РЕШЕНИЕ
№ 19.03.2021 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав
На деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1906 по описа
за 2020 година.
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 ГПК от ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К.и Я. Б.
Я.- в качеството им на управители, срещу А.Ж.К., ЕГН-********** ***.
В подадената искова
молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена
на А.Ж.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Твърди се, че
обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за паричен заем № 5349418 от 10 април 2017 г. между „Вива
Кредит" ООД като Заемодател и А.Ж.К. като Заемател, сключен при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на
което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април
2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че
съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 1200 лева, под формата на паричен заем, който се
усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С
подписването на договора, А.Ж.К. удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 1200 лева, като договорът има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1854.18 лева, ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 103,01 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва
и такса за експресно разглеждане). Твърди се, че по договора за паричен заем, А.Ж.К.
е извършвал плащания в общ размер на 1319.00 лв. , като дължимата главница е в
размер на 707.42 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения
Договор за паричен заем № 5349418 от 10 април 2017 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Сочи се, че
разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се
ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
234.90 лева.
Сочи се, че
съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора.Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 245.98 лева. / претентидараната неустойка
представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение
Сочи се, че
разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на „Вива кредит“ ООД, която е актуална към датата на сключване на
договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата - www.vivacredit.bg. Твърди се, че
ответникът е трябвало да изплати целия заем на 18.12.2017 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а
ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 25.71 лева от 19.12.2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 30 август 2019 г. г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания
срещу А.Ж.К.: 707.42 лв. - главница; 61.68 лева за периода от 24.04.2017 г.
до 18.12.2017 г. г.; 245.98 лв. - неустойка, 234.9 лв. - такса за експресно
разглеждане на документите; 25.71 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 19.12.2017 г. датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението –
30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират
се направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
С допълнителна
молба вх. № 260483/02.09.2020 г. на основание чл.232 ГПК ищцовото дружество
оттегля претендирания иск за законна лихва за периода 19.12.2017 г. до
30.08.2019 г. в размер на 25,71 лв. С Определение № 260083/09.09.2020 г. съдът
на основание чл. 232 от ГПК е прекратил
частично производството настоящото дело,
поради оттегляне от ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, на предявения от него срещу ответника А.Ж.К.,
установителен иск по чл.415 ГПК, в
частта по отношение на иска за
установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на
сумата от 25.71 лв., представляваща законна лихва за периода от 19.12.2017г. до
30.08.2019г., което задължение е установено в Заповед №2022/12.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3591/2019г. по
описа на РС-Пазарджик. Обезсилил е частично издадената Заповед №2022/12.09.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3591/2019г. по
описа на РС-Пазарджик, в частта и по отношение на задължението за заплащане
на сумата от 25.71 лв., представляваща
законна лихва за периода от 19.12.2017г. до 30.08.2019г.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от
съда особен представител, с който оспорва изцяло така предявения от ищеца иск
като напълно неоснователен и недоказан. Оспорва иска както по основание,така и
по размер, оспорва и дължимостта на сумите.
Твърди, че искът по същество е допустим, но неоснователен. От приложените към
исковата молба писмени доказателства е видно ,че след сключване на
„Вивакредит"ООД договор за паричен заем Вивакредит План"
№5349418/10.04.2017г.вземането по него е било цедирано на 01.12.2016г., на
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД.
В отговора на
исковата молба, особеният представител на ответника счита, че е налице
недостатък относно уведомяването на длъжника - ответник за извършената цесия.
Съгласно сключения договор за цесия от 01.12.2016 г., между „Вива Кредит"
ООД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения, ООД, като
цесионер, са прехвърлени непогасените на датата на падежа вземания на цедента и
в частност и това на А.К. чийто общ размер е 1249,98 лв., който оспорва. Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Счита, че съобщаването за направената цесия на
длъжника и ответник А.К. до настоящият момент не е извършено, тъй като, както в
заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Следователно към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, а именно 30.08.2019 г.
