№ 333
гр. Пазарджик, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500327 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателите С. ТР. Н. и Т. ИЛК. М. се явяват лично. Не се явява
АН. ИЛК. М., редовно призована. За всички жалбоподатели се явяват адвокат
П.Е. Х. и адв. А.О. С., надлежно упълномощена от първата инстанция.
Представя пълномощно и за настоящата инстанция.
Ответникът ИВ. ИЛК. М. не се явява, редовно призован. За него се явява
адвокат А.Л. К., надлежно упълномощена.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Адв. С.– Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2129 по
описа на съда за 2021 година е прието за установено по отношение на Т.
1
ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН ********** и С. ТР. Н. с
ЕГН ********** тримата от град *** че ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от
град *** е собственик на 1/ 3 идеална част от следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на
град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на
изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град Пазарджик,
п.к.4400, ул.“Беласица“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна
сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м.,
ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
под обекта: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5,
55155.503.585.3.6, над обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от
поземления имот, в който се намира сградата, в която е разположен
самостоятелния обект , с идентификатор 55155.503.585 по КККР на град
Пазарджик, одобрени със Заповед №РД 18-97/28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от
07.05.2021г. с адрес на имота град Пазарджик, , п.к.4400, ул.“Беласица“№18, с
площ на целия поземлен имот от 327 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до
10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи:
55155.503.584, 55155.503.9583,55155.503.760.
Осъдени са Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН
********** и С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град *** да предадат на
ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от град *** владението върху 1/3 идеална
част от следния недвижим имот :самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град Пазарджик, одобрени със
Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес
на имота град Пазарджик, п.к.4400, ул.“Беласица“№18, ет.1 , който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
55155.503.585.3 с предназначение жилищна сграда със смесено
предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с
2
идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над
обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в
който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с
идентификатор 55155.503.585 по КККР на град Пазарджик, одобрени със
Заповед №РД 18- 97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение , засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на
имота град Пазарджик, , п.к.4400, ул.“Беласица“№18, с площ на целия
поземлен имот от 327 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ №
по предходен план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи: 55155.503.584,
55155.503.9583, 55155.503.760.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Т.М., А.М. и С.Н..
Излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Молят да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с
което предявеният от ищеца ревандикационен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен ,като се присъдят всички сторени разноски.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът приел в
обжалваното решение, че било преклудирано възражението на третия
ответник С.Н., че упражнява фактическа власт върху имота на валидно
правно основание - договор за заем за послужване и, че била преклудирана
възможността й за ангажиране на писмени доказателства в тази насока.
Вследствие на това процесуално нарушение в решението не са обсъдени, нито
възраженията на третата ответница, инкорпорирани в молбата й с вх. N°
535/11.01.2022г., нито приложените към тази молба писмени доказателства -
договор за заем за послужване от 23.12.2020г. и решение по чл.32, ал.1 от ЗС
от 10.01.2022г., взето от първите двама ответници като съсобственици,
притежаващи 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Това възражение били направено своевременно - в отговор на
допуснатото от съда (в първото по делото заседание от 26.10.2021г.) т.нар.
3
„допълване" на петитумната част на ИМ, чрез предявяване при условията на
евентуалност на още един (по същество нов) иск - да бъде осъдена С.Н. да
предаде на ищеца владението върху целия процесен имот, ако главният иск по
отношение на първите двама ответници А. и Т.М. бъде оставен без
разглеждане като недопустим или бъде отхвърлен като неоснователен.
С нарочно определение в същото заседание съдът изрично предоставил
възможност на ответната страна до датата на следващото заседание „да
ангажира доказателства във връзка с днес направеното допълнение на
петитумната част на ИМ".
Приложените към молбата на С.Н. писмени доказателства били
представени по делото в определения от съда срок - в следващото ОСЗ по
делото, проведено на 11.01.2022г., поради което изводът за преклудиране на
възможността за представянето им бил неправилен и формулиран в
нарушение на съдопроизводствените правила, което довело до постановяване
на неправилен краен акт.
