Р Е Ш Е Н И Е
№698/14.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари,
през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13557 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.Г.А., ЕГН ********** *** срещу „ЕПП” АД ЕИК *********със седалище и адрес на
управление ***, с правно основание чл.124 ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата
от 1777,21 лева, съставляваща корекция на потребена ел. енергия за периода
06.02.2016г. – 07.06.2019г., на обект на потребление в гр. Варна, ул. Отец Паисий
№8, ет.4, ап.10.
Излагат се твърдения, че ищеца
е потребител на ел. енергия, съответно е получил уведомление от ответното дружество, за извършена контролна
проверка на средството за търговско измерване,
при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия,
като е начислена сумата от 1777,21 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ЕПП” АД, в който се
оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност се излагат
съображение, че същия е неоснователен. Посочва, че ответното дружество не е
претендирало процесната сума от ищцата на основание посочено в исковата молба.
Посочва, че същото не е издавало фактура, в която сумата предмет на настоящото
производство да е била претендирана от ищцата. Посочва, че за сумата от 1777,21
лева е издадена фактура от трето на спора лице – „Електроразпределение Север“
АД.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е КП №1105664/07.06.2019г., съставен от
Електроразпределение Север АД, от който се установява, че така посочената
дата в гр. Варна, ул. Отец Паисий №10 е
осъществена проверка на СТИ, като СТИ № 1114 0115 6610 7677 е демонтирано и
изпратено на БИМ за метрологична експертиза, предвид това, че в регистър 1.8.3
е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 10317 кВтч.
Представен е протокол №1479/29.07.2019г. от БИМ – РО Русе, в който се
посочва, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на СТИ, като в регистър 1.8.3 е констатирано натрупване на преминала ел.
енергия в размер на 10317 кВтч.
Представено по делото е становище от 07.08.2019г. от Електроразпределение
Север АД, изготвено въз основа на констативен протокол №1479/29.07.2019г., с
който е одобрена допълнително начисляване на ел. енергия в размер на 10317 кВтч, на осн. чл.55 ПИКЕЕ.
Представено по делото е уведомление от Електроразпределение Север АД до
ищцата, с което същата бива уведомена, че въз основа на КП № 1105664 е
осъществена корекция на ел. енергия №01059553658/08.08.2019г.
на стойност от 1777,21 лева.
Представена по делото е и фактура №№01059553658/08.08.2019г.,
с която на ищцата са начислени 1777,21 лева, съставляващи корекция на потребена
ел. енергия на адрес на потребление в гр. Варна, ул. Отец Паисий №8, ап.10, за
периода 06.02.2016г.-07.06.2019г. Срокът за плащане на задължението е определен
до 19.08.2019г., а в самата фактура изрично е указано на абоната, че при
неплащане в договорените срокове, следва временно преустановяване на преноса на
ел. енергия на осн. чл. 123 ЗЕ.
Представена е справка от Енерго – Про Варна АД, в която се посочва, че клиент с аб.№11000095711 има задължение по фактура от 08.08.2019г. в размер на 1777,21 лева.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането
на „ЕПП”
АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор между същите страни за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията изложени в исковата молба са, че
страните са валидно обвързани в облигационна връзка, по силата на който
ответното дружество осъществява доставка на ел. енергия на обекта на
потребление собственост на ищеца. Поддържа се, че въз основа именно на тази
облигационна връзка, която е породена между страните ответникът претендира
процесната сума.
Да се предяви отрицателен
установителни иск от длъжника по едно вземане е същото, като да се предяви
положителен установителен иск от кредитора по това вземане. Във втората
хипотеза за допустимостта на претенцията би било достатъчно да бъдат изложени
твърдения, че страните се намират обвързани в облигационно правоотношение,
което е породило вземане в полза на кредитора, а това дали същото е основателно
или не е въпрос по същество. Именно при тези мотиви съдът намира, че и при
отрицателния установителен иск достатъчно да се посочи, че страните се намират
обвързани в облигационно правоотношение, съответно че по повод същото е
възникнало задължение за ищеца, което той отрича. Това дали ще се докаже, че
процесната сума е дължима на посоченото в исковата молба правоотношение е
въпрос по същество.
Обстоятелството, че страните по делото се намират обвързани във валидно
облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия на адреса на потребление
на ищцата, не се оспорва от ответното дружество. Последното твърди, че е
осъществена корекция на ел. енергия по реда на ПИКЕЕ, ДВ бр.35/2019г., като
процесната фактура, в която е обективирана сумата предмет на иска не е издадена
от ответника.
