№ 1125
гр. Варна, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Портних срещу Решение № 2055 от 24.06.2022г. по гр.д. № 342/2022г. по описа на
ВРС, ХХХV-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
от КТ по предявените от П. П. Т. с ЕГН ********** искове е признато за
незаконосъобразно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
67/15.10.2021г. на Кмета на Община Варна; същата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност – главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция
„МДТ“ при Община Варна, както и Община Варна е осъдена да заплати на ищцата сумата от
7212 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителката е останала без
работа в периода 13.11.2021г.-13.05.2022г. поради незаконното уволнение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като формално и несъобразено с доказателствата по делото, както и
необоснованост. Съдържа доводи, че без задълбочен анализ на събраните по делото гласни
доказателства и експертно заключение, съдът необосновано и немотивирано приел
предявените искове за основателни. Заключението на СПЕ е съобразено частично, като
съдът е акцентирал на една част от него, игнорирайки всички останали негови части, в т.ч.
обясненията на експерта. Решението е постановено и в нарушение на основните начала на
ГПК, в т.ч. принципа на служебното начало, на обективната истина, равенството на страните
1
и на вътрешното убеждение, както и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.
Неправилен е възприетият извод, че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, съответно след преклудиране правото на
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото в исковата молба липсва
наведен довод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, респ. и за порок на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание в този смисъл, то е недопустимо съдът служебно да
преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. В този
смисъл е съдебната практика /Р № 14 от 04.02.2020г. по гр.д. № 2590/2019г. на ВКС, IV ГО/.
Извън това, формираният извод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неясен,
немотивиран и неправилен. Съдът не е съобразил, че с докладна записка от 14.09.2021г. е
открито производство по издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата; че на последната са наложени две предходни дисциплинарни
наказания „предупреждение за уволнение“ – със заповед № 0482/24.02.2021г. и със заповед
№ 1216/05.05.2021г., които не са били заличени към момента на издаване на оспорваната
заповед. Ето защо в случая достатъчно и определящо е обективното наличие на други
установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи
системност, които не са заличени към момента на извършване на процесното, за да е
възможно налагане на наказанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. ВРС не е съобразил също
установената съдебна практика относно критериите по чл. 189 от КТ при определяне вида на
дисциплинарното наказание /Р № 117 от 05.04.2012г. по гр.д. № 1306/2011г. на ВКС, IV ГО/.
Освен това краткият двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ се поглъща от дългия,
едногодишен, като в решението си ВРС не е съобразил, че съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ
сроковете не текат, когато работникът е в законоустановен отпуск; съдът не е отчел и
вписаното в заповедта основание – чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на предприятието, нито е обсъдил събраните в тази връзка
доказателства; не е съобразил оспорването дали с оглед психичното заболяване на ищцата,
ответникът е имал задължение да иска предварително разрешение от ИТ, а преди това –
дали е следвало да се проведе процедурата по Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Ищцата
не е представяла пред въззивника медицински документи, удостоверяващи трудоустрояване
– решение на ТЕЛК или други документи, установяващи заболяване от болестите,
определени в Наредба № 5, поради което по делото е останало недоказано твърдението й, че
се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. С оглед на всичко изложено, отправя искане
обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е
представен от П. П. Т..
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа
изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски за въззивното
производство. Въззиваемата не се явява и не изразява становище.
2
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от П. П. Т. срещу
Община Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 67/15.10.202г. на Кмета на
общината, за незаконно и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност – Главен инспектор „Контролно – ревизионни
дейности, в отдел „Контролно – ревизионни дейности и принудително събиране“ към ДМДТ
в Община Варна и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1
от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7212 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от шест месеца, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 13.01.2022г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: на
12.11.2021г. ищцата получила лично оспорената заповед от 15.10.2021г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ
е прекратено ТПО, считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта. Посочва, че
страда от психично заболяване „смесено-тревожно – депресивно разстройство“, МКБ F 41.2,
с придружаващо заболяване „Други увреждания на троичния нерв“, МКБ G 50.0, поради
което ползва закрила при уволнение съгласно Наредба № 5/1987г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ.
Работодателят може да я уволни само с предварително писмено разрешение от Инспекцията
по труда. В случая предварително писмено разрешение от ИТ не е изискано, поради което
уволнението е незаконно само на това основание. Заболяването й е тежко и се
характеризира със симптомите описани в медицинските документи. В случая не е спазена
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата – за събиране на предварителна информация дали
ищцата страда от болестите по ал. 1. Въпреки това работодателят разполага с информация за
заболяването й, тъй като във всеки един от приложените от нея болнични листове е
отбелязано именно това заболяване; отразено е в протокол от 24.09.2021г., в който е
обяснила причините за закъсненията си. Оспорва да е извършила нарушение по чл. 187, ал.
1, т. 8 от КТ. Работодателят не е установил дали поради изготвянето на партида, по подадена
данъчна декларация, която е подписана от подателя на същия са му начислени недължими
или неправилно изчислени данъчни задължения, предвид приложените към декларацията
документи. Не е ясно в какво се изразява нарушението, кога е извършено същото, доколкото
ДД е от 23.08.2019г. и давността за налагане на наказание за същото е изтекла. От друга
страна тежестта на наложеното наказание е несъразмерна спрямо извършеното нарушение
на трудовата дисциплина, а извършеното не може да се вмени във вина на ищцата, а
3
заповедта е издадена от некомпетентен орган. Отправила искане в тази връзка за
положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил исковете по същество. Признал
съществувалото правоотношение и заеманата от ищеца длъжност. Заявил, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно, вследствие на
констатираното нарушение на трудовата дисциплина, вследствие виновно неизпълнение на
трудовите й задължения. На първо място заповедта е издадена от компетентен орган – зам.
кмет на Общината – П.Х.П. по силата на Заповед № К-080/13.10.2021г. на Кмета на Община
Варна, по силата на която и на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с ползван
неплатен годишен отпуск е наредено на 15.10.2021г. функциите му на кмет да изпълняват от
зам. Кмета на общината. Спазен е преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, а наложеното
наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина
предвид значимостта му. Във връзка с депозирана до Кмета от директора на ДМДТ докладна
записка от 14.09.2021г. и описаните в нея факти и обстоятелства от ищцата са поискани
писмени обяснения, като с оглед характера и тежестта на констатираните нарушения е
отправено предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Изложените факти и
обстоятелства, обективирани в докладната записка от 14.09.2021г. се съдържат в
мотивационната част на процесната заповед. При грубо нарушение на трудовите си
задължения и на утвърдените вътрешните правила, ищцата предала в Архив към дирекция
„МД“ при Община Варна данъчна декларация от 23.08.2019г., която не е била попълнена и
празна, като за данъчнозадълженото лице е създадена данъчна партида и се начисляват
данъчни задължения. Отделно, с приемо-предавателен протокол от 11.01.2022г. длъжностни
лица, определени със Заповед от 24.11.2011г. на директора на Д“ МД“ са предали в архив
изброените в т.1-т. 36 документи, съхранявани в заключен шкаф на П. Т. – непопълнени
декларации, заявления без вх. № от 202г., 2019г., 2018г.; едва на 11.01.2022г. в архив са
предадени обработени декларации от 2016г., както и по-стари такива, подробно описани.
Макар и да са извършени след издаване на оспорваната заповед, то те са ясна индиция за
обичайно неизпълнение на служебните задължения от страна на ищцата. Същевременно
следва да се отчете наличието на предходни нарушения на трудовата дисциплина от страна
на ищцата, като на същата са наложени наказания „предупреждение за уволнение“ със
Заповед № 0482/24.02.2021г. и Заповед № 1216/05.05.2021г., които не са заличени към
настоящия момент. Въпреки тях, ищцата е продължила системно да нарушава трудовата
дисциплина, да закъснява за работа без уважителни причини, респ. не се е явило на работа.
