Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260007
гр.Враца,
07.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 07.04.2021 год. в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при секретаря Христина Цекова, като докладваното от съдия
Досов въззвино гр.дело №347/2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №286/07.06.2020 год. по гр.дело №3920/2019 год. по описа на
РС-Враца състав на съда се е произнесъл по предявените пред него установителни
искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 и
чл.365 от ЗЗД и чл.422,ал.1 вр. с чл.410
от ГПК вр. с чл.92,ал.1 от ЗЗД, като е
признал за установено по отношение на ответника Ц. К.П. ***, че дължи на ищеца
"Застрахователно
дружество Евроинс" АД - гр.София, ЕИК *** сумата 576.57 лева -
главница по споразумение от 30.07.2018 год. за възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение за материални вреди от виновно причинено от ответника ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в PC-Враца - 28.05.2019 год., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 412.63 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 31.07.2018 до 24.05.2019 год., които
суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №
1534/26.06.2019 год. по ч. гр. дело
№1982/2019 год. по описа на Врачански районен съд.
Със същото решение РС-Враца е отхвърлил
установителния иск с правно основание чл.422,ал.1 вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.
92,ал.1 от ЗЗД за неустойка за забава за разликата над
412.63 лева до пълния предявен размер от 856.21 лева, като неоснователен. Осъдил е ответника да
заплати на ищеца разноски, съответни на уважената част от претенциите - 255.45
лева за исковото производство и 51.78 лева за заповедното производство.
Недоволен от решението е оставал
ответникът Ц. К.П. ***, който го е обжалвал чрез назначения му особен
представител адв. М.Д. *** в частта, с която исковите претенции са
уважени, както и в частта
за разноските.
Адв.Д. поддържа,че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че
ищецът не е доказал претенцията си чрез пълно и главно доказване, а съдът е
обосновал извода си за основателност на предявените искове / първия изцяло,
втория частично/ само и единствено с представеното от ищеца споразумение, което
е оспорено от нея, но въпреки това не е открито производство по чл.193 ГПК и не
е установено, че споразумението действително е подписано лично от нейния
подзащитен.
Иска решението да бъде отменено в
обжалваната част, а исковите претенции отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, с произтичащите от това последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е
депозиран отговор от ищеца пред РС-Враца "Застрахователно дружество
Евроинс"АД - гр.София, в който се мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба. Пълномощникът на дружеството поддържа, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, като при постановяването му районният съд е
съобразил събраните по делото доказателства и установената съдебна практика.
Сочи, че
ответникът пред РС-Враца не е оспорил истинността на представения по делото
частен документ /споразумението/ в предвидения за това преклузивен срок.
Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а решението на РС-Враца потвърдено в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от
лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим - постановен е
в съответствие с основанието и петитума на исковата молба по допустими искови
претенции.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, респективно правилността
на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районнен съд-Враца е бил сезиран от "Застрахователно
дружество Евроинс" АД - гр. София, ЕИК ***
със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц.
К.П. ***, с ЕГН ********** в качеството му на длъжник за главница в размер на 576.57 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното ѝ
изплащане, както и за неустойка за забава в размер на 856.21 лева за периода от
31.07.2018 год. до датата на депозиране на заявлението. Заявителят е поискал да
му бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
В точка 12 от заявлението заявителят е посочил, че
вземането му произтича от подписано на 30.07.2018 год. споразумение между дружеството
като застраховател и Ц. К. като деликвент, предвиждащо на основание
чл.500,ал.1,т.1 от КЗ деликвентът да възстанови на застрахователя изплатено от последния обезщетение
в размер на 576.87 лева за материални вреди вследствие причинено виновно от
деликвента ПТП без да притежава СУМПС. Според заявлението, договорената сума е
следвало да бъде плащана разсрочено на вноски - първата в размер на 76.57 лева,
а останалите по 50.00 лева до 10-то число на всеки пореден месец. Със споразумението, което се съхранява в
оригинал в дружеството към щета №**********, е предвидена и санкция в случай на
неплащане на която и да било част от дължима разсрочена вноска - неустойка в
размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. След подписване на
споразумението деликвентът П. не е заплатил нито една вноска, не е потърсил изпратената му напомнителна
регресна покана и е изключил заявения
мобилен телефон.
По заявлението е образувано ч.гр.дело №1982/2019 год. по
описа на РС-Враца, който е уважил изцяло искането на заявителя с издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение №1534/26.06.2019 год.. Със
заповедта за изпълнение в полза на заявителя са присъдени и разноски за
заповедното производство от общо 75.00 лева-25.00 лева за платена държавна
такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и в предвидения в чл.415, ал.4 от ГПК едномесечен срок заявителят -
ищец е депозирал исковата
молба, въз основа на която е образувано
гр.дело №3920/2019 год. по описа на РС-Враца, по което е постановено
обжалваното в настоящето производство решение №286/07.06.2020
год.
В исковата молба ищецът "Застрахователно дружество Евроинс"
АД - гр. София е преповторил изложените в заявлението твърдения, като е
допълнил, че ответникът- длъжник Ц.П. е знаел за размера на вноските и
сроковете, в които е следвало да ги заплаща, при което допълнителни покани не
са били необходими. Въпреки това,
дружеството му е изпратило напомнителна регресна покана, която П. не е
потърсил в местния клон на "Български пощи" след оставено му известие
и е изключил заявения мобилен телефон. В такава хипотеза съгласно т.6 от
споразумението поканата се счита за връчена, а изминалите 297 дни от подписване
на същото налагат "ЗД Евроинс"
да предприеме действия по събиране на вземането си.
Ищецът е поискал да бъде постановено решение, с което
съдът да признае за установено, че ответникът - длъжник му дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение, както и да го осъди да му заплати сторените в
заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С исковата молба е представено в оригинал подписаното на
30.07.2018 год. между страните споразумение, напомнителна покана изходящ №131-472/3/10.10.2018
год., с която "Застрахователно
дружество Евроинс" АД - гр. София уведомява
Ц.П. за задълженията му по споразумението и за евентуалните последствия при
липса на изпълнение от негова страна, както и известие за доставяне на препоръчано
писмо с дата на връчване 30.07.2018 год.
Ответникът не е открит на посочения и установен по делото
адрес и не се явил в съда да получи книжата след залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК, при което
съдът му е назначил особен представител
в лицето на адв.М.Д. ***.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д. е депозирала отговор, в
който е оспорила исковите претенции по основание и размер. Заявила е, че липсват
основанията, предвидени в закона, за предявяване на иск против ответника за
присъждане на исковите суми. Оспорила е наличието на застрахователно
правоотношение, а оттам и наличието на задължение за застрахователя да изплаща
обезщетение. Заявила е, че оспорва представеното от ищеца споразумение Посочила
е, че вината на нейния подзащитен П. като участник в ПТП не е безспорно
доказана, като оспорва както наличието на причинно следствена връзка, така и
механизма на ПТП. Отбелязала е, че не са представени доказателства, че
напомнителната покана е връчена на ответника по надлежния ред.
След постъпване на отговора съдът е постановил своето
определение по чл.140 от ГПК, в което е включил и проект за доклад по делото. С
това определение съдът е дал правна квалификация на предявените искове -
чл.422,ал.1 вр. с чл.410 ГПК вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД за първия относно
главницата и чл.422,ал.1 вр. с чл.410 ГПК
вр.. с чл.92 от ЗЗД за втория относно неустойката. Разпределил е доказателствената
тежест между страните, указвайки конкретно на ответника, че в негова тежест е
да докаже недължимост на претендираните суми, като установи изпълнение на задълженията си по
споразумението или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства. Посочил е, че
ответникът не е представил доказателства и не е поискал събирането на такива.
Приел е представените с исковата молба писмени доказателства.
На 27.05.2020 год. е проведено първото и единствено по
делото открито съдебно заседание, в което страните не са представлявани. С
писмена молба от 26.05.2019 год. ищецът чрез
представляващия го по пълномощие юрисконсулт А. е заявил, че няма възражение по
проекта за доклад, няма да сочи нови доказателства и моли исковите му претенции
да бъдат уважени с присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно списък по
чл.80 от ГПК. С писмена молба ответникът чрез особения представител адв. Д. е
заявил, че няма възражения по проекта за доклад и по правната квалификация. С
тази молба адв.Д. е представила и писмена защита, в която е преповторила
изложените в отговора по чл.131 от ГПК съображения и възражения, като е
допълнила, че исковата молба се основава
само на изхождащи от ищеца доказателства без конкретен адресат на права и задължения,
от които не може по безспорен начин да се установи наличието на задължение за
заплащане на суми като обезщетение на увредено лице.
В откритото съдебно заседание съдът е дал ход на делото, докладвал
го е съобразно проекта за доклад, обявил е доклада за окончателен и е дал ход
на устните състезания, като страните не са възразили нито пред районния,
нито пред въззивния съд за нарушения в тази дейност на съда.
С обжалваното решение съдебният състав е заключил от фактическа страна,
че с
представеното по делото споразумение
от 30.07.2018 год., сключено между "Застрахователно
дружество Евроинс"АД - гр.София, като
застраховател, и Ц.К.П. ***, като деликвент,
страните са приели, че на 06.07.2018 год. по вина на деликвента е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, във връзка с което застрахователят е
образувал щета №15-96111/ 10.07.2018г. и е изплатил
застрахователно обезщетение в размер 576,57 лева,
при което
на
основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Със споразумението деликвентът е
признал вземането на застрахователя в размер, равен на изплатеното
застрахователно обезщетение,
и
застрахователят е опростил на деликвента дължимата към момента законна лихва
върху главницата на вземането (т.1 и т.2). Съгласно т.3 деликвентът се е задължил да заплати сумата, посочена в
точка 1 на споразумението, на 11 месечни вноски, както следва - първа вноска в
размер 76, 57 лева на 10.08.2018 год., а всяка следваща вноска в размер на 50,00 лева до 10 число
на всеки пореден месец, считано от деня, в който е платена първата вноска. В т.5 на споразумението е уговорено, че в случай на неплащане на която и да е част от
дължима разсрочена вноска на посочения по-горе падеж цялото задължение на деликвента става
изискуемо, като застрахователят има правото да получи неустойка за забава в
размер на 0.5% за всеки просрочен ден, а
също така да развали договора по реда, предвиден в член 87, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите.
Приел е, че с представеното
споразумение от 30.07.2018 год.
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца "Застрахователно
дружество Евроинс" АД и ответника Ц.К.П.. Посочил е,
че споразумението е двустранно подписано и не са оспорени положените върху него
подписи, като същото представлява
договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД, а спогодбата има значение на юридически факт, релевантен за спорното право и
съдът е длъжен да се съобрази с нея, като зачете нейния материалноправен ефект.
Посочил е също, че споразумението е договор, по силата на който страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки - чл.365,ал. 1 ЗЗД, и винаги
предполага едно съществуващо
преди това правоотношение, което е било спорно.
Приел е,че в конкретния случай споразумението
от 30.07.2018 год. изразява волята на подписалите го страни да уредят
имуществените си отношения, като са се съгласили със съществуването на
регресното право на ищеца - застраховател спрямо ответника - деликвент, за
неговото основание и размер, застрахователят
е опростил на деликвента дължимата към момента законна лихва върху главницата
на вземането, както и са уговорени разсрочено заплащане на
задължението, заедно с неустойка за забава и предсрочна изискуемост при
неплащане на която и да е разсрочена вноска.
При този си извод е приел за ирелевантни
възраженията на особения представител на ответника за липса на
застрахователно правоотношение между страните, на задължение за изплащане на
обезщетение от застрахователя, за недоказаност на вината на ответника като
участник в ПТП и на механизма на ПТП, както и за липсата на причинно-следствена
връзка. Посочил е, че целта на спогодбата е да изключи възможността да
се оспорва предхождащо я правно положение, а с възраженията си особеният
представител оспорва именно предхождащо спогодбата правно положение, което
ответникът изрично е признал, вкл. регресното право на ищцовото застрахователно
дружество, и липсват по делото доказателства, които да опровергават неговото
признание.
При тези си мотиви и отчитайки, че в
хода на процеса вземането на ищеца за главница е станало изцяло изискумо,
съдът е счел предявения установителен
иск с правно основание чл.422,ал.1 вр. с
чл.410 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 и чл.365 от ЗЗД за основателен и го е уважил изцяло за
сумата от сумата 576.57
лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане.
При същите мотиви
относно валидността и правната същност на споразумението от 30.07.2018 год.
съдът е уважил частично и предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.92,ал.1
от ЗЗД - за сумата от 412.63 лева при заявен размер от 856.21 лева, като е
посочил, че
претенцията е частично неоснователна, тъй като ответникът П. дължи неустойка
само върху просрочената, съответно изискуема вноска по споразумението, а не
върху цялата главница от 576.57 лева.
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради
което и на
основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на Районен съд-Враца, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Във връзка с изложените във
възивната жалба оплаквания и доводи
въззивният съд приема следното:
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК, решението
в обжалваната част е правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните
съображения:
Както бе посочено по-горе в мотивите, обжалваното решение
е допустимо, като постановено по допустими искови претенции, при което
възраженията на въззивника - ответник за липса на основания за предявяване на
иск против него не могат да бъдат споделени. В полза на ищеца-въззиваем е издадена заповед
за изпълнение, връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, при което
правният му интерес от предявяване на установителните искове, а оттам и на
тяхната допустимост, е безспорна.
Представеното по делото споразумение от 30.07.2018 год. е
частен документ, който в едната си част
е свидетелстващ - относно признатото от деликвента право на застрахователя на регрес,
основанието за това и размера на вземането му против деликвента, датата и
мястото на съставяне, а в другата си част - с която страните са се договорили
как да бъде изплатено задължението и последиците при неизпълнение, е диспозитивен.
Споразумението е подписано и се ползва с
формална доказателствена сила - чл.180 от ГПК, задължаваща съда да приеме, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица. То
се ползва и с материална доказателствена сила в частта, в която има характера
на свидетелстващ документ, тъй като удостоверява неизгодни за
въззивника-ответник факти - настъпило по
негова вина ПТП, изплатено от въззваемия - ищец обезщетение в размер
576.57 лева и основанието на
застрахователя за регрес против декликвента - чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.
Съгласно чл.193,ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на представен по делото документ. Истинността
е родово понятие и включва автентичност /авторство на изявлението/ и вярност
/съответствие между съдържанието на документа
и удостовереното с него действително фактическо положение/, като с оглед характера на споразумението на
частен документ на оспорване по реда на чл.193 от ГПК подлежи само неговата
автентичност.
Оспорването следва да е изрично, като само тогава за съда
би възникнало задължение за откриване на производство по чл.193 от ГПК.
В конкретния случай такова изрично
оспорване липсва.
С отговора по чл.131 от ГПК адв.Д. е заявила общо, че оспорва споразумението, като в следващото изречение е
посочила, че счита за недоказана вината на нейния подзащитен за настъпилото
ПТП, наличието на причинно следствена връзка и механизма на ПТП, т.е. оспорила е
съдържанието на документа, което оспорване не предполага откриване на
производство по чл.193 от гПК
Адв.Д. не е оспорила подписа на Ц.П. под споразумението
от 30.07.2018 год., не е изложила и твърдения, че съдържанието на
споразумението е подправено, въпреки че е имала процесуалната възможност да го
направи в срок, при което съдът не е
имал задължение за отпочване на процедура по чл.193 от ГПК.
При липсата на оспорване на автентичността на
документа и при липсата на други
доказателства, оборващи установените със споразумението факти и обстоятелства,
съдът е длъжен да основе решението си именно на него, от което следва, че
ищецът- въззиваем е доказал исковите си претенции в условията на първо и пряко
доказване.
При тези си съображения и предвид съвпадението в правните
изводи на двете съдебни инстанции, ОС-Враца в настоящия си състав намира, че решението на РС-Враца е правилно и обосновано
и следва да бъде потвърдено в обжалваните части, както и в частта за
разноските.
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемото
дружество и такива следва да му бъдат
присъдени в общ размер от 270.00 лева -
170.00 лева разноски за възнаграждение на особения представител пред
въззивната инстанция и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37,а1 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП.
Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение №6/2012 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, при
депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на
държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него страна, а
именно въззивникът Ц.П.. Дължимата държавна такса се
присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода
на делото. Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части, в тежест
на въззивника следва да бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в
размер на 50.00 лв., платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№286/07.06.2020 год. по гр.дело
№3920/2019 год. по описа на Районен
съд-Враца в обжалваните части, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Ц.
К.П., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на "Застрахователно
дружество Евроинс" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***
направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 270.00 лева
ОСЪЖДА Ц.
К.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за производството пред въззивната
инстанция в размер на 50.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........