От представения по делото протокол за техническа проверка се установява, че
на адреса на ищцата на 07.06.2019г. е осъществена проверка, като СТИ, което е
монтирано е демонтирано и изпратено в БИМ за метрологична експертиза.
Констатирано е наличие на ел. енергия в регистър 1.8.3, поради което и
изготвено становище от „ЕРП Север“ АД за осъществяване на корекция на ел.
енергия, съответно оператора на електроразпределителната мрежа е изготвил
фактура на стойност 1777,21 лева.
Проверката на адреса на ищцата е осъществена на 07.06.2019г. или след
влизане в сила на Правила за измерване на електрическа енергия, които са издадени
от КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г., поради което
редът и начинът на преизчисление (корекция) на
количеството ел. енергия се урежда от този подзаконов нормативен акт, като по
точно това е сторено в Раздел ІХ от същия. В разпоредбата на чл. 56, ал.1 ПИКЕЕ
се посочва, че при преизчисляване на ел. енергия операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества ел. енергия.
В случая оператор на електроразпределителната мрежа за територията, на
която се намира адреса на потребление на ищцата е търговското дружество
„Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД), което е съставило процесната
фактура връчена на ищцата, в която е обективиран размер на корекция на ел.
енергия за периода 06.02.2016г.-07.06.2019г., на стойност от 1777,21 лева. Така
изложеното налага извода, че не облигационното правоотношение по договор за
доставка (съобразно твърденията на ищеца) е обстоятелството от което е
начислена процесната сума, а осъществената корекционна процедура по реда на
чл.55 ПИКЕЕ е основание за дължимост на същата.
В действителност съобразно правилата на ПИКЕЕ, ДВ бр.98/2013г. (отм.)
корекцията на ел.енергия се осъществяваше след проверка от страна на оператора
на електроразпределителната мрежа („Енерго –Про Мрежи“, респ. „ЕРП Север“) на СТИ и изчисляване на стойността на корекцията
посредством издаване на фактура от „ЕПП“ АД, която сума следваше да бъде
заплатена на последното дружество. С новите ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр.35/30.04.2019г., които са приложими към датата на проверката на адреса на
потребление на ищцата (07.06.2019г.), операторът на електроразпределителната мрежа
съставя фактура и на последния се дължи сумата предмет на корекцията, а не на
доставчикът на ел. енергия, който има лицензия на краен снабдител. Кой
подзаконов нормативен акт (ПИКЕЕ, ДВ бр.98/2013г. (отм.) или ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г.), с който се уреждат правилата
за преизчисляване размера на ел.енергията доставена на адреса на потребление,
който да е приложим към конкретния случай съобразно момента на извършване на
проверката на СТИ, е въпрос по същество на спора.
При тези съображения и доколкото ищецът не доказа, че сумата се претендира
по силата на договор за доставка на ел.енергия по който страна е ответното
дружество, съобразно неговите твърдения, както и доколкото се установи, че
процесната проверка е осъществена след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.35/30.04.2019г., която предполага осъществяване
на процедура по корекция и заплащане на стойността на последната в полза на
оператора на електроразпределителната мрежа, който търговец е различен от доставчикът
на ел. енергия -ответното търговско дружество, то предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
В заключение съдът посочва, че да се отхвърли един отрицателен
установителен иск е равнозначно да се уважи положителен такъв. В процесния
казус доколкото се установи, че не облигационното правоотношение, което се
твърди от ищеца, че обвързва страните е породило процесното задължение, а друго
токова, предпоставя неоснователност и на положителен установителен иск, поради
което с отхвърляне на настоящия отрицателен установителен иск на ищеца на
ответника не се признава право на взимане върху процесната сума. Не се
препятства и възможността ищецът да потърси съдебна защита срещу оператора на
електроразпределителната мрежа.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в
полза на ответникът следва да бъдат присъдени разноски в размер на 355 лева, съставляващи
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство. Съдът
намира, че следва да уважи искането на ищеца, като редуцира размера на
възнаграждението за процесуално представителство на ответника в размер до
минимума на Наредба №1/09.07.2004г. за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При определяне на размера съдът съобрази липсата
на правна и фактическа сложност на спора, както и обстоятелството, че
производството по делото приключи в едно съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от Д.Г.А., ЕГН **********
*** срещу „ЕПП” АД ЕИК *********със
седалище и адрес на управление *** за приемане
за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 1777,21
лева, съставляваща корекция на потребена ел. енергия за периода 06.02.2016г. –
07.06.2019г., на обект на потребление в гр. Варна, ул. Отец Паисий №8, ет.4,
ап.10, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда Д.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕПП” АД ЕИК *********със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 355 (триста петдесет и пет) лева,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: