№ 124
гр. Ловеч, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200343 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №3202045 на ОД на МВР Ловеч на Л. Й. Ч., ЕГН **********
от гр. **** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в
размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
26.10.2019 г. в 13:16 часа в обл. Ловеч, ПП I-4, кв.38+600, землището на с. Голец, при
движение в посока гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост
90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1“ и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС *****
вид л.а. с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена
скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 131 км.ч., като е налице превишаване на
разрешената скорост с 41 км.ч.
Срещу Електронния фиш е подадена жалба от Л. Й. Ч., който излага, че в хода
на н.а.х.д.№ 20221110200416/2022 г., Наказателно отделение, 136-ти състав по описа на
Софийски районен съд, от справка за издадени фишове, представена от страна на СДВР е
узнал, че ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч е издал ел.фиш № К/3202045 от
28.11.2019 г., с който му е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, да което обстоятелство представя посочената справка. Сочи, че съгласно справката
било отбелязано, че ел. фиш № К/3202045 от 28.11.2019 г. му е връчен на 19.11.2020 г. и
съответно е влязъл в сила. Счита, че невярно в справката на СДВР, било отразено, че ел.
фиш № К/3202045 от 28.11.2019 г., издаден от ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч,
му е връчен на 19.11.2020 г. Излага, че от години живее с цялото си семейство на
постоянния си адрес: гр.****, ж.к. ***** и че на този адрес не е получавал никакви
съобщения във връзка с горепосочения ел. фиш. Излага, че на 27.12.2021 г. при извършена
проверка органите на КАТ, същите му връчили друг ел. фиш, както и че по негово изрично
запитване, го уведомили, че няма други невръчени или неплатени фишове или наказателни
постановления. Излага, че при справка на Интернет страницата на КАТ https://e-
1
uslugi.mvr.bg/services/kat-obligations, която направил на същия ден, също не установил да му
е издаден или връчен ел. фиш с глоба 400 лв. Предвид изложеното счита, че в приложената
справка на СДВР невярно било посочено, че ел.фиш № К/3202045 от 28.11.2019 г., издаден
от ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч, му е връчен на 19.11.2020 г. и влязъл в
сила. С оглед изложеното до тук моли съда да приеме, че настоящата жалба е депозирана в
срок и да разгледате същата по същество. Излага, че в случай, че са налице писмени
доказателства за връчване на гореописания ел.фиш, оспорва същите, тъй като връчването на
оспорения ел. фиш не е извършено надлежно и на основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН моли
съда да възобнови административно наказателното производство, тъй като поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно връчване на оспорения
фиш е лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство,
евентуално да заплати дължимата глоба със законоустановената отстъпка или да оспоря ел.
фиш. С оглед на гореизложеното оспорва ел. фиш № К/3202045 от 28.11.2019 г., издаден от
ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч като незаконосъобразен и моли да бъде
отменен в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирал е
молба с вх. №4983/06.06.2022 г. чрез адв. А.Ч. и адв. Дияна Димитрова и двете от САК, с
която е направил искане да се разгледа делото в негово отсъствие и е изложил подробни
аргументи касаещи ненадлежно връчване на процесния ЕФ. Сочи, че независимо,че
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН визира връчване на НП, то същата е приложима и за
ЕФ, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, но че в случая не е спазена
разпоредбата на този текст от закона, тъй като законодателя изрично бил записал, че
нарушителя следва да не се намери на посочения от него адрес, както и новият му адрес да е
неизвестен и едва тогава да се счита за връчено НП – то /респект. ЕФ/ за връчен, но следва
да се отбележи това върху него, като той се счита за връчен от деня на отбелязването, което
в случая не било изпълнено. На следващо място излага, че липсват доказателства, че е
съставен протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР по
утвърден образец съгласно приложението, като от приложения по делото Протокол с рег.
