Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

03.10.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

313

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от „Тихомир“ ООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 2153-08-169/17.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението против Задължително предписание № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г., издадено от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.

Твърди, че в т. 2 на Задължителните предписания № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г. се искало заличаване и на периода от 01.08.2022 г. до 28.08.2022 г., когато С. А. е бил вече в България. Налице било приложено в представеното досие допълнително споразумение от 01.08.2023 г. за изменение на продължителността на работното време от 01.08.2022 г., а именно от 2 часа на 8 часа, когато лицето вече било в България. В мотивите на ЗП № ЗД-1-08-013 74081 / 06.06.2023 г. било вписано, че С. А. А. не е бил в България и в периода 01.08.2022 г. до 28.08.2022 г., което не отговаряло на действителността.

На следващо място сочи, че бил положен труд на пълно работно време в „Тихомир“ ООД през м. август 2022 г., а от копие на страница от червения паспорт било видно регистрирано преминаване на границата със ***, както и дата на излизане от България, за която дата от МВР била предоставена информация, че нямало регистрирано излизане от България. С представеното копие на страница от червения паспорт и допуснатата неточност за посочено излизане, вместо влизане през ГКПП - *** на 25.09.2022 г., се доказвало, че дадените предписания са неоснователни.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-169/17.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението против Задължително предписание № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г., издадено от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание се представлява от А. К. – управител на дружеството, който изцяло поддържа жалбата си. Твърди, че през месец август 2022 г. С. А. е бил в Република България и е работил, поради което счита, че е налице осигуряване за съответния месец. В хода на устните състезания моли съда за решение, с което да потвърди осигуряването на лицето за месец август 2022 г.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от старши юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на задължителните предписания, като издадени от компетентен орган и в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с определяне на правото на парични обезщетения за безработица по подадено от С. А. А. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, началник на сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ – Кърджали е поискал от началник на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“, последния да инициира проверка в осигурителя „Тихомир“ ООД, с който лицето имало сключен трудов договор за периода 19.07.2021 г. – 28.08.2022 г., за да се установи дали по сключения договор е упражнявана трудова дейност, която да е основания за възникване на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО /писмо изх. № 1056-08-137/17.05.2023.2023 г. - л. 57/.

От приетата по делото справка от Регистър трудови договори на НОИ/Актуално състояние на всички трудови договори на С. А. – л. 59/, се установява, че на 19.07.2021 г. между „Тихомир“ ООД с ЕИК *** и С. А. А., с ЕГН **********, е сключен трудов договор, прекратен на 29.08.2022 г.

От съдържащата се в административната преписка Справка с рег. № 292000-10889/11.05.2023 г./л. 58/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за С. А. А., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2021 г. до 10.05.2023 г. през ГКПП на РБългария, както следва: излизане от РБългария на 30.04.2021 г. - влизане в РБългария на 05.11.2021 г.; излизане от РБългария на 30.04.2022 г. - влизане в РБългария на 01.08.2022 г.; влизане в РБългария на 25.09.2022 г.

В административната преписка се съдържа Преносим документ /ПД/ U1 /л. 26 – л. 29/, издаден от компетентната институция на ***, преведен на български език /л. 75 – л. 81/, свидетелстващ за периодите на осигурена заетост на С. А. по законодателството на ***, в т.ч. за периодите от 30.04.2021 г. до 05.11.2021 г. и от 30.04.2022 г. до 27.07.2022 г.

В Констативен протокол № КП-5-08-01374032 от 06.06.2023 г., издаден от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали/л. 21/, са изложени доводи, че С. А. А., с ЕГН ********** не е упражнявал трудова дейност при осигурителя „Тихомир“ ООД за периодите от 19.07.2021 г. до 05.11.2021 г. и от 30.04.2022 г. до 29.08.2022 г., предвид обстоятелството, че за посочените периоди лицето не се е намирало на територията на РБългария, което се установявало както от издадената от ОДМВР – Кърджали справка за задгранични преминавания, така и от представения ПД U1, издаден от ***. Предвид това е прието, че за посочените периоди не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Прието е, че лицето следва да се счита за осигурено за периода от 06.11.2021 г. до 29.04.2022 г.

С оглед установеното при проверката, инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали е издал на „Тихомир“ ООД Задължителни предписания № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г./л. 23/,  за заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. А. А., ЕГН **********, данни за периода от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г., с вид осигурен 01, декларация Обр. № 1. На осигурителя е предписано и да се коригират данните по декларация обр. № 1 за С. А., за месец 11.2021 г., като се посочи в т. 16.1 – 17 отработени дни, а в т. 14 – начало на осигуряване – 06. Като мотиви за издаване на задължителните предписания контролния орган се позовал на резултатите от извършената проверка, материализирани в Констативен протокол № КП-5-08-01374032/06.06.2023 г.

Така постановеното задължително предписание е било обжалвано от „Тихомир“ ООД в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-169/17.07.2023 г./л. 11 – л. 13/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че С. А. не е упражнявал трудова дейност по сключения трудов договор с „Тихомир“ ООД, тъй като лицето се е намирало извън територията на Република България. Предвид това е направен е извод, че А. не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО и подадените за него данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да бъдат коригирани.

В подкрепа на горното са въведени съображения, че С. А. се е намирал извън територията на Република България за времето от 30.04.2021 г. до 05.11.2021 г. и от 30.04.2022 г. до 01.08.2022 г., което се установявало от изготвената от ОДМВР – Кърджали справка за пътуванията на лицето извън страната, като в този смисъл е бил и представеният ПД U1, издаден от компетентната институция на ***, удостоверяващ осигурителните му периоди в тази страна. При това положение нямало как да се приеме, че за посочените периоди лицето е упражнявало трудова дейност по сключения с „Тихомир“ ООД трудов договор.

На следващо място е посочено, че в сключения между А. и „Тихомир“ ООД трудов договор, нямало изрично предвидена клауза, според която работника следвало да полага труда си на място, намиращо се извън пределите на Република България, като освен това с оглед разписаните в длъжностната му характеристика задължения, същите нямало как да бъдат осъществявани от разстояние.  

Счетено е също, че задължителните предписания са издадени от компетентен административен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

Решението е връчено на представляващия „Тихомир“ ООД управител, на 21.07.2023 г., видно от известие за доставяне /л. 14/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-169/17.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. С последните жалбоподателя „Тихомир“ ООД е задължен да заличи подадените за лицето С. А. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г., както и да коригира данните, подадени с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за същото лице, за месец 11.2021 г., като посочи в т.16.1 – 17 отработени дни и в т. 14.1 – начало на осигуряване – дата 6-ти.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал. 1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. В настоящия случай, процесните задължителни предписания са издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите са издадени от компетентен орган.

Спорните Задължителни предписания № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г. на старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, са издадени по повод на извършена проверка, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол № КП-5-08-01374032/06.06.2023, съдържащ фактическите и правни съображения, служещи за формиране на крайния извод на контролния орган. Същият е бил връчен на представляващия ЮЛ на 07.06.2023 г. /отразено в горния ляв ъгъл на констативния протокол – л. 21/, като на същата дата са били връчени и издадените въз основа на него задължителните предписания /л. 23, стр. 2/. Дружеството надлежно е реализирало правото си на защита с депозиране на жалба с вх. № 1012-08-268/16.06.2023 г. против задължителните предписания, в която са релевирани съответните възражения и са представени доказателства в подкрепа на същите. Предвид това съдът намира, че процесните задължителни предписания са издадени при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, респ. по отношение на акта, потвърден с оспореното решение, не са налице отменителните основания по смисъла на чл. чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на актовете на осигурителните органи с материалния закон, съдът съобрази следното:

По силата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

По аргумент от цитираната нормативна уредба, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски.

Предвид горното релевантно за делото е дали С. А. А. е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството-жалбоподател по трудово правоотношение в периодите от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г. В този смисъл, безспорно е в производството, че по силата на трудов договор № **/*** г. /л. 49/, сключен между „Тихомир“ ООД с ЕИК *** и С. А. А., с ЕГН **********, последния е бил назначен на длъжността „***“ в дружеството, както и че правоотношение по този трудов договор е било прекратено считано от 29.08.2022 г.

Спорно по делото е обстоятелството, упражнявал ли е С. А. реално трудова дейност при работодателя „Тихомир“ ООД с ЕИК *** за периодите посочени в Задължително предписание № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г., а именно от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства намира, че от същите се налага изводът, че С. А. А. не е упражнявал трудова дейност като „***“ при работодателя „Тихомир“ ООД, за периодите от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г., като за същите лицето не е пребивавало на територията на РБългария. Внасянето на осигурителни вноски за тези периоди, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение.