Ако възможността за представяне на договора за заем за послужване от
23.12.2020г. е преклудирана, понеже той е съществувал към момента на
подаване на отговорите на исковата молба от тримата ответници, но не е
представен по делото тогава, то такъв извод категорично не можел да се
направи за решението по чл.32, ал.1 от ЗС от 10.01.2022г. на съсобствениците,
притежаващи 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Това решение било нововъзникнало обстоятелство, респ. този документ
бил ново доказателство по смисъла на чл.147, т.2 ГПК. Решението е взето на
10.01.2022г., представено е своевременно - на следващия ден, и е прието като
писмено доказателство по делото, поради което съдът дължи обсъждането му
в решението си, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.З ГПК.
Това решение било от значение за спора по делото и следвало да бъде
ценено като доказателство от въззивния съд. По същество то представлявало
разпределение на ползването на процесния имот, прието от съсобствениците,
притежаващи 2/3 от него, при упражняване на законното им право по чл.32,
ал.1 ЗС. Решението било напълно валидно - взето е от съсобственици,
притежаващи повече от половината от общата вещ, в писмена форма (макар
законът да не предписва изрично такава форма за валидност) и определя
начина, по който вещта ще се ползва - чрез отдаване в заем за послужване на
4
третия ответник. Това решение обвързвало ищеца като миноритарен
съсобственик. Ако не е съгласен с решението на мнозинството, ищецът можел
да се защити срещу него чрез иск по чл.32, ал.2 ЗС, но не и чрез
ревандикационен иск.
Неоснователни били възраженията на процесуалния представител на
ищеца, че за приемането на това решение нямало мнозинство и то не го
обвързвало, защото нямало изпълнителна сила и той не бил съгласен с него.
Нормата на чл.32, ал.1 ЗС е ясна и недвусмислена - мнозинството зависи от
притежаваните дялове в съсобствеността, а не от съгласието на
миноритарните съсобственици с приетото решение. Приемането на обратната
теза напълно обезсмисля текста на чл.32, ал.1 ЗС и е в противоречие както с
буквата, така и с духа на закона.
Не била настъпила преклузия и по отношение на представеното
доказателства – договор за заем за послужване. Той бил представен от третия
ответник в дадения от съда срок след предявяване на самостоятелен иск
срещу него при условията на евентуалност. Променена била позицията на
С.Н., изразена по първоначално предявения ревандикационен иск за 1/3
идеална част от вещта.
Считат, че обсъждането на тези доказателства би довело до различен
извод на съда.
Основателността на искането за предаване на владението на ид.ч. от
съсобствен имот е обусловена не само от обстоятелството дали ищецът
притежава право на собственост върху вещта, но и от обстоятелството налице
ли е правно основание за ответника да упражнява фактическата власт върху
имота и в какъв обем. Съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В този
смисъл съсобственикът, който не упражнява фактическата власт върху вещта,
не се намира спрямо собственика, който ползва общата вещ според нейното
предназначение, в отношение на собственик към владеещ несобственик, по
смисъла на чл.108 ЗС. Поради това предвидената в тази разпоредба
възможност за правна защита на собствеността следва да се прилага в
отношенията между съсобствениците, като се отчетат особеностите във
вътрешните им отношения.
5
Ревандикационният иск по чл.108 ЗС бил средство за съдебна защита на
правомощието владение, като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Това правомощие се осъществява чрез упражняване
на фактическа власт върху вещта. Упражняването на фактическа власт върху
съсобствената вещ обаче не винаги е безусловно и не зависи само от волята на
съсобственика, предявил иска по чл.108 ЗС срещу друг съсобственик. При
наличие на взето решение по чл.32, ал.1 ЗС от съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ, както и при наличие на съдебно
решение, постановено по реда на чл.32, ал.2 ЗС, фактическата власт върху
съсобствения имот се упражнява в рамките на тези решения.
В настоящия случай, съдът бил длъжен да констатира, че е налице
решение на мнозинството от съсобствениците на процесния имот, прието на
основание чл.32, ал.1 ЗС, което не допуска личното упражняване на
фактическата власт върху вещта или върху ид.ч. от нея от съсобствениците,
доколкото същата е предоставена изцяло за ползване на едно трето за
собствеността лице (третия ответник) с договор за заем за послужване.
Съдът не отчел , че близките отношения на третия ответник с
останалите двама позволяват извода, че С.Н. не се нуждае от изрично правно
основание (договор), а само от съгласието на децата си, за да ползва сама или
заедно с тях, процесния апартамент като жилище.
Съдът не взел предвид влошените лични отношения между страните по
делото, доколкото процесният имот е жилище, което се ползва като такова от
ответниците. Да се предостави на ищеца ключ от жилището, чрез което
действие се осъществява предаването на владение върху идеална част от
апартамента, не било стъпка в посока разрешаването на споровете между
тези съсобственици. Безспорно установено е по делото, че ищецът живее в
САЩ, така че упражняването на правата му върху процесния апартамент ще
се извършва реално чрез неговите пълномощници, които са трети за
собствеността лица.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита жалбата за неоснователна.
Правилно съдът е приел, че допуснатото изменение на петитума на иска
не е свързано с въвеждане на нови факти и обстоятелства, водещи до
изменение на основанието на иска, същото не се изменя, запазени са обек-
6
тивният и субективен идентитет на иска. Така, направеното от отв.Н. с молба
та й от 11.01.2022 г. правоизключващо възражение срещу предявения иск и
излагане на обстоятелствата, на които то се основава, е процесуално
преклудирано на основание чл. 131,ал.2,т.5 от ТПК, респ. преклудирана била
и възможността на отв. Н. да предста¬вя писмените си доказателства в
подкрепа на преклудираното си възражение/арг. от чл. 131, ал. З от ГПК/. Не
намира приложно поле и разпоредбата на чл.147 от ГПК, тъй като твърдените
от отв. Н. в молбата й от 11.01.2022 г. обстоятелства и представеният със
същата молба Договор за заем за послужване от 23. 12.2020 г. нито са
новоузнати, нито нововъзникнали. Поради несвоевременното заявяване на
възраженията и соченето на доказателства във връзка с тях/преклузия/,
правилно съдът не ги е обсъждал.
Взетото от ответниците Т. и А. М. на 10.01.2022 г. Решение за
използване и управление на съсобствената вещ се основава на Договора за
заем за послужване от 23.12.2020 г., видно от самото Решение. Този Договор
обаче не е обсъждан от съда поради наличие на процесуална преклузия за
представяне на това писмено доказателство, изключен е от доказателстве¬ния
материал. Считаме, че преклузията се разпростира и върху Решението на
ответни¬ците М. по чл.32,ал.1 от ЗС, макар и същото да е взето на 10.01.2022
г., тъй ка¬то решението се позовава и основава на Договора за заем за
послужване, в който е до¬говорено между страните и правото на
самостоятелно ползване на целия имот от отв. С.Н.. Очевидно, съзнавайки
преклудираната си възможност за представяне на Договора за заем за
послужване от 23.12.2020 г.,ответниците са решили да санират тази
възможност с възпроизвеждане на последиците от Договора в новосъздаден
до- кумент-Решение по чл.32,ал.1 от ЗС.
Но дори и да се приеме , че съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила е отказал да обсъжда Договор за заем за
послужване от 23.12.2020 г. и Решение от 10.01 2022 г. по чл.32„ал.1 от ЗС, то
това не се отразявало на крайните правни изводи, които е направил съдът,
респ. върху правилността на постановеното решение.
Доводите , касаещи отношенията между страните били ирелеванти за
спора.
