КЗ претенция от
страна на ищеца пред ответното дружество.
Освен,че страните приемат горните факти,същите се извеждат и от
представените по делото доказателства,които са еднопосочни-констативен
протокол за ПТП с пострадали лица,акт за установяване на административно
нарушение,план схема за ПТП,наказателно постановление №23-0351-000583-
л.18-29 от делото,показанията на свидетеля Х. Г. Г.-л.168-169 в тази
насока-„Произшествието се случи на Никулден миналата година, на
06.12.2023 г. Пътувахме от Свиленград за село Младиново. В колата бяхме
баща ми, аз и шофьорът. Аз седях отпред, баща ми на задната седалка
отдясно. Шофьорът изпусна завоя, не можа да го вземе, превъртяхме се два
пъти и влезнахме в една канавка.“
В производството освен времето,мястото и участниците в пътния
инцидент,несмнено е установен и механизма на същия.Освен изложеното от
свидетеля Г. в тази насока изрично е и заключението на приетата по делото
съдебно автотехническа експертиза.Вещото лице извежда,че при конкретната
пътна обстановка причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка
е загубата на напречна устойчивост на лек автомобил „******“ с рег. №
******, воден от Ц.Ф.И. при преодоляването на ляв завой по пътя
гр.Свиленград-с.Миладиново при км.176+100,породено от движението със
скорост по –висока от критичната за устойчивостта на МПС-110 км/час за
преодоляването на завоя.Следва да посочи,че при движение с позволената за
участъка от пътя допустима скорост от 90 км/час автомобилът е щял да запази
устойвичостта си и не би се стигнало до ПТП.Поради движението с
несъобразената скорост процесния автомобил губи напречната си
устойчивост,което предизвиква завъртане и преобръщане на МПС,навлизане в
десния банкет на пътя и дясната отводнителна канавка. Каузалната поредица
довела до този инцидент е изцяло субективна и се корени само в
несъобразеното водене с конкретната пътна обстановка на автомобила от
водача,който нарушава чл.20 ал.II от ЗДвП.
Преобръщането на автомобила е довело и до изпадането на ищеца извън
него-свид.Г. - „Шофьорът изпусна завоя, не можа да го вземе, превъртяхме се
два пъти и влезнахме в една канавка. Като слезнахме, баща ми беше до колата,
извън нея. След въртенето аз бях останал вътре в колата, бях с колан, и баща
ми беше с колан.“
Получените увреди у Д. следователно са породени само от това
ПТП,тъй-като няма установени други генериращи ги фактори..
По делото несъмнено е установено,че в резултат на завъртането и
обръщането на лекия автомобил,Д. е изпаднал извън него.По делото е
отправено възражение от ответното застрахователно дружество,че същият е
пътувал без поставен предпазен колан.
Поставянето на обезопасителен колан е задължение за всички пътници в
движещо се МПС от категорияга на процесния лек автомобил,съобразно
императива на чл.137 А от ЗДвП.- „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.“.Изключение от горното правило законът прави чрез
ограничително изброяване в ал.II на текста - Могат да не използват
7
обезопасителни колани: бременните жени;. лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан;лицата с
трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат,
които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните
нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила
с учебна цел.
Ищецът Д. е пътувал на задната седалка при настъпване на инцидента с
процесния автомобил като пътник,не попада в допустимите по закон
изключения,следователно е бил длъжен по силата на чл.137А ал.I от ЗДвП да е
с поставен обезопасителен колан.Съобразно приетата съдебно автотехническа
експертиза лекият автомобил „******“,произведен 1999 г. е бил оборудван
фабрично с пет броя предпазни колани вкл. и за задните седалки.Всички те са
триточкови инерционни,с автоматично прибиране и инерционен блокиращ
механизъм,който блокира изтеглянето на колана при сблъсък.Поради това и Д.
обективно е имал възможност да изпълни вмененото му задължение по
чл.137А ал.I от ЗДвП да пътува с обезопасителен колан.На мястото където
същият е пътувал-задна дясна седалка процесния автомобил няма въздушни
възглавници.
Съобразно показанията на свидетеля Г. пострадалия е бил с поставен
колан.Това изложено обстоятелство обаче не може да се кредитира от
съда.Функцията на предпазния колан е именно при
удар,завъртане,преобръщане на автомобила да задържи тялото към седалката
и да попречи да се осъществи травматичен контакт с частите от купето,да
ограничи свободното движение на тялото или пътника да се изхвърли или
изпадне от купето на автомобил навън.В случая категорично е установено,че
Д. непосредствено след инцидента е установен извън завъртелия се и
преобърнат автомобил.По делото няма данни,че коланите на процесния
автомобил са били компрометирани и не са могли да изпълняват функцията
си.При поставен предпазен колан следователно Д. не би могъл обективно да
изпадне от автомобила в конкретната ситуация,предвид задействието на
колана и свързаното с това задържане на торса към седалката.В тази насока
категорично и заключението по съдебно автотехническата експертиза-
стр.17,така отговорите на вещото лице пред съда-л.197-198,при които се
посочи,че не е възможно тялото на Д. при обследваното ПТП да се изхлузи
при поставен колан.
Крайниците и главата,които са ставно свързани с тялото,но не са обект
на директното задържащо действие на предпазния колан,могат да се
съприкоснавят самостоятелно с елементи от вътрешността на купето на
автомобила при удар или преобръщане,но това съприкосновение ще е
значително по-леко,поради по-ниската им маса в сравнение тялото на
пасажера.Ако същите са обект на удар, но при свободно движещо се тяло без
поставен колан,тогава последиците ще са значително по интензивни,тъй-като
тогава към силата на удара от собствената им маса ще се насложи и силата
породена от масата на цялото тяло.
Следва да се съобрази в тази насока и че при подобни завъртане и
преобръщане на процесния автомобил,породения натиск от поставения
обезопасителен колан би бил значителен върху тялото на пострадалия,което би
довело и до предизвикване на повърхностни травми по корема и гърдите на
пътника от същия.Такива травми,охлузвания,кръвонасядания по тялото на Д.
8
няма установени.
Предвид изложеното се налага извода,че Д. в момента на пътния
инцидент е пътувал без предпазен колан.Описаните обективни обстоятелства
формират непрекъсната взаимосвързана логическа верига,която налага
именно този извод,за разлика от субективните възприятия на свидетеля Г..
Безпорно се извежда по делото и че поставен обезопасителен колан при
процесния инцидент от страна на Д. би попречил на същия да излети извън
купето на автомобила при завъртгането и преобръщането му и
предотвратяване на травма от напускането на купето и съприкосновениуто с
терена,както и би довел до по-лек удар.В тази насока разпита на вещото лице
по съдебно автотехническата икспертиза- С.-л.198,така и разпита на вещото
лице по съдебно медицинската експертиза-Е.-л.226-„със сигурност коланът би
допринесъл за по-малък обем травми“.
Съобразно изложеното не може ясно и несъмнено да се изведе по
делото,че получените увреди у ищеца са възникнали съобразно твърденията
му в исковата молба.Предвид установените и обсъдени по-горе обстоятелства
травмите у Д. безспорно са резултат на поведението на водача на процесното
МПС,довело да нарушение на правилата за движение по пътищата и в
частност на чл.20 от ЗДвП,което е предизвикало въртенето и преобръщането
на автомобила.Тези травми обаче са и пряка функция на непоставянето на
обезопасителен колан от страна на Д.,който в тази ситуация би смекчил
интензитета на получените травми и би предотавратил изхвръчането му извън
купето на автомобила.Твърде вероятно е въпросните увреди да се получени
при движението на тялото на ищеца вътре в купето на МПС,предвид
завъртането и преобръщането му,което предпоставя интензивен досег на
същото с твърди повърхности от автомобила,така и твърде вероятна е
възможността същите да се получени при изпадането на ищеца извън
автомобила и съприкосновението му с терена.Всички тези възможности като
генезис на увредите са обосновани основно поради липсата на поставен
обезопасителен колан от пострадалото лице и не става ясно кое е водещото за
възникването им-удари на тялото в купето на автомобила,удари на тялото в
терена извън него,или съчетаване на тези две възможности
Установените травми у Д. са изведени от медицинската документация по
делото и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
и се състоят от травма на главата-разкъсно контузна рана в теменната
област,малък подкожен хематом в областта на раната,мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието на фона на алкохолно опиянение с
неизвестна степен;охлузвания в лявата поясна област.Тези травми са в пряка
връзка с описаното ПТП,като времето за възстановяването на разкъсно
контузната рана на главата и подкожния хематом не превишава 20 дни.
Вещото лице Хр.Е. установява,че при наличната медицинска
документация не е възможно да се даде коректна оценка на тежестта на
претърпяното мозъчно състресение и неговите последици.При анализ на
представените медицински документи се извежда,че непосредствено след
инцидента Д. е бил със съзнание близко до ясното и без отклонения в
неврологичния статус.При приемането му в болницата в гр.Свиленград не е
консултиран с невролог или неврохирург,няма снет неврологичен статус.