Видно от представената Справка с рег. № 292000-10889/11.05.2023 г./л. 58/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за С. А. А., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2021 г. до 10.05.2023 г. през ГКПП на РБългария, както следва: излизане от РБългария на 30.04.2021 г. - влизане в РБългария на 05.11.2021 г.; излизане от РБългария на 30.04.2022 г. - влизане в РБългария на 01.08.2022 г.; влизане в РБългария на 25.09.2022 г. Посоченото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. В процеса не са въведени надлежни възражения от страна на жалбоподателя относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на С. А. от страната за посочените периоди, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като *** при осигурителя „Тихомир“ ООД. Отделно от това, видно от намиращия се в административната преписка ПД U1, издаден от компетентната институция на ***, за С. А. са удостоверени няколко периода на осигурена заетост по законодателството на посочената държава, в т.ч. за времето от 30.04.2021 г. до 05.11.2021 г. и от 30.04.2022 г. до 27.07.2022 г., респ.  това е още едно обстоятелство в подкрепа на извода, че за времето, през което С. А. А. е пребивавал извън пределите на РБългария, същия няма как да е упражнявал трудова дейност при работодателя „Тихомир“ ООД. Представените в хода на административното производство ведомости за заплати, съдържащи данни за получено трудово възнаграждение от лицето и положен подпис, не водят до обратния извод. Предвид горните мотиви, така наличните доказателства/ведомости за заплати/ се възприемат от съда като недостоверни, респ. създадени за нуждите на производството и отразяващи неверни обстоятелства.   

Във връзка с изложеното, следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на А. на трудова дейност при дружеството-жалбоподател за периодите от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г. Доводите в жалбата, поддържани и в съдебно заседание от представляващия ЮЛ, че С. А. през месец август 2022 г. се е намирал в РБългария и е полагал труд в дружеството, за което свидетелствали допълнително споразумение от 01.08.2023 г. за изменение на трудовото правоотношение относно продължителността на работното време от 2 часа на 8 часа дневно, както и твърденията в тази насока основани на данните, отразени в задграничния паспорт на лицето, съдът намира за неоснователни. В този смисъл, сключеното допълнително споразумение установява единствено изменение на трудовото провоотношение, но не и реално изпълнение на трудови функции от страна на работника по това правоотношение, респ. не установява, че от датата на сключването му до датата на прекратяване на правоотношението /28.08.2022 г./ С. А. е осъществявал дейност като ***, на която длъжност е бил назначен. В хода на административното производство, за установяване изпълнение на трудовите функции от страна А. за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., когато същия вече се е намирал на територията на РБългария, според коментираната по-горе справка от ОДМВР - Кърджали, жалбоподателя е представил пред контролния орган дневници за регистрирането и водене на отчет за извършените предпътни технически прегледи с отразени в тях подписи на ръководител транспорт. Такива обаче не са представени за периода от 01.08.2022 г. до 28.08.2022 г. вкл. нито в контролното производство, нито в съдебното такова, респ. липсват конкретни доказателства, установяващи реалното изпълнение на трудовото правоотношение  от страна на А. за м. август 2022 г. Освен това, видно от намиращата се в административната преписка справка от Регистър на трудовите договори /л. 59/, поддържан от НОИ, по трудовото правоотношение от 19.07.2021 г. липсват отразени данни за сключено допълнително споразумение от 01.08.2022 г., което навежда на извод, че посоченият документ е създаден за целите на административното производство, развиващо се пред контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали, за да установи упражняването на трудова дейност от страна на наетото от жалбоподателя лице.

Що се отнася до записите в задграничния паспорт на А., съдът намира, че данните отразени в него не водят до различен извод, тъй като поставеният на стр. 7 от паспорта печат с надпис: „***“ /л. 19/, съдържащ изображение за начина и посоката на преминаване на границата (в случая с автомобил), свидетелства за преминаването на А. на 27.08.2022 г. през сръбско-българската граница в посока РБългария, което означава, че преди тази дата лицето се е намирало извън пределите на страната, а това от своя страна води до извода, че предходния период/дни/ лицето се е намирало извън пределите на страната, респ. обосновава аргумент за неупражняване на трудова дейност от негова страна в дружеството „Тихомир“ ООД ***, противно на твърденията на управителя на ЮЛ. Предвид това и с оглед по-горе изложеното, настоящият състав намира за недоказано в процеса, че по отношение на А. са били налице условията, придаващи му качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО за процесния период, респ. твърденията на жалбоподателя за реално упражняване на трудова дейност от страна на работника за периода 01.08.2022 г. до 28.08.2022 г., са неоснователни и недоказани.

Като е приел, че по отношение на С. А. А. не е възникнало осигуряване по смисъла на КСО и същия не се счита за осигурено лице за периодите от 19.07.2021 г. до 30.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г. вкл., административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В заключение съдът намира, че в процеса „Тихомир“ ООД не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период С. А. А. е осъществявал трудова дейност по сключения с дружеството Трудов договор № **/*** г.

Предвид горното съдът счита, че оспореното Решение № 2153-08-169/17.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на „Тихомир“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г. за заличаване на подадените за лицето С. А. А. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 19.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 28.08.2022 г., както и да коригира данните, подадени с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за същото лице, за месец 11.2021 г., се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Тихомир“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Решение № 2153-08-169/17.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на „Тихомир“ ООД, с ЕИК ***, ***, против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01374081/06.06.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

 ОСЪЖДА „Тихомир“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

                                                                             Председател: