Присъда по дело №1233/2009 на Окръжен съд - Варна

            МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 03.11.2009 година ПО НОХД № 1233/2009 година ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ  

            Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу Р.К.В. ЕГН ********** За това,че на 08.03.2009 година в гр.Варна като съизвършетил с неустановено лице при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи-касетка за пари от касов апарат на стойност 38,40 лв,сумата от 200 лева и 11 бр.ваучери за презареждане на мобилни телефони на стойност 105 лв,всичко на обща стойност 343,40 лева от владението на В.П.Г. ,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила-престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК.

            В съдебно заседание подсъдимият заявява,че по реда на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

            Прокурорът поддържа изцяло обвинението като доказано по безспорен начин включително и предвид изявлението на подсъдимия пред съда.С оглед  степента на обществена опасност на деянието и многократните осъждания на подсъдимия предлага определяне на  наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК и в размер на около 4 години лишаване от свобода.

            Защитникът на подсъдимия моли да се приеме,че не е налице общност на умисъла към извършване на грабеж и че за неговия подзащитен се касае за извършена кражба на лично имущество,за каквото престъпление следва да се постанови осъдителната присъда.Предвид младата възраст и критичното отношение към извършеното предлага да се наложи невисоко по размер наказание при приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК.

            Подсъдимият  заявява,че според него е извършил кражба и затова при разследването не се е признавал за виновен,сочи,че е с тежко семейно положение защото има малко дете

            В последната си дума  заявява,че съжалява за извършеното и моли за минимална присъда.

            Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

            Св.Г. работела като продавач в магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр.Варна,ул.”Осми март” № 19 с управител на дружеството нейната дъщеря-св.А..При продажбите ползвала касов апарат с метална касетка за оборота,чекмеджето на касата се отваряло или с ключ,или с натискане на бутон на апарата.

            На 08.03.2009 година около 16-16,30 часа в магазина влезли подс.В. и неустановен по делото млад мъж от ромски произход.След като по тяхна молба свидетелката им развалила банкнота от 10 лева те излезли,но след около половин час се върнали и поискали за закупят пилешко месо, но понеже такъм продукт нямало,двамата си тръгнали.Върнали се след около половин час и поискали да закупят скара в тарелка,но се отказали от предложеното стока и заминали.Около 18 часа двамата за четвърти път влезли в магазина и поискали да закупят кутия шоколадови бонбони.Св.Г. се качила на стол,за да свали кутията,когато слязла видяла,че дясната ръка на подсъдимия била върху ключа на металната касета.Тя се опитала да хване ръката му ,в един момент успяла да го удари по нея.Неустановеното лице блъснало свидетелката през това време подсъдимият издърпал касетата при което съборил касовия апарат, кантара и други вещи и избягал, последван от неустановения мъж.Свидетелката се обадила на дъщеря си,която незабавно сигнализирала полицията.

            Били отнети металната касетка заедно с оборота от 200 лева,както и ваучери за презареждане.

            На 14.03.2009 година свидетелката категорично разпознала подсъдимия като по-ниския мъж,който отнел вещите.

            При разследването подс.В. не признал вината си и отказал да дава обяснения.

            От оценителната експертиза се установява,че стойността на отнетото е 343,40 лева.

            СПЕ е за лицето Пламен Георгиев В. и не касае решаването на делото по същество.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства-оценителна експертиза,протокол за оглед на местопроизшествие,протокол за разпознаване,показания на св. Г. и А.,самопризнание на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК.

            При така установената фактическа и след преценка,че направените от подсъдимия самопризнания пред съда се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства съдът намери за доказано по безспорен начин,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК и го призна за виновен по така  възведеното обвинение.

            Касае се за грабеж,а не-за кражба на имущество.Налице е общност на умисъла на подсъдимия и на неустановеното лице видно от обективно извършените действия включително и обстоятелството ,че те на четири пъти са посетили магазина с цел отнемането на чуждите вещи.Касае се за разпределение на ролите между съучастниците,като подсъдимият се е възползвал от насилието упражнено от неустановеното лице, за да отнеме чуждите вещи.

            Квалификацията „опасен рецидив” се обуславя от предходни осъждания на подсъдимия.

            На основание чл.373 ал.2 НПК съдът е длъжен да определи наказанието с приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК.

            За да прецени,каква конкретно санкция следва да бъде наложена беше отчетено:

            Конкретното деяние е с висока степен на обществена опасност предвид проявената упоритост за постигане на набелязаната престъпна цел при отчитане че по отношение на пострадалата не е упражнено по-интензивно насилие.Подсъдимият е осъждан девет пъти,като осъжданията невлияещи на квалификацията на деянието са отекчаващо отговорността му обстоятелство.Няма доказателства за утежнено семейно положение което да се отчете като смекчаващо такова.Съдът намира,че при приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК и при отчитане младата възраст на подсъдимия може да прояви законосъобразна снизходителност като определи наказание значително под минимума предвиден в закона-4 години лишаване от свобода,което да бъде търпяно първоначално в затвор при строг режим.

            Съдебният състав счита,че с такава санкция подсъдимият В. ще бъде изолиран от обществото за достатъчен период от време,за да бъдат постигнати целите на генералната и на специалната превенция.

            На основание чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното задържане считано от 17.03.2009 година.

            Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на  78 лева в полза на Държавния бюджет.

            Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата.

                                                                                           СЪДИЯ ВЪВ ВОС: