№ 1083
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 36/27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 67/2019 г. по описа на ОС-гр.
Видин, ГО, изцяло е уважен предявеният от С. Н. Ц. срещу Гаранционен фонд осъдителен
иск с правно основание чл. 557, ал. 2, б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди (от смъртта на нейния син
Н. Ц. Й., настъпила на 29.06.2018 г.) в размер на сумата от 150000 лв., ведно със законната
лихва върху главното парично притезание от 02.10.2019 г. до окончателното му заплащане
(акцесорната претенция е отхвърлена за периода от 29.06.2018 г. до 01.10.2019 г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорните материални права юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 150000 лв., но то не следва да бъде намалено поради неустановеното
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия син на
ищцата (пътуване като пътник без поставен предпазен колан; знание, че делинквентът-водач
на процесния лек автомобил е бил неправоспособен водач, респ. че е бил с концентрация на
алкохол в кръвта над нормативно допустимата норма).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 2, б.
„а” КЗ за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди над
сумата от 90000 лв. до пълния му предявен размер от 150000 лв., ведно със законната лихва
от 02.10.2019 г. до окончателното й заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната
1
част решението е неправилно, тъй като определеният размер на заместващото обезщетение
за причинените на ищцата неимуществени вреди не съответства на критериите за
справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Не релевира довод за
необоснованост на обжалваното решение в частта, в което ОС-гр. Видин е приел, че не са
настъпили твърдените от ответника факти, обосноваващи релевираното частично
правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (пътуване като
пътник без поставен предпазен колан; знание, че делинквентът-водач на процесния лек
автомобил е бил неправоспособен водач, респ. че е бил с концентрация на алкохол в кръвта
над нормативно допустимата норма), поради което въззивният съд не следва да обсъжда
неговата основателност - в този смисъл е както правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2
ГПК, така и тълкувателните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК („Въззивният съд може да приеме определена фактическа
констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част”).
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като
счита, че при определяне на дължимото заместващо обезщетение първоинстанционният съд
е приложил критериите, уредени в чл. 52 ЗЗД, като е съобразил и формираната за сходни
случаи практика на ВКС - по реда на чл. 290 ГПК.
Третото лице-помагач на ответника не е подало в законоустановения срок писмен
отговор на въззивната жалба, не се явява в проведеното пред САС о. с. з. и не взима
становище по предявената въззивна жалба.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която
осъдителният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е уважен за сумата от 90000 лв., поради което в тази част първоинстанционното
решение е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Видин, ГО, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 2,
б. „а” КЗ.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 557, ал. 2, б. „а” КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния
причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение
на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
2
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена
връзка с противоправното поведение; 2. смъртта или травматичните увреждания да са
причинени при ПТП, при което е участвал водач на МПС без сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са
настъпили твърдените неимуществени вреди.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
предявеният осъдителен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното ПТП на 29.06.2018 г. в размер на
90000 лв. (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявените осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно,
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали при определяне на
заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди ОС-гр. Видин е приложил
законосъобразно критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на пълнолетен син, е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания
от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2018 г.,
както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” –
в размер на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля А. А., живяла на съпружески начала с починалия, се
установява, че дълго време пострадалият, тя и ищцата били в едно домакинство. Майката на
Н. Ц. Й. била с болно сърце и с високо кръвно налягане, поради което се наложило нейният
син и свидетелката да се грижат за нея. Изяснява се, че майката преживяла много тежко
кончината на своя син - непосредствено след процесното ПТП го видяла мъртъв,
симптомите на влошеното й здравословно състояние се усилили. Често посещавала гроба на
починалия, постоянно плачела, тормозила се, не могла да го забрави, била потисната - „С.
иска по-бързо да умре и да ходи при сина си на онзи Свят”. Установява се, че ищцата била в
най-близки отношения със загиналия, тъй като другите й двама сина живеели около 20-на
години в гр. София. Тъй като нямало кой да полага грижи за майка им, Н. не напуснал
населеното място, където тя живее - „Н. беше единствената подкрепа за всичко, както и за
средства за неговата майка”. Загубила своя съпруг преди години отново в катастрофа.
Свидетелят изяснява, че децата на починалия от първия му брак се познават със С., като я
посещават през ваканциите.
3
От показанията на свидетеля И. П., съсед на ищцата, се изяснява, че в селото живеят
11-12 човека. Свидетелства, че тя много тежко е преживяла кончината на своя син -
постоянно плаче, тормози се, много често ходи на гроба му, отчаяна е. Свидетелката й
помага при организиране на нейното домакинство - „Копая, поливам и всичко, от което има
нужда”. Установява правнорелевантното обстоятелство, че преди смъртта на Н. тя вършела
всички тези неща сама - „Беше много силна жена, но след това се срина. Те работеха заедно
и той много й помагаше за по-тежка физическа работа; бяха взаимно заменяеми, като
неразделни хора”. Тъй като починалият живеел при нея, тя изпитвала по-голяма обич към
него, отколкото към останалите си синове.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
след кончината на нейния син болки и страдания са непосредствени.
