Р Е Ш Е Н
И Е
№ 836
гр.Бургас,09.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Бургас,
22
наказателен състав, в публично заседание на 19.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай
Гемеджиев
при участието на секретаря Мария Милева, като
разгледа НАХД № 1097 по описа на Районен съд - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на М.Л.С.,ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 20-0769-000169/13.02.2020 г.,
издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение
по: 1. чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева,
а за нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП - му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Посочва се, че не е налице административно
нарушение. Пледира се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован,
не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от
разписката на л. 8 – НП е връчено на жалбоподателя на 24.02.2020 г., а жалбата
е депозирана на 02.03.2020 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 01.01.2020 г.,
около 04:30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес Б 170 НГТ” с
рег. № 243М929 в гр. Бургас на улица „Струга“ в посока към булевард „Стефан
Стамболов“. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул. В хода на
проверката полицейските служители установили, че водачът има незаплатена глоба
по фиш серия К № 2694155/03.03.2019 г. При това положение младши автоконтрольор
И.Г. приел, че водача управлява МПС с наложено наказание „глоба“ с фиш,
незаплатена в срока за доброволно плащане.
За горните
обстоятелства той съставил на водача АУАН с бл. № 660107 и
№20-0769-000169/01.01.2020 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата
на чл.190, ал.3 ЗДвП. Водачът получил
препис от него, което било отразено с подписа му.
В законоустановения
срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателя не депозирал писмени възражения.
Въз основа на АУАН
на 13.02.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 185 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло
жалбоподателят не оспорва горната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 24.09.2019 г.
е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че първото нарушение е недоказано, а второто е
несъставомерно, поради което и НП следва да се отмени изцяло. Това е така по
следните причини:
По
отношение на вмененото нарушение съдът счита, че наказателното постановление
също е незаконосъобразно, като този път описаното деяние въобще не покрива признаците
на административно нарушение – т.е. е несъставомерно. Това е така, защото
следва да се има предвид принципа за законоустановеност на административните
нарушения и наказания, установен с чл. 2, ал. 1 ЗАНН, съгласно който деянията,
които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. В този смисъл следва да се тълкува нормата на чл.
185 ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
се наказват с глоба 20 лева. Цитираната норма е бланкетна, тъй като не съдържа
състав на административно нарушение. За да е възможно да бъде подведена
административнонаказателната отговорност на едно лице на соченото правно
основание следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или
да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. В процесния случай е
установено от административнонаказващия орган, че С. е управлявал превозното
средство при наличие на неплатена глоба. Това деяние не представлява
административно нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни
актове по прилагането му забраняват подобно поведение. Посочената като нарушена
в акта и в наказателното постановление норма на
чл. 190, ал. 3 ЗДвП гласи, че наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване,
т.е. определя срока, в който наложената с фиш глоба се заплаща. Изрично в този смисъл е и последователната
практика на касационната инстанция, като например Решение № 286/23.02.2017 г. по к.н.а.х.д. № 7/2017 г. на АдмС-Бургас, Решение
№ 821 от 23.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 598/2019 г.,
Решение № 1053 от 11.06.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
947/2019 г. и много
други.
Ето защо, съдът намира, че наложената на
основание чл.185 ЗДвП на жалбоподателя глоба е незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон, поради което наказателното постановление и в
тази му част следва да бъде отменено.
С оглед горното съдът намира за безпредметно да
обсъжда останалите наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.
При очерталия се завършек на настоящото
производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски във вид на
заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и не съществува причина да не
бъде уважено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-004534/24.09.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на М.Л.С.,ЕГН
**********, с адрес: *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 20 лева;
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на М.Л.С.,ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