Компютърната томография на мозъка не показва съдови или
травматични изменения,които да обяснят изведените в останалите документи
оценка по кома скалата Глазгоу,като са давани точки извън обхвата на
9
същата,без това да е обосновано с резултат от клинични изследвания или
инструментални такива.Освен това дадените различни нива по тази скала в
един същи ден пораждат съмнение в достоверността им.
Според вещото лице обективните данни по делото сочели на лека
мозъчна травма със степенно помрачение на съзнанието,като няма обективни
данни Д. да е бил в състояние на пълна загуба на съзнание или комоционна
кома,която да застраши живота му.Още повече,че след изписването му от
болницата няма никакви данни за проследяване на състоянието му или
извършени рехабилитации.Съобразно изведеното от вещото лице няма
медицински данни за възникнали усложнения на травмата или за
невъзстановени телесни увреждания на ищеца и за провеждано лечение по
такъв повод.
В отговорите на въпросите,поставени в съдебно заседание от десети
март/л.226-228/ вещото лице по съдебно медицинската експертиза ясно
изведе,че мозъчното сътресение протича с количествени промени в
съзнанието – от ясно съзнание до пълна комоционна кома, до пълната му
загуба. Пълната загуба на съзнание значи липса на контакт с външния свят,
значи арефлексия - загуба на рефлекси и загуба на безусловни жизнени
рефлекси. Това са гълтателен, кашличен рефлекс, което всъщност застрашава
живота, защото получават аспирации и допълнително имаме очевидно
потискане на жизнените функции, тоест потиска се функцията на дишането и
кръвообращение – сърдечната дейност и дишането.Тежкото коматозно
състояние значи под 3 точки на Глазгоу кома скалата,като трябва да има
клинични признаци за застрашен живот.
В случая обаче вещото извежда,че няма медицински и други данни
непосредствено след ПТП Д. да е бил в такова състояние,още повече,че
сътресението на мозъка възниква едновременно с травмата, а не след нея,като
точно в момента на удара се изпада в помрачено съзнание, не след
това.Състоянието на Д. ,установено от пристигналия екип на спешна помощ
непосредствено след инцидента няма нищо общо с горните признаци.
Първият фиш е за спешна медицинска помощ отразява състоянието на Д. в
23:23 часа от екипа, който е посетил местопроизшествието на мястото, и
извежда работна диагноза „съмнение за мозъчно сътресение“ и „консумирал
алкохол“ ,с посочена „Глазгоу кома скала – 14 точки“ от 15 възможни.
Следователно състоянието на ищеца е било близко да ясното съзнание, както
е отразено и в медицинската документация - „в съзнание, няма отпадна
симптоматика, зеници нормални, има реакция“.Или непосредстевно след
инцидента а и след това в болницата ищецът като състояние няма нищо общо
с тежко коматозно състояние – обективно жизнените му функции са в идеална
норма – сърдечна, дихателна дейност, няма потиснатост, организма
функционира изцяло в норма.
Същевременно се извлича от отговорите на вещото лице Е. в съдебно
заседание,че състоянието на Д. в значителна степен е функция на алкохолно
опиянение.Вещото лице сочи-„При всички положения, той е на фона на
употребен алкохол. Не можем да кажем докъде е алкохола, докъде е
евентуалната травма. Правен му е скенер на мозъка същия ден
непосредствено след приемането, при който излиза, че мозъкът няма никакви
травматични изменения, даже оток на мозъка няма, тоест няма обективна
причина за всички писаници за някакви коми“.
