№ 228
гр. Ловеч, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500112 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 965/08.03.2023г. подадена от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК
***, чрез процесуален представител юрисконсулт Мартин Недков против
разпореждане № 162/16.02.2023г. по ч.гр.д. № 20234320100038 по описа за
2023 година на Районен съд - Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В.
Г. В., ЕГН **********, гр. Луковит, ул. „Герилица“ № 14.
Жалбоподателят излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че
вземането не е индивидуализирано и че заявлението е нередовно. Твърди, че
сключването на застраховка не е условие за предоставянето на кредита, а
потребителят по собствено желание е избрал да обезпечи кредита чрез една от
застрахователните услуги, които предлага кредитора като застраховател като
цитира разпоредби от ЗЗП. Сочи, че съгласно Закон за счетоводството са
посочени задължителните реквизити на извлечение от сметка, минималното
необходимо съдържание, за да отговаря то на изискванията за редовен от
външна страна документ. Посочва, че потребителят само е избрал
сключването на застраховката, което не е условие за договора. Разхода по
самата застраховка се плащал от потребителя на равни месечни вноски към
1
основната сума по кредита, а сключването на застраховката се налагало, тъй
като покривало загубите от неплатежоспособност, ако потребителят получи
смърт, трайно или временно намалена неработоспособност в следствие на
заболяване или злополука, както и при недоброволна загуба на работа или
повреда на уреда. Счита, че няма налице порок на волята при сключване на
договора и същият отговарял по вид, форма и размер на шрифта. Счита, че
вземането е достатъчно индивидуализирано в заявлението, съгласно дадените
указания. Моли съда да отмени изцяло цитираното разпореждане и да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните суми.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.418, ал.4 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт Мартин
Недков, с надлежно учредена представителна власт (л.8 от делото).
Разпореждането е връчено на заявителя на 02.03.2023г. ( л.48 от
първоинстанционното дело), а жалбата е подадена по електронната поща
чрез КЕП на 08.03.2023г. (л.10 от делото). Съгласно чл.418, ал.4 ГПК срокът
за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на
получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 09.03.2023г., поради което
жабата е подадена в преклузивния срок по чл.418, ал.4 ГПК. Същата съдържа
всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и
следва да се разгледа по същество.
По валидността и допустимостта на съдебния акт
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
2
Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има
качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа
на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден в
писмена форма. Налице са положителните предпоставки и липсват
отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното упражняване на
правото на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Ето защо обжалваното
разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се прецени
неговата правилност.
По правилността на съдебния акт
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№
365/25.01.223., с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Г. В., ЕГН **********, гр.
Луковит, ул. „Герилица“ №14 за сумите от: 5 251.14 лева главница; 934.67
лева, представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от
15.06.2022г. до 23.11.2022г; 133.83 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 15.06.2022г. до 11.01.2023г. и законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението (24.01.2023г.) до изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното производство в размер на 307.60 лева,
представляваща държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по
договор за потребителски кредит № **********, който не е сключен при
Общи условия, същият бил подписан от всяка една от страните. Представено
е извлечение по чл.60, ал.2 ЗКИ, в което е записано, че размерът на сумата по
договора е 9 495.74 лева, общият размер на просрочената вноска бил 791.31
лева, кредитът бил разсрочен на 36 броя погасителни вноски, като началната
дата на договора била 10.03.2022г., а крайната 15.03.2025г. Посочено е, че
длъжникът не е платил вноски от 15.06.2022г., 15.07.2022г., 15.08.2022г.
Процесните суми се претендират на база предсрочна изискуемост от
23.11.2022г., а падежът на вноската бил на 15 число на месеца. Към
заявлението е приложен договорът за потребителски кредит ведно с
погасителния план, както и доказателство, че уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и достигнало до знание на длъжника на
3
23.11.2022г.
С разпореждане № 91/26.01.2023г. съдът е указал на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовностти на заявлението: да уточни дали застрахователната премия от
1410.84 лева е включена в ГПР, платена ли е – кога и как, какви рискове
покрива и зависи ли сключването на договора за кредит от сключването на
застрахователния договор.
В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.№
649/14.02.2023г., в която се уточнява, че сумата за застрахователния премия
била отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на
кредитополучателя била заплатена на застрахователя. Застраховката не е била
условие по сключване на договора. Сумата по застраховката била включена в
главницата по връщане на кредита, кредитодателят бил застрахователен
посредник. Застрахователните рискове били смърт, времена
неработоспособност, хоспитализация, полагане на грижа за болен, смърт в
резултат на злополука и заболяване, и хоспитализация в следствие на
злополука. Приложени били заявление-декларация за установяване на
договорни отношения и застрахователния договор.