за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно
уведомяване на длъжника за цесията.
Алтернативно, ако
съдът приеме, че ответникът А.К. е носител на вземането, е уведомен редовно за
извършената цесия и ищецът е материално правно легитимиран да претендира всички
вземания въз основа на процесния договор за кредит, прави възражение за
недействителност на договора за паричен заем, като противоречащ на разпоредбата
на чл. 19, ал.2 от ЗПК. Същата гласи „Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора“. В случая не са налице общи условия към договора за паричен заем, та
да бъдат подписани от А.К., като заемател-длъжник.
Сочи, че с исковата
молба се претендира главница в размер на 707,42 лева. Ищецът, освен с приложен
договор за паричен заем, по никакъв друг начин не е доказва дължимостта на
вземането, остатъка от неговото плащане, погасените вноски и т.н., все важни за
разрешаване на спора обстоятелства.
Счита, че уговорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, след преценка на
конкретните данни - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита .
Счита, че
предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави: Твърди
се, че в случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
469,80лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Моли се съдът да
постанови решение, с което отхвърли предявения иск за приемане за установено по
отношение на ответника А.К., че съществува вземане в полза на ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, представлявано от И. К. и Я. Я.,
като управители с обща цена на иска след частичното прекратяване в размер на
1249,98лв. за сключен от него на 10.04.2017г. с „Вивакредит"ООД договор за
паричен заем,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3591 по описа за 2019г. на Районен съд
Пазарджик ,като неоснователен и недоказан.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно
от приложеният по делото заверен препис от Договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г., на
посочената дата, между
„Вива Кредит" ООД (заемодател), от една страна и А.Ж.К., ЕГН-********** (заемател) от друга, е
подписан Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5349418 от
10.04.2017г. за
отпускане на паричен заем в размер на 1200.00лв. Заемателят се е задължил да погаси усвоения
кредит чрез 18 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на
103.01 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 24.04.2017
г., а последната - в срок до 18.12.2017 г. Общата дължима сума, която следвало
да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода,с включена такса за
експресно разглеждане, била в размер на 1854.18 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40.30% и годишен процент на разходите на заема –
49.33%. Сумата, предмет на
горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя,
с което „Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението си по него, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена сума.
Заемополучателят А.Ж.К., ЕГН-********** *** е извършвал
плащания в общ размер на 1319.00лв., което обстоятелство не се оспорва от
ищцовата страна., а и се установява от приетата по делото справка погасителен
план по договора за паричен заем.
От приетите по делото доказателства се
установява, че на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит"
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-********* е бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април
2019 г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
„Вива Кредит" ООД е упълномощил „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-********* да уведоми от името на
„Вива Кредит" ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
са цедирани , съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., включени в което и да е подписано Приложение №1 между
страните , което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.
Предвид
изложеното е било изпратено Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания /приложено по делото/ до ответника А.Ж.К.,
ЕГН-**********. По делото не са били представени доказателства, от които да е
видно дали ответникът К. е получил пратката и на коя дата се е случило това.
Тъй като
ответникът К. не е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, последното
/видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3591/2019г.
по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно
гражданско дело №3591/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното
дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №2022 от 12.09.2019г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление, на ищцовото
дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Предвид установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът съобрази следното:
По
отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето
на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на
уведомление, и спазване на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. №3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване
на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в
сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и частично основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че на 10.04.2017г. е бил сключен Договор за паричен заем №5349418 от
10.04.2017г. между „Вива
Кредит" ООД (заемодател), от една страна и А.Ж.К., ЕГН-********** (заемател) от друга, по
силата на който на ответника К. е бил отпуснат паричен заем в размер на 1200.00лв. Заемателят се е задължил да погаси усвоения
кредит чрез 18 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на
103.01 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 24.04.2017
г., а последната - в срок до 18.12.2017 г. Общата дължима сума, която следвало
да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода,с включена такса за
експресно разглеждане, била в размер на 1854.18 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40.30% и годишен процент на разходите на заема –
49.33%. Сумата, предмет на
горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя,
като то своя страна,
заемополучателят А.Ж.К., ЕГН-********** ***
е извършвал плащания в общ размер на 1319.00лв., което обстоятелство не се
оспорва от ищцовата страна.