Вещото лице изрично сочи,че медицинските екипи по обективни
10
данни по-скоро овладяват алкохолна интоксикация,но вместо това посочват
други процедури- „Те не прилагат препарат за мозъчно сътресение, а прилагат
препарат „Фурозер“, който се прилага при алкохолна интоксикация. Това се
вижда при един подробен прочит на терапията, тоест те овладяват алкохолна
интоксикация, независимо, че пишат друго. Но тази алкохолна интоксикация
те не я пишат като диагноза.“
Предвид изложеното от вещото лице и анализа на представената по
делото медицинскка документация,обективно се установява,че Д. в резултат
на пътния инцидент не е получил твърдените от него в исковата молба
„средно тежко състояние, което поне в първите дни на лечение е живото
застрашаващо“.,“намерен извън колата в безсъзнание,като постъпил в
лечебното заведение в тежко общо състояние, в безсъзнание, неконтактен и
неадекватен“,“ тежки травматични увреждания на мозъка, наложително
интензивно лечение в болница“,“ ищецът няма ясен спомен,получил контузия
на мозъка, без вътречерепна - тежка форма на мозъчно сътресение със загуба
на съзнание (кома), придружено с остра дихателна недостатъчност.“
В тази насока няма проведено пълно и главно доказване.Напротив –
събраните по делото доказателства ясно сочат,че обективно състоянието на
лицето не е било след инцидента в някое от твърдените тежки състояния в
исковата молба.Видно от анализа на вещото лице Х. Е.,обсъден по-
горе,състоянието на Д. след инцидента е било значително по-леко,без никаква
опасност за живота.Следва да се съобрази и че сред значителните причини за
това състояние е именно и косвено изведеното силно алкохолно опиянение на
ищеца в момента на ПТП,предвид прилагането на препарат при алкохолна
интоксикация.Следва да се съобрази и че състоянието на Д. обективно не е
предполагало, съобразно изведеното от вещото лице,такъв болничен престой
и предвид липсата на обективно установени изменения при осъществената
мозъчна томография,характерни за твърдяното в исковата молба негово
състояние. Налице е следователно сериозно разколебаване и в причините за
състянието на Д..Очевидно ,е че освен настъпилия удар,значителен фактор по
отношение на същото е и наличието на значително по степен алкохолно
опиянение,мотивирало употребата само на препарат за овладяването му,не и
такъв ,приложим за твърденията за лечение на коматозно състояние и
мозъчно сътресение.Това поставя под въпрос и цялото проведено болнично
лечение и неговите действителни цели.
Съобразно изложеното не може да се кредитират в пълнота и
показанията на свид. Х. Г. Г..Същият е близък роднина на пострадалия от една
страна.От друга страна изложеното от него относносъстоянието на баща му не
отговаря на представената медицинска документация и заключението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза.Очевидно пострадалият не
е бил в безсъзнание веднага след инцидента,не е бил и в кома седем дни в
болницата.Описаното състояние на Д. след изпискването му от страна на
свидетеля също очевидно не касае толкова интензивни болки,страдания и
неудобства,нито продължителност,както описаните от този
свидетел,съобразно обективно изведеното му състояние и причините за това
от вещото лице.Това състояние,изведено от свидетелят,би следвало да
предпостави допълнително лекарско наблюдение,провеждане на
рехабилитицаии,употреба на предписани лекарствени средства,каквито данни
обаче няма по делото.
Обективно следователно трябва да се приеме за доказано по делото,от
11
процесното ПТП Д. е поучил -разкъсно контузна рана в теменната
област,малък подкожен хематом в областта на раната, нетежко мозъчно
сътресение със степенно помрачение на съзнанието на фона на алкохолно
опиянение с неизвестна степен;охлузвания в лявата поясна
област.Физическите увреди са излекувани в рамките на 20 дни,а останалите
въздействия в живота на Д. следва да се приемат за по-леко протекли от
описаното в исковата молба и изведеното от свидетеля Г.,както и за отшумели
по кратък период,предвид обективно изведеното по делото и липсата на други
достоверни данни.Същите се изразяват в главоболие,пречене на
светлина,проблеми с ходенето.Както се посочи по-горе изложеното от Х. Г.
относно страданията на пострадалия е достоверно, но до някаква степен,тъй-
като е близък роднина с пострадалия,а и установетото по делото относно
физическите увреди и действителното състояние на Д. след
инцидента,изключват обективно интензитета и продължителността им,описан
от страна на свидетеля.
Тези увреди и състояние на Д. са функция на две групи генериращи
фактори-поведението на водача на МПС,обсъдено по-горе,изцяло
несъобразено с пътната обстановка и отключило поредицата вредоносни
събития и действията на самия пострадал,които са катализирали
отрицателното влияние на първата груа фактори.Същият пътува по време на
инцидента без поставен обезопасителен колан,което обстоятелства засилва
обсъдените по-горе последици от една страна,а от друга по време на ПТП е
бил със сериозна алкохолна интоксикация,също допринесла в значителна
степен за състоянието му след настъпилите телесни увреди.Поради това
следва да приеме,че е налицие съпричиняване от страна на пострадалия за
постигане на вредоносния резултат,което възлиза на 50%.
Адекватното обезщетение на действително претърпените вреди възлиза
на 10 000 лева,което обаче следва да се редуцира съборазно приноса на
пострадалия с петдесет процента или същия следва да получи като репарация
по предявения иск сумата от 5 000 лева предвид чл.51 ал.II от ЗЗД. Този
размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на
справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо
действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице и
съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от
степента на получените телесни увреди ,продължителността на оздравяване и
свързаните с него медицински инвазии,, възстановяването на здравето на
ищеца ,изцяло негативната проекция върху психиката на същия на процесния
инцидент. Като цяло процесното ПТП е довело до отрицателна модификация
на живота на пострадалия в здравословен Обезщетението от 5 000 лева е
съобразено с характера на вредите,описани по-горе,интензивността и
продължителността на търпените болки,времето и начина за лечение, ,
възрастта ,обществено икономическите условия в страната към релевантния
период. Съобразяването на всички тези съществуващи обстоятелства значими
в хипотезата на чл.52 от ЗЗД,извеждат понятието справедливост от неговата
абстрактност като цяло и го привеждат в конкретика към процесния случай в
синхрон с предписанията на ППВС №4/1968 г. на ВС.Така определения размер
на обезщетение от 5 000 лева обхваща всички претърпени неимуществени
вреди от ищеца от въпросния деликт,причинените му телесни увреди и
негативни преживявания, съставлява адекватен и конкретен израз на
справедливостта за случая. Всеки друг размер на обезщетение,по-нисък или
по-висок,би бил в разрез с изискванията на чл.52 от ЗЗД вр. с чл.51 ал.II от
12
ЗЗД.
Тези суми се дължат предвид предявеният пряк иск по чл.432 ал.I от КЗ
срещу застрахователя и ответник по делото.Същият е носел покрития риск от
настъпването на подобно застрахователно събитие по силата на наличното
договорно правоотношение между него и водача на процесния
автомобил,причинили настоящото ПТП,съобразно чл. 429 ал.I от КЗ,поради
което и е задължен да покрие отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Върху така определените обезщетения за неимуществени вреди,ще
следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.1 вр. с чл.496 от КЗ да се изплати
и законната лихва. Застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429
ал.II, т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.III от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по
силата на самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в
който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Когато длъжникът – застраховател, не се произнася по застрахователна
претенция или отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не
може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на забава. Ето защо в случая законната лихва се дължи
считано от 08.I.2024 г.. – датата на уведомяване на застрахователя от
увредения,неспорна по делото.
Ще следва на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. да се
заплати суматаот 800 лева предвид представения договор за правна защита и
съдействие в режима на чл.38 от Закона за адвокатурата вр. с чл.7 ал.II т.2 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, която е съразмерна на
присъдения интерес, на правната и фактическа сложност на делото и на
осъществените процесуални действия на представителя,поради което няма
предпоставки за промяна на размера.
Ответната страна следва да заплати по сметка на съда 50 лева,заплатени
от бюджета за извършените и приети съдебно медицинска и съдебно
автотехническа експертиза по делото,съобразно уважената част на
исковете,както и 200 лева държавна такса върху уважените размер на
исковете,съобразно чл.1 от Тарифа ДТКССГПК.
Ищецът съобразно изхода от делото следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер 550 лева за екпертизи и 350 лева
възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.78 ал.VIII,вр. с чл.37 от ЗПП
и чл.25 ал.I от НЗПП лв. или общо 900 лв.,съобразно документитге по делото
и представения списък.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев Инс" АД, ЕИК*****,гр.София,район „Студентски“,
бул. “Симеоновско шосе“ №67А да заплати на Т. Т. Д.,ЕГН:********** от
******** сумата от 5 000 лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от същия като пътник при настъпило на
06.ХII.2023 г. около 23.20 ч., на път ПП-2-55, км 176+100, в посока с.
Миладиново пътнотранспортно произшествие с един участник, а именно
Ц.Ф.И. с ЕГН **********, при управлението от него на л.а. ****** с рег.
№ ******, , собственост на „*****“ ЕООД,ведно със законната лихва
върху сумата от 08.I.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата над присъдената
сума от 5 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА „Лев Инс" АД, ЕИК*****,гр.София,район „Студентски“,
бул. “Симеоновско шосе“ №67А да заплати на адвокат К. Веселенов
Д.,гр.Троян,Ловешка област,ул. “Дрянска чешма“ №3 от АК-Ловеч
сумата от 800 лева възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за
представителвство на ищеца Т. Т. Д., ЕГН:********** от ********.
ОСЪЖДА „Лев Инс" АД, ЕИК*****,гр.София,район
„Студентски“, бул. “Симеоновско шосе“ №67А да заплати на държавата
по сметка на съда 200 лева държавна такса върху уважената част на
исковете и 50 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Т. Т. Д.,ЕГН:********** от ******** да заплати на „Лев
Инс" АД, ЕИК*****,гр.София,район „Студентски“, бул. “Симеоновско
шосе“ №67А сумата от 900 лева разноски по делото съобразно резултата
от същото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
14