С разпореждане № 162/16.02.2023г. по ч.гр.д. № 20234320100038 по
описа за 2023 година, Районен съд - Луковит е отхвърлил изцяло заявлението,
тъй като извлечението не отговаряло на изискванията на чл.417 ГПК. За да
отхвърли заявлението съдът е приел, че извлечението не съответства на
приложените документи. Посочено е, че сумата по договора била 9 495.74
лева, която сума не съответства на главницата по договора в размер на 4 000
лева, като същата не отговаряла и на сумата, ако към не са включи и
застрахователната премия в размер на 1410.84 лева. Съдът е приел, че това
противоречие е достатъчно сериозно и неотстранимо, за да бъде отхвърлено
заявлението. Посочено е, че клаузата за застрахователната премия очевидно
накърнява равновесието между банката и потребителя и е в явно
противоречие с общите ограничения, поставени от добрите нрави. Посочено,
че тази застрахователна премия води до увеличаване на цената на кредита,
тъй като самата премия била в размер на 35 % от самият кредит, което
създавало неравноправно положение между банката и потребителя. С оглед
изложените нередовности на заявлението, същото е прието за нередовно от
4
първоинстанционния съд, поради което е отхвърлено заявлението за цялата
сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед на гореизложеното настоящият съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно, а частната жалба за неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК, заявлението и звлечението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране
на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да
се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2
от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
На първо място съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането
не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с
главница, договорна лихва и мораторна лихва и застрахователна премия. След
като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно
5
от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1-2 ЗПК.
Районният съд е съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от
заявителя суми. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите
нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33
от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.
Практически тази дейност не касае допълнителна услуга, свързани с договора
за потребителски кредит и няма характеристиката „допълнителни услуги” в
полза на потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от
ЗПК услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а
ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
този смисъл е и последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в
Решение №345/09.01.2019 г. по т.д.№1768/2018г.
Установява се, че в претенцията за главница е включена и разсрочената
вноска за застраховка – „Bank защита на кредита“ – 2 броя. Видно е, че
кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който
банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да
търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на
настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните
вноски е „Кардиф Животозастраховане“, а не заявителят - банката.
Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това
вземане към кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховка по
пакет „Bank защита на кредита“, е неравноправна по смисъла на чл.143
ЗЗПотр. тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид
и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка.
Освен това предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с
договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се
разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. С включването на застраховката към
главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по кредита, които
формално водят да увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са
6
включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивна правна
норма чл.10а ЗПК и се надвишава чл.19 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите
за застраховка „Bank защита на кредита“ следва да се приеме като нищожна и
сумата в размер на 3503.97 лева не следва да се дължи.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента
за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на
уговорката по същество. По същата причина не е от значение и
обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото
такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с договора за
потребителски кредит.
На следващо място, в извлечението от счетоводните книги и в самия
договор е посочено, че размерът на задължението по договора е 9 495.74 лева,
която включва 4 000 лева главница, 1 410.84 лева застрахователна премия и
остатък договорна лихва за ползване на кредита. Падежът на вноските бил на
всяко петнадесето число на месеца, като първият падеж бил на 15.05.2022г.
Същевременно в извлечението е посочено, че дължимата сума е 6 319.67 лева,
а в уточнителната молба, че 1 410.84 лева се включват в главницата, които
суми не съответстват на договора за кредита, поради което самото заявление
и извлечение са останали нередовни дори след уточнението.
Длъжникът просрочил вноските за 15.06.2022г., 15.07.2022г.,
15.08.2022г., поради което кредитодателят използвал потестативното си право
да превърне срочния договор в безсрочен и да поиска веднага изпълнението
му. За тази цел уведомил длъжника на 23.11.2022г., което уведомлението
било лично получено от него (л.24 от първоинстанционното дело). От така
представеното извлечение се установи, че длъжникът е просрочил три вноски
от 15.06.2022г. Налице е доказателство за настъпилата предсрочна
изискуемост (т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС).
Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на
заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за
7
отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след
представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота
относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието
им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги.
От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са
начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното
вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни
вземания - застраховки,. Продължава по този начин да съществува
съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от
счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на
заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира
отново главница с всички включени в нея компоненти. Затова няма как да се
приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е
останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно
изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.
Налице е противоречие, което се дължи нередовност на заявлението и в
извлечението.
Правилно и в съответствие със закона РС – Луковит е приел, че така
подаденото заявлението и извлечението от счетоводните сметки са
нередовни.
В този смисъл заявлението се явява нередовно, тъй като вземането не
е индивидуализирано по размер и въз основа на него не може да се издаде
заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 от ГПК-извлечение
от счетоводните книги. Отделни клаузи от договора са нищожни, поради
противоречие със закона и има наличие на неравноправни клаузи, за което
съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № №
162/16.02.2023г. по ч.гр.д. № 20234320100038 по описа за 2023 година на
Районен съд - Луковит следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
С оглед изхода на делото на частният жалбоподател не следва да се
присъждат разноски, а и такива не се претендират.
8
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № № 162/16.02.2023г. по
ч.гр.д. № 20234320100038 по описа за 2023 година на Районен съд - Луковит,
като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с особено мнение от младши съдия
Радослав Ангелов.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9