Цялостното процесуално поведение на ответниците било в нарушение
7
на общото правило за добросъвестно упражняване на права, за зачитане на
конкурентното право на съсобственика, умишлено пречене на съсобственика-
ищец да се ползва от об¬щата вещ. Разсъжденията за отсъствие на жилищна
нужда за ищеца били неуместни, като се има предвид, че по делото безспорно
се установи липсата на такава за ответницата С.Н., в чиято полза другите
двама ответници са предали цялата вещ за послужване.
Претендира разноски.
Адв. Х. – Поддържаме въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Адв. С. – Поддържаме въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Представям списък на разноски.
Адв. К. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам доводите, изложени
в отговора. Нямам доказателствени искания. Списък на разноските съм
представила с отговора. По отношение на днес представения списък на
разноските правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Да, осъществява се защита на трима ответници, но така
както съм направила и възражението си в първата инстанция относно
претендираните адвокатски възнаграждения, считам че няма специфика по
отношение защита на който и да било от ответниците. Осъществява се един
тип и идентична защита. В този смисъл си поддържам възраженията, както в
първата, така и в тази инстанция относно адвокатските възнаграждения.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите подадената от доверителите
ми въззивна жалба и да отмените първоинстанционното решение по
съображения подробно изложени в самата жалба. Моля да обърнете внимание
на задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, настъпили
до обявяване приключили устните състезания в дадено производство.
Считаме, че представеното от нашата доверителка С.Н. решение на
мнозинството на съсобствениците на процесния апартамент е именно такова,
новонастъпило обстоятелство, което не е взето предвид от
първоинстанционния съд и което за нас е от решаващо значение за крайния
резултат, постановен по делото. Моля, с оглед постановеното ТР, на което се
8
е базирало и първоинстанционното решение по отношение на
ревандикационните искове между съсобственици, да вземете предвид
обстоятелството, че разрешаването на даден правен спор сам по себе си, няма
за цел приложение на сухото право, целта на правото е въздаване на
справедливост между страните, а такава справедливост се постига, когато
действителната житейска ситуация бъде подведена под правната норма. В
противен случай, сухото приложение на правото не води нито до въздаване на
справедливост, нито до разрешаване на проблемите между хората, спорещи и
стигнали до нуждата от съдебно разрешаване на споровете между тях.
Претендирам присъждане на сторените от доверителите ми разноски в пълен
размер и за двете инстанции, като заявявам, че направените възражения от
страна на въззиваемия и ищец в първата инстанция са неоснователни по
отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Никой
адвокат не е длъжен да работи по минимума, определен в Наредбата към
нашия закон. Категорично преценката дали дадено адвокатско
възнаграждение е прекомерно или не, касае фактическата и правна сложност
на спора, каквато считам, че в настоящия спор е налице такава и Ви моля да
го оставите без уважение.
Адв. Х. : - Ув. окр. съдии, считам, че решението на РС-Пазарджик
подлежи на отмяна, тъй като ревавдикационният иск е неоснователен по
причини, които сме развили подробно и в писмени бележки, и във въззивната
жалба. Ако приемете, че в унисон със създавала се през последните години
съдебна практика на ВКС, трябва да се произнесете по различен начин, що се
отнася до установителната част на ревандикационния иск, моля да отчетете
фактът, че по делото е безспорно установено, че нашите доверители никога не
са оспорвали правото на собственост на ищеца, но това не прави
ревандикационния му иск основателен. Ако се произнесете по различен начин
за двете части на ревандикационния иск, уважавайки установителната и
отхвърляйки иска за предаване на владението, тогава моля да отчетете и
фактът, че няма причина да се присъждат разноски в полза на ищеца,
напротив поради неоснователността на ревандикационния иск такъв, какъвто
е предявен, те трябва да бъдат възложени на него.
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да
отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и потвърдите решението на
9
първоинстанционния съд, оставяйки го в сила, като правилно,
законосъобразно и обосновано. Представям писмена защита с препис за
жалбоподателите.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
29.07.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:58
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10