Оспорила ищцата да се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ в случая, доколкото
същата не е представила никакви медицински документи пред работодателя,
удостоверяващи, че същата е трудоустроена, считано от 2006г. Относно възникналото
впоследствие заболяване, ищцата е била длъжна да уведоми работодателя и да представи
документи, удостоверяващи, че се води на диспансерен отчет. Болничните листове и
протоколите от ЛКК нямат характер на предписание, диспансеризиране или явяване пред
ТЕЛК. Ето защо следва да се приеме, че ищцата не е трудоустроена, нито страда от някоя от
болестите определени в Наредба № 5. Отправил искане поради всичко изложено
4
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото Трудов договор №
00134 от 14.12.2017г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, се установява факта на
валидно възникналото и обвързващо ги трудово правоотношение, по силата на което, П. П.
Т. приела да изпълнява в Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, отдел „Контролно-
ревизионни дейности и принудително събиране“, длъжността „старши инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“, за определен срок – до завръщане на титуляра, при
условията на пълно работно време от 8 часа и основно месечно възнаграждение в размер на
850 лв. С ДС от 25.04.2018г. ищцата е преназначена на длъжност Главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“
Съобразно длъжностна характеристика на длъжността „Главен инспектор
„Контролно – ревизионни дейности“, същата е пряко подчинена на Началника на отдела,
като основна нейна цел е осъществяване контрол на декларираните данни по ЗМДТ. Сред
преките задължения на длъжността е при необходимост да извършва дейности свързани с
обслужване на данъкоплатците, приема и обработва данъчни декларации.
В Протокол от 29.12.2020г., съставен от началника на отдел „ОДОП“ и гл.
юрисконсулт е отразено, че при направена проверка в 14:35 часа на присъстващите в отдела
служители е установено, че П. Т. не е дошла на работа, без наличие на уважителна причина
оправдаваща отсъствието й. На 30.12.2020г. е съставен идентичен протокол в 09:35 часа.
Констатациите са докладвани на Кмета на Общината с докладна записка на Директора на
дирекцията от 18.01.2021г. След изискани обяснения, със Заповед № 0482/24.02.2021г. на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, връчена на
служителката при отказ на 08.03.2021г.
Протоколи, обективиращи неявяването на ищцата на работа към 13:30 на
22.02.2021г.; към 14:18 часа на 26.02.2021г.; към 15:40 часа на 12.03.2021г; към 13:30 часа на
23.03.2021г. и към 13:20 часа на 05.04.2021г. без уважителни причини са съставени на
описаните дати. Констатираните факти са докладвани на кмета на общината с докладна
записка на директора на дирекция „МД“ от 11.03.2021г. Със Заповед № 1216/05.05.2021г. на
ищцата е наложено отново наказание „предупреждение за уволнение“, връчена на
служителката при отказ на 19.05.2021г.
На 01.09.2021г. до Директора на Дирекция „МД“ е депозирана Докладна записка от
Главен специалист „Архив“ И.Р., обективираща информация, че при извършена проверка е
установено наличие на декларация по чл. 14, заведена под вх. № **********/23.08.2019г. на
Н.С.Н., която не е попълнена по надлежния ред. Декларацията е приета и обработена от
главен инспектор КРД П. Т.. Декларацията е приложена на л. 119-130 от делото на ВРС.
На 31.08.2021г. е съставен Протокол за неявяване на работа към 10:15 часа.
5
С Докладна записка от 14.09.2021г. Директорът на ДМД сезирал Кмета на Община
Варна излагайки констатираните нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа
в описаните дни, както и за получената докладна записка от 01.09.2021г. за предадената в
архив непопълнена данъчна декларация.
По повод изискани от ищцата писмени обяснения, ищцата поискала среща с Иван
Портних tête à tête.
С Докладна записка от 29.10.2021г. директорът на ДМД уведомил кмета на
общината, че П. Т. не се явява на работа считано от 27.09.2021г.
Със Заповед № К-080 от 13.10.1021г. Кметът на общината наредил на основание чл.
39, ал. 2 от ЗМСМА, на 15.10.2021г. функциите му на кмет да се изпълняват от зам. кмета на
общината П.Х.П., с всички произтичащи от това права и задължения, съгласно действащото
законодателство.
С издадената от последния Заповед № 00067/15.10.2021г. на основание чл. 188, т. 3
вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, чл. 187, т. 1, 3 и 8 от КТ на П. П. Т. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради:
системни закъснения и неявявания на работа на 12.03.2021г.; на 23.03.2021г.; на
05.04.2021г.; на 31.08.2021г. – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1,
т. 1 от КТ;
неизпълнение на устно нареждане на прекия ръководител М.К. от 16.08.2021г. да
опише и издаде в архив всички обработени от нея декларации по чл. 14 от ЗМДТ,
налични помещение; последвало писмено разпореждане от 31.08.2021г. със срок за
изпълнение 03.09.2021г. и непредаване в архива на преобладаваща част от
декларациите и след изтичане на крайния срок – неизпълнение на възложената работа
по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и
нарушаване на утвърдени със заповед № 4194/10.10.2019г. на кмета на Община Варна
Вътрешни правила за ред, организация на работа и използване на документи,
предадени за съхранение в архива на ДМД, изразяващо се в предаване от П. Т. в
архива, обработена и приета от нея празна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/23.08.2019г., установено с докладна от 01.09.2021г. На съответното
данъчно задължено лице е създадена данъчна партида и се начисляват данъчни
задължения въз основа на правна, непопълнена декларация. Извършеното нарушение е
особено тежко, тъй като в случай, че ДЗЛ оспори начислените му задължения, то
дирекцията не е в състояние да докаже правно основание, въз основа на което е
открита партида и са начислени задължения, доколкото липсва подаден първичен
документ. Дейността на служителката изисква морал, като може да засегне
съществено имуществено сфера на гражданите или на общината, а чрез
нерегламентирани действия, тя е злоупотребила с доверието и е уронила доброто име
на институцията – Община Варна – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т. 8 от КТ.
Посочено е, че при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид
6
предходни две наложени на служителката дисциплинарни наказания – предупреждение за
уволнение, чийто срок по смисъла на чл. 197, ал. 1 от КТ не е изтекъл, като на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено ТПО на ищцата, считано от деня следващ датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 12.11.2021г.
По инициатива на ответника в качеството на свидетели по делото са разпитани С.И. –
директор на ДМД при Община Варна и М.К. – началник отдел КРДПС. От показанията на
свидетелите се установява, че П. Т. не спазва трудовата дисциплина, като си идва на работа,
когато си и си отива, когато си иска, като цялата дирекция е безсилна да я спре и да направи
каквото и да било, както е постъпила и на 12.03; 23.03.; 05.04. и на 01.09.2021г. Ищцата
трупала в кабинета си документи от 2014г., които е следвало да се предадат в Архив. Когато
по нареждане започнала да предава ДД, служители от Архива установили наличие на
непопълнена данъчна декларация, а впоследствие в работното помещение на ищцата
установили множество такива. Първата свидетелка описва случай, в който гражданин
оспорил начислените му данъчни задължения като недължими, доколкото не е собственик
на имота. В показанията си втората свидетелка установява, че е разпоредила устно на
ищцата да окомплектова и да издаде в архив всички забавени преписки, находящи се в
кабинета й до края на месеца, което ищцата не е изпълнила. На 31.08.2021г. поради
неизпълнението е издала писмено разпореждане за изпълнение в по-кратък срок, вследствие
на което е издала изключително малък обем преписки. Сред тях е открита декларация, която
не е попълнена, с х. № и придружен нотариален акт без описание на данни за имот,
характеристики, местонахождение и др., които са необходими за формиране на данъчните
задължения на данъчните субекти.
Пред ВРС е прието заключение на СПЕ от заключението на която се установява
следното: П. Т. страда от Смесено тревожно – депресивно разстройство /F41.2 по МКБ-10/.
По всяка вероятност заболяването датира от 7-8 години с периоди на няколкогодишна
ремисия, като пациентката съобщава за влошаване от пролетта на 2021г. Обичайният режим
на лечение при това заболяване е домашен, като според симптомите и тежестта им се
назначава медикаментозно лечение от амбулаторен психиатър. Диагнозата се характеризира
с едновременно наличие на симптоми на тревожност и депресия, неинтензивни. Данните от
медицинската документация, която е от 2021г. и проведеното експертно изследване
потвърждават поставената диагноза.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Основателен е поддържаният в жалбата довод, че съдът не може да основе решението
си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени
от ищеца в исковата молба. В случая ищцата не е заявила довод за незаконност на
дисциплинарното уволнение поради неспазен срок по чл. 194 от КТ, поради което
формираните от ВРС изводи по този въпрос са извън предмета на делото.
7
Наложеното дисциплинарно наказание уволнение в случая е оспорено от работника с
доводи, че заповедта е издадена от некомпетентен орган; неизвършване на нарушението по
чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ; за несъразмерност на нарушението на трудовата дисциплина с
тежестта на наказанието; както и за неспазване на закрилата при уволнение по чл. 330, ал. 2,
т. 6 предвидена в чл. 333 от КТ.
Първите три довода за незаконосъобразност на уволнението са неоснователни,
доколкото от писмените доказателства се установява, че заповедта от 15.10.2021г. е
издадена от компетентен орган – заместник кмета на Община Варна, на който със Заповед №
К-080 от 13.10.1021г., Кметът на общината наредил на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, на
15.10.2021г. функциите му на кмет да се изпълняват от зам. кмета на общината П.Х.П., с
всички произтичащи от това права и задължения, съгласно действащото законодателство.
Нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ не са
оспорени от ищцата, установени са от писмените и гласни доказателства по делото, поради
което съдът приема,че са осъществени в правния мир така, както са описани в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание. Оспорено като неизвършено е нарушението по чл.
187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на институцията –
Община Варна. Оспорването е неоснователно, поради следното: сред основните цели и
трудови задължения включени в обхвата на длъжността „Главен инспектор „Контролно –
ревизионни дейности“, заемана от ищцата, е осъществяване контрол на декларираните
данни по ЗМДТ, както и извършване на дейности свързани с обслужване на
данъкоплатците, приемане и обработване на данъчни декларации. Установено е по делото,
че с докладна записка от 01.09.2021г. Директорът на Дирекция „МД“ бил уведомен от И.Р. –
Главен специалист „Архив“, че при извършена проверка е установено наличие на
декларация по чл. 14, заведена под вх. № **********/23.08.2019г. на Н.С.Н., която не е
попълнена по надлежния ред. Декларацията е приета и обработена от главен инспектор КРД
П. Т. и предадена в служба архив в непопълнен вид. Самата декларация е приложена на л.
119-130 от делото на ВРС. Видно от съдържанието й, същата не е попълнена с подробно
описание на декларирания имот по вид, местонахождение, характеристики, обем на правото
на собственост, които реквизити са лимитирани от съдържанието на декларацията и
относими, както към размера на данъчното задължение на данъчния субект, така и за
имиджа на институцията като доверена и авторитетна такава. Входирането на празна и
непопълнена данъчна декларация е довело до негативен ефект за работодателя Община
Варна, изразяващ се в това, че същият е бил злепоставен, създадено е напрежение и тревога
и е ангажиран човешки и материален ресурс при наличие на реална опасност от оспорване,
както от данъчно задължения субект, така и от трети лица, на които Община Варна
предоставя информация. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че е налице
особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което компрометира оказаното доверие
на работника. С оглед значимостта му предвид особения статут на работодателя и мястото
на полагане на труд като стратегически обект, то е достатъчно тежко /по смисъла на чл. 189
от КТ/, за да обоснове само по себе си налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
8
Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по
критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, както само по себе си, така и заедно с неоспорените
нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ.
Съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ обаче, в случаите, когато за извършване на уволнението
се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя
заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия
спор по същество.
В исковата молба се поддържа довод, че ищцата страда от психично заболяване,
определено в Наредба № 5/1987г., а в отговора на исковата молба се съдържа признание, че
това заболяване попада сред болестите, включени в МКБПСЗ. Спорът по делото е дали за
това заболяване работодателят е имал задължение да иска предварително разрешение от ИТ,
съответно дали е следвало да бъде проведена процедурата указана в Наредба № 5.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в случаите и на дисциплинарно уволнение по чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай при уволнение на работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Установено е
от заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че
П. Т. страда от Смесено тревожно – депресивно разстройство /F41.2 по МКБ-10/, за което
данните от медицинската документация представена по делото и изследвана от експерта
датират от 2021г. Заболяването се установява и от приетите по делото писмени
доказателства /Болнични листи за временна неработоспособност представени от ответника
за времето 07.05. – 05.07.2021г., 06.06.-05.07.2021г., 06.07. – 04.08.2021г., 05.08. –
13.08.2021г.; Протоколи на ЛКК от 09.06.2021г., от 11.08.2021г.; Амбулаторни листи от
04.06.2021г., от 05.07.2021г., от 02.08.2021г./. За прилагане на закрилата е достатъчно към
момента на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от
заболяване по Наредба № 5/87г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако
работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна
предварителна информация, че не страда от заболяване по Наредбата, какъвто настоящият
случай не е. От представените от ответника болнични листи, съставляващи медицински
документ по смисъла на чл. 2 от Наредбата е видно, че поставената на П. Т. диагноза е
Смесено-тревожно депресивно разстройство, като към момента на връчване на заповедта за
уволнение ищцата е страдала е психично заболяване. При тези данни работодателят е
следвало да спази процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ, за да установи дали
работникът страдащ от психично заболяване се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3
от КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение. По делото не се твърди,
съответно не се доказва спазване на предписаната процедура по закрила, като
предварително съгласие за уволнението от инспекцията по труда не е поискано от
работодателя. Ирелевантно в тази насока е дали пред работодателя е представено решение
на ТЕЛК, друго доказателство за освидетелстване, за проведено лечение в психиатрично
9
заведение или диспансерно наблюдение на работника. Наличието на заболяване по чл. 1, ал.
1 от Наредба № 5 действително се установява с решение на ТЕЛК по чл. 4, но медицински
документ по смисъла на чл. 2 от Наредбата, както съдът вече посочи може да бъде епикриза,
медицинско удостоверение, болничен лист или друг документ, издаден от лечебното или
профилактичното заведение, в което работникът се е лекувал или се води на диспансерен
учет. А съгласно експертното заключение обичайният режим на лечение при СТДР е
домашен. Доводите в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата
задължение на работодателя е преди всичко да събере информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от съответните болести, посочени в чл. 1, ал. 1.
Работниците, които страдат от заболяване по наредбата, са длъжни при поискване да
представят на работодателя медицински документи за заболяването си /чл. 2/. След събиране
на документите и вземане мнението на ТЕЛК, работодателят е длъжен да отправи до
инспекцията по труда писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор с
определения за уволнение работник, страдащ от болест по чл. 1, ал. 1 от Наредбата /чл. 5/.
Правните последици от липсата на предварително разрешение е признаване на уволнението
за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да
разглежда трудовия спор по същество. Без значение за настъпването на последиците по чл.
344, ал. 3 от КТ са причините, поради които работодателят не е поискал разрешение за
уволнението. Те ще настъпят и в случаите, когато работодателят е извършил уволнението,
като съзнателно не е поискал разрешение или след като го е поискал не е дочакал
получаването на разрешението, както и в случаите, когато работодателят не е знаел, че
съответния работник или служител се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. Единствено,
когато работодателят е изправен по отношение на задължението си по чл. 1, ал. 2 от
наредбата да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от
заболяване по Наредба № 5 и работникът писмено и под страх от наказателна отговорност
по чл. 313 от НК декларира, че не страда от такова заболяване, последиците по ал. 3 от чл.
344 от КТ няма да настъпят.
В заключение, поради неспазване на разписаната процедура и нарушена
предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и на основание чл. 344, ал. 3 от КТ
уволнението следва да се отмени като незаконно само на това основание и ищцата да се
възстанови на заеманата преди уволнението работа. Следва да й се присъди и обезщетение
за оставането без работа поради уволнението в претендирания размер.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2055 от 24.06.2022г. по гр.д. № 342/2022г. по описа
на ВРС, ХХХV-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
10
ал. 1 от КТ по предявените от П. П. Т. с ЕГН ********** искове е признато за
незаконосъобразно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
67/15.10.2021г. на Кмета на Община Варна; същата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност – главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция
„МДТ“ при Община Варна, както и Община Варна е осъдена да заплати на ищцата сумата от
7212 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителката е останала без
работа в периода 13.11.2021г.-13.05.2022г. поради незаконното уволнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 27.09.2022г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11