№906р-7407 от 28.10.2019 г. ставало ясно, че не е изготвен по утвърдения образец. Излага,
че в същия липсва посочване на „посока за задействане“ на АТСС, начало и край на
участъка, в който се извършва замерването, номер на сл. автомобил, № на първото и
последното статично изображения /видеозапис, както и ставало ясно, че не са свалени
статични изображения/видеозаписи от процесното АТСС. Сочи, че използваното в случая
АТСС представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникация, а в случай от събраните по делото доказателства
било видно, че процесното АТСС не е разпознало регистрационния номер на заснетия
автомобил, поради което и не можело да се приеме, че е установен автомобила и
нарушителя съгласно процесния ЕФ. Излага, че липсвали доказателства и кое лице е въвело
регистрационния номер на автомобила след преглед на записа, компетентно ли е било да
извърши такива действия или да издаде обжалвания ЕФ, както и че липсват доказателства
удостоверяващи начина на установяване на действителния регистрационен номер на
автомобила. Излага, че липсва издател на процесния ЕФ, както и на коя дата и издаден и от
кой служител. На следващо място сочи, че е допуснато нарушение, тъй като не е спазено
изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, съгласно който
2
съставения протокол се съпровожда с дигитална снимка на АТСС. Сочи, че от представения
снимков материал било видно, че е приложена само една снимка, а съгласно представеното
от АНО ръководство на потребителя било видно, че всяко регистрирано нарушение е
съпроводено с 5 последователни снимки на камерата, както и че от представената снимка не
се установявало наличие на 4 – те маркера, а само 2 – та вертикални маркера, което водело
до извод, че не се установявало, че процесното АТСС е извършило надлежно заснемане
съобразно техническите си спецификации. Сочи, че представената от АНО преписка не
съдържала и Ежедневна форма на отчет – приложение №11 към чл.75, ал.2, т.1 от
Инструкция №8121з-749 от 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, което
счита за още едно нарушение, опорочаващо издадения ЕФ. Сочи, че липсва и надлежно
описание на нарушението в процесния ЕФ, съгласно с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Сочи, че липсвали и данни въз основа на какво е прието, че разрешената за движение
скорост е именно точно 90 км.ч. и дали в този участък от пътя има поставена нужната
сигнализация и маркировка. Излага, че не е посочено и мястото на което се твърди, че е
извършено нарушението по ясен, разбираем и обичаен начин, както и описание на
нарушението. Сочи, че разликата в посочване на мястото на нарушението в снимковия
материал и в обжалвания ЕФ счита за съществено процесуално нарушение, защото в
настоящия случай по никакъв начин не можело да се установи дори участъка от
републиканския път, на който би следвало да е извършено нарушението – дали 4 км., на 38
км. или на друг участък и кой точно. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен като претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата като указана безплатна
правна помощ на близък. С писмените бележки е представен и договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски по чл.80 от ГПК, където е посочено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако
съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
3
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.) Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то
се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала на ЕФ /приложен по
преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото не са
налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че
процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателят с писмо с обратна разписка. В случая, видно
от ангажираните от АНО писмени доказателства е приложена докладна записка, която не
съдържа рег. номер, изготвена от ПИ ***** на 19.11.2020 г., от която е видно, че на
неотразени в докладната записка дати адреса е бил посещаван многократно, но
жалбоподателят не е бил установен. Отразено е, че на 13.10.2020 г. е бил проведен разговор
на място от телефон предоставен от охраната на входа на блока с лице представило се като
Л.Ч. като същия е бил уведомен за ел. фиш и е поел ангажимент да се яви в приемна на ПИ
за неговото получаване. Посочено е, че същия не се е явил в приемната на МВР до момента
на изготвяне на докладната записка, нито е осъществил контакт с ПИ, поради което е
предложено преписката да бъде изпратена на СПП – Ловеч. При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма.
В цитираната по - горе докладна записка не е посочено, на коя дата/респ. дати е посетен
адреса на жалбоподателят и същият не е бил открит на него, което е от съществено
значение, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН именно от тази дата /която трябва да бъде
отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят. Именно от тази дата
започва да тече 14-дневния срок за обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на
този срок и ако ЕФ не е обжалван от нарушителя, ЕФ влиза в сила. На следващо място, в
случая липсва изписан текст върху ЕФ, кога е влязъл в законна сила, което противоречи на
закона. ЕФ би влязъл в сила само ако е бил редовно връчен и необжалван в срок, от което
следва извода, че процесния ЕФ не е бил редовно връчен. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в
ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,
така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
4
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е
изпълнена. Не е налице първата предпоставка – тъй като с лицето жалбоподател няма данни
някой да се е свързвал и да го е уведомявал за процесния ЕФ. По отношение на втората
съдът констатира, че тя не е налице – административния орган не е извършил необходимите
действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от
всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на
достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес,
да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в
закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателят и до момента,
поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена.
На следващо място, действително, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП създава
облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение,
установено и заснето с техническо средство. Но, както беше упоменато по-горе, по делото
липсват доказателства за връчването на процесния ЕФ на жалбоподателят “с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им.” (съгл. чл. 189, ал. 5 ЗДвП), липсват доказателства да му е изпратен снимков материал от
“нарушението за скорост”, липсват доказателства да му е изпращана и декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП, в която да декларира кой е управлявал МПС. Този доказателствен
недостиг налага извод, че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата
му по повод издадения срещу него ЕФ, както и да му предостави реална възможност да
упражни правото си на защита чрез попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. В
този смисъл, при издаването на ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, и самостоятелно обуславящо отмяната
му изцяло.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Само за пълнота съдът, намира, че следва да се разгледа и спора по същество,
въпреки констатираните от съда нарушения водещи до незаконосъобразност на издадения
ЕФ.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е
одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност
до 07.09.2027 година, както и че на 14.06.2019 г. на техническото средство е била
извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол от
5
проверка №28-С-ИСИС/14.06.07.2019 г. на БИМ.
В приложената снимка №11743С0/004848 се съдържа информация за това къде се е
намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е
засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на
нарушението.
При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на
скоростта, като измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза
на нарушителя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-6639 от 01.10.2020 г. по описа
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото техническо средство на 26.10.2019 година, от който е видно къде е било
разположено техническото средство – на км.38+600 от път ПП І-4, землището на с. Голец,
както и че е контролирал МПС-та, движещи се в двете посоки.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, което е изрично посочено в
титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с
намерени фишове се установява, че същият е издаден на 28.11.2019 година, т.е. преди
изтичане на законоустановения срок.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
От приложените по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е
бил заснет с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от
събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от
проверка №28-С-ИСИ/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. При преминаване
покрай техническото средство същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 127
км. час, при разрешени 90 км. час, за извън населено място, като било засечено превишение
на разрешената скорост на движение от 41 км. час, след приспадане на процента грешка, с
която работи уредът (в полза на жалбоподателят).
В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния
участък е бил извън населено място за който максимално разрешената скорост е 90 км.ч. В
ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
6
Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, който
гласи, че „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98
от 2003 г.).“
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, е видно, че на посочените в ЕФ дата, място и час, с
процесното МПС е осъществено посоченото от административно - наказващият орган
нарушение.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но
само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване, име на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, поради което и направените в тази връзка възражения се явяван
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е бил
засечен с техническо средство АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено, като в
тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и копие от протокол от проверка №16-С-ИСИ/14.06.2019
г. от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая
7
техническо средство.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото е приложен, приет и
вложен: протокол за използване на АТС с рег. №906р-7407/28.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
издадена от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, регламентираща, че „При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда.”. От съдържанието на писмо с рег. №906000-
7746/04.05.2022 г. /вх. №3861/04.05.2022 г. в РС Ловеч/ на ОД на МВР Ловеч, сектор ПП, е
изпратена цялата административно – наказателна приписка по ЕФ Серия К, №3202045, като
видно от приложените към същата писмени доказателства не е приложен снимков материал
на разположението на АТСС, с което е заснето процесното нарушение. Съдът, като взе
предвид, сочената по – горе разпоредба, вменяваща в задължение при използването на
мобилното АТСС съответното място за контрол да е удостоверено с протокол, съставен от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за
контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на
работната смяна, който да бъде съпроводен със снимка на разположението на уреда, а в
конкретния случай липсва подобна снимка, от която в действителност да става ясно къде е
било разположено при извършване на заснемането на скоростта АТСС, намира, че това
обстоятелство въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, като
липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда
на посочените в ЕФ дата и място, препятства възможността да се установи действително ли
скоростта на автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта. Предвид
изложеното съдът намира, че вмененото нарушение се явява и недоказано.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателят – адв. А.Ч. е направила искане за присъждане на
разноските по делото, а именно минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат – 300 лева, на основание
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Искането е основателно. В приложеното на л.47 от делото адвокатско
пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
8
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3
от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300.00 лева, определено по реда на
чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №3202045 на ОД на МВР Ловеч, с който на
Л. Й. Ч., ЕГН ********** от гр. **** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ответника ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на адвокат А.Й. Ч. от САК за
осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и
съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9