При определяне на заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 40 навършени години), към когото
ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще
бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на
починалия й син, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и синът й са изградили силна
духовна връзка, като те са били привързани един към друг - основно той е бил нейна
морална подкрепа, като я е подпомагал и финансово, заедно живеели в едно домакинство.
От друга страна обаче, в процеса на доказване не се установи, че починалият Н. Ц. Й. е
притежавал специални професионални качества или таланти, за чието усъвършенстване
неговият родител да го е насърчавал и подкрепял. Макар и майката да е била отчаяна след
кончината на Н., тя все още може да разчита на другите двама сина (не се установи, че те са
се отчуждили един от друг), като изпитва радост при посещението на нейните внуци през
ваканциите. В този смисъл, не се доказаха превишаващи обичайните неимуществени вреди
от загубата на близък родственик (пълнолетно дете), изразяващи се в душевни болки и
страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента В. Ц. Т. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
от загубата на нейния син, е в размер на 130000 лв. Наистина, законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – до 10 млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
4
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2018 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при смъртта на пълнолетен син, имаш трайна духовна връзка със
своята майка, към когото ищцата е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от
130000 лв.
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
настоящата съдебна инстанция, от свидетелските показания се установява, че материално
легитимирани да претендират от Гаранционния фонд заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди от кончината на Н. Ц. Й. са още няколко
правни субекта – жената, с която той е поддържал духовна и интимна връзка, както и
неговите деца от първия брак, за които се е породило субективно право да получат
застрахователно обезщетение за преживените болки и страдания след смъртта на Н. Ц. Й., а
съобразно разширения кръг право на заместващо обезщетение биха притежавали и негови
двама братя.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съждения предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 2, б. „а” КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен до размера от 130000 лв., като обжалваното
решение бъде отменено в частта, в която предявеният иск е уважен над сума от 130000 лв.
до присъдения размер от 150000 лв.
При този изход на спора, трябва да бъде отменено Определение № 20/16.02.2021 г., с
което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С. Л. С. от ВАК е присъденото
възнаграждение за осъщественото от безплатно процесуално представителство над сумата
от 5200 лв. до размера от 6000 лв. (това възнаграждение е било неправилно изчислено за
сумата от 6000 лв. при дължимост от 4530 лв., но без съответна частна жалба от ответника
въззивният съд не може да промени неговия размер), а Решението, което в тази част
представлява определение, и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл.
83, ал. 2 ГПК в полза на бюджета на СГС е присъдена държавна такса над сумата от 5200 лв.
до размера от 6000 лв., респ. над сумата от 303,33 лв. до присъдения размер от 350 лв. -
съдебни разноски.
Съобразно уважената и отхвърлената част от предявената въззивна жалба на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника трябва да се
присъди сумата от 400 лв. - заплатена държавна такса за въззивното обжалване, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС (включително и съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото). На основание чл. 38, ал. 2 ГПК в полза на адв. С. Л. С. от ВАК трябва
да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС в размер на сумата от 1553,33 лв. (съобразно уважената и
отхвърлената част от въззивната жалба).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36/27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 67/2019 г. по описа
на ОС-гр. Видин, ГО, в частта, в която е уважен предявеният от С. Н. Ц. срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. 557, ал. 2, б. „а” КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД над сумата от 130000 лв. до присъдения размер от 150000 лв., представляваща
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.06.2018 г.
увреждащо събитие (смъртта на нейния син Н. Ц. Й.), ведно със законната лихва от
02.10.2019 г. до окончателното й заплащане; както и в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. ал. 2 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати
държавна такса в полза на бюджета на СГС над сумата от 5200 лв. до присъдения размер от
6000 лв. и съдебни разноски над сумата от 303,33 лв. до присъдения размер от 350 лв., а
Определение № 20/16.02.2021 г. в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на адв. С. Л. С. от ВАК адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство над сумата от
5200 лв. до размера от 6000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ***, община ***,
ул. „***” № * срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 иск с правно основание чл. 557, ал. 2, б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от настъпило на 29.06.2018 г. увреждащо събитие (смъртта на нейния син Н. Ц. Й.), над
сумата от 130000 лв. до присъдения размер от 150000 лв., ведно със законната лихва от
02.10.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С. Н. Ц. да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата от 400 лв. - съдебни разноски пред САС, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП и сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на
адв. С. Л. С. от ВАК, с адрес гр. Видин, ул. „Витоша” № 9 сумата от 1553,33 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. Ц. Т., ЕГН **********, трето
лице-помагач на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7