От приетите по делото доказателства се
установява, че на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит"
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-********* е бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април
2019 г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
По
настоящото дело ищецът обосновава
правото си да претендира процесната сума от факта, че е придобил
вземането по договора за паричен заем от
„Вива кредит” ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания. За да
бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор
за паричен заем, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на
прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и
уведомяването на длъжника за прехвърлянето. В случая процесното вземане е предмет на договора за
продажба и прехвърляне на вземания, видно от приложение № 1 към него, а
спорен е
единствено въпроса доколко извършената цесия е противопоставима на
длъжника, като ответната страна поддържа, че той не е бил надлежно уведомен за
нея. С исковата молба е било представено
от ищеца уведомително писмо, изходящо от него, в качеството му на цесионер,
както и в качеството му на пълномощник на цедента. По делото обаче ищцовото дружество не е представило
доказателства, от които да е видно, че
това писмо е достигнало до
длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Не се установява ответникът К.
да е получил пратката лично, не е била
представена и обратна разписка в тази насока. При това положение следва да се
приеме, че ответникът не е би уведомен надлежно за извършената цесия преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от страна на ищцовото дружество.
Дори да се приеме, че цесията не е била съобщена надлежно на ответника, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за
цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо
за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда
на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Обстоятелството,
че ищецът в настоящото производство няма качеството на банкова институция, не
опорочава извършеното прехвърляне на вземания. Поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е
застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.
Поради това съдът приема , че ищецът разполага
с материалноправна легитимация като
кредитор по договора за потребителски кредит по силата на договор за цесия, за
който длъжникът е надлежно уведомен. Настоящият
съдебен състав не споделя изложените от ответната страна доводи, че не е налице
валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата
по делото и уведомлението за цесията са връчени на неговия особен представител,
а не лично на длъжника. На практика, назначаването на особен представител на
ответника К. е резултат на това, че същият не е бил намерен, както на известните му
адреси, така и по месторабота. Фигурата на
особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК се припокрива с тази на
упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото,
както и връчване на препис от решението и т.н. И в двата случая, представителят
има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения на тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, за който се изисква изрично
упълномощаване- чл.34, ал.3 от ГПК, респ. чл.29, ал.5 от ГПК за особения
представител. Поради това не следва да се приема извод, че връчването на уведомлението
за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на
материално правно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото.
Не следва кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата
по договора за цесия по съдебен ред поради неуспешното издирване на длъжника и
невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесия. В трайната съдебна
практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е
длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва
уведомяването на цесията тогава, когато не е платил на ненадлежен кредитор. От гореизложеното
следва да се приеме, че няма основание за отхвърляне на предявения
установителен иск от страна на ищеца на основание, че не е налице валидно
уведомяване на ответника за извършената цесия между “Вива Кредит“ ООД и ищецът
в настоящото производство.
На следващо място
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др/ се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1,
т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като
същите се съдържат в договора.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
„Вива
кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава,
че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата: с исковата молба се претендира главница в размер на 707.42
лева. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 707.42 лева.
Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 18.12.2017 г., поради
което и цялата сума е изискуема. Размерът на дължимата главница се установява
от приетите по делото доказателства,
,вкл. погасителният план, който съдържа информация за размера, ,броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Искът
се явява основателен до пълния предявен размер. В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до
окончателното плащане.
Както бе посочено, с допълнителна молба вх. №
260483/02.09.2020 г. на основание чл.232 ГПК ищцовото дружество е оттеглило претендирания иск за законна лихва за периода
19.12.2017 г. до 30.08.2019 г. в размер на 25,71 лв. С Определение №
260083/09.09.2020 г. съдът на основание чл. 232
от ГПК е прекратил частично
производството настоящото дело, поради оттегляне от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, на предявения от него срещу ответника А.Ж.К., установителен иск по чл.415 ГПК, в частта по отношение на иска за установяване наличие
на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 25.71 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 19.12.2017г. до 30.08.2019г., което
задължение е установено в Заповед №2022/12.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик.
Обезсилил е частично издадената Заповед №2022/12.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, в частта и по отношение на задължението за заплащане на сумата от 25.71 лв., представляваща законна
лихва за периода от 19.12.2017г. до 30.08.2019г. поради което съдът не дължи
произнасяне по отношение претенциите на ищеца за заплащане на лихва за
забава в размер на 25.71лв. върху непогасената главница.
По отношение на възнаградителната лихва: Претендира се договорна лихва в
размер на 61,68 лева за периода от 24.04.2017 г. до последната погасителна
вноска 18.12.2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
40.30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката,
който носи кредитора, както и автономията на волята. В съответствие с принципа
за свобода на договаряне, страните двустранно са уговорили размерът на
дължимата възнаградителна лихва. За ответника в настоящото производство е била налице детайлна информация относно
начина на определяне на лихвения процент, вида и размера на задължението . Размерът на договорната лихва за целия период
на договора е съответен на насрещната престация на кредитора. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което съдът приема, че ответникът дължи лихва в общ размер на 61,68 лева за
периода от 24.04.2017 г. до последната погасителна вноска 18.12.2017 г.
По отношение на неустойката - Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза съгл. решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др. Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите
нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението / решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009
г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка, която в настоящият
случай е начислена в размер на 245.98лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора. Ето защо
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 245,98 следва се отхвърли изцяло,
поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Съдът счита за нищощожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е
уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на заема в размер на 469,80 лева, поради нейната
неравноправност. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава
да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата е във фиксиран размер, който надхвърля 1/3 от размера на получения заем.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП, неравноправни
са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че
така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП,
както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява
и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното предявената претенцията за заплащане на този разход в
размер на 234.90лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 175.00 лв.
и депозит за особен представител в размер на
250.00лв. Претендира се на
основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00 лева. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 200.00 лева. Общият размер на
разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 625.00
лева, като по съразмерност, на ищеца следва да му бъдат присъдени 384.55 лева.
За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75.00
лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 46.12 лева.
На
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Воден от горното, Районен съд-
Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Панайот
Волов“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К.и Я. Б. Я.- в качеството им на
управители, срещу А.Ж.К., ЕГН-**********
***, положителни установителни искове, че А.Ж.К., ЕГН-********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г., сключен
между А.Ж.К., ЕГН-**********
и „Вива Кредит" ООД: сумата от 707.42 лева /седемстотин и седем
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г ; сумата от 61.68 лева
/шестдесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 24.04.2017г. до
18.12.2017 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите , за които суми е била издадена Заповед №2022
от 12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. 3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К.и Я. Б. Я.- в
качеството им на управители, срещу А.Ж.К., ЕГН-********** ***, положителни
установителни искове, за признаването на установено, че А.Ж.К., ЕГН-********** дължи на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г., сключен
между А.Ж.К., ЕГН-**********
и „Вива Кредит" ООД:
сумата от 245.98 лв. /двеста четиридесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по договора; както и сумата от 234.90 лева /двеста
тридесет и четири лева и деветдесет стотинки /, представляваща такса за
експресно разглеждане на документите, за които суми е била издадена Заповед №2022 от 12.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик, като неоснователни и
недоказани
ОСЪЖДА
А.Ж.К., ЕГН-********** ***, да заплати на
„Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от И.
Ц. К.и Я. Б. Я.- в качеството им на управители , сумата
от 384.55 лв. /триста
осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ за сторените от него разноски по гр.дело
№1906/2020г. , както и сумата от 46.12лв. /четиридесет и шест лева и дванадесет
стотинки/ по ч.гр.дело №3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.
чл.78,ал.1 ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: